№ 7337
гр. София, 22.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20241110110586 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на В. К. П. срещу /фирма/.
Ищецът посочва, че според твърденията на ответника по партида с аб. №
************, открита за имот, находящ се в /населено място/, се дължат суми за
предоставени ВиК услуги от него, отнасящи се за периода 30.05.2017г.-25.10.2019г.
Ищецът оспорил тези задължения пред ответника, но го уведомили, че ако не ги плати
доброволно, ще бъдат събрани принудително. Същият оспорва вземанията, като
твърди, че липсва облигационна връзка между страните. Посочва, че имотът не е
водоснабден, а уредите за отчет не са минали необходимите проверки. Поддържа, че
дружеството е нарушило нормативните изисквания и общите условия. Евентуално
прави и възражение за погасяване на вземанията по давност.
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъде
признато за установено, че не дължи на ответника сумата от 805,92лв., представляваща
задължения за предоставени ВиК услуги за периода 30.05.2017г.-25.10.2019г. и сумата
от 427,24лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода
27.06.2017г.-25.10.2019г.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с
който заявява, че признава исковете по основание и размер. Счита, че не е дал повод за
завеждане на делото и разноските следва да бъдат възложени върху ищеца.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявени са за разглеждане отрицателни установителни искове с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 237 ГПК, ако ответникът признае иска, по искане
на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно
признанието. В мотивите е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието
на иска.
1
В случая съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на
решение при признание на иска. Ответникът с отговора на исковата молба е признал
предявените искове, като доводите на ищеца, че процесуалният представител не
разполагал с представителна власт за това, не следва да бъдат обсъждани по аргумент
от ТР № 5/12.12.2016г. по тълк. дело № 5/2014г., ОСГТК на ВКС, и а поради липса на
правен интерес за ищеца, доколкото направеното признание го ползва. Признатото
право не противоречи на закона или на добрите нрави, а страната разполага с
възможността да се разпорежда с признатото право. По арг. от чл. 237, ал. 2 ГПК
мотиви по съществото на спора не следва да се излагат.
Съобразно изложеното, следва да се постанови решение, с което предявените
искове да бъдат уважени.
По разноските:
Ответникът поддържа, че с поведението си не е дал повод за завеждане на
делото, като е признал предявения иск, поради което приложение следва да намери чл.
78, ал. 2 ГПК. Съдът намира, че предпоставките на посочената разпоредба не са
налице. Видно от ангажираните доказателства, ищецът е депозирал молба пред
ответника на 17.01.2024., с която изрично е заявил, че не дължи сумите, включително
поради погасяването им по давност, и моли същите да бъдат отписани. Изпратен му е
отговор от дружеството с приложена справка за „формираните задължения“,
включваща и процесните такива, както и е предложено сключване на споразумение.
Тези обстоятелства дават повод на ищеца да отрече със сила на присъдено нещо
вземанията посредством иницииране на исков процес. Ето защо, с поведението си
ответникът е дал повод за завеждане на делото и следва да отговаря за сторените
разноски.
Ишецът е доказал разноски в размер на 50лв. за държавна такса, които следва да
му се присъдят. Претендира се и адв. възнаграждение от процесуалния му
представител за извършено безплатно процесуално представителство, каквото следва
да бъде присъдено по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в размер от 300лв., определен при
съобразяване разясненията, дадени в Решение от 25.01.2024г. по дело № C-438/2022г.
на Съда на ЕС, както и че делото не се отличава с никаква фактическа и правна
сложност и е налице признание на иска.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от В. К. П., ЕГН: **********,
с адрес: /населено място/, срещу /фирма/, ЕИК: ***********, със седалище и адрес на
управление /населено място/, искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищецът
не дължи на ответника сумата от 805,92лв., представляваща задължения за ВиК услуги
за имот, находящ се в /населено място/, аб. № ************, за периода 30.05.2017г.-
25.10.2019г., и сумата от 427,24лв., представляваща мораторна лихва върху главницата
за периода 27.06.2017г.-25.10.2019г.
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК: ***********, със седалище и адрес на управление
/населено място/, да заплати на В. К. П., ЕГН: **********, с адрес: /населено място/,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 50лв. – разноски по делото за държавна такса.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. /фирма/, ЕИК: ***********, със
седалище и адрес на управление /населено място/, да заплати на адв. В. Ф. С., ЕГН:
**********, с адрес: /населено място/, сумата от 300,00лв. - адв. възнаграждение за
2
извършено безплатно процесуално представителство на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3