Решение по дело №92/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 172, ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

 

Образувано е по жалба на Н. И. Ф., със съдебен адрес: гр. Пловдив, [улица]против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0435-000179/27.12.2024 г. на Началник сектор към ОДМВР-Пловдив, РУ - 02 Пловдив, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл.171,т.1,б.б от ЗДвП -“временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността,но не повече от 18 месеца”.

Жалбоподателката счита, че оспорения административен акт е незаконосъобразен , издаден в нарушение на материалния закон и на процесуалните правила.

Ответният административен орган – Началник сектор към ОДМВР-Пловдив, РУ - 02 Пловдив , в писмено становище ,поддържа,че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена,а оспорената заповед потвърдена като правилна и законосъобразна,издадена при спазване на процесуалните и материалноправните изисквания на закона.В случай,че жалбата бъде уважена,се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Пловдивският Административен Съд – Първо отделение, първи състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното.

Жалбата против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0435-000179/27.12.2024 г. на Началник сектор към ОДМВР-Пловдив, РУ - 02 Пловдив е подадена в срока по чл. 149, ал.1 от АПК и от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването, поради което e ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Административното производство по издаване на обжалвания акт е започнало със съставянето на АУАН GA3503555/27.12.2024 г., в който в графа „възражения „нарушителят не е посочил,че има такива.

От фактическа страна се основава на това,че на 27.12.2024г. около 01:06 часа в град Пловдив,[улица],Н. Ф. като водач на МПС-„Фолксваген Туарег“,с рег.№ [рег. номер],лична собственост ,управлява същото след употреба на алкохол ,установено с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с фабричен номер ARPM-0723,който отчита 1,27 промила в издишания въздух.Издаден е талон за изследване номер 257981.

Въз основа на така съставения АУАН, е издаден обжалваният административен акт, с който на основание чл. 171, т.1, б. б от ЗДвП на Н. Ф.,при възприемане и възпроизвеждате на посочената по-горе фактическа обстановка е прието, че същият управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, му е наложена принудителна административна мярка––"временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца" .

От Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози /л.21 от делото/ е видно,че жалбоподателката е отказала да бъде тествана.Фактът ,че не е дала кръвна проба не се оспорва от Ф.,като процесуалният представител на страната поддържа в съдебно заседание,че същата не е дала проба,защото е била възпрепятствана от полицаите.По делото липсват каквито и да е доказателства във връзка с това твърдение, а и видно от цитирания протокол жалбоподателката е отказала да се изследва.

По делото е приета в цялост административната преписка,като във връзка с оспорването на компетентността на органа са представени следните доказателства: Заповед № 8121з-1632 от 03.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи са определени на основание чл. 165 от ЗДвП и чл. 33, т.9 от Закона за Министерството на вътрешните работи структурите на МВР, които следва да осъщестяват контрола по ЗДвП, една от които е съответната Областна дирекция на МВР; Заповед № 317з-11675 от 31.12.2021 г. на Директора на ОД на МВР – Пловдив е делегирана компетентност на органа, издал оспорената заповед, поради което и същата се приема за издадена от компетентен орган.

При така установените факти се налагат и следните правни изводи.

Относно компетентността на органа са налични доказателства/заповеди/,изброени в предходен абзац от настоящото решение ,от които е видно,че оспорената заповед е издадена от компетентен орган.Ето защо е налице валиден административен акт.

Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа всички законово изискуеми реквизити, съгласно изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 172, ал. 1 от ЗДвП.

Оспорената заповед е мотивирана, като мотиви има изложени и в съставения акт за установяване на административно нарушение.

Установено е,че жалбоподателят е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда .Извършена е била проба с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с фабричен номер ARPM-0723,който отчита 1,27 промила в издишания въздух,като горното сочи на нарушение на чл.5,ал.3,пр.1 от ЗДвП.

Ясна е волята на административния орган, ясно е посочена законовата норма, която е нарушена и съответно санкционната норма.

Не се констатира и липсата на фактически основания за издаване на оспорената заповед, така както се твърди в жалбата.

Заповедта, както вече се посочи, е издадена в предписаната от чл. 172, ал. 1 ЗДвП писмена форма и мотивирана с конкретно изложени фактически съображения за извършено нарушение от жалбоподателя при управление на МПС, с посочване на фактите, определящи го като административно по чл. 5,ал.3,пр.1 от ЗДвП, в съответствие с които е приложена разпоредбата на чл. 171, т. 1, б."б" ЗДвП - правно основание на разпореждането за временно отнемане на свидетелството за управление на жалбоподателя до решаване на въпроса за отговорността му. С това съдържание на заповедта органът е съобразил при издаването й изискванията на общата разпоредба на чл. 59, ал. 2 АПК

При издаване на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Заповедта е издадена във връзка с проведено и приключило административнонаказателно производство по реда на ЗАНН, в рамките на което е установено административно нарушение – деяние от хипотезата на чл. чл.5,ал.3 от ЗДвП, съставляващо материалноправното основание за налагане на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП.

АУАН е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическото основание на заповедта по смисъла на чл. 59, т. 4, пр. 1 от АПК. Жалбоподателят не обори по надлежния ред в производството по оспорване на заповедта за прилагане на принудителната мярка фактическите констатации, поради което настоящият състав на съда приема наличието на предпоставките за издаване на административния акт по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП.

Оспорената заповед е издадена и при точно прилагане на материалния закон, предвиждащ прилагане на принудителни административни мерки за осигуряване безопасност на движението и преустановяване на административни нарушения – водач,управляващ МПС с концентрация на алкохол в кръвта над допустимите норми по закон, конкретно "временно отнемане на свидетелство за управление на МПС" до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца „

В разпоредбата на чл. 5, ал.3 от ЗДвП е предвидена забрана за водачите да управляват пътни превозни средства под въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи вещества. Контролните органи проверяват спазването на това задължение чрез проверка на водачите по реда, предписан с Наредба № 1 от 19.07.2017г за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози /РУКАКУНВТА/,издадена от министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието, обн., ДВ, бр. 61 от 28.07.2017 г., в сила от 29.09.2017 г., изм. и доп., бр. 81 от 2.10.2018 /Приложимият ред по чл. 6 включва при съставяне на АУАН за установена с техническо средство концентрация на алкохол над 0, 5 на хиляда ,контролният орган да попълва и талон за изследване, а водачът собственоръчно да вписва в талона за изследване дали приема показанията на техническото средство. Ако не ги приема, избира дали установяването да се извърши с доказателствен анализатор или с медицинско и химическо или химико-токсикологично амбулаторно изследване. В случая е издаден талон за медицинско изследване ,подписан от самият жалбоподател,като последният не е направил изследването.

Следва да се подчертае,че мярката по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП няма санкционен характер. Тя се прилага без оглед на вината, чрез нея се реализира диспозицията на правната норма. Принудителната административна мярка по своя характер е вид административна принуда, предвидена в специалния закон с оглед спецификата на регулираните с него обществени отношения, и се прилага се превантивно. За да приложи ПАМ, за компетентния орган е достатъчен съставеният надлежно АУАН с констатирано от компетентните лица нарушение, което при условията на обвързана компетентност го задължава да приложи посочената мярка.

Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на правоотношението, в случаите по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП ПАМ се прилага под прекратително условие - "до решаване на въпроса за отговорността на водача на МПС, но за не повече от 18 месеца". С настъпването на посоченото прекратително условие се преустановява действието на мярката, като законодателят е предвидил максимален срок за приложението й. Ето защо определянето на конкретен срок на действие на процесната мярка не е задължителен реквизит на заповедта .

На последно място следва да се посочи, че приложената мярка в една от хипотезите на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП и за срок в рамките на пределния по закон /за не повече от 18 месеца в действащата редакция на разпоредбата към момента на издаване на заповедта – ДВ, бр. 77 от 2017 г./ е съответна и на неговата цел - осигуряване на безопасността на движението по пътищата. Компетентността на органа по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП е обвързана и при наличието на посочените в диспозицията юридически факти е бил длъжен да издаде заповед със съдържанието на оспорената. Съответствието с целта на закона е дължима преценка към момента на издаване на заповедта и при отсъствието на други факти, които да са относими и да водят до друго приложение на материалния закон – чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП, при доказаните по делото посочени в заповедта фактически основания за нейното издаване, отсъстват предпоставки за отмяната й по чл. 146 АПК,така както се поддържа в жалбата на Н. Ф..

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК настоящия съдебен състав на Административен съд – Пловдив,Първо отделение,І състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалба на Н. И. Ф., със съдебен адрес: гр. Пловдив, [улица]против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0435-000179/27.12.2024 г. на Началник сектор към ОДМВР-Пловдив, РУ - 02 Пловдив

Решението е окончателно.