Решение по дело №1323/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1448
Дата: 7 август 2019 г. (в сила от 7 август 2019 г.)
Съдия: Радостина Владимирова Данаилова
Дело: 20191100901323
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 10 юли 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

№……………

гр.София, 07.08.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-21 състав, в закрито заседание, в състав:

СЪДИЯ: РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Данаилова търговско дело № 1323 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ във вр. чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 20190703201453 на „Д.Л.“ ЕООД, ЕИК ******* срещу Отказ № 20190531220925/26.06.2019г. на длъжностно лице по регистрацията към Агенция по вписванията, постановен по заявление на дружеството с образец Б7 с вх. № 20190531220925/31.05.2019г. за вписване по партидата на „Д.Л.“ ЕООД на М.Р.С.като лице за контакт с постоянен адрес в Република България по см. на чл. 63, ал. 4 ЗМИП. Жалбоподателят навежда доводи, че обжалваният отказ е необоснован и незаконосъобразен. Твърди, че представляващия дружеството – управителя М.К.е с издадено удостоверение за продължително пребиваване на територията на Република България, а не за постоянно пребиваване; навежда доводи, че е неоснователен изводът на длъжностното лице към АВ, че лицето М.К.има постоянен адрес в РБ и поради това нямало основание да подава декларация по чл. 63, ал. 4 ЗМИП с посочване на лице за контакт. Твърди, че в системата на нотариусите е въведен документ с рег. № 5866/05.06.2019г. за удостоверение за подпис; че в рамките на правомощията по чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ длъжностното лице следва да провери дали заявеното обстоятелство и съответствието му със закона се установява от представените документи и няма право да проверява в рамките на охранителното производство дали нотариусът е спазил процедурата по ГПК или ЗННД. Моли обжалваният отказ да бъде отменен и да бъде указано на длъжностното лице да извърши поисканото със заявление Б7 с вх. № 20190531220925/31.05.2019г. вписване.

Съдът като обсъди доводите на жалбоподателя и доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Със Заявление по образец Б7 с вх. № 20190531220925/31.05.2019г. е поискано вписване по партидата на „Д.Л.“ ЕООД в поле 550a „лице за контакт“ на М.Р.С.., с постоянен адрес в РБългария, гр. София 1606, обл. София (столица), общ. Столична, р-н Красно село, „*********. Към заявлението са приложени изрично писмено пълномощно за адвокат и декларация относно истинността на заявените за вписване обстоятелства и приемането на представените за обявяване актове от управителя на дружеството М.К.. Преди произнасяне на длъжностното лице, със заявление Ж1 №20190621025712 е добавена и квитанция за платена държавна такса за вписването, декларация относно истинността на заявените за вписване обстоятелства и приемането на представените за обявяване актове от управителя на дружеството М.К., декларация по чл. 63, ал. 4, т. 3 от ЗМИП от лицето за контакт М.Р.С.с нотариална заверка на подписа с рег. № 5851/05.06.2019г. на нот. В.М., декларация по чл. 63, ал. 4 от ЗМИП от управителя на дружеството М.К.с нотарилана заверка на подписа с рег. № 5866/05.06.2019г. на нот. В.М.. По заявлението е постановен отказ № 20190531220925/26.06.2019г. на осн. чл. 24 ЗТРЮЛНЦ, като длъжностното лице е приело, че съгл. чл.63, ал.4, т.3 от ЗМИП в съответния регистър се вписват данните по т. 1, букви „а“ – „г“ на физическо лице за контакт, постоянно пребиваващо на територията на Република България, когато по партидата на лицето по чл. 61, ал. 1, съответно по чл. 62, ал. 1, не са вписани данни за постоянно пребиваващ на територията на Република България законен представител – физическо лице, което предоставя нотариално завереното си съгласие за това. В случая, по партидата на дружеството в ТРРЮЛНЦ, като представляващ според длъжностното лице е вписано лице, което съгласно приложените и находящи се по партидата документи е с постоянен адрес в РБългария и със статут на постоянно пребиваване на гражданин на ЕС, което обстоятелство е отразено в нотариалното удостоверяване в представената декларация по чл. 63, ал. 4 от ЗМИП. Освен това, длъжностното лице по регистрацията е констатирало, че при проверка не се е установило наличието на запис по отношение на представената декларация по чл. 63, ал. 4 от ЗМИП рег. № 5866 от 05.06.2019 г. на нотариус с рег. № 053 РНКРБ, като при опит за връзка с кантората на Нотариус Манчев на посочените на електронната страница на НК телефон не отговарял никой.

Жалбата е подадена в преклузивния седем дневен срок от легитимирано лице срещу подлежащ на съдебен контрол отказ за издаване на охранителен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съдът намира, че жалбата е основателна по следните съображения:

Законът за мерките срещу изпирането на пари поставя изисквания с разпоредбите на чл. 59, ал. 1, чл. 61, ал. 1 и чл. 63, ал. 1 за идентифициране на физическите лица, които са действителни собственици на юридическо лице или друго правно образувание, съответно въвеждането на ред за събиране на съответните данни и задължение за предоставяне от учредените на територията на Република България юридически лица и други правни образувания на подходяща, точна и актуална информация относно такива действителни собственици, чрез вписване на информацията и данните по партидите, включително в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.

Съгласно чл. 63, ал. 3 от Закона за мерките срещу изпирането на пари за производството, редът и сроковете за вписването на обстоятелствата относно действителните собственици се прилагат съответно Законът за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел и Законът за регистър БУЛСТАТ.

С разпоредбата на чл. 31 Законът за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел предвижда Наредба за воденето, съхраняването и достъпа до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, с която да бъдат определени образците на заявления и да бъдат посочени изчерпателно приложенията към тях за всеки вид вписване, заличаване или обявяване съгласно изискванията на закона, както и формата на електронните документи.

Следователно към процесното вписване е приложима Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, която следва да определи образеца на заявлението и приложенията към него.

Разпоредбата на чл. 50а от Наредба № 1/ 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел посочва, че подлежащите на вписване обстоятелства относно действителните собственици на юридическото лице са предмет на заявление по образец съгласно приложение Б7, състоящо се от две части: 1. Обстоятелства по чл. 63, ал. 1 и ал. 4 от ЗМИП и 2. Обстоятелства по чл. 6, ал. 3 от Закона за икономическите и финансовите отношения с дружествата, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, контролираните от тях лица и техните действителни собственици, като следва да се попълни само тази част, която съответства на обстоятелствата по един от двата закона. В чл. 50а ал. 2 са изброени приложенията според заявените за вписване обстоятелства, а именно: 1. декларация по чл. 63, ал 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари; 2. документ, установяващ съществуването на дружество, регистрирано в юрисдикция с преференциален данъчен режим, и удостоверяващ лицата, които го представляват по националния му закон; 3. документите, установяващи съществуването на юридическите лица или други правни образувания, чрез които пряко или непряко се упражнява контрол, и удостоверяващи лицата, които ги представляват по националния им закон, ако не са учредени по българското право или не са вписани в ТРРЮЛНЦ или регистър БУЛСТАТ; 4. нотариално заверено съгласие на физическото лице за контакт по чл. 63, ал. 4, т. 3 от Закона за мерките срещу изпирането на пари; 5. други документи съгласно изискванията на закон.

В чл. 67, ал. 51 от Наредбата в раздел „действителни собственици“ е посочено, че при вписване на обстоятелствата по чл. 63, ал. 1 и ал. 4 от ЗМИП, група „Лице за контакт“ по чл. 63, ал. 4, т. 3 ЗМИП е с единствено поле № 550а „Лице за контакт по чл. 63, ал. 1 и ал. 4 от ЗМИП“, в което следва да се посочат индивидуализиращите данни на физическото лице за контакт, постоянно пребиваващо на територията на България, когато по партидата на дружеството не са вписани данни за постоянно пребиваващ законен представител – физическо лице (управител, пълномощник) с име, дата на раждане, гражданство, единен граждански номер. Тази разпоредба е идентична на разпоредбата на чл. 63, ал. 4, т. 3 ЗМИП, според която данните по т. 1, букви „а“ – „г“ (имена, гражданство, ЕГН, съответно – дата на раждане) на физическо лице за контакт, постоянно пребиваващо на територията на Република България, се вписват, когато по партидата на лицето по чл. 61, ал. 1, съответно по чл. 62, ал. 1, не са вписани данни за постоянно пребиваващ на територията на Република България законен представител - физическо лице, което предоставя нотариално завереното си съгласие за това.

Систематичното тълкуване на посочените по-горе норми налага правния извод, че дори и да е вписан по партидата на търговеца едноличният собственик на капитала, който е действителен собственик, както и законен представител, ако за последния не са вписани данни, че е постоянно пребиваващ на територията на Република България, на вписване подлежи и лице за контакт, което постоянно пребивава на територията на Република България.

В случая, видно от вписванията по партидата на търговеца „Д.Л.“ ЕООД, за вписания законен представител М.К.не е направено отбелязване, че е постоянно пребиваващ на територията на България. Следователно, заявеното вписване на М.Р.С.като лице за контакт по чл. 63, ал. 4, т. 3 ЗМИП е допустимо. Представени са, също така, нотариално заверено съгласие от страна на лицето, посочено като такова за контакт по смисъла на чл. 50а, ал. 2, т. 4 от Наредбата, декларация с нотариална заверка на подписа по чл. 63, ал. 4 от ЗМИП от представляващия дружеството, в която отново е вписано същото лице за контакт и неговите данни и декларация по чл. 13, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ, от което следва извода, че са налице такива доказателства, които установяват валидното осъществяване на заявените за вписване обстоятелства.

Относно съображенията на длъжностното лице, касаещи декларацията по чл. 63, ал. 4 ЗМИП с нотариална заверка на подписа на законния представител на дружеството - М.К.с рег. № 5866/05.06.2019г. на нот. В.М., с рег. № 053 на НК: Частният жалбоподател е представил и доказателство, видно от което декларацията е вписана в НК. Дори и към датата на произнасяне на длъжностното лице, отразяването да не е било направено, не може да се вменява във вина на жалбоподателя пропускът на нотариусът да извърши отразяване на акта в системата. Освен това, съгласно чл. 92а, ал. 1, т. 2 от Наредбата, когато към заявлението на търговеца или юридическото лице с нестопанска цел за вписване, заличаване или обявяване са представени документи с нотариално удостоверен подпис или с нотариално удостоверен подпис и съдържание, които не са въведени в базата данни на Информационната система по чл. 28б от Закона за нотариусите и нотариалната дейност или представените документи не съответстват на въведените данни в Информационната система, длъжностното лице по регистрацията дава указания на заявителя за отстраняване на нередовността. В конкретния случай, такива указания не са дадени, с което са били нарушени правата на заявителя да отстрани нередовността, за която е отговорен нотариусът, извършил нотариална заверка на декларацията.

По изложените съображения, съдът намира, че постановеният отказ на регистърния орган към АВ-ТРРЮЛНЦ е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ ОТКАЗ № 20190531220925/26.06.2019г. на длъжностно лице по регистрацията към Агенция по вписванията, постановен по заявление на дружеството с образец Б7 с вх. № 20190531220925/31.05.2019г. за вписване по партидата на „Д.Л.“ ЕООД на М.Р.С.., ЕГН **********, с българско гражданство, с постоянен адрес на територията на Република България: гр. София, ул. „********, като лице за контакт.

УКАЗВА на длъжностното лице по регистрацията към Агенция по вписванията – Търговски регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, да впише М.Р.С.., ЕГН **********, с българско гражданство, с постоянен адрес на територията на Република България: гр. София, ул. „********, като лице за контакт по партидата на „Д.Л.“ ЕООД, ЕИК *******.

Решението не подлежи на обжалване.

Препис от него да се изпрати незабавно на Агенция по вписванията за изпълнение на дадените указания.

 

 

СЪДИЯ: