Решение по дело №1259/2020 на Районен съд - Велико Търново

Номер на акта: 527
Дата: 10 ноември 2020 г. (в сила от 12 март 2021 г.)
Съдия: Пенко Цанков
Дело: 20204110201259
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 август 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
Номер 52710.11.2020 г.Град Велико Търново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Велико ТърновоXI състав
На 02.11.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:ПЕНКО ЦАНКОВ
Секретар:ЦВЕТАНКА Й. ЗИНЕВА
като разгледа докладваното от ПЕНКО ЦАНКОВ Административно
наказателно дело № 20204110201259 по описа за 2020 година
Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Съдът е сезиран с жалба от адвокат Е.П, в качеството и на защитник на А. Н. П. ,
ЕГН **********, ******* *******против НП № 20-1275 000990 от 03.07.2020г. издадено от
ВПД Началник на сектор ПП към ОД на МВР - В. Търново (упълн. със Заповед № 8121 з –
515 от 14.05.18г.). Навеждат се твърдения, според които обжалваното НП е издадено
неустановена фактическа обстановка. Излагат се твърдения, според които жалбоподателят
не е извършил процесното нарушение. Направено е искане за отмяна на обжалваното НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез упълномощеният си защитник (Н. П) и
чрез депозирано писмено становище, поддържа подадената жалба и направените в нея
искания. Претендира заплащане на направените по делото разноски в размер на .
Въззиваемата страна, редовно призовани – не се представляват и незаемат становище.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено
следното:
Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на Акт за
установяване на административно нарушение № 986 от 11.06.2020г., от С. Д. Й. – мл.
автоконтрольор - полицай при ПП- КАТ към РУ на МВР-В.Търново, в присъствието на св.
А. С. К. и Г. К. С. срещу А. Н. П. , ЕГН **********, ******* *******
При описание на нарушението и на обстоятелствата при които е извършено е прието
от фактическа страна, че на 28.04.20г., в 10:27ч., в с. Нова село, общ. В. Търново, на път ПП
I- 4, при км. 106+200, в посока гр. София, жалбоподателят е управлявал л.а Пежо, модел
"Партнер" с рег. № ********, собственост на "Загора мобил", със скорост 106 км/ч, при
1
ограничение за населено място 50 км/ч въведено с пътен знак Д 11. Контролните органи са
приели за наказуема скорост след приспаднат толеранс от 3% - 103 км/ч., поради което
превишението е от 53 км/ч. Нарушението е установено със АТСС "TFR 1 M", с фабричен
номер 514.
Извършеното деяние е квалифицирано като административно нарушение на чл. 21
ал.1 от ЗДвП.
Съставеният АУАН бил връчен на нарушителя на 11.06.20г. В съдържанието му са
отразени направени от водача възражения, според които деецът имал такива относно
местонахождението на техническото средство. По реда на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН,
Въззивникът е направил възражения срещу издадения АУАН.
Въз основа на издадения АУАН е съставено и НП № 20-1275 000990 от 03.07.2020г.
издадено от ВПД Началник на сектор ПП към ОД на МВР - В. Търново (упълн. със Заповед
№ 8121 з – 515 от 14.05.18г.), с което на А. Н. П. , за извършеното нарушение на чл.21, ал. 1
от ЗДВП, на осн. чл.182, ал. 1, т. 6 от ЗДВП, е наложена глоба в размер на 700,00 лева и
лишаване от право на управление на МПС за срок от три месеца. При описание на
нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено, наказващият орган е приел в
пълнота и идентичност описаните в АУАН обективни факти.
Възприетата от съда фактическа обстановка съдът установи от събраните по делото
писмени доказателства и в частност съдържащи материалите в
административнонаказателната преписка, депозирани пред ВТРС с писмо с изх. № 127500-
15503 от 18.08.20г.
По делото са приобщени като доказателства - писмо с рег. № 127500 -20130 от
30.10.20г. издадено от ОД на МВР- В. Търново, съдържащо протокол за използване на
АТСС (мобилно такова - разположено временно на участъка на пътя) от 28.04.20г. Към
приложения протокол липсва изготвена, респективно приложена снимка изискуема
съобразно чл. 10, ал.3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. и установяваща
разположението на уреда.
