№ 575
гр. София, 16.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-18, в публично заседание на
двадесет и шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мирослава Кацарска
при участието на секретаря Ирена М. Апостолова
като разгледа докладваното от Мирослава Кацарска Търговско дело №
20211100902010 по описа за 2021 година
Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът „МТК Г.“ ООД твърди, че между него и ответника по делото е подписан
договор за извършване на обществен превоз № СОА16-ДГ56-1196/02.12.2016г., по силата на
който му е възложено срещу възнаграждение извършването на обществен превоз по основни
градски автобусни линии №№ 12,18,20,21/22,23,24/24А, 25, 26, 28, 29, 31, 81, 86, 117, 118 и
119 от общинската транспортна схема на С.О., за срок от 8 години. Възнаграждението
съгласно чл. 5, ал.1 е 3 лв. на километър без ДДС, платимо ежемесечно на две вноски: 30%
авансово до 15 число на текущия месец и останалата част - до 14 число на следващия месец
въз основа на действително извършения пробег - чл.5, ал.2 от договора. Твърди се, че в чл.5,
ал.4, т.2 от договора страните са уговорили клауза за промяна на цената на извършвания
превоз в зависимост от промяната в цената на гориво-смазочните материали (ГСМ) след
датата на подписване на договора. Поддържа, че описаните в чл.1, ал.1 и чл.7, ал.2 на
договора 60 броя новопроизведени нископодови автобуси използват гориво природен газ
(метан), който факт счита, че следва да е безспорен. Поддържа, че с писмо с изх.№ УП-
1210/02.04.2021 г., НСИ ги уведомил, че разполага с информация за цената на природния газ
за крайни битови и за небитови клиенти, като информацията се актуализира два пъти
годишно: за първото шестмесечие и за второто шестмесечие, прилагайки справките. По
подробно изложените доводи твърди, че видно от справките цената на природния газ е
нараснала през първото шестмесечие на 2019 г. спрямо второто шестмесечие на 2016 г. с
повече от 60%, и това води до задължение на ответника да заплати тройния размер на
предвидената в чл.5, ал.4, т.2 от договора компенсация, три пъти по 2.5% или общо 7,5%.
Ищецът сочи по подробно изложените мотиви, че въпреки положените усилия и изричните
1
писмени мотивирани предложения за преговори, такива не са се провели и няма постигнато
никакво писмено споразумение, както е предвидено в чл.5, ал.4, т.З от договора, пораси
което съгласно последното изречение на посочената т.3 на чл.5, ал.4 настъпват последиците,
записани в чл.5, ал.4, т.2 на договора, а именно - възнаграждението за извършения превоз се
променя с 2.5% за всеки 20% в промяна на цените на ГСМ. Т.е. предвид отчетената от НСИ
промяна в цената на природния газ с повече от 60%, то възнаграждението от 3 лв. на
километър пробег, без ДДС нараства с три пъти по 2.5% или общо с 7,5%, като става 3.225
лв. без ДДС или 3.87 лв. с включен ДДС. Според ищеца съгласно приложените към исковата
молба фактури за аванс за превоза през месец март 2019 г. е начислена сума в размер на
554 610,51 лв. (с ДДС) и окончателно изравняване съгласно клаузата на чл.5, ал.2 от
договора - в размер на 1295 861,32лв. с ДДС, което възнаграждение е изчислено по базовата
цена на договора от 3 лв. на километър без ДДС и е фактурирано за осъществения през
месеца общ пробег от 513 742,171км., като при прилагане на клаузата на чл.5, ал.4, т.2 от
договора, ответникът дължи възнаграждение от 3,87лв. на километър с ДДС, и тази разлика
от 0.27 лв. на километър с ДДС, когато се умножи с изминатите километри прави
неизплатено възнаграждение от 138 710,36лв. с ДДС. Твърди, че ответникът му дължи и
заплащането на мораторна лихва върху тази сума, тъй като съгласно чл.5, ал.2 от договора
цялото възнаграждение за всеки отделен месец е дължимо до 14 число на следващия месец.
Поради това възнаграждението за месец март 2019 г., и то в неговия пълен размер,
включително и с уговорената в чл.5, ал.4 актуализация е дължимо до 14.04.2019 г., а на
15.04.2019 г. ответникът е изпаднал в забава и дължи мораторната лихва за периода от тази
дата до датата на предявяване на настоящата искова молба, която за посочения период
възлиза на 35139,97 лв. Аналогични са доводите на ищеца за възнаграждението за месец
април 2019г., като твърди, че му се дължи като доплащане сумата от 135 079,62 лв. с ДДС и
лихва върху тази сума в размер на 33 094,51лв. Предвид горните доводи претендира
осъждане на ответника да му заплатени горепосочените суми. В допълнителната искова
молба от 14.12.2021г. ищецът оспорва доводите на ответника. Твърди, че конкурсът бил
проведен 8 години преди подписване на договора, а именно през 2008 г., а договорът е
подписан през месец декември 2016 г. Също така според него ответникът е пропуснал да
посочи факта, че ищецът спечелил проведения през 2008 г. конкурс с цена от 3.57 лв. без
ДДС за километър пробег, но в резултат на административен натиск от ответника, се
съгласил 8 години след провеждане на конкурса, да се намали цената на километър от 3.57
лв. на 3.00 лв. и последната цена намерила отражение в процесния договор, подписан от
страните. Оспорва всички твърдения на ответника относно датата на влизане в сила на
процесния договор, както и извода, че провеждането на преговори е задължително.
Поддържа, че обективният факт на непроведени преговори, не означава, че не са налице
основания за приложението на чл.5, ал.4, т.2 от договора относно промяна на
възнаграждението, а такова основание за актуализация на възнаграждението е налице
обективно, тъй като е доказано нарастване на цените на природния газ с повече от 20%
спрямо цените при подписване на договора. Оспорва възражението на ответника за
нищожност на сочената клауза, като счита, че същото е и неконкретизирано, а посочва, че
2
оспорената норма на чл.5, ал.4 от договора съответства изцяло на духа и буквата на
Регламент (ЕО) № 1370/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 23.10.2007 г., като се
позовава и на влязлото в сила решение по т.д.№ 1325/20 г. по описа на СГС, VI-20 състав,
което е постановено между същите страни и по същия договор (но за друг период).
Възразява срещу част от задачите, поискани от ответника. В хода на производството
поддържа предявените искове чрез процесуалния си представител адв. Н., като е заявил
изменение на исковете за лихва чрез намаляването им с молба по чл. 214 от ГПК до размера
на установеното по ССЕ. Претендира и разноски.
Ответникът С.О. оспорва исковете по съображения, подробно изложени в писмения
отговор от 22.11.2021г. и допълнителния отговор от 18.01.2022г. Не оспорва факта на
сключване на процесния договор, но твърди, че срокът на договора се брои от датата на
въвеждане в експлоатация на първата линия (чл. 3, ал. 1), която е 26.07.2017 г., съгласно
протокол № 1/25.07.2017 г. на приемателната комисия по договора. Твърди, че договорът
влиза в сила от датата на представяне от оператора (изпълнителя) на общината на оригинал
на влязло в сила определение на АССГ за прекратяване на адм. дело № 11168/2012 г., а
срокът за мониторинг на цената на ГСМ се брои от датата на подписване на договора (чл. 5,
ал. 4, т. 2), която е 02.12.2016 г. С оглед горното счита, че страните са допуснали техническа
грешка в чл. 5, ал. 4, т. 2, като са определили за начална дата, от която се следи за промяна
на цената на ГСМ, датата на подписване на договора. При анализ на договора в неговата
съвкупност според ответника следва извода, че страните не придават значение на т.нар.
„дата на подписване на договора“, която дата не е датата на действителното подписване, тъй
като страните не са положили подписите едновременно, а е датата на завеждане на договора
в деловодната система на С.О.. Това е причината страните да определят в чл. 3, ал. 2 дата на
влизане в сила на договора, както и дата, от която да се брои срокът на договора в чл. 3, ал.
1, а именно 26.07.2017 г. Предвид горното счита, че исковата претенция е изцяло
неоснователна и следва да бъде отхвърлена, тъй като за базов период е взет м. декември
2016 г., а не датата на влизане в сила на договора. Наред с горното сочи, че решението за
сключване на договора е на СОС и е обосновано от предложената цена, като поддържа, че
със сключването на процесния договор, ищецът се е съгласил с всички условия на
възложителя и с клаузите на договора за извършване на обществения превоз на пътници по
определените маршрутни линии, а неправилното тълкуване от страна на изпълнителя на
която и да е от клаузите на договора, не може да се вменява като отговорност на
възложителя, а още по-малко да води до настъпването на каквито и да било неблагоприятни
последици за последния. Поддържа, че в чл. 5, ал. 4, т. 2 от договора се съдържа хипотеза
при непостигане на съгласие относно изменението на цената на километър пробег същата
ще бъде изменена с 2,5%. Необходимо условие за влизане в действие на тази хипотеза
според ответника е наличието на проведени преговори относно това с колко да се промени
определената по договора цена. Според ответника претенцията на ищеца се отнася за
период, за който дори същият не е отправил искане за провеждане на преговори, поради
което само на това основание искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Наред с
горното твърди, че към момента на подаване на предложението за преговори, на което се
3
позовава ищецът, все още не е имало доказателства за наличието на изискуемите
предпоставки за индексация на цената на природния газ за второто шестмесечие на 2018 г.,
в съответствие е чл. 5, ал. 4, т. 2 от договора. Ответникът също така твърди, че посочената
клауза - чл. 5, ал. 4, т. 2 от договора е нищожна и като нищожна не може да бъде част от
търговска сделка и няма основание да бъде заменена с повелителни норми на закона, както
и не съответства на търговския обичай, поради това, че в приложеното от ищеца писмо от
НСИ изрично се заявява, че институтът не може да представи статистически данни за цената
на природния газ за транспорт и че не разполага с такава информация. Данните на НСИ
относно цената на природния газ на небитови и битови клиенти съгласно Регламент
2016/1952 са общи и представят осреднена цена за 6-месечен период, а тези данни не могат
да послужат за определяне на цената по договора, нито като критерий за определяне на
нормална цена при търговска сделка. Поддържа, че страните по договора не са посочили
точен критерий, с който да обосноват промяна на цената по договора, или по- точно са
посочили са несъществуващ критерий - „.. съгласно данните на НСИ...“, каквито данни
всъщност няма. Според ответника право на всяка от страните е да направи на другата страна
мотивирано писмено предложение за преговори, но настъпването на последиците по чл. 5,
ал. 4, т. 2 от процесния договор, а именно „ ....При непостигане на съгласие при преговорите
страните по договора се споразумяват, че възнаграждението на километър маршрутен
пробег се променя с 2.5%.“ е обвързано с подписването на писмено споразумение, каквото
не е налице. Според ответника думата „автоматично“ не се съдържа в процесния договор, а
още по- малко е относима към определянето на възнаграждението за извършването на
транспортната задача. Признаването на твърдение за актуализация с 2.5%, а още повече и с
5%, каквото тълкуване извежда ищецът, и то автоматично, без сключване на каквото и да е
споразумение между страните, би довело до изменение на сключения договор, без
възможност от страна на възложителя да упражни какъвто и да било контрол чрез
извършването на самостоятелна преценка относно наличието на изискуемите предпоставки
за това, и може да доведе до недобросъвестност при изпълнението на договора за обществен
превоз. Според ответника подписването на писмено споразумение между страните е
абсолютна предпоставка за настъпването на последиците по чл. 5, ал. 4, т. 2 от процесния
договор и на основание чл. 38 от договора, предвиждащ че изменение на договора е
възможно само въз основа на писмени споразумения между страните, които са негова
неразделна част. Ответникът поддържа, че независимо от твърденията на ищеца, той не е
издал фактура за дължимата според него за процесния период сума така, както е предвидено
в чл. 5, ал. 2 и ал. 3 от договора и в съответствие със Закона за счетоводството и свързаните
с него нормативни актове, а също така за посочения период ищецът не е внесъл сума,
покриваща пълния размер на договорената в чл. 22 от договора гаранция за добро
изпълнение, която се изчислява като произведение от годишната транспортна задача в
километри и цената на километър маршрутен пробег. Според ответника определената в чл.
5, ал. 1 от договора цена, се променя еднократно при настъпване на предпоставките по чл. 5,
ал. 4, т. 2 от договора за това, а не при всяка промяна на цената на ГСМ с повече от 20%
съгласно данните на НСИ, тъй като приемането на противното би довело до прекомерност в
4
цената на услугата по договора. Счита и че изпълнителят по процесния договор не може да
се позовава едновременно на двете хипотези по чл. 5, ал. 4, т. 1 и т. 2 от договора и че
позоваването на едната хипотеза, автоматично изчерпва възможностите за позоваване на
другата хипотеза, особено когато претенциите на изпълнителя касаят месеци, респ. периоди,
които изцяло или частично се припокриват. Приемането на противното би било
несправедливо, противоречащо на добрите нрави и водещо до прекомерност в цената на
услугата по договора за обществен превоз на пътници и до неоснователно обогатяване в
ползва на изпълнителя превозвач. Според ответника няма никаква логика в това да се
сключи договор за обществен превоз на пътници при условията на най-ниска цена и
непосредствено след като е започнало изпълнението на транспортната задача по договора,
цената по него да започне да се увеличава, тъй като това подменя волята на възложителя при
сключването на договора за превоз и не съответства на описаните по-горе цели, които
същият си е поставил по отношение на неговото изпълнение. Счита, че е лишено от
всякаква правна и житейска логика, а и противоречащо на добрите нрави е да се иска
промяна на цената, като искането за извършване на тази промяна се основава и включва
период, в който изпълнението все още не е започнало, като в случая -преди 26.07.2017 г.
Ответникът оспорва като неоснователен и недоказан и иска за заплащане на мораторна
лихва за забава върху претендираните главници с ДДС, като сочи, че издадените от ищеца
фактури са за цената, уговорена в договора, а не индексираната такава, а ако е считал, че е
настъпила автоматична индексация на цената ищецът е следвало да отрази същата по размер
във фактурата, което не е сторено. В допълнителния отговор доразвива съображенията си,
като твърди, че процесният договор е за възлагане извършването на обществена услуга,
сключен при условия и по реда на специален закон и подзаконов нормативен акт и поради
това е водещ и надделяващ общественият интерес и именно този интерес влияе при
вземането на решения, при условията и по реда, определени в ЗМСМА, като нормата на чл.
9 от ЗЗД е неприложима. Счита, че сключването на договора е обусловено и се предхожда от
провеждането на конкурс съгласно регламентираното в ЗАП и чл. 17 и сл. от Наредба № 2
от 15.03.2002 г., като провеждането на процедура (конкурс) по този ред няма нищо общо със
свободното договаряне между страните, както се опитва да внушава ищецът. Поддържа, че в
отправеното предложение № СОА17-КЦ01-23361/28.09.17 г. не е ясно за какъв период от
време се отнася претенцията на ищеца поради което смята, че не е отправено валидно
предложение за провеждане на преговори, което е основание искът да бъде отхвърлен като
неоснователен. В хода на производството поддържа оспорването на исковите претенции
чрез процесуалния си представител – юриск. М., като претендира отхвърлянето им.
Претендира разноски, като оспорва и размера на адвокатското възнаграждение на ищеца.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
С исковата молба е представен сключения между страните на 02.12.2016г. договор
СОА16-ДГ56-1196/02.12.2016г., по силата на който на ищеца е възложено срещу
възнаграждение извършването на обществен превоз по основни градски автобусни линии
5
№№ 12,18,20,21/22,23,24/24А, 25, 26, 28, 29, 31, 81, 86, 117, 118 и 119 от общинската
транспортна схема на С.О., за срок от 8 години, считано от датата на въвеждане в
експлоатация на първата линия, като в ал.2 на чл. 3 е уговорено, че договорът влиза в сила
от датата на представяне от оператора на оригинал на влязло в сила определение за
прекратяване на описаното административно дело. Съгласно чл. 5, ал.1 от договора е
уговорено заплащането на възнаграждение в размер на 3 лв. на километър, без ДДС, на база
действително изминатите километри маршрутен пробег по разписание съгласно
Приложение А, въз основа на отчетите за изпълнение във форма, съгласно приложение Д –
„Методика за отчитане и окачествяване на транспортната задача. В чл. 5, ал.2 е уговорено,
че се заплаща авансово за текущия месец 30% от дължимите суми до 15то число на месеца, а
останалата част от дължимото възнаграждение – до 14то число на следващия месец, като
изпълнителят издава фактури в рамките на разчетената в договора сума. Съгласно чл. 5, ал.3
от договора, в случай, че възложителят одобри издадените данъчни или счетоводни
документи, в 30дневен срок от получаването им заплаща дължимите суми. Ако се оспорят,
заплаща безспорната част от тях, и е длъжен да започне преговори с изпълнителя за
останалата част. В чл.5 ал.4 от договора е уговорено, че цената на километър маршрутен
пробег, определена при сключване на договора, се променя когато:1/ от датата на
подписване на договора се е натрупала инфлация, респ. дефлация повече от 5% съгласно
данните на НСИ; 2/ при промяна на цената на ГСМ с повече от 20% съгласно данните на
НСИ спрямо цената към датата на подписване на договора, като при настъпване на това
условие страните се задължават да проведат добросъвестно преговори за уточняване на
промяна във възнаграждението на километър със стойност до 5% спрямо стойността по чл.
5, ал.1, а при непостигане на съгласие при преговорите, страните се споразумяват, че
възнаграждението на км марш.пробег се променя с 2,5%. В т.3 на чл.5, ал.4 е уговорено, че
при настъпване на което и да е от условията в предходните две точки, всяка от страните има
право да направи на другата писмено мотивирано предложение за преговори, които да
започнат в срок до 7 дни от датата на получаването му и да завършат в 30 дневен срок, като
при непостигане на съгласие настъпват последиците по т.1 и т.2. В раздел 4 са
регламентирани правата и задълженията на възложителя, в раздел 5 – на изпълнителя. В
раздел 11 „Неустойки и санкции“, чл.32 от договора е уговорено, че при забавено плащане
на дължимите суми по договора, възложителят дължи на изпълнителя неустойка в размер на
10% годишно върху тази част от задълженията, за които е изпаднал в забава.
Установява се от приложеното предложение от ищеца до Кмета на СО с описания вх.
№ от 28.09.2017г.,стр. 27 от делото, че предвид повишаването на цените на природния газ,
от 286,60 лв. на 370,21 лв., т.е. с 29,17% повече, се предлага провеждане на преговори за
повишение на цената на превоза. Представено е на стр. 29 и следващите и второ
предложение от ищеца, с което се цитира отговор на СО с писмо от 17.10.2017г., с който е
искано представяне на справка от НСИ за промяна на цените на природния газ, като се
описва, че се представя писмо от 07.12.2017г. от НСИ. Поискано е изпращане на
представител за преговори на 10.01.2018г. в посочения час и място.
6
Приложена е на стр.32 от делото справка за цени на природен газ за небитови
клиенти от Инфостат.
Представена е фактура №211/14.03.2018г. за аванс с получател „ЦГМ“ ЕАД на
стойност 554 610,51лв., фактура №214/12.04.2019г. за пакет наети линии и приспаднат аванс
общо за сума 1 294 861,32 лв., изчисление на лихва, както и фактура №215/15.04.2019г. за
аванс с получател „ЦГМ“ ЕАД на стойност 540 374,54лв., фактура №221/14.05.2019г. за
пакет наети линии и приспаднат аванс общо за сума 126 0687,00лв., изчисление на лихва
Представено е решение на СГС, 20-ти състав от 17.05.2021г. по т.д.№1325/2020г., с
което СО е осъдена да заплати на ищеца описаната сума, представляваща непогасена част от
възнаграждение по процесния договор за месец септември 2017г., ведно със законната
лихва. Решението не е заверено за влязло в сила и съдът установи при служебна справка, че
по постъпила въззивна жалба е изпратено на САС на 05.08.2021г., без данни за връщането
му. С ДИМ е представено решение №752/03.12.2021г. на САС, 13ти търговски състав, по
т.д.№785/2011г., с което е потвърдено гореописаното решение, но същото няма данни да е
влязло в сила, а е обжалваемо. Данни за произнасяне на ВКС по евентуална жалба, респ.
влизане в сила на въззивното решение няма.
С отговора на ответника е представен протокол №1 от 25.07.2017г., с който е
констатирана готовността за поемане на превозите, с описаните с рег.номера автобуси,
които се сочи, че са с дата на първоначална регистрация 24.07.2017г., с екологични качества
Евро 6, работещи на природен газ.
