РЕШЕНИЕ
№ 82
гр. Сливен, 04. 07. 2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание
на двадесет и първи юни, две хиляди
двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ:
ГАЛЯ ИВАНОВА
ИГЛИКА ЖЕКОВА
При участието на секретаря РАДОСТИНА ЖЕЛЕВА и на
прокурора КРАСИМИР МАРИНОВ, като разгледа докладваното от съдия ГАЛЯ ИВАНОВА касационно административнонаказателно дело
№ 59 по описа на съда за 2023 година, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от „Монтажи“
ЕАД, подадена чрез пълномощник, против Решение № 499 от 19.12.2022 г.,
постановено по АНД 20222230200680 по описа за 2022 г. на Районен съд – Сливен,
с което е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление /НП/ №
Сл-11-ДНСК-55/19.04.2022 г., издадено от Заместник-началника на Дирекция за
национален строителен контрол /ДНСК/ гр. София, с което на дружеството-жалбоподател,
за нарушение на чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 от Закона за устройство на
територията /ЗУТ/ и на основание чл. 237, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, във вр. с чл. 239, ал. 1, т. 2 и чл. 222, ал. 1, т. 15 от ЗУТ,
е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 5000 лв.;
и е осъдено дружеството да заплати на ДНСК – гр. София сумата от 120 лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
В касационната жалба се твърди, че
първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено при
нарушение на закона и при допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Счита, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че: „Монтажи“
ЕАД е извършило описаното нарушение, като не е приел, че приложение следва да
намери разпоредбата на чл. 148, ал 6 от ЗУТ; неправилно приел, че в съставения
АУАН и в издаденото НП са спазени изискванията на ЗАНН и е посочена дата на
извършване на нарушението. Моли съда да постанови решение, с което да отмени
изцяло като неправилно решението на Районен съд – Сливен.
В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно
призован, не се представлява.
Ответникът по касационната жалба – Дирекция
за национален строителен контрол, редовно призована, се представлява от упълномощен процесуален представител, който
оспорва касационната жалба като неоснователна. Поддържа доводите, изложени в
представения отговор на касационна жалба. Моли съда да постанови решение, с
което да остави в сила решението на Районен съд – Сливен като постановено при
правилно прилагане на материалния и процесуалния закон. Претендира разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Сливен, дава заключение за неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е подадена в
предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при
наличие на правен интерес, поради което е
допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Видно от установената по делото фактическа
обстановка, Районният съд е приел, че при
извършена проверка по документи и на място от служители на РДНСК-Сливен,
обективирана в Констативен протокол от 07.09.2021 г., било установено, че в
периода от 29.05.2020 г., съгласно „Протокол за започване на
ремонтно-възстановителни работи и за предаване на строителната площадка от
собственика и възложителя на изпълнителя“, до 31.01.2021 г., съгласно
Констативен протокол за приемане на ремонтно-възстановителните работи от
30.12.2020 г., от „Монтажи“ ЕАД като изпълнител били извършени СМР на строеж:
„Ремонт и възстановяване на язовирна стена „Злати войвода 3“ и съоръженията към нея“, находящ
се в ******. Извършените СМР представлявали основен ремонт и възстановяване на язовирната
стена и съоръженията към нея, като били изпълнени без необходимите строителни
книжа - одобрени инвестиционни проекти и издадено разрешение за строеж по реда
на глава осма от ЗУТ - в нарушение на чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ,
което квалифицирало строежа като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2
от ЗУТ. Стоежът бил от първа категория съгласно чл.137, ал.1, т.1,
б."н" от ЗУТ и чл.3 от Наредба №1/30.07.2003 г. за номенклатурата на
видовете строежи.
На 28.10.2021 г. на „Монтажи“ ЕАД, в качеството на
строител на посочения строеж, бил съставен акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ № Сл-11/28.10.2021 г. за нарушение на чл.137, ал.3, пр.2 и
чл.148, ал.1 от ЗУТ. АУАН бил връчен на представител на дружеството на
28.10.2021 г. Въз основа на АУАН било издадено процесното наказателното
постановление, с което на дружеството-жалбоподател за нарушение на чл.137, ал.3
и чл.148, ал.1 от ЗУТ и на основание чл.237, ал.1, т.1 от ЗУТ във вр. с чл. 239, ал.1, т.2 и чл.222, ал.1, т.15 от ЗУТ, било
наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 5000 лева.
За да потвърди обжалваното НП, първоинстанционният
съд, след като е обсъдил и преценил събраните по делото доказателства, е приел
за установено, че при съставяне на АУАН и при издаване на НП не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила; АУАН и НП са издадени от
компетентни длъжностни лица и съдържат всички необходими реквизити по ЗАНН.
Приел е, че дружеството – жалбоподател е осъществило състава на
административното нарушение, описано в НП, и законосъобразно е ангажирана
неговата отговорност. Приел е, че
наложеното наказание е в предвидения в разпоредбата на чл. 237, ал. 1, т. 1 от ЗУТ минимум, като АНО правилно е посочил основанието за налагането му. При тези
изводи, Районният съд е потвърдил обжалваното НП.
В жалбата са наведени доводи за неправилност на
първоинстанционния съдебен акт. За да се отговори на същите, касационният съд
следва да обсъди събраните по делото доказателства. Съгласно чл. 220 от АПК,
касационният съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на
фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. От
събраните от Районния съд доказателства е установено, че административното
нарушение, за което касационният жалбоподател е санкциониран, е извършено.
При извършената служебна проверка, в съответствие с
разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК и с оглед правомощията на касационната
инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав намира, че
оспореният съдебен акт е валиден, като постановен от надлежния Районен съд,
съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, в надлежен съдебен
състав и в рамките на правораздавателната власт на този съд. Решението на
Районния съд е допустимо, като постановено по подадена от надлежно легитимирано
лице жалба.
В касационната жалба се твърди незаконосъобразност на
първоинстанционното решение, които твърдения не се споделят от настоящата
касационна инстанция. Решаващият съдебен състав е анализирал всички относими
доказателства и приложими правни норми, като е обсъдил и наведените от
жалбоподателя доводи. Въз основа на същите е формирал правни изводи, които се
споделят от касационната инстанция.
Изложеното от касационния жалбоподател възражение за
приложение на чл. 148, ал. 6 от ЗУТ е неоснователно. Разпоредбата на чл. 148,
ал. 6 от ЗУТ предвижда, че при бедствени и аварийни ситуации разрешения за
строеж по изключение могат да се издават по частични работни проекти, като
строителните книжа могат да се комплектуват и по време на изпълнението на
неотложните аварийни и възстановителни работи или след изпълнението им и се
предават на органа, компетентен да издаде разрешението за строеж. Нормата не
въвежда изключение от общия разрешителен режим на строителство, а допуска
по-облекчен ред за снабдяване с необходимите строителни книжа. Доказателства от
страна на дружеството-жалбоподател за наличие на предпоставките за прилагане на
чл. 148, ал. 6 от ЗУТ или издадени строителни
книжа не са представени и пред настоящата
касационна инстанция, поради което констатациите на контролните органи, че
строежът е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, се явяват
правилни и законосъобразни. За това противоправно поведение нормата на чл. 237,
ал. 1, т. 1 от ЗУТ предвижда налагане на санкция на извършителя на строежа,
какъвто е жалбоподателят, която в случая е била определена в минималния
предвиден в закона размер.
Оплакването на касационния жалбоподател, че Районният
съд неправилно е приел, че АУАН и НП отговорят на изискванията на ЗАНН, въпреки
че в тях не е посочена точната дата на извършване на нарушението, касационната
инстанция намира за неоснователно. Както в АУАН, така и в НП е посочен периодът
на извършване на нарушението, а именно: от 29.05.2020 г., съгласно „Протокол за
започване на ремонтно-възстановителни работи и за предаване на строителната
площадка от собственика и възложителя на изпълнителя“, до 31.01.2021 г.,
съгласно Констативен протокол за приемане на ремонтно-възстановителните работи
от 30.12.2020 г., поради което изискването за посочване на дата на извършване
на нарушението е спазено. Касае се за
едно нарушение – извършен през посочения период незаконен строеж, за което е
наложена една санкция.
При горните изводи настоящата касационна инстанция
приема, че обжалваното решение не е постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените
правила и в противоречие с материалния закон, и се явява правилно и обосновано.
Районният съд е обсъдил в достатъчна степен наведените от жалбоподателя
възражения и правилно е приел същите за неоснователни. Извършвайки своята
проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция
факти и обстоятелства, Административен съд – Сливен намира, че доводите в
касационната жалба са неоснователни. По изложените съображения, Районният съд
правилно е потвърдил процесното наказателно постановление, поради което
съдебното решение следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 63д, ал. 4
във вр. с ал. 5 от ЗАНН, претенцията на ответника по
касационната жалба за присъждане на възнаграждение за процесуално
представителство следва да бъде уважена и касационният жалбоподател следва да
бъде осъден да заплати на Дирекция за национален строителен контрол гр. София,
защитавана от гл. експерт с юридическо образование и придобита юридическа
правоспособност, възнаграждение в размер на 80 лева, определено по реда на чл.
37 от Закона за правната помощ.
Воден от гореизложеното и на основание чл.
63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2
от АПК, Административен съд – Сливен
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 499 от 19.12.2022
г., постановено по АНД 20222230200680 по описа за 2022 г. на Районен съд –
Сливен.
ОСЪЖДА „Монтажи“ ЕАД с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Лъчезар Станчев“ № 9, да
заплати на Дирекция за национален строителен контрол гр. София сумата от 80
/осемдесет/ лева, представляваща възнаграждение за процесуално представителство.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: