Разпореждане по дело №1551/2021 на Административен съд - Варна

      Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е                                                                                         №…………………/……………………………2021 г.                                                          

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-гр.Варна, XXXIV състав в закрито съдебно заседание  на  четвърти август две хиляди двадесет и първа година в състав:                                                                      

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА 

 

като разгледа докладваното от съдия Елена Янакиева адм.д.№1551/2021г.,по описа на Административен съд-гр.Варна, , за да се произнесе взе предвид следното:  

     Производството е по реда на чл. 213а вр.чл.229 и сл. АПК.

С Определение № 1817/20.07.2021г., производството по делото е прекратено. Срещу него е постъпила частна касационна жалба, приложена към ел.писмо  вх.№11314/27.07.2021г., подписана с ел.подпис.  

 Н.Н. е подал и молба за освобождаване от дължимата за образуване на касационното производство държавна такса, както и за предоставяне на правна помощ. Приложил е справка за актуално състояние на трудовите договори, изводима от Национална агенция по приходите и Декларация за имуществено състояние, в която заявява, че не е семеен, получава само 75.00лв. социална помощ, не притежава недвижими имоти , притежава МПС. Искането за предоставяне на правна помощ е съпроводено от отделна молба, в която освен гореизложените твърдения заявява, че е на 31 години, срещу здравословно състояние е отбелязал : „активна трудоспособна възраст“, но е безработен.

По молбите за:

1/. освобождаване от държавна такса и

2/. предоставяне на правна помощ в касационното производство, съдът приема следното:   

 

Съгласно разпоредбата на чл.83, ал.2 ГПК вр. чл.144 АПК, такси и разноски не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. Като, при разглеждането на молбата за освобождаване съдът взема предвид  доходите на лицето и неговото семейство, имущественото състояние, удостоверено с декларация, семейното положение, здравословното състояние, възрастта и трудовата заетост. 

В случая от представените от Н.Н. доказателства  не може да се изгради цялостна преценка относно неговото материално състояние, възоснова на която да се формира извод, че същият няма достатъчно средства да заплати проста държавна такса в размер от 30.00лв., дължима съобр.чл.235а АПК.

Видно от разп. на чл.83 ал.2 т.2 ГПК, с декларация е допустимо страната да установява единствено своето имуществено състояние. Per argumentum a contrario, всички останали предпоставки визирани в ал.2 , а именно доходите на лицето и на неговото семейство; 3. семейно положение; 4. здравословно състояние; 5. трудова заетост; 6. възраст и 7. други констатирани обстоятелства, е недопустимо да се установяват чрез деклариране. За последните следва да се представят доказателства, съставляващи удостоверения, справки и др., издадени от съответните компетентни органи. Освен декларацията, Н. е представил справка от НАП за трудови договори, от която се установява, че последният сключен с него трудов договор е прекратен на 09.08.2018г. Не е представил доказателства, от които да се установи, че му е отпусната социална помощ в размер от 75лв., както твърди в декларацията, нито каквито и да е други доказателства, установяващи твърденията в декларацията.

Извън тези доводи, съдът съобрази, че в представената молба за предоставяне на правна помощ, Н. не е уточнил какво е здравословното му състояние, съобр. разпоредбата на чл.23 ал.3 т.4 ЗПП, доколкото това установяване също е една от предпоставките, които съдът е длъжен да вземе предвид при произнасянето си по този ред. В молбата срещу здравословно състояние е написал: „ активна трудоспособна възраст“, което не съставлява изпълнение на изискването. Очевидно е, че възрастта му  е такава и не това деклариране е необходимо.

 Гореизложените доводи мотивират съда да предостави допълнителна възможност на жалбоподателя с цел да представи относимите към твърденията си доказателства.

В аспекта на константната практика - /Определение № 165/29.04.2021г. на ВКС по ч.гр.д.№1205/2021г., IVг.о. ГК;  Определение № 62 от 10.05.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1190/2021 г., I г. о., ГК; Определение № 119 от 31.03.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 674/2021 г., III г. о., ГК/, съдът счита, че по приложението на разпоредбата на  чл. 83, ал. 2 ГПК е налице непротиворечива практика на ВКС, вкл. и такава отнасяща се до задължението на съда да укаже на молителя по чл. 83, ал. 2 ГПК да представи доказателства, установяващи твърдените от него и релевантни към искането обстоятелства. Съгласно мотивите в посочените актове, ако няма представени доказателства за обстоятелствата по  чл. 83, ал. 2 ГПК, съдът указва на молителя да стори това, като му предоставя и процесуална възможност да подкрепи молбата си с необходимите доказателства.

В изпълнение на задълженията си, произтичащи от служебното начало /чл. 7, чл. 10 и чл. 101 ГПК/, съдът преди формиране на извод дали страната разполага с достатъчно средства за заплащане на дължимата държавна такса и при констатация за неяснота или противоречие между обстоятелствата, попадащи в обхвата на  чл. 83, ал. 2, т. 1 - 7 ГПК, следва да стори дължимото с цел – отстраняване на неяснотата, тоест да съдейства чрез даване на конкретни указания.

Съдът не е разследващ орган и служебно не може да проверява истинността на изложените в декларацията обстоятелства, още по-малко, когато тя е попълнена частично.

Доколкото предпоставките за освобождаване от заплащане на държавна такса и за предоставяне на правна помощ са идентични / арг.чл.83 ал.2 ГПК и чл.23 ал.3 ЗПП/, гореизложените мотиви са относими и към молбата на Н. за предоставяне на правна помощ.

 В обобщение, в производството по проверка на редовността и допустимостта на частната касационна жалба съдът установи, че се констатира нередовност, която следва да бъде отстранена. Жалбата следва да се остави без движение, като се даде срок за отстраняването на нередовността й.

     Мотивиран от горното, Административен съд – Варна, на осн.чл.213а АПК

 

                 Р А З П О Р Е Д И  :

   

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ постъпилата частна касационна жалба, приложена към ел.писмо  вх.№11314/27.07.2021г., подписана с ел.подпис от Н.А.Н. ЕГН ********** срещу Определение № 1817/20.07.2021г., с което производството по делото е прекратено.

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на жалбоподателя в седемдневен срок от получаване на съобщението с писмена молба: 1/ Да представи доказателства за внесена по сметка на Върховен Административен съд, държавна такса в размер от 30.00 / тридесет/ лв.; 2/ Да представи препис от частната касационна жалба, приподписана от адвокат, съобр.чл.212 ал.2 от АПК, както и пълномощно, което удостоверява представителната власт на адвоката; 3/ Да представи доказателства, сочещи на неговите доходи и тези на семейството му; семейно положение; здравословно състояние; трудова заетост и  други, ако счита, че имат отношение към твърденията му.

УКАЗВА на жалбоподателя, че при констатирано неизпълнение на указанията в срок, исканията му за освобождаване от заплащане на държавна такса и предоставяне на правна помощ за касационното производство ще бъдат оставени без уважение, а частната жалба ще му бъде върната.

     Делото да се докладва след изтичане на срока за изпълнение на указанието от жалбоподателя.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на  обжалване.                                                                                                                                                                        СЪДИЯ: