Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 06.02.2020
г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на четвърти февруари през две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мъгърдичян
мл.с. Десислава Йорданова
при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова
в.гр.дело № 11122 по описа за 2019 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 25.06.2012 г. по гр.д. № 27906/11 г.,
СРС, ІІ ГО, 55 с-в е осъдил ЗК „У.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от изпълнителните директори Д.Т. и Н.Г.да заплати разделно на К.С.С.,
ЕГН **********,*** и на С.С.М., с ЕГН **********,***, в качеството им на
наследници на М.Т.С., починала на 27.02.2015 г., сумата от по 25 000 лв. на
всеки един от ищците, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
настъпили в резултат на причинено ПТП на 01.03.2012 г., при което е настъпила
смъртта на С.К.С., ведно със законната лихва върху главниците, считано от
27.02.2014 г. до окончателното им изплащане, а на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от по 2 255 лв. на всеки един от ищците, представляваща направени
по делото разноски, като е отхвърлил
претенцията за заплащане на лихва върху главницата за периода от 01.03.2012 г.
до 04.03.2012 г., като неоснователна, и за периода от 05.03.2012 г. до
26.02.2014 г., като погасена по давност
Решението
е обжалвано с въззивна жалба от ответника ЗК „У.“ АД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
изпълнителните директори Д.Т. и Н.Г., чрез пълномощника по делото юрисконсулт Г.П., с мотиви, изложени в нея и развити в три пункта, а именно, че за ищците липсва
материално правна легитимация да предявяват искове по чл.226, ал.1 КЗ/отм./, че
съдът не е разгледал въпроса за
съпричиняването на вредоносния резултат от пострадалия, който като пешеходец по
смисъла на чл.107 от ЗДвП е нарушил чл.113 от същия закон и с действията си има
вина за настъпилото произшествие и относно размерът на обезщетението, който се
счита за завишен. По първия пункт се сочи още, че ищците се явяват наследници на своята майка, в полза
на коята е издаден ИЛ, но те не могат да наследят нейното право да търси
морална обезвреда за претърпяните от нея болки и страдания в следствие загубата
на своя съпруг.
Ето защо моли съда да постанови решение, с което
да отмени процесното решение като
неправилно и незаконосъобразно и да бъдат отхвърлени предявените искове.
Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
Въззиваемите
К.С.С., ЕГН **********,*** и С.С.М., ЕГН **********,***,
като наследници на починалатаМ.С., чрез процесуалния си представител адвокат К.
от САК, със съдебен адрес:*** оспорват въззивната жалба и молят да бъде потвърдено
изцяло първоинстанционното решение. Претендират разноски.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество
основателна, поради следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ/отм./ вр. чл.45 от ЗЗД и чл.84, ал.3 ЗЗД
Ищците К.С.С., ЕГН ********** и С.С.М.,
ЕГН ********** твърдят, че на 01.03.2012 г., при ПТП в гр. София, бул.
„Президент Линкълн“ № 84, причинено от Т.Р.М., като водач на лек автомобил
„Фиат Брава“, с per. № *******, била причинена смъртта на С.К.С.. По случая
било образувано НОХД № 5048/2012 г. по описа на СГС, по което с присъда № 352
от 26.11.2012 г. съдът признал за
виновен водача на лекия автомобил и го осъдил
да заплати на К.С.С. сумата от 30 000 лв., на С.С.М. - сумата от 30 000 лв.
и на М.Т.С. - сумата от 50 000 лв. На 27.02.2015г. починала М.Т.С., майка на
ищците. Твърдят, че отговорността на ответното дружество произтича от договор
за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ по полица №
051118905922053, валидна до 13.10.2012 г. При ответника била образувана
преписка по щета № 11419000307 от 12.01.2015 г., по която ответникът изплатил
обезщетение на ищците, но отказал да изплати такова на починалата им майка М.Т.С.,
поради настъпилата й смърт. Сочат в допълнителна молба, че след смъртта на
майка им, правото да получат присъденото по НОХД № 5048/2012 г. по описа на СГС
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания вследствие загубата на починалия на 01.03.2012 г. С.К.С. в резултат
на настъпилото на същата дата ПТП, принадлежи на ищците, съобразно с
наследствените им права. Молят съда да постанови решение, с което да осъди ЗК „У.“
АД да заплати разделно на К.С.С. и на С.С.М. сумата от по 25 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на
причинено на 01.03.2012г. ПТП, при което е настъпила смъртта на С.К.С., ведно със
законната лихва върху главниците, считано от датата на непозволеното увреждане
-01.03.2012 г. до
окончателното им изплащане.
Ответникът е оспорил исковете.
