№
/29.03.2022 година, гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХVІ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети март през две хиляди
двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА АНДОНОВА
като
разгледа докладваното от съдията адм.дело № 2672 по описа за 2021 год., за да се произнесе, съобрази следното:
В
проведеното на 01.02.2022г открито заседание по делото съдебното дирене е
приключило, страните са пледирали по същество, и съдът е обявил делото за
решаване. В срока за постановяване на акт по същество на спора съдът установи
следното:
Производството е по реда на чл.38 ал.7 от
ЗЗЗЛД вр.чл.145 и сл. от АПК и е образувано по жалба от И.К.З. ***, срещу
Решение № ПНП-01-80/2021 от 26.10.2021 г. на Комисията за защита на личните
данни, с което жалбата му № ППН-01-80/27.01.2021г против ЧСИ Н.Д. Г. е обявена
за основателна за нарушение на чл.5 §1 б.“в“ от Регламент 2016/679, на
осн.чл.58 §2 б.“и“ вр.чл.83 §5 б.“а“ от Регламента на ЧСИ е наложена
административно наказание „глоба“ в размер на 750 лв., и е отхвърлено искането
на З. за присъждане на разноски. Жалбоподателят адв.З. твърди на първо място,
че оспореният от него акт е постановен в противоречие с материалния закон, и
конкретно – че Комисията е квалифицирала неправилно извършеното от ЧСИ
нарушение при обработка на личните му данни, което е довело и до неправилна
индивидуализация на наложеното й наказание. На следващо място адв.З. сочи
същестествуващо противоречие в решението предвид приетото от КЗЛД, че
нарушението е с висока обществена опасност от една страна, а от друга –
символичния размер на наложената глоба от 750лв. (при предвиден с приложимия
Регламент 2016/679 максимум от 20 000 000 евро), която всеки може да
рискува с цел получаване на информация за банковите сметки на трето лице.
Излага и съображения защо счита, че глоба в такъв миминален размер не е
адекватна да изпълни целите на специалната и на генералната превенция. Оспорва
се и становището на Комисията за липсата на настъпили за З. вреди от
нарушението. Сочат се и допуснати съществени процесуални нарушения, на първо
място – липса на мотиви за избраните от КЗЛД за приложими правни норми,
квалификацията на нарушението, за размера на глобата и др. Отделни съображения
адв.З. излага и досежно отказа на Комисията да му присъди претендираните от
него разноски в административното производство при положение, че жалбата му е
обявена за основателна, и на лицето, срещу което е подал жалба, е наложена
глоба. В съдебно заседание адв.З. поддържа изцяло жалбата си на посочените в
нея основания, като претендира съдът да увеличи наложената глоба на ЧСИ, както
и присъждане на разноски за събедното производство, като доразвива доводите си
и в писмена защита.
С писмените си бележки с.д.
№1490/31.01.2022г ответната КЗЛД, представлявани от председателя чрез
процесуалния му представител гл.ю.к. Х.Г., развиват становище за недопустимост
на жалбата на адв.З. против всички части на оспореното им решение. По отношение
на нейните т.1 и т.2 сочат, че решението е благоприятен за жалбоподателя акт,
който не създава за него задължения, респективно – за жалбоподателя не е налице
правен интерес от предприетото оспорване по см.чл.147 ал.1 от АПК. По отношение
на т.3 от решението се позовават на трайната практика на ВАС, според която след
като в специалния ЗЗЛД липсва уредба на въпроса с разноските, то такива не се
дължат. Претендират жалбата да бъде оставена без разгреждане като недопустима,
а производството по делото за бъде прекратено, както и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение; в евентуалност правят и възражение за размера на
претендираните от жалбоподателя разноски.
С отговора си по жалбата с.д.№1224/26.01.2022г
заинтересованата страна ЧСИ Н.Д. заявява, че приема решението на КЗЛД, поради
което и не го е обжалвала.
Съдът
в този си състав намира възражението за недопустимост на жалбата против
решението на КЗЛД от 26.102.2021г за основателно.
През
м.октомври 2020г адв.И.З. е подал жалба-сигнал до РП – Варна, в която излага,
че на 24.04.2020г ЧСИ Н.Д. е изготвила и предоставила на адв.Росен Танев от АК
– Варна справка от регистъра на банковите сметки и сейфове на З., представляващи
лични данни по см.Регламент 2016/679 ЕС, и то по вече прекратено изп. дело
№390/2018г по описа на ЧСИ, по което двамата били страни. Формулирано е искане
за извършване на проверка и предприемане на надлежни действия при установяване
на деяние по НК. С постановление от 21.01.2021г прокурор при ВРП е отказал да
образува досъдебно производство на осн.чл.24 ал.1 т.1 от НК – тъй като деянието
не съставлява престъпление от общ характер, прекратил е преписката и е изпратил
препис от постановлението на председателя на КЗЛД за преценка реализирането на
административнонаказателна отговорност с оглед твърдяната злоупотреба с лични
данни.
Настоящото
административно производство било образувано по повод горецитираното
постановление на ВРС; през м.06.2021г за същото било уведомено заинтересованото
лице ЧСИ Н.Д., което депозирала отговор по жалбата. С решение на КЗЛД жалбата
била приета за допустима и на страните била дадена възможност да изразят
становищата си. В проведеното на 29.09.2021г открито заседание на КЗЛД адв.И.З.
бил представляван от упълномощен адв.Кирил Околски, който позовавайки се на
събраните по преписката доказателства поддържал, че ЧСИ е допуснала няколко
нарушеиня – направила е справка в прекратено производство за лицето И. Златен,
след което е предоставила данните на трето лице – адв.Р.Д.. С т.1 на
обжалваното понастоящем Решение №ППН-01-80/26.10.2021г Комисията обявили
жалбата на адв.И.З. за основателна; с т.2 на посоченото там правно основание от
Регламент 2016/679 наложили на ЧСИ Д.
административно наказание глоба в размер на 750 лв.; с т.3 на решението е
отхвърлено искането на адв.З. за присъждане на разноски в административното
производство. По повод жалбата на адв.З. против това решение във всичките му
части е образувано настоящото съдебно производство.
Съгл.чл.147
ал.1 от АПК право да оспорват административния акт имат гражданите и
организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени
от него, или за които той поражда задължения. Никое от тези условия не е налице
спрямо жалбоподателя в конкретния случай досежно жалбата му по т.1 и т.2 от
Заповедта. Както обосновано е посочила ответната Комисия в отговора си по
жалбата – с т.1 от решението им жалбата на адв.З. против ЧСИ е обявена за
основателна. Този акт е изцяло благоприятен за настоящия жалбоподател, понеже
жалбата, с което е сезирал компетентния административен орган за произнасяне, е
постигнала целения от З. правен резултат – ангажиране отговорността на
администратора за неправомерно разпространение на личните му данни. С т.2 от
решението е определен размера на наложената на ЧСИ глоба, и в тази част
решението не засяга като цяло правната сфера, нито някакви конкретни негови
права, и не създава задължения за адв.З., а несъгласието му с определения
размер на глобата само по себе си не обосновава легитимен правен интерес от
оспорване на решението пред съда – независимо от качеството му на страна в
административното производство, в какъвто смисъл е възражението му по
твърдението за недопустимост на жалбата му. Законът за защита на личните данни,
АПК и приложимият Регламент 2016/679 ЕС не предвиждат възможност решение, с
което е наложена административна санкция, да бъде обжалвано пред съд от лице,
различно от наказания субект – дори това да е лицето, по чиято жалба е
образувано административното производство. Правата на засегнатия субект на
данни са защитени в пълна степен чрез упражняване правото му на жалба пред
надзорния орган, т.е. пред Комисията, и чрез уважаването й, какъвто е и
настоящия случай. В допълнение и само за пълнота на изложението – за адв.З.
като лице, чието засягане от неправомерно обработване на личните му данни е
признато с решението на компетентната КЗЛД, съществува възможност да иска и
получи репарация за причинените му вреди, но не и да оспорва пред съда това
позитивно произнасяне за него.
Гореизложеното
налага отмяна на дадения ход на същество на делото и възобновяване на съдебното
дирене, след което – прекратяване на производството по делото в частта на
жалбата на адв.И.З. против т.1 и т.2 от решението на КЗЛД на осн.чл.159 т. 4 от АПК – липса на правен интерес от обжалването.
В
противен смисъл е становището на съда относно допустимостта на жалбата на адв.З.
против т.3 от решението на КЗЛД, с която е отхвърлено искането на жалбоподателя
за присъждане на разноски – безспорно това произнасяне е неблагоприятно за
него, което обосновава правния му интерес от оспорването пред съда. В тази си
част макар допустима, жалбата му е неоснователна.
За
да отхвърли искането за разноски, КЗЛД се е позовала на разпоредбата на чл.12
ал.3 от АПК, според която в производствата по този кодекс не се събират
държавни такси и не се заплащат разноски, освен ако това е предвидено в него
или в друг закон. Настоящият казус не попада сред изключенията по цитирания
текст, понеже специалният ЗЗЛД също не е предвидена възможност за присъждане на
разноски при разглеждане на жалби по чл.38 от ЗЗЛД. Както обосновано е приела и
Комисията, в производството по издаване на ИАА по Глава пета, раздел І от АПК,
чиито разпоредби са приложими за неуредените в ЗЗЛД и в Регламент 2016/679 ЕС
случаи, също не е предвидена възможност за присъждане на разноски извън пътни и
други разходи по чл.47 ал.2 от АПК, каквито в този случай не са били
претендирани. Предвид констатираната
липса на правно основание за присъждане на претендираните разноски, каквото не
сочи и самият жалбоподател, отказът на КЗЛД с оспорената т.3 от решението им е
законосъобразен, което налага оставяне на жалбата на З. в тази й част без
уважение.
При този изход на делото претенцията
на жалбоподателя за присъждане на разноски е неоснователна, а тази на ответната
страна е основателна съгл.чл.143 ал.3 от АПК, понеже не са дали повод за
завеждане на делото. Юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определено
съгл.чл.37 ал.1 от ЗПП вр.чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ в
специалния минимум от 100лв. съобразно невисоката фактическа и правна сложност
на производството.
Предвид
изложеното, на осн.чл.253 от ГПК вр.чл.144 от АПК, чл.159 т.4 от АПК, чл.143
ал.3 от АПК вр.чл.37 от ЗПП и чл.24 от НЗПП, съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ протоколно определение от 01.02.2022г за приключване
на съдебното дирене и даване ход по същество по адм.д.№ 2672/2021г на АС -
Варна, ХХVІ с-в, и ВЪЗОБНОВЯВА СЪДЕБНОТО
ДИРЕНЕ.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустима жалбата на И.К.З.,
ЕГН **********,***, срещу т.1 и т.2 на Решение № ПНП-01-80/2021 от 26.10.2021
г. на Комисията за защита на личните данни, с което жалбата му №
ППН-01-80/27.01.2021г против ЧСИ Н.Д. Г. е обявена за основателна за нарушение
на чл.5 §1 б.“в“ от Регламент 2016/679, на осн.чл.58 §2 б.“и“ вр.чл.83 §5 б.“а“
от Регламента на ЧСИ и й е наложена административно наказание „глоба“ в размер
на 750 лв., и
ПРЕКРАТЯВА произдводството по адм. д.
№2672/2021г в тези му части.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна
жалбата на И.К.З., ЕГН **********,***, срещу т.3 на Решение № ПНП-01-80/2021 от
26.10.2021 г. на Комисията за защита на личните данни, с което е отхвърлено
искането на З. за присъждане на разноски в административното производство.
ОСЪЖДА И.К.З., ЕГН **********,***, да
заплати на КЗЛД – София юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто)
лева.
Определението
подлежи на касационно обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от връчването му
пред ВАС – София.
Преписи
от определението да се връчат на страните в производството.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: