№ 4042
гр. София, 10.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БИЛЯНА СИМЧЕВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело №
20241110116284 по описа за 2024 година
Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите и чл. 422, ал.1 ГПК,
вр.чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът „Софийска вода“ АД е подал искова молба срещу Е. К. Й. с
искане да бъде установено, че ответникът дължи стойността на доставени и
потребени ВиК услуги за имот, находящ се на адрес гр. София, ж.к. ***,
партида с клиентски № **********, в размер на: 8 682.40 лева - главница за
периода от 20.07.2018 г. - 05.08.2020 г.; 0.62 лева, представляваща мораторна
лихва за забава за период от 07.09.2018 г. до 03.11.2018 г., ведно със законна
лихва върху главницата от 15.11.2023 г.- датата на депозиране на заявлението
по чл. 410 ГПК в СРС до изплащане на вземането, за които суми е издадена
Заповед № 35781/29.11.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 62650 /2023 г.
Ищецът „Софийска вода“ АД твърди да е налице облигационно
отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за предоставяне на
ВиК услуги при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 8 от Наредба
№4/14.09.2004г. са обвързали потребителите без да е необходимо изричното
им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия /от 28.08.2016 г./ е
доставил за процесния период ВиК услуги до имот – гр. София, ***,
клиентски № **********, като купувачът не е престирал насрещно - не е
заплатил дължимата цена.
Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца претендираните
вземания в посочените размери, така както са описани в издадената заповед за
изпълнение. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез процесуалния си
представител, е депозирал отговор на исковата молба, с който навежда
възражения по допустимостта, като твърди, че претенцията не е достатъчно
конкретизирана, което затруднява ответника да организира защитата си. Не се
1
оспорва обстоятелството, че ответникът живее в процесния апартамент и че
ползва ВиК услуги, но се оспорва, че последните са доставяни в посочените
количества. Релевира възражение за изтекла погасителна давност.
Претендира разноски.
Софийски районен съд, като взе предвид доводите и възраженията на
страните и прецени събраните доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са по реда на чл. 422 ГПК установителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о, ал.1 ЗВ и чл. 86 ЗЗД.
В тежест на ищеца по предявения главен иск е да докаже наличие на
договорно правоотношение за предоставяне на ВиК услуги, както и че е
доставил до имот, находящ се в гр. София, ж.к. ***, клиентски №
********** водоснабдителни и канализационни услуги за процесния период
на стойността, която претендира, при спазване на законовите правила за
отчитане на потреблението.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже, че е погасил претендираните вземания.
По смисъла на §1, т.2, б.“а“ и б.“б“ от допълнителните разпоредби на
Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
потребители, по смисъла на закона, са юридически или физически лица -
собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В
и К услуги; респективно юридически или физически лица - собственици или
ползватели на имоти в етажната собственост.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004
г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, потребители на услугите В и
К са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или
право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради – етажна
собственост.
Предоставянето на В и К услуги на потребителите срещу заплащане се
осъществява от В и К оператори, като в границите на една обособена
територия само един оператор може да извършва тази дейност – арг. чл. 198о,
ал. 1 и ал. 2 ЗВ.
В настоящия случай е безспорно, че оператор на В и К услуги на
територията на гр. София е ищцовото дружество.
Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004г.,
получаването на услугите В и К се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците)
на водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от
него (тях) лица и от съответния регулаторен орган, като не се предвижда
сключването на отделен писмен договор с всеки потребител. Тези общи
условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен
всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в
централния ежедневник (чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от наредбата). В случая несъмнено
е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са
били публикувани и са одобрени с решение на ДКЕВР, като за процесния
период приложение намират ОУ, одобрени с решение на КЕВР от 13.07.2016г.
и влезли в сила на 28.08.2016г.
Следователно, за основателността на предявената претенция на първо
място ищецът следва да докаже, че ответникът е собственик или носител на
ограничено вещно право на ползване върху процесния водоснабден имот през
2
посочения период, на което основание между страните би възникнало
облигационно правоотношение по неформален договор за продажба на
водоснабдителни и канализационни услуги за питейно-битови нужди с
включените в него права и задължения на страните, съгласно Наредба № 4 от
14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи и съгласно
приложимите към съответния период Общи условия.
В конкретния случай, не е налице спор между страните, а и се
установява от представената справка за вписвания по партида на ответника, че
в рамките на исковия период 2018 – 2020 г., същият е притежавал ограничено
вещно право на ползване върху имота.
С оглед на това, съдът намира, че ответникът се явява
материалноправно легитимиран да отговаря по предявените искове.
По отношение на обема на реално потребените ВиК услуги:
Отношенията между доставчика на обществени услуги, каквото
несъмнено е и ответното дружество, и потребителите са специфични,
доколкото е налице икономическо и информационно неравенство между
страните. Поради тази причина дейността на дружеството-ответник по
извършване на доставки на питейни и канализационни услуги е императивно
регламентирана в Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи.
Дейността е регламентирана и в предварително публично обявени
общи условия от страна на "Софийска вода" АД. Тъй като потребителите не
могат да влияят едностранно върху формирането на правилата за начисляване
на суми за потребление, определянето на методи за изчисление и др., чрез тези
нормативни и договорни рамки се цели да се внесе сигурност и яснота у
гражданите, които да бъдат предварително информирани и запознати с
различните процедури и документите, които се съставят във връзка с тях, от
страна на оператора, при доставката и начисляването на предоставените
услуги.
Тези процедури и документи ползват и дружеството доставчик,
доколкото при доказването на редовността и реда на осъществяването им,
операторът едновременно установява и коректното и точно изпълнение на
своите задължения по доставка на питейни и канализационни услуги, както и
тяхната стойност.
Така разпоредбата на чл. 35 от Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи предвижда показанията на
водомерите да се отчитат с точност до 1 куб. м за период, който се определя в
общите условия или договора, но не по-дълъг от шест месеца.
Когато периодът на отчитане на водомерите е по-дълъг от един месец,
операторът ежемесечно начислява служебно количество изразходвана вода,
определено въз основа на средния месечен разход от редовно отчетените
съответни периоди на предходната година. След отчитане на показанията на
водомерите количеството вода се изравнява в съответствие с реалното
3
потребление.
Достъпът на длъжностното лице на оператора до водомера за
извършване на отчети, включително в жилищата на потребителите, се
осигурява съгласно общите условия или договора.
При невъзможност за отчитане на водомерите поради отсъствие на
потребителя или на неговия представител потребителят е длъжен да уточни с
оператора в удобно за двете страни време извършването на отчитането в срок
не по-дълъг от една година от последното отчитане.
При отказ на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на
оператора до водомера длъжностното лице съставя протокол, който се
подписва от него и от поне един свидетел. Длъжностното лице отбелязва в
протокола трите имена, единните граждански номера и адресите на
свидетелите, които могат да бъдат и длъжностни лица на оператора. При отказ
на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на оператора за
отчитане на показанията на водомера разходът на вода се изчислява по
пропускателната способност на водопроводната инсталация непосредствено
преди водомера при непрекъснато изтичане на водата със скорост 1, 0 m/s, за
периода до предишен отчет по алинея 1.
Разпоредбата на чл. 32 предвижда услугите В и К да се заплащат въз
основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната
система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко
водопроводно отклонение. За сгради етажна собственост, или за водопроводно
отклонение с повече от един потребител изразходваното количество вода се
заплаща въз основа на измереното количество, отчетено по общия водомер на
водопроводното отклонение за определен период от време. Отчитането на
водомерите се извършва, като се прави първи отчет на общия водомер, а след
това се отчитат индивидуалните водомери. Отчитането на общия водомер се
извършва в присъствието на представител на потребителите. Датата и часът
на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери се обявяват с
писмено съобщение, поставено на подходящо място в сградата, в срок не по-
кратък от три работни дни преди деня на отчитането. Отчетеното по ал. 2
количество вода се разпределя между отделните потребители въз основа на
отчетите за същия период от време на всички индивидуални водомери след
общия водомер при условията и по реда на тази наредба. Отчетените данни по
ал. 2 и 3 се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на
отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери и подписа на
потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по
електронен път.
В настоящия случай, съдът намира, че ищецът не е провел пълно и
главно доказване за спазване на посочените по-горе императивни процедури,
като по делото не съществува яснота относно въпросите как е било формирано
и отчетено индивидуалното потребление на ответника, респективно - каква е
причината да не са извършвани реални отчети, а фактурите да са издавани за
прогнозни стойности.
Видно от изготвената по делото и кредитирана от съда комплексна
съдебно-счетоводна и техническа експертиза, последният извършен реален
отчет е имота е през м.09.2014 г., а за следващите периоди за използвани данни
4
от него за определяне на базата за изчисление на потреблението.
На следващо място, установява се, че издадените на 20.07.2018 г.
фактури на стойност 162.17 лева и 4810.99 лева не отразяват реално месечно
потребление, а представляват префактуриране на минали задължения. Така с
дебитно известие към фактура № 82377291/20.07.2018 г. е префактурирано
потребление за периода 20.07.2014 до 19.01.2015 г., а с с дебитно известие към
фактура № 82377296/20.07.2018 г. е префактурирано потребление за периода
21.01.2015 г. до 26.06.2018 г.
По делото не са изложени твърдения и не са представени
доказателства за причините, наложили извършването на горните счетоводни
действия, но безспорно се установява, че посочените стойности не касаят
реално потребление, осъществено в процесния исков период, при
съобразяване, че исковата молба по чл. 422 ГПК е подадена за периода от
20.07.2018 г. /а не от 20.07.2014 г., както е била издадена заповедта за
изпълнение, обезсилена в последствие за периода 20.07.2014 г. – 19.07.2018 г.,
поради непредявен в срок установителен иск/.
Предвид изложеното, съдът намира, че исковата претенция се явява
недоказа по основание и размер, поради което следва да бъде отхвърлена.
Само за пълнота на изложението следва да бъде посочено, че дори при
извод за доказаност на предявените искове, същите биха подлежали на
отхвърляне като погасени по давност.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение №3/18.05.2012г. по тълк. дело №3/2011г. на ВКС, ОСГТК, понятието
„периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ от Закона за
задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. Следователно еднаквостта или различието на размера на
задължението за плащане нямат отношение към характеристиката му като
периодично, като единствено е необходимо той да е предварително определен
или определяем.
Вземанията на ищцовото дружество съдържат изброените признаци
на понятието, поради което представляват периодични плащания по смисъла
на чл.111,б.„в“ ЗЗД и за тях се прилага тригодишен срок на погасителна
давност. Задълженията на потребителите на предоставяните от
водоснабдителните дружества услуги са за изпълнение на повтарящи се
парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чийто
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните
плащания са с еднакъв или различен размер.
Предвид обстоятелството, че заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК е подадено на 15.11.2023., като от тази дата
5
установителният иск се счита предявен (арг. чл. 422, ал. 1 ГПК) и
погасителната давност за претендираните вземания е прекъсната – арг. чл. 116,
б. „б“ ЗЗД, съдът намира, че вземанията на ищеца за процесния период от
20.07.2018 г. до 29.06.2020 г. са изцяло погасени по давност.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главното парично задължение, настъпването на неговата
изискуемост, както и размера на обезщетението за забава в размер на
законната лихва.
Съдът не формира правни изводи за наличие на главен дълг, поради
което искът за заплащане на лихва за забава върху главницата следва да се
отхвърли.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на
разноски има само ответникът в производството, като съдът дължи
произнасяне и по отговорността на страните за разноски в заповедното
производство.
В конкретния случай страната е претендирала разноски единствено за
заплатено адвокатско възнаграждение в исковото производство в размер на
1300 лева, съгласно представения по делото списък на разноските по чл. 80
ГПК.
От приложения на л. 17 от делото договор за правна защита и
съдействие се установява, че договореният между страните адвокатски
хонорар подлежи на заплащане по посочена в договора банкова сметка.
Доколкото в процесния случай сключеният договор няма
характеристиките на разписка за получените суми, както и предвид
обстоятелството, че до приключване на устните състезание пред настоящата
съдебна инстанция ответникът не представи доказателства за реалното
заплащане на договореното адвокатско възнаграждение, съдът намира, че
претенцията на страната за присъждане на разноски следва да бъде оставена
без уважение като недоказана /В този смисъл са и задължителните указания в
ТР № 3/2016 г. по т.д. № 2/2016 г. на ОСГТК на ВКС./
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Софийска вода” АД, ЕИК *********,
срещу Е. К. Й., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 422, ал.1
ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.198о,ал.1 от Закона за водите и чл. 422,
ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, за признаване за установено, че Е. К. Й., ЕГН
**********, дължи на „Софийска вода” АД, ЕИК *********, стойността на
доставени и потребени ВиК услуги за имот, находящ се на адрес гр. София,
ж.к. ***, партида с клиентски № **********, в размер на: 8 682.40 лева -
6
главница за периода от 20.07.2018 г. - 05.08.2020 г.; 0.62 лева, представляваща
мораторна лихва за забава за период от 07.09.2018 г. до 03.11.2018 г., ведно със
законна лихва върху главницата от 15.11.2023 г.- датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК в СРС до изплащане на вземането, за които суми
е издадена Заповед № 35781/29.11.2023 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 62650 /2023 г.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7