СГС констатира следното:
С влязлата в сила
присъда №
352 от 26.11.2012 г по н.о.х.д. № 5048/2012г., със задължителна за гражданския
съд материална доказателствена сила по чл. 300 от ГПК, съдът е установил подсъдимият Т.Р.М. за виновен в това, че на 01.03.2012 г. в гр. София, на
бул. „*******, при управление на лек автомобил „Фиат Брава“ с per. № *******, в нарушение на правилата за движение, визирани в чл. 21, ал. 1 и
чл. 116 от ЗДвП по непредпазливост е причинил смъртта на С.К.С., като след
деянието е избягал от произшествието, като на основание чл. 343, ал. 3, б. „б“,
предл. 1 във връзка с чл. 343, ал. 1,6. „в“, във връзка с чл. 342, ал. 1, предл. 3, във връзка с чл. 58а, ал. 1 от НК му е наложил посоченото в присъдата наказание. Със същата присъда съдът е
осъдил подсъдимият Т.Р.М. да заплати на
основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД на М.Т.С. сумата от 50 000 лв., на К.С.С. и
на С.С.М. сумата от по 30 000 лв. за всеки от тях, представляваща обезщетение
за претърпените неимуществени вреди в резултат на престъплението, предмет на
обвинителния акт, ведно със законоустановената годишна лихва, считано от
05.03.2012 г. до окончателното изплащане на сумата, като е присъдил и разноски
по делото. Присъдата е влязла в сила на 14.12.2012г. На 21.01.2013 г. са били издадени три броя изпълнителни листове в полза на всяко едно от
пострадалите лица - М.Т.С., К.С.С. и С.С.М. за присъдените с присъдата суми.
Депозирано е удостоверение за наследници от 26.02.2016
г., от което е видно, че М.Т.С. е починала на 27.02.2015 г. и е оставила свои
законни наследници децата си К.С.С. и С.С.М..
По повод заявление на ищците на 12.01.2015 г. при
ответника е била образувана преписка по щета № 11419000307, като видно от писмо
с изх. № 3984 от 28.10.2016 г. ответникът е уведомил ищците, че отказва да
изплати обезщетение за претърпените вреди от М.Т.С., поради настъпилата смърт
на лицето.
От приетата по делото съдебна автотехническа
експертиза/СТЕ/ се установява
механизмът на настъпилото ПТП, мястото на удара между лек автомобил „Фиат“ и
пострадалия пешеходец, както и че водачът на МПС-то е имал възможност да спре
преди мястото на удара за момент, в който пешеходецът е стъпил за първи път на
платното за движение, при варианти спокоен и бърз ход на пешеходеца. Вещото
лице също така установява, че преди мястото на удара на разстояние 60 м
пешеходната пътека е била обозначена с хоризонтална и вертикална маркировка,
като ПТП-то е настъпило в близост до спирка на междуградския транспорт.
По направените във въззивната жалба възражения, СГС приема следното:
Настоящата инстанция намира за основателно възражението за липсата на материално правна легитимация за ищците да
предявяват искове по чл.226, ал.1 КЗ/отм./, тъй като искът за обезщетение за
неимуществени вреди е личен и пряко свързан с изживяванията на личността на
този, който ги понася, поради което и правото на такъв иск не се наследява по
смисъла на чл.1 от ЗН. Ето защо, ако носителят на вземането за обезщетение за
неимуществени вреди почине преди да е предявил иска си, неговите наследници не
могат да търсят обезщетение по съдебен ред.
Съгласно чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, увреденият,
спрямо когото застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко
от застрахователя. За да се уважи претенцията за присъждане на дължимо
застрахователно обезщетение от застраховател следва да са налице няколко
предпоставки - наличие на ПТП, в резултат на което са причинени вреди от водач
на МПС със сключена застраховка “Гражданска отговорност”, която да е в сила към
момента на процесното ПТП.
От данните по делото е
видно, че с влязлата в сила
присъда №
352 от 26.11.2012 г
по н.о.х.д. № 5048/2012г., със задължителна за гражданския съд материална доказателствена сила по
чл. 300 от ГПК, съдът е установил подсъдимият Т.Р.М. за виновен в
това, че на 01.03.2012 г. в гр. София, на бул. „*******, при управление на лек
автомобил „Фиат Брава“ с per. № *******, в нарушение на правилата за движение,
визирани в чл. 21, ал. 1 и чл. 116 от ЗДвП по непредпазливост е причинил
смъртта на С.К.С., като след деянието е избягал от произшествието, като на
основание чл. 343, ал. 3, б. „б“, предл. 1 във връзка с чл. 343, ал. 1,6. „в“, във връзка с чл. 342, ал. 1, предл. 3, във
връзка с чл. 58а, ал. 1 от НК му е наложил посоченото в присъдата наказание.