Към делото е приобщена като доказателство и схема на вертикална и хоризонтална
маркировка и пътни знаци за път ППI-4, в района на км. - 105- 108.00, към 28.04.20г.
В хода на съдебното производство разпитани като свидетели Б.И и А.К посочват, че в
началото на с. Ново село, имало поставен пътен знак указващ "Край на ограниченията
въведени с пътни знаци". Показанията на свидетелите, не съдържат данни релевантни за
предмета на доказване по настоящето дело, поради което не следва да бъдат вземани
предвид при неговото решаване.
Разпитан като свидетел С.Й (актосъставител) заема становище, с което потвърждава
2
отразените в АУАН констатации. Посочва, че същите са изведени въз основа на събраните
данни, снети от АТСС, както и от писмените доказателства събрани в хода на
административното производство. Свидетелят заявява, че не е присъствал при установяване
на нарушението.
В производството пред ВТРС е разпитан като свидетели А.К и Г.С свидетели при
установяване на нарушението, като са посочили, че с описаното техническо средство са
фиксирали нарушението и размера на констатираното превишение на скоростта, както и
обстоятелствата, че нарушението е извършено в рамките на населеното място, в което е
разрешена скорост на движение, не - повече от 50 км.ч., което било въведено с П.З. Д -11.
При това свидетелите сочат, че са присъствали при съставяне на АУАН и при неговото
връчване, като заявяват, че самото изписване на същия е било осъществено, без да присъства
нарушителя, който изчаквал извън служебния кабинет находящ се в сградата на ПП - КАТ
В.Търново, като непосредствено след това АУАН му бил предоставен за запознаване и
подписване, което той бил направил .
В показанията си свидетелят К, посочва, че автомобилът, на който било монтирано
АТСС се намирало на главния път, като същият бил спрян, в началото улица стояща
перпендикулярно на главния път, от лявата страна, като л.а бил насочен към гр. В.Търново.
В подкрепа на изложените обстоятелства установяващи местоположението на монтираното
на л.а АТСС са и данните изложени и от свидетеля С.
С оглед на установеното се налагат следните правни изводи :
Жалбата е допустима тъй като е депозирана в законоустановения срок и от лице
имащо право на това. Разгледана по същество същата е и основателна.
При извършената служебна проверка относно законосъобразността на издадените
АУАН и НП съдът не констатира наличие на нарушения на процесуалните правила, с оглед
на което приема, че същите са законосъобразни от формална страна.
Съдът намира за неоснователни наведените от защитника на нарушителя
обстоятелства, свързани с неприсъствието на нарушителя при съставяне на АУАН. От
разпита на свидетелите Й, К и С се установява, че нарушителят не е присъствал при
техническото изписване на АУАН, като непосредствено след това му е бил предоставен за
запознаване. При това същият е бил запознат от полицейските служители със съдържанието
му, като му е бил връчен за подпис, което е било сторено от въззивника. Посочените
обстоятелства мотивират съда да приеме, че не се констатира нарушение на процесуалните
правила, което да засегне правото на зашита на нарушителя или такова, което да ограничи
възможността му, да я осъществи, по пълен и адекватен начин.
Процесуалните действия по налагане на административно наказание имат за своя
непосредствена цел доказване на нарушението и неговия извършител. Към момента на
3
издаване на наказателното постановление, следва да бъде безспорно установено наличието на
предпоставките за реализиране на административно-наказателна отговорност. В тази връзка,
приложение намира разпоредбата на чл.53, ал.1 от ЗАНН: “Когато се установи, че
нарушителят е извършил деянието виновно…., наказващия орган издава наказателно
постановление, с което налага съответното административно наказание”. Следователно, за
налагане на административно наказание, наказващия орган следва да установи – налице ли е
нарушение и кой е нарушителят.
Настоящият състав приема, че материалите съдържащи се в
административнонаказателната преписка по обжалваното НП, депозирани пред ВТРС, със
съпроводително писмо ВТРС с писмо с изх. № 127500-15503 от 18.08.20г., въззиваемата
страна не сочи доказателства в подкрепа на издаденото постановление. В тази връзка
депозираните с писмо с писмо с рег. № 127500 -20130 от 30.10.20г. издадено от ОД на МВР-
В. Търново, съдържащо протокол за използване на АТСС (мобилно такова - разположено
временно на участъка на пътя) от 28.04.20г. също не допринасят за изясняване на предмета на
доказване на делото и в частност местоположението на полицейският автомобил, на който е
монтирано АТСС, с което било установено и фиксирано процесното нарушение. Направеният
от съда извод се предпоставя от липсата към издадения протокол за използване на АТСС от
28.04.20г., на изготвена, респективно приложена снимка изискуема съобразно чл. 10, ал.3 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. и установяваща разположението на уреда. Такава съдът
приема за необходима, с оглед вида на използваното АТСС, а именно такова, временно
разположено на участък от пътя (чл. 10, ал.3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.).
Възприетата от съда незаконосъобразност на обжалваното НП, предпоставена от
недоказването по безспорен и категоричен начин на извършването на нарушението, се
обективира от констатираната неустановеност на мястото на извършване на нарушението. В
частност не може да се закрепи местонахождението на поставеното мобилно АТСС,
респективно точката на засичане на скоростта на движение на автомобила управляван от
жалбоподателя. По този начин, не може по безспорен и категоричен начин да се определи
дали замерването е осъществено в зоната на действие и контрол на техническото средство.
В подкрепа на обоснования от съда извод са събраните по делото доказателства,
установяващи две различни места, на които се твърди, че е било поставено използваното
АТСС.
В съдържанието на обжалваното НП и в приложения протокол за използване на
АТСС от 28.04.20г. се сочи, че нарушението е извършено на ПП I- 4, при км. 116 + 200 в
посока на гр. София. А от приложеният към НП снимков материал, извлечен от АТСС и
отразените в снимките джи пи ес координати, се фиксира място, което се намира на 200 м.,
преди тези посочени в текста на НП (т.е пресечка стояща преди км. 106+000). Обективирания
от съда извод се подкрепя и от данните съдържащи се схема на вертикална и хоризонтална
маркировка и пътни знаци за път ППI-4, в района на км. - 105- 108.00, към 28.04.20г..
Свидетелските показания също оборват направените в обжалваното НП твърдения,
тъй като както в показанията си св. К и С си сочат, също различно място от това което е
отразено в НП, а именно че полицейският автомобил, на който е монтирано АТСС, е бил
4
паркиран в пресечка, стояща в дясната част на платното за движение, в посока на гр. София и
насочен към гр. В.Търново.
Въз основа на това, съдът намира, че в хода на съдебното следствие не са събрани
достатъчно доказателства, които да установят по несъмнен начин извършването на
посоченото в НП административно нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДВП. Като не се е
съобразил с това, административнонаказващия орган е издал наказателното постановление,
без да се е убедил дали соченото в акта за нарушение лице е извършило деянието, какво
точно нарушение е извършено и виновно ли е осъществено от дееца.
По изложените съображения съдът приема, че обжалваното НП е незаконосъобразно
и като такова следва да бъде отменено.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в тежест на
административнонаказващия орган, респ. издател на електронния фиш, следва да бъдат
възложени направените от жалбоподателя разноски за заплащане на възнаграждение на
упълномощен по делото адвокат, с оглед представените доказателства, че същите са
действително сторени от страната по делото.
Съдът приема, за неоснователно направеното искане от въззиваемата страна за
прекомерност на претендираното от въззивника адвокатско възнаграждение. респективно -
неговото намаляване. Претендираното такова в размер от 100 лв., се явява договорено и
платено съобразно определеният в чл. 8, ал. 1, т . 1 от Наредба № 1 за минималните размери
на адвокатските възнаграждения и съответства с фактическата и права сложност на делото.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 20-1275 000990 от 03.07.2020г. издадено от ВПД Началник на
сектор ПП към ОД на МВР - В. Търново (упълн. със Заповед № 8121 з – 515 от 14.05.18г.), с
което на А. Н. П. , ЕГН **********, ******* ******* за нарушение по чл. 21 ал. 1 от ЗДвП,
на осн. чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер
на 700.00 (седемстотин) лева и е постановено лишаване от право да управлява МПС за срок
от три месеца.
ОСЪЖДА ОД на МВР – В. Търново, да заплати на А. Н. П. , ЕГН **********,
******* *******сумата в размер на 300 лева, представляваща направени по делото разноски
за възнаграждение на упълномощен адвокат.
Решението подлежи на касационно обжалване, пред Великотърновския
Административен съд, в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено и
обявено.
5
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
6