Р Е Ш Е
Н
И
Е №
град Свиленград, 09.03.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателна
колегия, І състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА
при секретар: Ренета
Иванова, като разгледа докладваното от Председателя Административнонаказателно
дело (АНД) № 76 по описа за 2020
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е
Наказателно постановление (НП) № 488427-F510687 от 08.01.2020 година на Началник на Отдел „Оперативни дейности” – Пловдив в Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), с което на ЕТ „Елит консулт – Йордан Бамбев” с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, със съдебен адрес:***,
чрез адвокат Илия
Бабаджанов, представляван от Йордан Костов Бамбев, за нарушение на чл. 3, ал. 9 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година за регистриране и отчитане чрез фискални устройства (ФУ) на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби
чрез електронен магазин (Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година) (в редакцията на
разпоредбата към датата на деянието),
вр.чл. 118, ал. 4, т. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 500 лв.
ЕТ-жалбоподател чрез законния си представител - Йордан Костов Бамбев, моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като бил
неправилен, незаконосъобразен и постановен при нарушения на процесуалния
закон – в Акта за
установяване на административно нарушение (АУАН) и в НП било посочено грешно
наименованието на ЕТ-жалбоподател и липсвали мотиви за неприлагане на
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Алтернативно от Съда се иска да приложи
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като инкриминираното деяние неправилно не
било квалифицирано от Административнонаказващия орган (АНО)
като маловажно, тъй като било с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид,
или наложената
Имуществена санкция да бъде максимално намалена.
В
съдебната фаза, редовно призован, ЕТ-жалбоподател изпраща представител - законния си представител Йордан Костов Бамбев.
За тях се явява адвокат Илия Бабаджанов,
който пледира за отмяна на обжалвания акт поради съображенията, изложени в
Жалбата и тъй като ФУ, ползвани при автоматите за самообслужване,
който да извеждат Фискалната бележка на хартиен носител, няма и поради промяна в Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година, която вече предвижда, че елементите от Фискалните
бележки могат да са визуализират само на ФУ или да се издават и на хартиен
носител. Претендират се разноски по делото. Представен е Списък на разноските.
В
съдебната фаза се ангажират гласни доказателства.
АНО (въззиваемата страна) - Началникът
на Отдел „Оперативни дейности” – Пловдив в ЦУ на НАП, редовно призовани на посочения съдебен адрес:***, изпращат представител – Юрисконсулт Лиляна Радева, която
сочи че НП е издадено законосъобразно и че не са допуснати процесуални
нарушения при издаването му. Моли същото да бъде
потвърдено. Претендират
се разноски по делото в минималния размер. Не
е представен Списък на разноските. В
съдебно заседание е направено възражение за редуциране размера на заплатения от
страна на ЕТ-жалбоподател адвокатски хонорар до минималния такъв, предвиден в
Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
В
съдебната фаза се ангажират писмени
и гласни доказателства.
Районна
прокуратура – Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не
изпраща представител и не взема становище.
Съдът, след
като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и
гласни доказателства, установи следното от фактическа
страна:
При извършване на оперативна
проверка, на 01.07.2019
година в 15.15 часа на търговски обект – автомивка на самообслужване с
наименование „Стил”, разположена на площ от около 70 кв.м., състояща се от две клетки за измиване на автомобили и
една клетка за почистване с прахосмукачка, находящ се в град Любимец, на улица „Любен Каравелов” № 5,
област Хасково, с работно време всеки ден от 08.00 часа до 20.00 часа, в
работен режим и стопанисван от ЕТ-жалбоподател,
служителите на АНО – свидетелят И.К.Б. и колегата й Д.Н.Г., в присъствието на Йордан
Костов Бамбев, констатират чрез извършване на контролна покупка на
стойност 0.50 лв., представляваща измиване на лек автомобил с държавен
регистрационен номер СВ 84 96 НН, че в първа клетка
от обекта, касаеща измиване на автомобили, е монтирана метална кутия, в която е
поставено въведено в експлоатация и работещо ФУ,
вградено в автомат на самообслужване (ФУВАС) (, за което са представени
Свидетелство за регистрация, Договор за сервизно обслужване, валиден до
30.01.2020 година и Паспорт на ФУВАС) модел „Tremol
V-KL”, регистрационен номер
на ФУ в НАП – 4005213, регистрация – 30.01.2019 година, идентификационен номер
на ФУ – ZK124762, с електрическо захранване, като при поставяне
на монета на екрана на ФУВАС се визуализира Фискалната бележка без да се
извежда на хартиен носител. Констатациите на служителите на АНО са обективирани
в Протокол за проверка серия АА № 0411798 от същата дата. Проверката приключва
в 16.15 часа на посочената дата. В графата, касаеща възражения, законният
представител на ЕТ-жалбоподател сочи, че след направени консултации с
обслужващата фирма е констатирал, че в момента не се произвеждат и продават
касови апарати за автомивка, които да издават Касови бележки.
Предвид констатираното неиздаване на
Фискални касови бележки на хартиен носител от ФУ, в
кръга на службата си, Д.Н.Г. – Инспектор по приходите в ЦУ на НАП,
Главна дирекция „Фискален контрол”, Дирекция „Оперативни дейности” – Пловдив, съставя против ЕТ-жалбоподател АУАН с № F510687 от 29.09.2019 година. Това процесуално действие извършва и с участието на свидетелите по чл.
40, ал. 3 от ЗАНН - М.Д.А. и В.П.Е. и в присъствието на законния представител
на ЕТ-нарушител. В изготвения АУАН актосъставителят излага подробно описание на
фактическото нарушение, свързано с неизпълнение на задължението при извършване
на продажба на услуги чрез автомат
на самообслужване, при наличието на ФУ, вградено в автомата, да се
издава Фискална касова бележка на
хартиен носител, както и на
обстоятелствата по извършването му. Посочено
е, че нарушението е извършено на 01.07.2019 година. А досежно квалификацията, нарушението правно
квалифицира с разпоредбите на чл. 3, ал. 9 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006
година (в редакцията на разпоредбата към датата на деянието), вр.чл. 118, ал. 1
от ЗДДС, които вписва за нарушени. АУАН е редовно предявен и връчен на законния
представител на ЕТ-нарушител – Йордан Костов
Бамбев, който в графата, касаеща възражения
не вписва такива против констатациите в Акта.
Срещу Акта в законоустановения 3-дневен срок не постъпва
Възражение.
Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след
получаване на образуваната с него преписка, Началникът на Отдел „Оперативни
дейности” – Пловдив в ЦУ на НАП, издава процесното НП № 488427-F510687 от 08.01.2020 година. В издадения санкционен
акт, АНО възприема изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, като посочва
и правната квалификация на нарушението – чл. 3,
ал. 9 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година (в редакцията на разпоредбата към
датата на деянието), вр.чл. 118, ал. 4, т. 4 от ЗДДС и налага на ЕТ-жалбоподател административно наказание „Имуществена
санкция” в размер на 500 лв. НП е редовно
връчено на законния представител на ЕТ-жалбоподател – Йордан Костов Бамбев, на 19.01.2020 година, видно от Разписката,
инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена – датирана и подписана с
посочване на имената и длъжността на лицето, получило документа. Възражения
относно начина и формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото
съдебно производство.
Както
в АУАН, така и в НП е прието за установено, че ЕТ-жалбоподател
е извършил нарушение, тъй като извършва продажба
на услуги чрез
автомат на самообслужване с въведено в експлоатация и работещо ФУ, като не се издава Фискална касова
бележка на хартиен носител. За това
нарушение на основание чл. 185, ал. 2, вр.ал. 1 от ЗДДС на нарушителя
е наложено
административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 500 лв.
Съгласно чл. 193, ал. 2 от ЗДДС,
АУАН по този закон се съставят от органите по приходите, а НП се издават от Изпълнителния
директор на НАП или от оправомощени от него длъжностни лица. Материалната компетентност на актосъставителя да
съставя АУАН за нарушения по ЗДДС е установена предвид факта, че Д.Н.Г. заема (към
датата на съставяне на АУАН) длъжността „Инспектор по приходите в ЦУ на НАП,
Главна дирекция „Фискален контрол”, Дирекция „Оперативни дейности” – Пловдив”.
Видно от приетата като доказателство по делото Заповед № ЗЦУ – ОПР - 17 от 17.05.2018
година на Изпълнителния директор на НАП, Началниците на Отдели „Оперативни
дейности” в ЦУ на НАП имат право съобразно териториалната си компетентност
да издават НП за нарушения, регламентирани в чл. 185 от ЗДДС. Служебно известно
е и персоналното заемане на тази длъжност от издателя на процесното НП.
По делото даде
обяснения и законния представител на ЕТ-жалбоподател – Йордан Костов Бамбев,
който не отрече, че представлявания от него ЕТ осъществява търговска дейност
при наличие на монтирано, въведено в експлоатация и използвано към датата на
проверката ФУ, регистрирано в НАП, като обаче за извършените продажби не се
издава съответния фискален документ; като обясни, че ФУ, които се ползват в
автоматите на самообслужване, каквото е процесното, не са проектирани да
издават фискални документи на хартиен носител, което е установил след справки в
цялата страна и със служители на фирмите-производители на подобни ФУ.
Налична е по делото Справка от Търговския регистър
относно актуалното състояние на ЕТ-жалбоподател.
Изложената фактическа обстановка,
съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани в АУАН и възприетата от АНО в НП,
се установява по категоричен начин от писмените доказателства и от показанията
на разпитаните в съдебно заседание, проведено на 24.02.2020 година свидетели – М.Д.А.,
В.П.Е. и И.К.Б.. Писмените доказателствени
източници, по тяхното съдържание не се оспориха от страните и Съдът ги
кредитира за достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и
правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха и
свидетелските показания на М.А., В.Е. и И.Б., които са безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи се, правдиво
звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетелите. Не се установява първите двама
от посочените свидетели да имат личностно отношение
към представители на ЕТ-жалбоподател, което да ги провокира да съставят АУАН. Основания за критика по отношение на показанията на
посочените свидетели (М.А., В.Е. и И.Б.) не се намериха, а единствено поради
служебното им качество – служители на НАП, в този смисъл служебната зависимост
и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове
заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно
пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития,
които възпроизвежда в показанията си. Посоченото е така предвид липсата на
противоречия – вътрешни и помежду показанията на визираните трима свидетели
(както вече бе посочено), от друга страна те не се компрометират и при
съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените такива, нито
пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на ЕТ-жалбоподател.
Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно
убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените
доказателства от Административнонаказателната преписка (АНП). Ето защо, според
Съда показанията на тези трима свидетели не са и не се считат за насочени към
прикриване на обективната истина по делото. По своя доказателствен ефект и
стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие гласни доказателства са
пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото авторство,
времето и мястото на осъществяването му, като потвърждават фактическото му
извършване от ЕТ-жалбоподател, с оглед установения факт за осъществявана
търговска дейност при наличие на монтирано, въведено в експлоатация и използвано
към датата на проверката ФУ, регистрирано в НАП, като обаче за извършените
продажби не се издава съответния фискален документ.
Поради това Съдът ги кредитира изцяло за
достоверни.
С правна преценка за
достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в
АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да
е от страните в процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо
възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак
– авторство.
Съдът дава вяра и на обясненията на законния представител на ЕТ-жалбоподател – Йордан
Костов Бамбев, тъй като неговите обяснения не са
в противоречие с кредитираните от Съда доказателства.
Като
прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият
състав на Свиленградски районен съд, достигна
до следните правни изводи:
Жалбата е с правно основание чл.
59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на
посочения текст видно от датата й
на депозиране в Деловодството на АНО (първият работен ден – понеделник, когато
срокът изтича в неработен ден – неделя), от
надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено
атакуваното НП) – лично законният
представител на ЕТ-нарушител, при наличие
на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент
от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния
Свиленградски Районен съд. Ето защо
същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на НП – аргумент
от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда
– чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.
Обжалваното НП и АУАН, въз основа на
който е издадено, са законосъобразни от формална, процесуалноправна страна,
като Съдът достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и
материалите от приложената АНП.
Спазена
е изцяло административната процедура по съставяне на Акта и издаване на
обжалваното НП. Безспорно се
установява, че свидетелите по Акта са такива, присъствали само при съставянето
му, като в случая е налице хипотезата на чл.
40, ал. 3 от ЗАНН, което е и изрично
отбелязано.
Спазени са предвидената форма и
процесуален ред, както констатиращият и санкционният актове имат необходимите
реквизити и минимално изискуемо съдържание, съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН – за АУАН, респ. и чл. 57 от ЗАНН – за НП.
Фактът че в АУАН на две места е посочено грешно
наименованието на ЕТ-жалбоподател, не води до различен
правен извод, тъй като
в крайна сметка както в АУАН,
така и в НП е индивидуализиран правилно ЕТ-нарушител, т.е. не е налице неяснота
относно субекта, който е осъществил съставът на нарушението
и чиято отговорност се ангажира и оттук не се ограничава,
както правото на защита на посоченото в диспозитива на НП лице, така и
възможността за адекватен съдебен контрол на акта.
Действително в АУАН не са посочени ЕГН на свидетелите А.
и Е., но този реквизит следва да е наличен в Акта с оглед идентификацията и
конкретизацията на посочените лица. Предвид факта, че са посочени коректно,
точно и ясно трите имена и местоработата им е налице пълно индивидуализиране на
посочените свидетели и не е наличен проблем с тяхната индивидуализация, т.е. с
тяхната самоличност, респ. призоваването им в съдебно заседание. От друга
страна констатираният пропуск не представлява съществено процесуално нарушение,
тъй като съгласно правната теория и константната съдебна
практика, съществено е това нарушение на административнопроизводствените
правила, което е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта,
т.е. такова нарушение, недопускането на което е можело да доведе до друго
разрешение на поставения пред административния орган въпрос, което в настоящия
случай не е налице.
Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б.
„а” от ЗАНН, вр.чл. 193, ал. 2 от ЗДДС и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл. 193, ал. 2 от ЗДДС. Актовете, с които се
установяват нарушенията по цитирания закон, се съставят от органите по
приходите. В процесния казус е установено, а и не е спорно между страните, че
към 29.09.2019 година актосъставителят Д.Н.Г. е заемал длъжността „Инспектор по приходите в ЦУ на НАП, Главна
дирекция „Фискален контрол”, Дирекция „Оперативни дейности” – Пловдив”. Предвид
изложеното актосъставителят Д.Г. безспорно се явява орган по приходите, който има правомощията по чл. 193, ал. 2 от ЗДДС,
т.е. да съставя Актове, с които се установяват нарушения по посочения закон.
Посочената разпоредба пряко делегира правомощия
на актосъставителя, поради което същият не се нуждае от допълнително
оправомощаване от когото и да било. В тази
насока (по отношение заеманата от Г. длъжност) са и изявленията на свидетелите Б.,
А. и Е., направени в открито съдебно заседание, проведено на 24.02.2020 година.
Лицето, подписало НП е заемало към момента на издаването му длъжността „Началник на
Отдел „Оперативни дейности” - Пловдив в ЦУ на НАП”, чиято материална
компетентност да издава НП за нарушения по чл. 185 от ЗДДС се доказва от
приетата по делото Заповед № ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018 година на Изпълнителния
директор на НАП, т.е. той се явява
носител на санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана
длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл. 193, ал. 2 от ЗДДС – Изпълнителния
директор на НАП по надлежния ред с административен акт - Заповед и деянието е
извършено в зоната на отговорност на Териториална дирекция на НАП - Пловдив.
В допълнение към изложеното следва да се
посочи, че от доказателствата по делото е видно, че актосъставителят Д.Н.Г. е и
свидетел, извършил проверката и установил нарушението, и независимо от това, че
лицето е в служебно правоотношение с АНО, това не го прави заинтересувано лице,
тъй като в ЗАНН не е предвидено, че лицата, работещи при АНО, не могат да бъдат
участници при съставянето на АУАН (в този смисъл е Решение № 39 от 15.02.2019
година по КАНД № 1241/2018 година на Административен съд - Хасково, докладчик
Съдията Пенка Костова).
При
издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.
Преценена по
същество, Жалбата е основателна, за което Съдът излага следващите правни
съображения:
Съгласно чл. 3, ал. 1
от Наредба №
Н-18 от 13.12.2006 година (действала
към датата на констатиране на визираното в обжалваното НП нарушение), е регламентиран принципът, според който всяко лице е длъжно да регистрира и отчита
извършваните от него продажби на стоки или услуги в или от търговски
обект, чрез издаване на Фискална
касова бележка от ФУ или Касова бележка от интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност (ИАСУТД), освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в
наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен
паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и
платежните системи, или чрез пощенски паричен
превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски
парични преводи по смисъла на Закона за пощенските
услуги.
Към датата на нарушението, описано в ревизираното
НП, разпоредбата на чл. 3, ал. 8 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година гласи:
„Лице, което извършва продажби на услуги с развлекателен характер или стоки
чрез автомат на самообслужване с електрическо захранване, е длъжно да
регистрира и отчита всяка продажба чрез ФУВАС, като Фискалният бон, регистриращ продажбата, се
визуализира само на дисплей, без да се издава хартиен документ.”, а според приетата от АНО за нарушена разпоредба - чл. 3, ал. 9 от Наредба Н-18/13.12.2006 година, гласи, че „лице, което извършва продажби на услуги чрез автомат на
самообслужване, с изключение на услугите с развлекателен характер, е
длъжно да регистрира и отчита всяка продажба чрез ФУ по чл. 2, ал. 2, т.
1 (чрез електронни
касови апарати с фискална памет (ЕКАФП)) или 2 (чрез фискален принтер), което се вгражда в автомата, и се
издава Фискална касова бележка
на хартиен носител.”. Съгласно § 1, т. 12 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Наредба Н-18 от 13.12.2006 година „автомат на самообслужване” е устройство, позволяващо на потребител да получи
от автомата срещу заплащане на принципа на самообслужване стоки и/или услуги,
включително и услуги с развлекателен характер”.
Съобразявайки разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, съгласно
която ако до влизане в сила на НП последват
различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е
по-благоприятна за нарушителя, настоящият
състав намира че към момента на постановяване на Съдебното решение
деянието, квалифицирано с НП като административно нарушение вече не е такова, тъй като не е обявено за наказуемо с оглед
настъпилите изменения
в чл. 3, ал. 9 от Наредба Н-18/13.12.2006 година, към която разпоредба препраща
чл. 118, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (изм. и доп., ДВ, брой
8 от 2020 година) - „Лице,
което извършва продажби на услуги по обмяна на валута чрез автомат на
самообслужване, е длъжно да регистрира и отчита всяка продажба чрез ФУ
по чл. 2, ал. 2, т. 1
или т. 2, което се вгражда в автомата, и се
издава Фискална касова бележка на хартиен носител.”, за разлика от редакцията към датата на констатиране на нарушението,
посочена по-горе.
В
последвалото изменение на чл. 3, ал. 8 от посочената Наредба е предвидено, че „лице, което извършва продажби на стоки
или услуги чрез автомат на самообслужване с електрическо захранване, с
изключение на услуги по обмяна на валута, е длъжно да регистрира и отчита всяка
продажба: 1. чрез ФУВАС, като Фискалният
бон, регистриращ продажбата, се визуализира само на дисплей, без да се издава
хартиен документ или 2. чрез ФУ
по чл. 2, ал. 2, т. 2,
което се вгражда в автомата, като Фискалният
бон, регистриращ продажбата, се издава на хартиен носител.”, т.е. визираното нарушение в НП с последвалите промени на чл. 3, ал. 8 и
ал. 9 от Наредбата, е отпаднало като задължително изискване, като законодателят
е предвидил алтернатива, но вече в чл. 3, ал. 8, т. 1 и т. 2 от Наредбата, като
съответно субектът може да избира дали да ползва ФУ, регистриращо
продажбата, като Фискалният бон се визуализира
само на дисплей, без да се издава хартиен документ или да ползва ФУ по чл. 2, ал. 2, т. 2,
което се вгражда в автомата, като Фискалният
бон, регистриращ продажбата, се издава на хартиен носител.
Отмяната на нарушената разпоредба е по-благоприятна за нарушителя, защото има за последица
отпадане на административнонаказателната му отговорност, а отделно от това вземайки впредвид настъпилите
промени и в чл. 3, ал. 8, т. 1 от Наредбата, то следва да се приеме, че ФУ отговаря
на изискванията на сочената разпоредба от Наредбата, поради което, на основание чл. 63, ал. 1,
предложение първо, вр.чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, Съдът намира, че следва да отмени НП
само на това основание.
За пълнота на Съдебния акт следва да се
посочи, че е настъпила законодателна промяна и в чл. 118 от ЗДДС
в ал. 3 (ДВ, брой 96 от
2019 година, в сила от 10.12.2019 година) като законодателят е приел, че Фискалният и Системният
бон са хартиени документи, регистриращи продажба/доставка на стока или услуга в
търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна
или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, издадени от
въведено в експлоатация ФУ от одобрен тип или от одобрена
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност. В
случаите на продажби на стоки или услуги, които се предоставят от автомати на
самообслужване с електрическо захранване и които се регистрират и отчитат чрез ФУВАС,
с изключение на услуги по обмяна на валута, Фискалният
бон, регистриращ продажбата, може да се визуализира само на дисплей, без да се
издава хартиен документ по ред и начин, определени с Наредбата
по ал. 4. В случаите на продажби на стоки или услуги чрез електронен магазин Фискалният/Системният
бон, регистриращ продажбата, може да се генерира в електронен вид и автоматично
да се предостави на електронен адрес на получателя, без да се издава хартиен
документ, по ред и по начин, определени с Наредбата
по ал. 4, която промяна също води до горния извод, че е отпаднала
наказуемостта за извършеното към 01.07.2019 година нарушение от ЕТ-жалбоподател.
По разноските:
По делото се
констатираха действително направени разноски от страна на ЕТ-жалбоподател в
размер на 350 лв. за адвокатски хонорар съобразно представените Договор за
правна защита и съдействие и Списък на разноските и от страна на АНО – 80 лв.
за юрисконсулство възнаграждение.
Съгласно
разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ДВ, брой 94 от 2019 година, в съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Съгласно чл.
143, ал. 1 от АПК когато Съдът отмени обжалвания административен акт или отказа
да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на Жалбата е
имал такъв, се възстановяват от Бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ. От изложеното следва, че в полза на ЕТ-жалбоподател
действително следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение.
Съгласно чл. 144 от АПК субсидиарно се
прилагат правилата на ГПК. В случая е
представен Договор за правна защита и съдействие, видно от който
е
заплатено в брой адвокатско възнаграждение в
размер на 350 лв.
Основанието
по чл. 78, ал. 5 от ГПК за намаляне размера на заплатеното адвокатско възнаграждение се свежда
до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и
правна сложност на делото. В този ред на мисли е основателно
искането на АНО, направено на
основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, за намаляне размера на адвокатския
хонорар, заплатен от ЕТ-жалбоподател. Посочената
разпоредба от ГПК
препраща към чл. 36 от Закона за адвокатурата
(ЗА). Според чл. 36 от ЗА, размерът на възнаграждението се
определя в Договор между адвоката и клиента. Този размер трябва да бъде
справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в Наредба на
Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа.
Според така направената препратка към Наредба № 1 от 09.07.2004 година за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният (нормативният) размер, определен в чл. 18, ал. 2,
вр.чл. 7, ал. 2,
т. 1 е 300 лв. Не е налице правна и фактическа сложност на делото, работата на
адвоката по това дело се състои в явяване в едно съдебно заседание, т.е. налице
е несъответствие между размера на възнаграждението и
усилията на
защитата при упражняване на процесуалните права и Съдът счита, че в
съответствие с т. 3 от
Тълкувателно решение (ТР) № 6 от 06.11.2013 година, постановено по тълк.д.№ 6 по описа за 2012 година на ОС на Гражданска и Търговска колегия на ВКС, следва да намали подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК до размер от 300
лв.
В полза на АНО
не се дължат разноски с оглед отмяната на НП.
Доколкото преди изменението на чл. 63 от ЗАНН,
исканията за разноски са се разглеждали по реда на ЗОДОВ и се е прилагал чл.
205 от АПК, по аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите
при обжалване на НП, издадени от органите на НАП, е отговаряла Агенцията, а не
поделението й (доколкото само Агенцията е юридическо лице), Съдът намира, че
следва да осъди именно НАП да заплати сторените в настоящото производство
разноски.
Независимо
от изложеното в случай че не се приеме горния извод, то Съдът излага следните
съображения:
Обективно вярно е, че в АУАН са посочени като нарушени
нормите на чл. 3, ал. 9 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 година, вр.чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, а в НП - чл. 3, ал. 9 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година, вр.чл. 118, ал. 4,
т. 4 от ЗДДС, като Съдът би приел, че посоченото не води до различен правен извод, тъй като този подход не засяга правото на защита на наказания ЕТ, защото коректно и точно в Акта и в НП се съдържат конкретните факти по случая (кога, къде, кой, как,
при какви обстоятелства, какво е извършил). Т.е. Съдът би счел,
че посоченото не може на самостоятелно основание да доведе до отмяна на
обжалвания акт, тъй като в случая нарушението е
неиздаване на Фискални касови бележки на хартиен носител при наличие на
въведено в експлоатация и работещо ФУВАС.
От гласните и писмени
доказателства по делото Съдът би приел за установено, че ЕТ-жалбоподател е осъществил състава
на вмененото му нарушение, тъй като в качеството си на
задължено лице е извършвал продажба на услуги от автомат на самообслужване по смисъла на § 1, т. 12 от ДР на цитираната Наредба, находящ се в град Любимец, на улица „Любен Каравелов” № 5, област Хасково, без да издава съответния фискален
документ при наличие на монтирано,
въведено в експлоатация и използвано към датата на проверката на
обекта, ФУ, регистрирано в НАП. Тези факти са констатирани при извършена контролна покупка (по смисъла § 1, т. 6 от ДР на Наредба № Н-18
от 13.12.2006 година) на услуга в автомивката от Инспектор по приходите. По делото е
безспорно установено, че ЕТ-жалбоподател е търговец по
смисъла на чл. 1 от Търговския закон, като към датата на извършване на
проверката е извършвал търговска дейност в стопанисвания от
него обект
(автомивка на самообслужване) по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС. Съгласно
§ 1, т. 41 от ДР на ЗДДС, „търговски
обект” е всяко място, помещение или съоръжение (например: маси, сергии и
други подобни) на открито или под навеси, във или от което се извършват
продажби на стоки или услуги, независимо че помещението или съоръжението може
да служи същевременно и за други цели (например: офис, жилище или други
подобни), да е част от притежаван недвижим имот (например: гараж, мазе, стая
или други подобни) или да е производствен склад или превозно средство, от което
се извършват продажби. В нито един момент не е било спорно, че процесното съоръжение е функционирало към дата 01.07.2019 година,
тъй като от него е извършена продажба (осъществена е сделка във вид на продажба) на услуга
(т.е. осъществявана е търговска дейност) - извършването
на продажба от обекта е съставомерен елемент на административно нарушение, който в случая би бил доказан;
както и не е спорно, че в автомивката при наличие на монтирано, въведено в
експлоатация и използвано ФУ, регистрирано в НАП, за извършените
продажби не са издавани съответните
документи. Това е потвърдил и законният представител на самия жалбоподател в Жалбата си
срещу НП и в съдебно заседание, проведено на 24.02.20202 година. Неизпълнението
на задълженията и дължимите активни действия води до
бездействие, с което Съдът би приел, че е осъществено деяние, покриващо състава на претендираното
административно нарушение.
Обстоятелството, че автомивката, се
стопанисва от ЕТ „Елит консулт – Йордан Бамбев” не се оспорва от ЕТ-жалбоподател;
а данни за това се съдържат и в представения по делото Протокол за извършена
проверка № 0411798 от 01.07.2019 година, подписан без възражения по отношение
на това обстоятелство от законния представител на ЕТ „Елит консулт – Йордан
Бамбев”.
Деянието
би било съставомерно
от обективна страна, като с оглед обстоятелството, че е ангажирана
административнонаказателната отговорност на ЕТ,
доколкото се касае за обективна отговорност, не следва да се обсъжда въпросът
за субективната страна на деянието.
Досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН - съгласно
ТР № 1 от 12.12.2007 година по тълк.н.д.№ 1/2005
година на ВКС, преценката „маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол. В
неговия обхват се включва и проверка за законосъобразност на преценката на чл. 28 от ЗАНН.
Преценката за липса на основания и предпоставки
за квалифициране на конкретния случай като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, е изразена изрично от АНО. Отсъствието
на изложени мотиви в тази насока, от негова страна, не би съставлявало процесуално нарушение.
Извод, следващ по аргумент от чл. 57 от ЗАНН – процесуалната норма, лимитираща
задължителните реквизити на НП (в този ред на мисли би било неоснователно
възражението, наведено в Жалбата в тази насока). От друга страна, съобразявайки
признаците на осъществения фактически състав на административно нарушение,
процесното деяние не би разкрило обществена опасност,
по-ниска от обичайната за този род нарушения, нито пък изобщо липса на такава,
поради което не би съставлявало маловажен случай. И
това би било
така, както поради неговия формален характер – за съставомерността му не е
предвиден и не се изисква настъпване на вредоносен резултат (обществените
отношения, регулирани с нарушената правна норма, като такива насочени към
охрана на фискалната политика на страната, се считат за засегнати в
необходимата степен, оправдаваща санкционирането на нарушителите със самия факт
на извършване на нарушението), така и поради
наличието не само на смекчаващи (липсата на данни в кориците на делото за други
подобни нарушения, ниската стойност на продадената услуга и фактът, че
представители на ЕТ-жалбоподател не са правили опити да осуетят или
възпрепятстват проверката), но и на отегчаващи (наличието на неограничен брой
продажби без да се издават Фискални касови бележки на хартиен носител и без издаване на Фискална касова бележка на хартиен
носител се създават предпоставки за некоректна търговия) обстоятелства.
Поради това биха липсвали предпоставки за преквалифициране
на нарушението като маловажно, респ. за приложението на чл. 28 от ЗАНН и в този
смисъл Съдът би приел преценката на АНО по чл. 28 ЗАНН
за съответстваща на закона.
Административното
наказание би било правилно и законосъобразно определено
както по вида си, така и по размер,
индивидуализиран в предвидения от закона минимален такъв.
Когато
нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1 на чл. 185 от ЗДДС. От наличните по делото писмени доказателства –
АУАН и НП, се установява, че има извършена
контролна покупка, но за нея няма издаден фискален документ от
монтираното и въведено в експлоатация ФУ в
обекта. ЕТ-жалбоподател е санкциониран за неиздаване на
документ по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. В случая несъмнено биха били налице
данни, че липсват неотчетени от търговеца приходи. Липсата на неотразяване на приходи е посочена
и в процесното НП. След като самият АНО е
констатирал, че вследствие на установеното нарушение не е
настъпило неотразяване на приходи, то правилната санкционна норма несъмнено би била
чл. 185, ал. 2, изречение второ, вр.ал. 1 от ЗДДС.
Действително не е посочена конкретната хипотеза на чл.
185, ал. 2 от ЗДДС, отнасяща се до настоящия случай, а именно изречение второ,
но в НП е
направено достатъчно ясно описание на
нарушението и фактическите обстоятелства, при които е извършено, поради което
не би се стигнало до неразбиране от страна на лицето за какво го санкционират,
съответно не би било нарушено по никакъв начин
правото на лицето да организира и осъществи защитата си в пълен обем.
Правна възможност за намаляване на наложеното административно наказание не би съществувала, предвид факта, че административната санкция е определена в
минималния размер, поради което по пряк аргумент от закона би липсвало основание за
определянето й под този
минимум. Така
наложеното с обжалваното
НП наказание Съдът би намерил за справедливо
и съответстващо на извършеното
нарушение, както и за правилно
с оглед постигане на предвидените в чл. 12 от
ЗАНН цели на административното наказание.
По разноските:
При този вариант на разсъждение
основателно би било искането, направено от страна на АНО, за присъждане на
разноски, които биха били в размер на 80 лв. Присъденият размер трябва да бъде
справедлив и обоснован. Съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ, към която препраща чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр.чл. 37 от Закона за
правната помощ, за този вид работа е предвидено възнаграждение от 80 лв. до 120
лв. Не е налице правна и фактическа сложност на делото, работата на
юрисконсулта по това дело се състоеше в явяване в едно съдебно заседание,
поради което юрисконсултско възнаграждение в посочения размер би било
справедливо.
При този
вариант на разсъждение в полза на ЕТ-жалбоподател не биха се дължали разноски.
По отношение на Решението в частта за
разноските АНО не би могъл да се иска изменение, тъй като по делото не бе
представен Списък на разноските от тяхна страна.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си
състав
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ НП № 488427-F510687 от 08.01.2020 година на Началник на Отдел „Оперативни дейности” – Пловдив в ЦУ на НАП, с което на ЕТ „Елит консулт – Йордан Бамбев” с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:***, представляван от Йордан Костов Бамбев, за нарушение на чл. 3, ал. 9 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година (в редакцията на
разпоредбата към датата на деянието),
вр.чл. 118, ал. 4, т. 4 от ЗДДС, е наложено административно наказание „Имуществена санкция”
в размер на 500 лв.
На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ОСЪЖДА НАП с адрес: град София,
ул.„Дондуков” № 52, ДА ЗАПЛАТИ на ЕТ „Елит консулт – Йордан Бамбев” с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представляван
от Йордан Костов Бамбев, сумата от
300 лв., представляваща част от извършени от последния разноски за адвокатско
възнаграждение по настоящото производството, като искането в останалата му част
за разликата от 300 лв. до 350 лв. ОТХВЪРЛЯ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Отдел
„Оперативни дейности” – Пловдив в ЦУ на НАП, за присъждане на направените по делото разноски.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен срок от
получаване на Съобщението за изготвянето му с Касационна жалба на основанията,
предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
(Кремена
Стамболиева)