РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 20.12.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и пети
септември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
МАВРОВА
при участието на секретаря Таня Г., като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 15669
по описа за 2015 г. по описа на СГС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./.
Ищецът В.Д.Д.
твърди, че на 24.10.2014 г., около около
19.00 часа, в село Главиница, обл. Пазарджик, се е движил на скутер „Ямаха“ от
южния край от бензиностанция „Тивия“ по ул. „Първа“ към северния край на
селото. Пред него се движил лек автомобил „Алфа“, модел “ Ромео 146“, с рег. № *******,
чийто водач е предприел маневра обратен завой, вследствие на което настъпва
удар и двамата пасажери изпадат от скутера. Образувано е досъдебно производство,
което сочи, че е прекратено, поради изявление на пострадалия, че не желае да
продължава. Поддържа, че в резултат на пътния инцидент е получил следните
травматични увреждания: фрактура на ишиядичната кост на таза; ацетабуларна
фрактура на таза – фрактура на задната стена на ацетабулума с фрагмент в
ставата и фрактура на задната колона с изместване на бедрената глава; фрактура
на десен долен крайник; изкълчване на
дясното бедро и разкъсно – контузна рана на дясна подбедрица, загрозяващ белег
на десния крак и коляно; множество кръвонасядания и охлузвания по кожата на
цялото тяло; абсцес на пикочния мехур.
Сочи, че на
24.10.2015 г. е извършена по спешност репозиция на ставата под анестезия и е
поставена директна скелетна екстенция с тракция, а на 29.10.2014 г. е извършена
операция под пълна анестезия, като са поставени метални импланти. Поддържа, че
след дълъг престой в две болници, лечението му продължава в къщи, при строг
постелен режим, с използване на подлога, памперси и гледане от други хора.
Излага, че към момента на произшествието е ученик в Математическата гимназия, в
гр. Пазарджик, като травмите оказват сериозно влияние върху неговия успех, като
за да продължи обучението си е натоварен с тежки индивидуални изпити и не може да
реализира мечтата си, да продължи професионално да се занимава с футбол. Поддържа,
че се е наложили да наема жена гледачка, като и след няколко месеца започва
рехабилитация, която също е заплатена. Скутерът, който управлява при
произшествието е увреден изцяло, като същият е закупен пет дни преди
катастрофата – на 19.10.2014 г., за сумата от 1700 лв.
Сочи, че
общият размер на имуществените вреди възлиза на 7077.18 лв., както следва: 1095
лв. – медицински консумативи (импланти), поставени при извършената операция; 261 лв. – за лекарствени продукти, патерица,
подлога, уринатор и медицински консумативи; 360 лв. – за медицински прегледи и
рентгенови снимки; 821.18 лв. - разходи за транспорт с линейка и личен
транспорт за ежемесечни лични прегледи от с. Главиница, обл. Пазарджик до ВМА,
гр. София; 1700 лв. - за мотопед; 2000 лв. - заплатени за гледач по договор за
гледане от 22.11.2014 г. и 930 лв. - за
рехабилитация и раздвижване от 18.11.2014 г.
Излага, че
към датата на произшествието, за водача на лек автомобил марка „Алфа“, модел
“Ромео 146“, с рег. № ******* е налице валидна застраховка гражданска
отговорност при ответника, по полица № 23114000636234.
Предвид
изложеното, моли съда да осъди ответника да му заплати, на основание чл. 226,
ал. 1 от КЗ (отм.) сумата от 130 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение
за неимуществени вреди, ведно със законна лихва, считано от датата на деликта,
както и сумата от 7077.18 лв., застрахователно обезщетение за имуществени
вреди, ведно със законна лихва от датата на деликта. Претендира и разноски за
адвокатски хонорар, по реда на чл. 38, ал.1, т. 2 от Закона за адвокатурата.
Ответникът
з.к.„Л.И.“ АД оспорва иска по основание и размер, като поддържа, че не е налице
осъществено от К.А.К. противоправно поведение и причинно - следствена връзка
между описаните в исковата молба увреди и процесното ПТП, като твърди, че ищецът,
който към датата на произшествието е неправоспособен водач, е управлявал
мотопеда, в средата на пътната лента, в нарушение на чл. 15 от Закона за
движение по пътищата, както и в нарушение на разпоредбата на чл. 23 от с.з.,
съгласно която е следвало да се движи на такова разстояние от предходното
превозно средство, че да може да избегне удар в него. Излага, че ищецът е
възприел лек автомобил „Алфа Ромео“, движещ се пред него с ниска скорост и
включен пътепоказател, обозначаващ предстояща маневра за завиване в ляво,
независимо от които е продължил праволинейното си движение, а не се е изнесъл в
най-дясната пътна лента, с което създал предпоставки за настъпване на
произшествието.
Третото
лице помагач К.А.К. оспорва исковата молба,
Съдът, след
като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:
Разпоредбата
на чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.) дава право на увреденото лице при
пътнотранспортно произшествие да насочи иск за обезщетяване на претърпените
вреди направо срещу застрахователя, при който деликвента има застраховка
“Гражданска отговорност”. По този иск, ищецът следва да установи, че има
вземане за непозволено увреждане срещу водач на МПС, фактическият състав на
който е виновно и противоправно поведение на водача, в причинна връзка от което
са произлезли вреди и наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от
договор за застраховка “Гражданска отговорност” с обект гражданската
отговорност на деликвента като автомобилист за вреди, причинени при управление
на процесното МПС.
От
представения по делото констативен протокол за ПТП с пострадали лица, № 385,
рег. № КАТ-23374 от 28.10.2014 г., протокол за оглед на местопроизшествието от
24.10.2014 г. и скица, се установява следния механизъм на произшествието:
На
24.10.2014 г., около 19.00 ч., в с. Главиница, обл. Пазарджик, по второкласен
път ІІ – 37, който е и ул. „Първа“, в района на № 64, където вляво има
заведение за хранене, на десния затревен банкет е бил спрял лек автомобил „Алфа
Ромео“, с рег. № ЗА 8166 АТ, управляван от К.А.К., като автомобилът е бил с
предната част към гр. Пазарджик. Водачът е предприел маневра обратен завой към
гр. Пещера, като преди това е подал ляв мигач. В същото време, в лентата за
движение в посока гр. Пазарджик се е движил мотоциклет тип скутер, марка
„Ямаха“, с 50 кубиков двигател, управляван от В.Д.Д., със скорост около 45 км/ч,
като се е движил по-близо до средната разделителна линия. Съгласно заключението на вещото лице по
автотехническата експертиза, мотоциклетистът виждайки завиващия наляво
автомобил, в определен момент го е възприел като опасност и инстинктивно е
завил наляво, но не е имал обективна техническа възможност да спре, поради
което е настъпил удар между предната част на мотоциклета в предната част на
лявото колело на автомобила и предния лев калник. Платното за движение е с две
пътни ленти, разделени с двойна пътна маркировка, състояща се от две
непрекъснати линии (пътната маркировка е обозначена в скицата към протокола за
оглед).
Относно спорния по делото е въпрос, дали е налице виновно
и противоправно деяние от страна на водача на лекия автомобил, настоящият
съдебен състав приема следното:
От доказателствата по делото се установи, че вина за
настъпване на пътнотранспортното произшествие има водача на лекия автомобил „Алфа“,
модел „Ромео“, тъй при извършване на маневра „обратен завой“ не е преценил дали
няма да създаде опасност за движението зад него и не е наблюдавал движението на
пътя, като отделно от това, е пресякъл двойна непрекъсната линия и не е
пропуснал мотоциклетиста, като с посочените действия е нарушил разпоредбите на чл.25,
ал. 1 и 2, във вр. с чл. 37, ал.1 от Закона за движение по пътищата.
От
заключението на изготвената и приета по делото съдебно - медицинска експертиза
се установи, че в резултат на процесното
произшествие В.Д. е получила
следните травматични увреждания: счупване на дясната гаванковидна ямка на таза;
изкълчване на дясната тазобедрена става, разкъсно - контузна рана на дясната
подбедрица. Проведено е болнично лечение в периода от 24.10.2016 г. до
10.11.2014 г. (осъществено е безкръвно наместване на изкълчването на бедрото и
хирургична обработка на раната на дясната подбедрица; открито наместване и
фиксация на таза с метални пластини и винтове) и домашно – амбулаторно лечение,
в периода от 10.11.2014 до около 6-8
месеца. Според вещото лице, налице са следните последици от получените травми -
оперативен белег на дясната тазобедрена става с дължина 16 см., белег от рана
на дясната подбедрица с дължина 11 см., дясната тазабедрена става извършва
движения в обем, по - малък от нормата с 15 %. Според заключението извършената
операция и поставянето на метални пластини е било наложително, като В.Д. е имал
нужда от чужда помощ, за около четири месеца след датата на операцията.
Съгласно
заключението на вещото лице, направените разходи, подробно описани в т. 6, за
консумативи, изследвания и транспорт, в общ размер на 1 844 лв., са необходими
за лечението на получените от пътнотранспортното произшествие увреждания.
Обезщетението
за неимуществени вреди в хипотезата на чл.226, ал.1 КЗ (отм.), във вр. с чл. 45 ЗЗД, се определя от съда в съответствие с установения в чл.52 ЗЗД принцип за
справедливост. Критериите за определяне на този размер в настоящето
производство са вида и обема на причинените неимуществени вреди травматични
увреждания: счупване на дясната гаванковидна ямка на таза; изкълчване на
дясната тазобедрена става; разкъсно - контузна рана на дясната подбедрица;
възстановителния период - около 7-8 месеца, загрозяващите белези от операцията.
както и социално - икономическите
условия на живот в страната, както и младата възраст на ищеца и
обстоятелството, че е възстановен. Съобразявайки тези обстоятелства, съдът
намира, че сумата от 40 000 лв., представлява справедливо обезщетение по
смисъла на чл. 52 ЗЗД за репариране на вредите от ПТП. В тази връзка
съдът съобрази заключението на допълнителната медицинска експертиза, съгласно
което няма данни за настъпили усложнения, както и показанията на свидетеля С.А.В.,
за интензитета на търпените болки и обстоятелството, че е възстановено
самостоятелното движение на ищеца.
Относно
претендираните имуществени вреди, изразяващи се в разходи за медицински
консумативи и лекарства в размер на 1844 лв. съдът намира, че извършването им е
в пряка причинно-следствена връзка с увреждането и приема същите за доказани по
основание и размер. Относно останалите претендирани суми в исковата молба, под формата
на разходи за рехабилитация и гледане, съдът намира че не е установено че са
пряка последица от произшествието, като съдът не кредитира счетоводната -
експертиза изслушана по делото, защото не е изготвена въз основа на обективни
обстоятелства, установени по делото. В тази връзка, съдът не кредитира и представените
договори за гледане, доколкото видно от декларацията по чл. 83, ал. 2 ГПК,
ищецът е декларирал че няма средства (ученик е) и се издържа от родителите си.
Отделно от това, касателно претендираната обезвреда за скутера, приема че
посочената вреда не е обхваната от предметния обхват на договора за застраховка
„Гражданска отговорност“.
Относно
разноските:
На ищеца В.Д.,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, следва да бъдат присъдени направените разноски
за експертиза и съдебни удостоверения в общ размер на 215.21 лв., съобразно
уважената част от исковете. На адвокат М.Д. от САК, на основание чл. 38, ал.2
ЗА следва да бъде присъдена сумата от 1 303.76 лв., съобразно уважената част от
исковете.
На
ответникът на основание чл.78, ал.3 ГПК и съобразно отхвърлената част от
исковете, следва да бъдат присъдени направените разходи в общ размер на 166.74
лв. - разноски за експертизи и депозит за свидетел, както и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв.
На
основание чл. 78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на СГС сумата от 1 673.76 лв, за държавна такса.
Мотивиран
от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „з.к.Л.И.“ АД, ЕИК *******, на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), да заплати на В.Д.Д., ЕГН **********,***,
за претърпените от
ищеца вреди, в резултат на пътнотранспортно произшествие, реализирано на 26.10.2014
г., в с. Главиница, по вина на К.А.К., чиято гражданска отговорност като автомобилист
за вреди, причинени при управление на лек автомобил марка Алфа“, модел “ Ромео 146“, с рег. № *******, към посочената
дата е застрахована при ответника, както следва:
- сумата от 40 000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди -
болки и страдания от травматични увреждания, причинени от процесното ПТП, ведно
със законната лихва върху тази сума от 26.10.2014 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен
размер от 130 000 лв.
- сумата от 1 844 лв., представляваща застрахователно обезщетение за
претърпените от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение, ведно
със законната лихва върху тази сума от 24.10.2016 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен
размер от 7 077.18 лв.
- сумата от 215.21 лв., представляващи сторени деловодни разноски по делото.
ОСЪЖДА „з.к.Л.И.“ АД, ЕИК *******, на основание чл.
38, ал. 1, т. 2 ЗА, да заплати на процесуалния представител на ищеца адв. М.И.Д.
от САК, съобразно уважената част от исковете, адвокатски хонорар за оказаната
безплатна правна помощ, в размер на 1 303.76 лв.
ОСЪЖДА В.Д.Д., ЕГН **********,***, да заплати на „з.к.Л.И.“ АД, ЕИК *******, на основание чл.
78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК и съразмерно на отхвърлената част от иска, направените
пред настоящата инстанция разноски в размер на 166.44 лв., както и сумата
от 100 лв., за възнаграждение за
юрисконсулт.
ОСЪЖДА „з.к.Л.И.“ АД, ЕИК *******, да заплати на основание чл. 78, ал. 6
от ГПК и съобразно уважената част от исковете по банкова сметка ***.76 лв., представляваща разноски за
държавна такса.
Решението е постановено при участието на К.А.К., ЕГН **********,***,
трето лице помагач на страната на ответника.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: