Р Е
Ш Е Н
И Е
№ __5___
гр. Кубрат, 15.01.2020 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Кубратският районен съд в публично заседание на осемнадесети декември, две хиляди и деветнадесета година в състав:
Районен съдия: Диана Петрова – Енева
при секретаря П. Петрова и в присъствието на прокурора . . . . като разгледа докладваното от председателя гр.дело № 522 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Обективно съединени искове с правно основание в разпоредбата на чл. 124, ал.1, предл.второ ГПК, предявени по реда на чл.415 ГПК, във вр. с чл. 143 ЗЗД, във вр. с чл.240 и чл. 86 ЗЗД. На основание чл.78, ал.1 ГПК претендира разноски по заповедното и настоящото дело.
Ищецът - „Г. ФОНД Б.” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** представлявано от П.С..С.– управител, като твърди, че в изпълнение на Договор за поръчителство от 19.03.2018 г., на 11.04.2019 г. е погасил към „Фреш кредит“ ЕООД, ЕИК ********* – гр. Бургас, ул. „Янко Комитов“ № 30, задълженията на З.Ш.Х., ЕГН ********** с пост./наст. адрес ***, като кредитополучател по Договор за потребителски кредит № 0002880/19.03.2018 г., сключен между З.Ш.Х. и „Фреш кредит“ ЕООД, ведно с Общи условия, в размер на 474.10 лв., моли съда да приеме за установено по отношение на ответницата З.Ш.Х., ЕГН ********** с пост./наст. адрес ***, на която издадената срещу нея Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 225/ 10.05.2019 г., изд. по ч.гр. дело № 335/ 2019 г. на РС – Кубрат е връчена при условията на чл. 47, ал. 1 ГПК, че тя дължи на ищеца претендираните суми: главница в размер на 441.09 (четиристотин четиридесет и един лева, девет стот.) лева, ведно със законната лихва считано от 12.04.2019 год. до окончателното плащане; 9.45 (девет лева, четиридесет и пет стот.) лева – лихва за забава начислена за периода от 19.03.2018 г. до 11.04.2019 г.; 23.56 (двадесет и три лева, петдесет и шест стот.) лева – лихва за забава начислена за периода от 20.04.2018 г. до 11.04.2019 г., всички съставляващи неплатени задължения по Договор за потребителски кредит № 0002880/19.03.2018 г., сключен между З.Ш.Х. и „Фреш кредит“ ЕООД, ведно с Общи условия, Договор за допълнителни услуги от 19.03.2018 г. ведно с Тарифа и Договор за поръчителство от 19.03.2018 г., в изпълнение на които ищецът е погасил задълженията на ответницата.
На основание чл.78, ал.1 ГПК претендира присъждане на разноски по заповедното: 25.00 лева - платена държавна такса по сметка на съда, и настоящото дело.
Ответницата – З.Ш.Х., ЕГН ********** с пост./наст. адрес ***, редовно уведомен по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК, чрез назначения й по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК ос.представител адв. В. Николов, АК – Разград, изпраща писмен отговор в срока за това, с който заявява становище за допустимост на исковата претенция, а относно нейната основателност в съдебно заседание заявява становище за нейната основателност.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, обсъдени по реда на чл.235 ГПК във връзка с доводите и становищата на страните, намира за установено от фактическа страна следното: От приложените към исковата молба и приложеното гр.дело № 335/ 2019 г.по описа на РС – Кубрат, приети като доказателство по делото в заверени фото-копия, Договор за потребителски кредит № 0002880/19.03.2018 г., сключен между З.Ш.Х. и „Фреш кредит“ ЕООД, ведно с Общи условия, както и Договор за поръчителство от 19.03.2018 г., сключен между „Фреш кредит“ ЕООД и З.Ш.Х., от една страна, и „Г. ФОНД Б.” ЕООД, се установи по несъмнен начин, че на посочената дата в изпълнение на същия кредиторът е предоставил на ответницата в заем сумата 300.00 лева, който тя се е задължила да върне, ведно с начислена възнаградителна лихва в размер на 14.10 лв., или общо сумата 314.10 лева, както и да плати възнаграждение в полза на поръчителя в размер на 165.00 лева, разсрочено, в договорения срок за това – с 5 броя анюитетни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 95.82 лв., по конкретен погасителен план с посочени дати на плащане, първа от които на 19.04.2018 г. и последна с падеж на 20.08.2018 г., съгласно погасителен план, приет като доказателство по делото. Видно от договора е и това, че страните са договорили сумата да бъде усвоена изцяло в брой при подписването му, за което свидетелстват и приетите като доказателства разписка, както и лихвен процент в размер на 8,38 %, ГПР в размер на 47,39 %, еднократна такса за експресно одобряване на документи при усвояване в размер на 5 % върху главницата, като са посочили, че общият размер на сумата за погасяване възлиза на 314,10 лева.
Между страните не се спори и по това, че в съответствие с чл.3 и чл.4 от договора, между между „Фреш Кредит“ ЕООД като изпълнител и ответницата, като клиент, е сключен Договор за допълнителни услуги към сключения между тях договор за потребителски кредит № 0002880/19.03.2018 г., както и че между „Фреш Кредит“ ЕООД, като кредитор, ответницата З.Ш.Х., като длъжник, и ищеца „Г. фонд Б.“ ЕООД, като поръчител, е сключен на 19.03.2018 г. договор за гаранционна сделка (поръчителство). Същите са приети като писмени доказателства по делото, а от съдържанието им се установява че поръчителят е предоставил на кредитора гаранционна сделка (поръчителство), като се е задължил да отговаря за изпълнението на всички задължения на длъжника по договора за потребителски кредит срещу възнаграждение в размер на 165.00 лева.
По делото са приети като доказателства още Общи условия към договора за кредит, справка за задължения, изх.№ 282/ 11.04.2018 г., издадена от „Фреш Кредит“ ЕООД, покана за плащане, изх.№ 282/ 11.04.2018 г., протокол за прихващане от 11.04.2018 г., от съдържанието на който се установява, че остатъчното задължение на ответницата е било изплатено от поръчителя по сметка на кредитодателя „Фреш Кредит“ ЕООД в размер на 474.10 лева, включващ: 241.83 лева – главница; 9.45 лева – просрочена договорна лихва по Договор за потребителски кредит; 128.26 лева - главница по Договор за допълнителни услуги от 19.03.2018 г.; 94.56 лева – обезщетение за неизпълнение на договорно задължение по т. 6, без да е указано от кой договор, сключен между страните; и 71.00 лева – такса СМС известяване.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, от правна съдът приема за установено следното:
Предявените установителни искове са процесуално допустими, доколкото в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за процесните вземания за главница и обезщетение за забава, които подлежат на установяване по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК – когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжиника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, и те са предявени от ищеца в законоустановения едномесечен срок.
Ответницата, чрез назначения й особен представител, не оспорва сключването на процесните договори за кредит, допълнителни услуги и поръчителство, и не заявява конкретни възражения.
По делото не е установено вземанията на кредитора по договора за кредит от 19.03.2018 г. да са били изцяло погасени чрез плащане от страна на длъжника. Напротив, по делото е установено, че на 11.04.2019 г., ищцовото дружество, като гарант по сключения със страните по договора за кредит – „Фреш Кредит“ ЕАД и З.Ш.Х. договор за гаранционна сделка (поръчителство) от 19.03.2018 г., е извършило в полза на „Фреш Кредит“ ЕАД плащане в размер на 417.10 лева.
Изложеното обосновава извод, че в полза на ищеца е възникнало вземане спрямо обезпечения длъжник.
Служебно, тъй като ответницата несъмнено има качеството на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК, като прецени за неравноправност в нейна тежест, сключения договор за кредит, задълженията и по който се твърди ищецът, като нейн поръчител, да е изпълнил, приема, че сключеният от ответницата договор за потребителски кредит от 19.03.2018 г. е сключен в нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като в посочената за погасяване обща сума не е включено възнаграждението на поръчителя. Съдът счита, че по този начин кредиторът е заобиколил изисквинията на закона за точно посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника, поради което и клаузите от договора, касаещи общата сума за погасяване и годишния процент на разходите, в който не са включени допълнителните услуги, са нищожни. Това от своя страна води до неговата недействителност, по аргумент от текста на чл.22 от ЗПК и извод за приложение на чл.23 от ЗПК, съгласно който когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност и не дължи лихва и други разходи по кредита. В случая ответницата дължи единствено остатъчната главница от 241.83 лева, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК на 07.05.2019 г. Претенциите за плащане на: 9.45 лева – просрочена договорна лихва по Договор за потребителски кредит; 128.26 лева - главница по Договор за допълнителни услуги от 19.03.2018 г.; 94.56 лева – обезщетение за неизпълнение на договорно задължение по т. 6, без да е указано от кой договор, сключен между страните; и 71.00 лева – такса СМС известяване, следва да се отхвърлят като неоснователни.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника следва да се възложат направените от ищеца разноски, съразмерно на уважената част от иска, съставляваща 50 %.
При съобразяване със задължителните указания на ВКС по т.12 от Тълкувателно решение №4/2013 на ОСГТК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени и направените в заповедното производство разноски, съразмерно на уважената част от иска.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на З.Ш.Х., ЕГН ********** с пост./наст. адрес ***, редовно уведомен по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК, чрез назначения й по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК ос.представител адв. В. Николов, АК – Разград, вземането на „Г. ФОНД Б.” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** представлявано от П.С..С.– управител, за сумата от 241.83 (двеста четиридесет и един лева, осемдесет и три ст.) лева – главница по Договор за потребителски кредит № 0002880/19.03.2018 г., сключен между З.Ш.Х. и „Фреш кредит“ ЕООД, ведно със законната лихва върху нея, считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК на 15.04.2019 г., за която сума е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 225/ 10.05.2019 г. по ч.гр.д.№ 335/ 2019 г. по описа на РС – Кубрат, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата в размер на 232.27 (двеста тридесет и два лева, двадесет и седем ст.) лева, съставляваща сбора от сумите: 9.45 лева – просрочена договорна лихва по Договор за потребителски кредит от 19.03.2018 г.; 128.26 лева - главница по Договор за допълнителни услуги от 19.03.2018 г.; 94.56 лева – обезщетение за неизпълнение на договорно задължение по т. 6, без да е указано от кой договор, сключен между страните; и 71.00 лева – такса СМС известяване, както и законната лихва върху същите, считано от 15.04.2019 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА З.Ш.Х., ЕГН ********** с пост./наст. адрес ***, да заплати на „Г. ФОНД Б.” ЕООД, ЕИК *********, сумата от 212.50 (двеста и дванадесет лева, петдесет ст.) лева за разноски по делото, съразмерно на уважената част от иска, и сумата от 12.50 (дванадесет лева, петдесет ст.) лева за разноски в заповедното производство, съразмерно на уважената част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Разград в двуседмичен срок от съобщаването му на страните чрез връчване на препис.
Районен съдия: /П/ -Д.Петрова-Енева