Със същата присъда съдът е осъдил
подсъдимият Т.Р.М. да заплати на
основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД на М.Т.С. сумата от 50 000 лв., на К.С.С. и
на С.С.М. сумата от по 30 000 лв. за всеки от тях, представляваща обезщетение
за претърпените неимуществени вреди в резултат на престъплението, предмет на
обвинителния акт, ведно със законоустановената годишна лихва, считано от
05.03.2012 г. до окончателното изплащане на сумата, като е присъдил и разноски
по делото. Присъдата е влязла в сила на 14.12.2012г. На 21.01.2013 г. са били
издадени три броя изпълнителни листове в полза на всяко едно от
пострадалите лица - М.Т.С., К.С.С. и С.С.М. за присъдените с присъдата суми.
Въззиваемите/ответници сочат наличие на правоприемство досежно претендираното обезщетение за неимуществени вреди, основано на
твърдението, че то е било признато на наследодателката им и съответно е било
част от патримониума й, респ. като правна последица от наследяването по закон е
преминало в тяхната правна сфера. Действително, в посочената по-горе присъда, на наследодателката на ищците е било присъдено обезщетение за
неимуществени вреди по чл.45, ал.1 ЗЗД, претърпени като последица от смъртта на съпруга й в резултат на ПТП, но тази присъда е постановена срещу прекия причинител на вредите -
делинквента Т.Р.М.. Присъденото вземане на наследодателката срещу делинквента е съществувало
в патримониума й към момента на откриване на наследството, ето защо и по силата
на наследственото правоприемство по закон, то е преминало в патримониума на ищците. Като последица от това, те имат
правото да се ползват от издадения на наследодателката им изпълнителен лист за
събиране на вземането от делинквента. Доколкото, обаче, от ищците не се
поддържа твърдението от общата наследодателка приживе да са били заявени срещу застрахователя-ответник по настоящото
дело, претенции за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди на основание договора
за застраховка "Гражданска отговорност", напротив, изричното
твърдение е че тя е починала преди извънсъдебното
заявяване на искането до застрахователя,
настоящият съдебен състав приема, че тези неимуществени
вреди, като такива от строго личен
характер, са се погасили със смъртта й. Съответно, те не са наследени от ищците, за да се приеме, че за тях е
възникнало спрямо ответника вземане за обезвреда. Не е налице и процесуално правоприемство, защото такова би настъпило само в
хипотезата на чл.227 ГПК - при смърт на страна в хода на висящ съдебен процес. При дадения случай, смъртта на
наследодателката е
настъпила преди датата
на подаване на ИМ и с оглед изложените по-горе доводи за ненаследимост на
неимуществените вреди /болки и страдания/,
настоящият съдебен състав приема, че предявеният от тях иск за обезщетение по чл.226 от КЗ/отм./ се явява недопустим.
Както е посочено в определение № 802 от 10.12.2013
г. по т.д. 1799/2013 г., ТК, ІІ т.о. на ВКС, ищците нямат право на иск за обезщетяване на
неимуществените вреди, които
наследодателката им е претърпяла приживе по повод смъртта на съпруга си. Изводът за недопустимост на исковете е по съображения, че
претенцията за обезщетяване на неимуществени
вреди е строго лична и че след като
приживе съпругата на пострадалия не е предявила срещу застрахователя пряк иск по чл.226 КЗ/отм./, правото на обезщетение не може да бъде
упражнено от наследниците чрез предявяване на такъв иск.
Ето защо процесното решение
следва да бъде обезсилено, а производството по делото по предявените от К.С.С., ЕГН ********** и на С.С.М., ЕГН **********, в качеството им на
наследници на М.Т.С., починала на 27.02.2015 г. срещу ЗК „У.“ АД, ЕИК *******, искове за сумата от по 25 000 лв. на
всеки един от ищците, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
настъпили в резултат на причинено ПТП на 01.03.2012 г., при което е настъпила
смъртта на С.К.С., ведно със законната лихва върху главниците, считано от
27.02.2014 г. до окончателното им изплащане, следва да бъде прекраено.
Предвид изхода на делото и предявената претенция, въззиваемите следва да
заплатят на въззивника направените разноски за първата инстанция в размер на
100 лв, а за настоящата такава в общ размер от 1100 лв./1000 лв. държавна такса
и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение/.
Водим от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш
И :
ОБЕЗСИЛВА
решение от 15.02.2019 г. по гр.д.
№ 35685/17 г. на СРС, ІІІ ГО, 155 с-в.
ПРЕКРАТЯВА
производството по делото.
ОСЪЖДА К.С.С., ЕГН **********,*** и С.С.М., ЕГН **********,***, като наследници на
починалатаМ.С., чрез процесуалния си представител адвокат К. от САК, със
съдебен адрес:*** да заплатят на ЗК
„У.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
изпълнителните директори Д.Т. и Н.Г., чрез пълномощника по делото юрисконсулт Г.П. направените разноски за първата инстанция в размер на 100
лв, а за настоящата инстанция в общ размер от 1100 лв.
Решението може да се обжалва пред ВКС в
едномесечен срок от връчването преписа на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.