С допълнителната искова молба са представени заповед на кмета на СО №РД-09-05-
3320/06.08.2008г., с която е открит конкурса, ценова оферта, подадена от ищцовото
дружество с цена на км -3,57 лв. без ДДС, заповед № РД-09-3876 от 07.10.2008г., с която е
определен за победител, съдебно удостоверение от АССГ, 38 състав по ахд №11168/2012г.,
както и препис от определение за прекратяването му от 05.10.2016г., с отбелязване, че е
влязло в сила на 25.10.2016г. Представено е и решение №578/28.07.2016г., с което е одобрен
проект на извънсъдебна спогодба между ищеца и СО за спора по адм.дело, което видно от
протокола е за обезщетение за имуществени вреди в размер на 5 115 142 лв. в периода от
01.11.2010г. до 01.11.2012г. и лихви.
По делото е изслушано заключение на съдебно-икономическа експертиза, изготвено
от вещото лице П. АЛ. Д., което се кредитира от съда като дадено обективно,
безпристрастно и компетентно. Експертът сочи, че освен с материалите по делото за
изпълнение на задачите е извършена и справка при ищеца и проверени: издадени фактури за
аванс и доплащане за пробег през 03.2019г. и 04.2019г., платежни нареждания за заплатено
възнаграждение, протокол за наложени санкции за 03.2019г. и 04.2019г.; Справка за
годишно потребление на природен газ през 2017г., 2018г и 2019г..от „МТК Г.“ООД,
фактури за закупени количества природен газ от доставчик Столичен автотранспорт“ЕАД,
Справка с цените на природен газ, определени от КЕВР ; решения на КЕВР, както и справка
в „Център за градска мобилност“ ЕАД и са проверени издадените фактури за аванс и
7
доплащане за пробег през 03.2019г. и 04.2019г., платежни нареждания за заплатено
възнаграждение, протокол за наложени санкции за 03.2019г. и 04.2019г. Експертизата е
изискала копия на фактури за доставка на природен газ от „Столичен автотранспорт“ЕАД,
поделение „Малашевци“, от които са видни количествата и цените на закупения природен
газ, като данните са представени в таблицата на стр.3 и 4 от заключението. Годишното
потребеление на природен газ през периода 01.2018г. – 12.2018г. е 27 532,53 MWh или
99 117,09 ГДж., т.е. ищцовото дружество през 2018г. е било на границата между трета група
(И 3) и четвърта група (И 4), но все още в трета група ( не е надхвърлило лимит от 100 000
ГДж.). В таблицата на стр.5 горе са представени данните за цената на природния газ през 2-
ро шестмесечие на 2016г. и 1-во шестмесечие на 2019г. по данните на НСИ, от които е
видно, че увеличението за всички групи е над 60%. Според вещото лице за месец март
2019г. ищецът е изминал 513 742,171 км.пробег, за които е получил възнаграждение
1 848 685,70лв., от което е приспадната сума за наложени санкции по Протокол №
**********/12.04.2019г. - 786,13лв. и е изплатено възнаграждение в размер на
1 848 685,70лв. Според вещото лице допълнително възнаграждение за месец 03.2019г. при
индексация от 7,5% (3,60лв.с ДДС по договор х 7,5% = 0,27лв. с ДДС индексация) за
изминат 513 742,171км.пробег възлиза на сума в размер 138 710,39лв. За месец април 2019г.
ищецът е изминал 500 294,874 км.пробег, за които е получил възнаграждение
1 800 354,21лв., от което са приспаднати 707,33лв., представляващи наложени санкции по
Протокол № **********/14.05.2019г. и е изплатена сума в размер на 1 800 354,21лв.
Съгласно поставената задача да се изчисли допълнително възнаграждение за месец
04.2019г. при индексация от 7,5% (3,60лв.с ДДС по договор х 7,5% = 0,27лв. с ДДС
индексация) за изминат 500 294,874км.пробег е допълнително дължима сума в размер
135 079,61лв. Размерът на лихвата за забава, изчислен върху главница 138 710,39лв. за
период от 15.04.2019г. до 11.10.2021г. е 35 101,43лв. Размерът на лихвата за забава,
изчислен върху главница 135 079,61лв. за период от 15.05.2019г. до 11.10.2021г. е
33 056,98лв. По поставените от ответника задачи вещото лице сочи, че Отдел „Сметки в
околната среда и енергетиката“ на НСИ провежда наблюдения на цените на природния газ в
изпълнение на Регламент 2016/1952 относно европейската статистика на цените на
природния газ и електроенергията. Съгласно Регламента два пъти годишно се отчитат цени
на природен газ до крайни небитови и битови клиенти, съответно за първо и второ
шестмесечие на отчетната година, като данните са в таблица на стр.7 от експертизата. Видно
от същите според заключението увеличението на цената на природния газ по данни на НСИ
през 03.2019г. и 04.2019г. в сравнение с 12.2016г. и 07.2017г. е, както следва: през 03.2019г.
и 04.2019г. е с 60,37% по-висока в сравнение с цената през 12.2016г. и с 22,05% по-висока в
сравнение с цената през 07.2017г. Цената, на която ищцовото дружество закупува газ се
определя от КЕВР, като за процесния период цените са сформирани на тримесечие и
представени в таблицата на стр.8 от заключението. Вещото лице сочи, че е изискало копия
на фактури за доставка на природен газ от „Столичен автотранспорт“ЕАД, поделение
„Малашевци“, от които са видни покупките на горепосочените цени. Увеличението на
цената на природния газ по данни на НСИ през 03.2019г. и 04.2019г. в сравнение с
8
12.2016г. и 07.2017г. е, както следва: през 03.2019г. и 04.2019г. е с 45,45% - 46,65% по-
висока в сравнение с цената през 12.2016г. и с 28,51% - 29,57% по-висока в сравнение с
цената през 07.2017г. Вещото лице сочи, че годишното потребеление на природен газ през
периода 01.2018г. – 12.2018г. е 27 532,53 MWh или 99 117,09 ГДж. От горепосочените
данни е видно, че ищцовото дружество през 2018г. е било на границата между трета група
(И 3) и четвърта група (И 4), но все още в трета група ( не е надхвърлило лимит от 100 000
ГДж.). Според експерта данните на НСИ са шестмесечни, така че повишената цена е влязла
в сила още от 01.2019г. , и 03.2019г. , и 04.2019г. са включени в периода с по-висока цена.
Според заключението За месец март 2019г. ищецът е изминал 513 742,171 км.пробег, а за
месец април 2019г. ищецът е изминал 500 294,874 км.пробег. За месец 03.2019г. са
наложени санкции по Протокол № **********/12.04.2019г. в размер 786,13лв., а за месец
04.2019г. са наложени санкции по Протокол № **********/14.05.2019г. в размер 707,33лв.
След приспадане на санкциите за месец март 2019г. ищецът е получил възнаграждение
1 848 685,70лв., а за месец април 2019г. ищецът е получил възнаграждение 1 800 354,21лв.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
По делото е безспорно между страните, че са обвързани от сключения договор,
съгласно който ответникът като възложител дължи на ищеца в качеството му на изпълнител
заплащането на цена за извършване на обществен превоз, като е прието за безспорно, че
същият се осъществява с автобуси, ползващи като гориво природен газ, които са
новопроизведени, както и че превозът по договора е започнал да се осъществява на
26.07.2017г. Безспорно е, че правната връзка е създадена в резултат на сложен фактически
състав, в който участва и административен елемент - провеждането на конкурсна процедура
по реда на Глава втора от Наредба № 2 от 15 март 2002 г. за условията и реда за
утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници
с автобуси и леки автомобили, като се установява от приложените документи, че конкурсът е
обявен през 2008г. В чл.19 от цитираната Наредба е предвидено, че за провеждане на всеки
конкурс общинските съвети утвърждават критерии и начин за оценка и класиране на
кандидатите, като критериите включват изискванията за: 1. екологичност на превозните
средства; 2. допълнителни услуги в превозните средства; 3. цени и социални облекчения; 4.
оборудване на превозните средства за превоз на трудноподвижни лица и др., а в чл. 22, ал. 3
от същата Наредба е предвидено, че част от конкурсната документация следва да бъде
проектът на договор, който съгласно ал. 4 на същата разпоредба на чл. 22 от Наредбата
следва да съдържа права и задължения на страните в съответствие с предмета на конкурса и
изискванията, посочени от общинския съвет. По отношение на съдържанието на договора в
Наредбата няма други изрични разпоредби, освен тази на чл. 26, ал. 3 от Наредбата, която
предвижда, че договорът не може да се предоставя на превозвача право да преотстъпва или
да възлага на подизпълнители извършването на превози. Следователно освен забрана да се
уговаря в договора превъзлагане на дейността на подизпълнители, друга законова забрана
относно съдържанието му няма и след като ответникът не установява процесният договор,
9
който е сключен, да е различен от този по проектната документация, следва да се приеме, че
със същия страните са уговорили допълнително и в съответствие с предоставената им от
закона възможност своите насрещни права и задължения. Именно ответникът С.О. е този,
който е следвало да изготви проекто договора като част от проектната документация и ако
волята му като възложител е била цената да е константна, това е следвало да бъде записано в
същия, а не да съдържа клауза за индексацията й. Макар цената да е един от критериите при
провеждане на конкурс за възлагане на обществен превоз, нито в приложимата Наредба,
нито в друг нормативен акт е установена забрана да бъде индексирана същата. В случая не
се касае за възражение относно цената така както е първоначално уговорена, а за искане да
бъде изпълнена една договорна клауза, която предвижда индексация на посочената цена при
определени предпоставки. С.О. като възложител е можело при изготвяне на проектната
документация и проекта на договора изрично да включи клауза, че договорената цена не
подлежи на индексиране при никакви обстоятелства, но при сключване на договора е
уговорено друго. Договорите имат силата на закон за страните, които са ги сключили и при
липса на императивна правна норма, която да забранява индексирането на цената при
обществен превоз, независимо от обстоятелството, че договорът е сключен при конкурс,
каквато например забрана има за превъзлагане, няма пречка да бъде уговорено, че цената
подлежи на индексиране при конкретни предпоставки. Предвид горното и както е уговорено
в чл. 5, ал.4 от договора, която уговорка има силата на закон между страните, е предвидено
изменение на договорената цена на км превоз при настъпване на някоя от двете хипотези по
т.1 или по т.2, а доводите на ответника по отговора, че това противоречало на волята на
СОС, който бил дал съгласие за подписване на договора при най-ниската пазарно
обоснована цена, са неоснователни. Именно дългия срок на договора / осем години/, прави
нужна клаузата за индексиране на възнаграждението в ситуация на инфлации и повишение
на цените, тъй като без такава би се стигнало до несъразмерност на престациите, доколкото
горивото е едно от основните пера във формирането на разходите за превоз, а пазарът е
динамичен. В случая се поддържа от ищеца наличието на хипотезата по т.2, а именно
изменение на цените на ГСМ с повече от 20%. Предвид горното са неоснователни
възраженията на ответника, че доколкото със споразумения от 20.01.2021г. и от
05.10.2021г., като нито едно от двете не е представено по делото, въз основа на описаните
решения на СОС била уговорена и изплатена вече на ищеца индексация на
възнаграждението в общ размер на 1872 739,99 лв. за срок до 31.12.2020г., за което също
няма доказателства, а тези факти не са приети за безспорни. Както изрично се твърди и от
ответника, това е индексация по чл. 5, ал. 4 т. 1 от договора, а именно поради общата
инфлация, а не е по чл.5, ал. 4, т. 2 от договора, а това са две различни хипотези, които не са
уговорени при евентуалност. Не могат да бъдат споделени доводите на ответника, че като се
е възползвал от индексация на основание обща инфлация по т.1, ищецът няма право да
претендира такава и по т.2, тъй като от договора и от съдържанието му не може да се
направи извод, че наличието на едната хипотеза изключва другата, а напротив от чл. 5, ал.4
т. 3, където е записано, че „при настъпнае на което и да е от условията, описани в
предходните две точки всяка от страните има право“, следва, че са уговорени две
10
самостоятелни основания и няма как, дори и да се приеме за безспорно, че по споразумения
е получена индексация от ищеца с основание общата инфлация по т.1, да се приеме, че той
няма право да претендира такава по т.2, респективно, че едната поглъща другата. В случай,
че страните са имали предвид това, то формулировката в договора би била по-съвсем
различен начин, но уговорените клаузи не изключват индексация на цената по т.2, дори и да
е приложена т.1 относно цената.
Съдът намира за неоснователни доводите по отговора на ответника / стр.5 от
отговора/, че клаузата на чл.5, ал.4 т. 2 от договора е нищожна, като твърденията на ищеца,
че не било уточнено защо не могат да бъдат споделени. В изложението ответникът счита, че
клаузата е нищожна, защото страните не били посочили точен критерий, с който да се
обоснове промяната на цените по сделката, а били посочили несъществуващ такъв, тъй като
от писмото на НСИ ставало ясно, че данните му са общи и са за шестмесечни периоди и не
са за „горивосмазочни материали“, а само за цените на природния газ. Съдът намира, че това
дали и как е посочен критерия статистически данни на НСИ не определя нищожност на
клаузата за индексация. Очевидна е волята на страните такава да настъпи в зависимост от
цената на ГСМ / гориво смазочните материали/, тъй като безспорно цената на горивото и
смазочните материали са основно перо в разходите на изпълнителя. Предвид горното с
оглед дългия срок, за който е сключен договора – осем години, невъзможността за
изменение на възнаграждението при динамичната обстановка с цените и инфлацията би
довела до несправедливост и несъразмерност на вложените услуги и разходи спрямо
следващата се цена. Предвид горното критерият, който са заложили страните в чл. 5, ал. 4 т.
2 от договора е определен общо „промяна на цените на ГСМ с повече от 20% съгласно
данните на НСИ“, но не може да се приеме за несъществуващ с оглед това, че статистиката
съгласно описания от НСИ Регламент не е ежемесечна, а на шестмесечие. Критерият, който
са посочили, промяна с повече от 20% е определяем и като такъв напълно валиден като
договорна клауза, като самото му определяне е въпрос на статистически и счетоводни
изчисления, поради което не може да се приеме, че е несъществуващ и оттам клаузата
нищожна. Вярно е, че в писмото на НСИ се сочи, че не се поддържа статистика общо
относно ГСМ, а само относно цените на природния газ, но по отношение на смазочните
материали, на първо място следва да се отчете, че същите не са такава съществена част от
разходите и цената. Както се сочи изрично и от вещото лице, при проверка на всички
калкулирани разходи от ищеца във връзка с процесния период за превоза, то не е установило
въобще калкулиране на разходи за смазочни материали, а само за природен газ / гориво/.
Безспорно е, че автобусите са нови, с първа регистрация от 2017г., поради което те не са
амортизирани в степен, че разходите за смазочни материали да са съществен елемент от
общите за осъществяване на превоза. Предвид горното и макар в самата клауза на договора
да е посочено „ГСМ“, то нито ответникът твърди, нито се установява от обективните данни
и проверка от съда по реда на чл. 162 от ГПК да е налице намаляване на цените на
смазочните материали за процесния период. Напротив, както изрично признава и
ответникът като цяло за периода има инфлация, такава е дори според ответника призната
със сочените от него решения на СОС, поради което не е и логично да се приеме, че в
11
период на обща инфлация, точно цените на смазочните материали са се понижили и то в
степен да обусловят отпадане на разликата от 20% в общото увеличение на цените на
природния газ. Напротив от изчисленията на вещото лице Д. е видно, че процентът на
увеличение на цените на природния газ, ползван като гориво за превоза от ищеца, е над 20%
и то съществено, а именно спрямо 12.2016г. покачването към март и април 2019г. е с над
60,37%, поради което дори и да има някакво намаление на цените само на смазочните
материали, каквото не се твърди изрично в писмения отговор и не е заявено своевременно, а
именно в първото съдебно заседание, поради което последващ такъв довод се явява
преклудиран, то със сигурност не би рефлектирало върху общия размер на покачването над
20%, както е изискуемо от клаузата на чл. 5, ал.4 т.2 от договора.
Съдът намира, че са неоснователни доводите на ответника, че чл.5, ал. 4 т. 2 от
договора следвало да се тълкува не като изменение на цените от датата на подписване на
договора, както изрично е записано в клаузата, а от датата на влизането му в сила, което
било настъпило през 2017г. и следователно нямало основание за увеличение на цените. При
положение, че страните ясно и категорично са посочили момента, който е релевантен и това
е датата на подписването му, няма основание за приемане на друго различно тълкуване и да
се считало, че била относима датата на влизане на договора в сила, която била през 2017г.
Въвеждането в експлоатация на линиите е задължение в резултат на сключения договор и
макар в чл.3, ал.1 от същия това да е посочения начален момент, от който се брои
осемгодишния му срок, няма никакво основание при ясно формулиране на чл. 5, ал.4 т.2 от
договора, че се счита вместо „датата на подписване на договора“, да се подменя волята на
страните и приеме, че са имали предвид „датата на влизането му в сила“. Именно датата на
подписване на договора е последния темпорален момент, в който страните биха могли по
взаимна воля да уговорят цената, поради което това би следвало да е и релевантния момент
спрямо който да се актуализира същата. Тук следва да се отбележи, че са ирелевантни
доводите на ищеца, че той бил спечелил конкурса с една по-висока цена, както и че
конкурсът бил през 2008г., т.е. няколко години преди подписване на договора. Тези
правоотношения са извън предмета на настоящия спор, а съдът е обвързан от уговореното
по договора, както относно уговорената по същия цена от 3лв. на км.пробег, така и от
начина на индексирането й, уговорен в чл. 5, ал.4, която разпоредба категорично обвързва
индексацията с период, изтекъл от датата на подписване на договора, а не от датата на
влизането му в сила, респ. въвеждане в експлоатация на превоза, респ. датата на конкурса
или друго. Следователно това, че започването на експлоатацията на линиите е извършено
след протокола от 25.07.2017г. не е основание за възприемане на различно тълкуване на
ясната и точно формулирана воля на страните по чл. 5, ал.4 от договора, а именно
възможността за промяна на цената при промяна на цената на ГСМ с повече от 20%
съгласно данните на НСИ спрямо цената към момента на подписване на договора. В случая
е безспорно, че цената не е променена с допълнително споразумение между страните, а се
твърди настъпването на последната хипотеза по чл. 5, ал.4, т.2 от договора, която
предвижда, че „при непостигане на съгласие при преговорите, страните се споразумяват, че
12
възнаграждението на километър маршрутен пробег се променя с 2,5%“. Тази индексация от
2,5% процента е минималния праг, тъй като в предходното изречение е предвидена
възможност при преговорите да бъде уточнена промяна на възнаграждението с до 5%. Съдът
намира, че от доказателствата по делото категорично се установи, че ищецът е отправил
писмено предложение за промяна на цената, заведено в СО на 28.09.2017г. и второ такова,
което макар да не е с входящ номер, не се спори относно постъпването му, с което
ответникът СО е поканен за преговори на конкретна дата – 10.01.2018г. Друго последващо
мотивирано предложение няма данни да е отправяно. Не могат да бъдат споделени доводите
на ответника, че по последната хипотеза по чл. 5, ал.4, т.2 от договора се изисква
кумулативно наличие на две предпоставки: проведени преговори и непостигнато съгласие,
поради което според него преговорите и подписването на писмено споразумение са
абсолютна предпоставка за настъпване на последиците по чл. 5, ал.4 от договора, както
поддържа изрично в отговора. Тук ответникът е пропуснал да спомене т. 3 на чл.5, ал.4 от
договора, която ясно и точно регламентира реда и сроковете за провеждане на преговорите,
а именно предвидено е отправяне на мотивирано писмено предложение за преговори,
каквото има входирано от ищеца на 28.09.2017г. и са уговорени срокове, като изрично
страните са посочили, че последиците по т.1 и т.2 се считат за настъпили, ако не се постигне
съгласие. В случая ответникът е бил информирал за настъпилата промяна и исканото
изменение на цената с мотивирано предложение от 28.09.2017г. и преговорите е следвало да
започнат в седмодневен срок и да приключат до тридесет дни, поради което с изтичане на
този срок, независимо от това дали ответникът физически е изпратил представители и са
осъществени преговори следва да се приеме, че процедурата по договора е изпълнена и са
налице предпоставките за индексация и то още към края на 2017г. Нещо повече, налице са
данни, че е постъпило и второ предложение с дата за преговори 10.01.2018г., така че е даден
и допълнителен срок за постигане на споразумение, който безспорно е изтекъл преди
процесния период, за който се претендира индексирано възнаграждение по настоящото дело,
а именно март и април 2019г. Доводите на ответника, че нямало покана за преговори за
индексация на възнаграждение конкретно за тези конкретно месеци, а поканата била по-
ранна, са неоснователни, тъй като от съдържанието на уговорената воля на страните, която е
ясна според съда, процедурата по мотивирано писмено предложение, преговори и при
непостигане на съгласие индексация не се налага да се прави за всеки следващ месец, а само
при последваща промяна на цената на ГСМ, която да обуслови ново искане за индексация.
Следователно цената на превоз за километър следва да се приеме, че е индексирана с 2,5%
поради настъпване на предпоставките по чл. 5, ал.4, т.2, изр. последно от договора, а именно
налице е поскъпване на горивата с повече от 20% спрямо датата на подписване на договора,
а именно както се установява от справките за цените от НСИ и заключението на
експертизата. Следователно обективната предпоставка, а именно увеличение на цените с
повече от 20% е налице, налице са и другите уговорени в чл. 5, ал.4 от договора условия, а
именно отправено е мотивирано предложение за преговори, по което е предложена
индексирана цена, не се спори, че не са проведени фактически преговори, освен размяна на
кореспонденция, т.е. няма постигнато съгласие за изменение, поради което съдът намира, че
13
цената е индексирана при условията на последната хипотеза на чл. 5, ал.4, т.2 изр. последно,
а именно с 2,5% и то считано от края на 2017г., най-късно от началото на 2018г. след
поканата за конкретна дата за преговори и изтичане на срока за тях. Всяка от страните по
договора е имала възможност и право да отправи мотивирано предложение за преговори,
като ако не се стигне до писмено споразумение за изменение на цената в рамките до 5%, то
следва да се счита, че е настъпила индексация с 2,5% само, че такава индексация настъпва
при кумулативно наличие на всички предпоставки – изменение на цените с над 20%,
мотивирано писмено предложение за преговори, съответно непостигане на съгласие, а не
може да се възприеме довода на ищеца, че уговореното означава, че за всяко увеличение с
над 20% на цените на ГСМ се следва автоматично ново увеличение с 2,5% на цената на
км/превоз. В случая ищецът се е позовал на такова увеличение с писмото от 28.09.2017г.,
като няма данни за входирано друго мотивирано предложение за последващо изменение на
цените, тъй като при второто предложение с конкретна дата за преговори – 10.01.2018г. и
няма позоваване на ново инфлационно покачване на цените, а само се уточнява, че във
връзка с предходно писмо, се представя отговор от НСИ от 07 декември 2017г., от който е
видно, че цените на природния газ са на страницата на ДКЕР. Следователно това
предложение е уточнение на предходното и конкретизиране на дата за исканите преговори,
но не дава основание за повторна индексация на цената. Предвид горното съдът намира, че е
настъпило автоматично индексиране на цената за км/пробег при превоза, но с 2,5%, а не с
7,5%, както твърди ищеца, тъй като не може да се възприеме довода му, че автоматично с
всяко повишение на цените над 20%, се стига до нарастване на възнаграждението всеки път
с 2,5% без да се изисква ново мотивирано предложение за евентуални преговори. Вярно е, че
не е равнозначно поскъпване от 20% и от 200%, но при всяко последващо поскъпване, за да
може да се индексира цената по силата на чл.5, ал.4, т.2 от договора, според съда следва да
се входира ново мотивирано предложение за изменение на цената въз основа на настъпилата
инфлация, да се направи нов опит за преговори и едва при непостигането на съгласие, и
изтичане на уговорените в чл. 5, ал.4 т.3 срокове да се приеме, че са настъпили
предпоставките за повторната и/или последваща индексация. В случая макар на практика да
има две предложения, първото от 28.09.2017г. и второто без дата на входиране, но с искане
на среща за преговори за дата 10.01.2018г. и позоваване на приложено писмо от
07.12.2017г., т.е. същото е в периода от 07.12.2017г. до 10.01.2018г., то от съдържанието на
двете е видно, че има само едно позоваване на увеличението на цените - за второто
шестмесечие на 2017г. и въз основа на това едно искане за индексирането им, с последващо
уточнение, а не ново мотивирано предложение, обосновано на новонастъпили факти, респ.
на изменение на цените по данни на НСИ за последващ период, тъй като и към двете
искания е налице само един период, за който е отчетено от НСИ увеличаване, тъй като
данните са на шестмесечие. Следователно не е изпълнен целия фактически състав по
отношение на нарасналите цени нито за първото шестмесечие на 2018г., нито за второто
шестмесечие на 2018г., нито за 2019г., тъй като очевидно, че статистически данни на НСИ
за тези периоди не би могло да има към момента на предложението, с което се иска среща за
10.01.2018г., което е едва в началото на първото шестмесечие на 2018г., а доказателства за
14
последващо мотивирано предложение ищецът не е ангажирал. Следователно в резултат на
мотивираното предложение и непостигнато съгласие при преговори, до настъпване на
процесния период според съдът е настъпила еднократна индексация на цената на превоза с
2,5%, а не многократно и постъпателно, както счита ищеца, тъй като уговореното в чл. 5,
ал.4, т.2 от договора във връзка с т.3 изисква за настъпване на индексацията на
възнаграждението кумулативни предпоставки, а не просто увеличение на цените по данни
на НСИ с над 20%, но е предвиден сложен фактически състав, който включва мотивирано
предложение за преговори, срок за такива и едва при изтичането му, без да е постигнато
съгласие, следва да се приеме, че настъпват последиците. Аргумент в тази насока е и самата
клауза на чл. 5, ал.4 т.2, която предвижда, че при преговори и съгласие увеличението може
да бъде до 5%, което значи, че страните са имали предвид и горен праг. Възприемане на
доводите на ищеца, че с всяко покачване на цените с нови 20%, автоматично настъпва
индексация с нови 2.5% на възнаграждението, без той да е поискал ново увеличение на
цените, с възможност за нови преговори, не може да бъде споделено. За изменение на
цените след тези за второто шестмесечие на 2017г., по което е предложението за
индексация, няма входирано от ищеца друго такова, за да се приеме, че отново е настъпила
индексация. Вярно е, че е възможно при многократно завишение на цените промяната да не
е еднократна, но за да се приеме, че е настъпила такава индексация на възнаграждението за
всяка промяна с над 20% на цените по данни на НСИ, според настоящия състав се изисква
последващо настъпване и на другите предпоставки, а именно ново мотивирано предложение
за индексираната цена въз основа на данните, липса на постигнато съгласие при преговори
за посочените срокове. Не може да се възприеме довода на ищеца, че само и единствено въз
основа на първото му предложение с вх.№28.09.2017г. всяко следващо увеличение на
цените по данни от статистиката следва автоматично да доведе до индексация от 2,5%. Тук
следва да се отбележи, че са неоснователни доводите за позоваване на мотивите на
съдебното решение по т.д.№325/2020г. на СГС, 20-ти състав, което макар да касае
идентичен спор, първо няма данни да е влязло в сила, същото е представено в незаверен
препис, а от справка по деловодната система се установява обжалването му, но не и
връщане с влязъл в сила акт от горна инстанция, макар да е представено и решение на САС,
няма данни същото да е влязло в сила и да е окончателно разрешен спора, още повече, че
видно от същото присъдената сума е увеличение именно от 2,5%, а не по-голям размер или
няколкократна индексация от по 2,5% за всеки 20% увеличение на цените на природния газ.
С оглед горното съдът следва като отчита изчисленията по заключението на съдебно-
икономическата експертиза, но при приемане, че има еднократна индексация на
възнаграждението с 2,5%, при което размерът на допълнителното възнаграждение възлиза
на 45 026,54лв. за месец март 2019г. и сумата от 46 236,80 лв. за месец април 2019г., а за
разликите до пълните предявени суми исковете за главница се явяват неоснователни и
следва да бъдат отхвърлени.
По иска за лихва, съдът намира следното: С оглед осъществяване на предпоставките
по чл. 5, ал.4 т.2 от договора, още след изтичане на срока по мотивираното предложение,
който е 7 дни плюс 30 дни, следователно още след този срок се дължи актуализирано
15
възнаграждение с минималното увеличение от 2,5%, доколкото липсва постигнато
споразумение за по-висок размер. Следователно още към датата на изискуемост на
възнаграждението за месец март 2019г., която съгласно чл.5, ал.2, до 14-ия ден на следващия
месец, т.е. забавата е от 15.04.2019г., а за април 2019г., считано от 15ти май 2019г. Предвид
горното съдът намира, че и акцесорната претенция за лихва е основателна за сума съобразно
размера на главницата за март възлиза на сумата от 11700,48 лв., като следва да бъде
отхвърлен за разликата до пълния претендиран размер съобразно изменението по чл. 214 от
ГПК по молбата от 26.04.2022г. в размер на 35101,43 лв., а върху главницата за април
2019г., за периода от 15.05.2019г. до датата на исковата молба възлиза на 11 018,99лв., за
която сума иска следва да бъде уважен и отхвърлен за разликата до пълния размер от
33 056,98 лв. по молбата по чл. 214 от ГПК. Следва да се отбележи, че съдът намира за
неоснователен довода на ответника, че неправилно се претендирала лихва за забава и върху
ДДС. Касае се за парично задължение, което включва в себе си като главница и дължимия
ДДС, поради което лихвата следва да се начисли върху пълната дължима като увеличен
размер на възнаграждението сума.
С оглед изхода на спора и доколкото се претендират разноски, съдът намира
следното: От ищеца е представен списък, като същият включва заплатена държавна такса в
размер на 13 680,98 лв., 350 лв. – депозит за вещо лице и 8300 лв. – адвокатски хонорар, за
изплащането на който е представен договор за правна защита и съдействие №886309,
стр.140 от делото, в който сумата е отразена като платена в брой, следователно същият
служи за разписка. Ответникът е заявил възражение срещу размера на адвокатското
възнаграждение на ищеца като прекомерен. В случая съобразно Наредбата за минималните
адвокатски възнаграждения се определя по чл. 7, ал.2, както следва: при интерес от 100 000
лв. до 1 000 000 лв. - 3530 лв. плюс 2 % за горницата над 100 000 лв., в случая минималното
адвокатско възнаграждение съобразно цената на обективно съединените искове възлиза на
8370,49 лв. и то без начислен ДДС. Следователно претендираното и получено такова не е
над минималния размер, и дори и да се приеме, че делото не е с фактическа или правна
сложност, то няма основание за намаляване на адвокатското възнаграждение на ищеца.
Предвид горното общо разноските на ищеца възлизат на сумата от 22 330,98 лв. С оглед
изхода на спора се следват разноски за уважения размер на претенциите, който в процентно
съотношение е 33,335% от претендираните суми или следващите се на ищеца разноски
възлизат на 7 444,03 лв. От ответника претендираните разноски възлизат на 650 лв. – 350 лв.
– депозит за вещо лице и 300 лв. – юрисконсултско възнаграждение, а с оглед изхода на
спора се следват такива в размер на сумата от 433,29 лв. Искане за компенсация не е
заявено, поради което разноски следва да се присъдят поотделно на всяка от страните.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С.О., със седалище и адрес на управление – гр. София, ул.“****, да
16
заплати на „МТК Г.“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление – гр. София,
бул.“****, на основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД сумата от 45 026,54лв. / четиридесет и пет
хиляди двадесет и шест лева и петдесет и четири стотинки/, представляващо дължимо
индексирано възнаграждение по чл. 5, ал.4 т.2 от договора за извършване на обществен
превоз № СОА16-ДГ56-1196/02.12.2016г. за месец март 2019г. и сумата от 46 236,80 лв. /
четиридесет и шест хиляди двеста тридесет и шест лева и осемдесет стотинки/,
представляваща представляващо дължимо индексирано възнаграждение по чл. 5, ал.4 т.2 от
договора за извършване на обществен превоз № СОА16-ДГ56-1196/02.12.2016г. за месец
април 2019г., ведно със законната лихва върху присъдените суми от 12.10.2021г. – датата на
подаване на исковата молба до окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете за
главницата за разликата до пълния претендиран размер от 138 710,39 лв. за месец март
2019г. и сумата от 135 079,62 лв. за месец април 2019г.; на основание чл. 86 от ЗЗД да
заплати сумата от 11700,48 лв. / единадесет хиляди и седемстотин лева и четиридесет и осем
стотинки/, представляваща обезщетение за забава върху гореприсъдената главница за
периода от 15.04.2019г. до датата на исковата молба – 12.10.2021г., като ОТХВЪРЛЯ
ИСКА за лихва разликата до пълния претендиран размер от 35101,43лв. и сумата от
11 018,99 лв. / единадесет хиляди и осемнадесет лева и деветдесет и девет стотинки/,
представляваща обезщетение за забава върху гореприсъдената главница за периода от
15.05.2019г. до датата на исковата молба – 12.10.2021г., като ОТХВЪРЛЯ ИСКА за лихва
разликата до пълния претендиран размер от 33 056,98лв.
ОСЪЖДА С.О., със седалище и адрес на управление – гр. София, ул.“****, да
заплати на „МТК Г.“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление – гр. София,
бул.“****, на основание чл. 78 от ГПК сумата от 7 444,03 лв. / седем хиляди четиристотин
четиридесет и четири лева и три стотинки/, представляваща съдебно-деловодни разноски за
производството.
ОСЪЖДА МТК Г.“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление – гр.
София, бул.“****, да заплати на С.О., със седалище и адрес на управление – гр. София,
ул.“****, „на основание чл. 78 от ГПК сумата от 433,29 лв. / четиристотин тридесет и три
лева и двадесет и девет стотинки/, представляваща съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
17