РЕШЕНИЕ
№ 1301
гр. Пловдив, 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Анета Ал. Трайкова
при участието на секретаря Невена Мл. Назарева
като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело №
20225330100153 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 178
ЗМВР и чл. 181 ЗМВР, вр. с чл. 150 от КТ и акцесорни такива по чл.86 от ЗЗД.
Ищецът А. Р. Х., ЕГН ********** е предявил срещу ответника ОД на МВР
ПЛОВДИВ, Булстат ******, искове за осъждането му да заплати на ищеца сумата от
1000 лева, представляваща доп. възнаграждение за положен изв. труд в периода
01.10.2018 г. – 31.12.2020 г., получен в резултат на преизчисляване на положени нощни
часове труд в дневни с коефициент 1.143, както и мораторна лихва върху дължимите
на тримесечие суми за изв. труд, считано от 1-во число на месеца, следващ месеца на
начисляването в размер на 100 лева, законна лихва и разноски.
Ищецът твърди, че работи в *********о служебно правоотношение, като
през процесния период е полагал труд при сумирано изчисляване на на работното
време на 12-часови дневни и нощни смени. Така за процесния период положил
извънреден труд, който се получавал след превръщането на положения нощен труд в
дневен с коефициент 1,143, което превръщане не било извършвано от ответника. За
забавата в плащанията ответникът дължал и обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху всяко просорочено неизплатено възнаграждение.
В срок е постъпил писмен отговор от ответника, с който исковете се оспорват
като неоснователни. Сочат, че приложим е само и единствено ЗМВР, а не КТ. Сочат,
че приложим е само и единствено ЗМВР, а на осн. член 187, ал. 9 от ЗМВР редът за
1
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време,
режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се
определят с Наредба на министъра на вътрешните работи. С Наредба № *********., в
сила от 02.08.2016г. и Наредба № *******. е бил регламентиран редът касаещ спорния
въпрос и в които липсват правила за норма за превръщането на нощните часове
положен труд в дневен с коефициент 1,143, като за служителите на МВР е
неприложим реда предвиден в НСОРЗ. От 10.01.2020г. е в сила Наредба № 8121з-36 от
7.01.2020г., а в член 179, ал. 4 от ЗМВР излично било посочено, че извън доп.
възнаграждени по ал. 1 и по чл. 178, ал. 1 на държавните служители се изплащат
възнаграждения в случаи, определени със закон или с акт на МС за държавните
служители на МВР. Прави се възражение за прекомерност на адв. възнаграждение.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като обсъди събраните
по делото доказателства, намери за установено следното:
Не се спори между страните за обстоятелствата, че ищецът е служител на
МВР, който в процесния период е заемал длъжността „*******“ към отдел ********* а
така също и че е полагал 12-часови дневни и нощни смени при сумирано изчисляване
на работното време - тримесечно.
Спорът е сведен до юридическия въпрос: Дали положените от служителите
на МВР часове нощен труд следва да се преобразуват в часове дневен труд, с
коефициент 1,143.
Според приетата Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г., която е действала в
периода 19.08.2014г.-01.04.2015г., изрично е предвидено, че „при сумирано отчитане
на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 и 6.00 часа за
отчетния период се умножава по 0,143. Полученото число се сумира с общия брой
отработени часове за отчетния период.“
В действащите за процесните периоди Наредба № 8121з-779/обн. в ДВ бр. 60
от 02.08.2016г./ и Наредба № 8121з-36 от 7.01.2020г. не се съдържат изрични
разпоредби, съответстващи на член 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г., за
преобразуване на положените в часове нощен труд с коефициент 1.143, което не следва
да бъде тълкувано като въведена от закона забрана, тъй като това би било
противоконституционно и би поставило служителите в МВР в по-неблагоприятно
положение от други държавни служители относно продължителността на работното
време и заплащането на допълнителните възнаграждения. Касае се за законодателна
празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време,
неговото отчитане и компенсиране на работата извън редовното работно време, а при
наличието на непълнота в специалната уредба следва да се прилага субсидиарно
общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата, съгласно която в
2
чл. 9, ал. 2 е предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на рабтоното време за съответното работно място.
Член 187, ал. 1 от ЗМВР претърпя законодателно изменение от 11.07.2020г. ,
според което нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа за
всеки 24-часов период, ето защо общата Наредба за структурата и организацията на
работната заплата следва да се прилага субсидиарно до 10.07.2021г.
От приетото по делото заключение на вещото лице С.К., което не е оспорено от
страните, изготвено е компетентно и безпристрастно, се установява, че за периода
01.10.2018 г. – 10.07.2020 г. ищецът е положил 1128 часа нощен труд, който след
приравняването му в дневен труд с К 1,143 става 1289,3 часа, а разликата от 161,3 часа
представлява положен изв. труд, чиято стойност възлиза на 1317,10 лева. Размерът на
мор. лихва, изчислена върху всяка тримесечна сума на изв. труд, считано от падежа на
плащането 1.02.2019 г. /1-во число на месеца следващ месеца на начисляване/ до
завеждането на исковата молба – 5.01.2022 г. възлиза общо на 287,16 лева.
В проведеното на 7.04.2022г. съдебно заседание размера на исковете за главница
и мор. лихва върху доп. възнагражедине за изв. труд са увеличени на 1317,10 лева,
съотвтно на 287,16 лева, като такова изменение е било допуснато от настоящия състав.
С оглед на изложеното по-горе исковете като осонвателни и доказани ще се
уважат в изменените им размери.
Възражението на ответната страна за прекомерност на заплатеното адв.
възнаграждение е основателно, тъй като делото не е с висока правна и фактическа
сложност, освен това делото е проведено в едно съдебно заседание, поради което адв.
възнаграждение се редуцира на 400 лева.
На осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза
на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС дължимата държавна
такса върху уважените искове, като същата на основание чл. 1 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, възлиза на 102,68 лева, от
които 52,68 лева ДТ по иска за заплащане на изв. труд и 50 лева по иска за мораторна
лихва. Същите следва да бъдат заплатени по сметката на съда. В полза на бюджета на
съдебната власт ще се възложат и разноските за ССЕ, които са направени от бюджета
на съда, а именно – 100 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ОД на МВР ПЛОВДИВ, Булстат ****** да заплати на АС. Р. Х.,
3
ЕГН ********** следните суми: сумата от 1317,10 лева, представляваща дължимо
възнаграждение за положен извънреден труд от 161,3 часа, получен в резултат на
преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, за периода 01.10.2018 г.
– 10.07.2020г., както и сумата от 287,16 лева мораторна лихва за периода 01.02.2019 г.
– 5.01.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
исковата молба – 6.01.2022 г. до окончателното изплащане на дължимата сума, както и
разноски за адв. възнаграждение в размер на 400 лева.
ОСЪЖДА ОД на МВР ПЛОВДИВ, Булстат ******* да заплати в полза на
държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивския районен съд
сумата от 102,68 лева, представляваща държавна такса върху уважените искове, и
сумата от 100 лева разноски за съдебно-счетоводна експертиза от бюджета на съда.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пловдивския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4