Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 223/20.12.2022 г.
гр. Ямбол
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Ямболският административен съд, трети
състав, в публично заседание на девети декември две хиляди двадесет и втора
година в състав:
Съдия:Ваня Стоянова
при секретаря Велина Митева, разгледа
докладваното от съдията адм. дело № 284 по описа за
2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано на основание
чл.83, ал.6 Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и
пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ, наричан по долу закона) по жалба на Г.Д.М.,***, пл. „З.С.“ № 3, чрез пълномощника адв. П.С.П.,***, съдебен
адрес ***, кант. 12 адв. П.С.П. против Отказ
за издаване на разрешение за дейности с ОБВВПИ, peг.
№ 1679р-28007/19.10.2022 г., издаден от Началника на РУ-Ямбол в ОД на МВР-Ямбол,
с който му е отказано издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на 1
/един / брой късо огнестрелно оръжие за самоотбрана- пистолет „В.“, кал.22 с
№Н005048 на Г.Д.М., с постоянен адрес ***, пл.’’З.С.” №3 на основание чл.58,
ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ - поради липса на основателна причина, обосноваваща издаване
на разрешението.
В жалбата се твърди, че обжалвания отказ, е незаконосъобразен поради неспазване на административнопроизводствените и материалноправни
разпоредби по издаването му. Сочи, че притежавал разрешение за съхранение, носене и
употреба на ОББ № 20160255257, валидно до 11.10.2022 г., издадено от РУ –
Ямбол, поради което е подал заявление за продължаване на срока на разрешението, а не за първоначално такова.
Счита, че първоначалното разрешение, и
разрешението за подновяване се издават по реда на чл. 83 от ЗОБВВПИ, те имат
своята нормативна регулация в различни правни норми и в този смисъл не става
ясно по какво заявление се е произнесъл административния орган - по заявление
за първоначално разрешение или по заявление за подновяване на разрешението,
което е ограничило правото на защита на оспорващия.
Позовава се на разпоредбата
на чл. 87, ал. 1 и чл. 83, ал. 2 от ЗОБВВПИ.
Излагат се доводи за съществено нарушение на адм. производствените правила, неизясняване на всички факти
и обстоятелства от значение за правилното решаване на случая, респективно,
твърди се, че отказът е издаден в
нарушение и на разпоредбите на чл. 35 от АПК.
Според оспорващия, посоченото в заявлението не обосновава
необходимост от оръжие за „охрана на собствеността“, а обосновава
необходимостта за самоотбрана на физическото лице, упражняващо такъв тип
дейност.
Иска се отмяна на оспорения отказ и присъждане на
направените по делото разноски.
В съдебно заседание
оспорващия Г.Д.М. не се явява, представлява
се от адвокат П., редовно упълномощен,
като поддържа жалбата на посочените основания. Сочи още, че доверителят му упражнявайки дейност като земеделски
производител, е страна в множество потенциални спорове, които биха могли да
имат трагичния край като в случая от град Първомай, за което са представили доказателства, приложени към
жалбата. Представя списък на разноските.
За ответната страна в
съдебно заседание се явява гл.юрисконсулт А., която оспорва жалбата като
неоснователна с искане за оставянето й без уважение и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Издадения индивидуален административен акт счита, че е
законосъобразен, постановен при спазване
на предвидената процедура, събрани са необходимите доказателства в хода на
административното производство, отказът е мотивиран, в него подробно са
изложени съображенията на административния орган.
Акцентува, че няма никакви данни за каквито и да е спорове между жалбоподателя
и други лица. Представените доказателства касаят съвсем други лица и са неотносими към правния спор. Приетите по делото доказателства
доказват обстоятелства, касаещи стопанската дейност на жалбоподателя. И в този
смисъл се касае за охрана на именно на тази стопанска дейност, т.е. за служебни
цели е депозирано искането пред административния орган и правилно в мотивите на
своя индивидуален административен акт Началникът на Районно управление – Ямбол
е анализирал тези обстоятелства.
С оглед на това, че не са представени никакви доказателства, нито
служебно от събраните доказателства е видно да са налице някакви заплахи за
живота и имуществото на жалбоподателя, касаещи неговия личен живот.
След цялостна преценка на
събраните по делото доказателства в тяхното единство и поотделно, съдът приема
за установена следната фактическа
обстановка:
Със Заявление вх.№ 167900-5987
от 13.09.2022г. Г.Д.М. е поискал от началника на РУ-гр. Ямбол при ОД на МВР гр.Ямбол да му
бъде издадено разрешение за съхранение, носене и употреба на късо
огнестрелно оръжие за самоотбрана- пистолет „В.“, кал.22 с №Н005048, необходимо
при извършване на стопанска и земеделска дейност, като едноличен търговец, тъй
като често му се налагало да пренася немалко суми, парични средства до
стопанския му двор в с.Б., било при изплащане на ренти за земеделска земя или
при продажба на селскостопанска продукция и др. и разрешение за съхранение,
носене и употреба на огнестрелно оръжие за ловни цели.
Към заявлението са приложени удостоверение за годност за употреба
на оръжието, вносна бележка за платена такса и декларация на основание чл. 76, ал.
4, т. 2 ЗОБВВПИ.
Видно от
удостоверение на НСС от 26.09.2022 г., справка за съдимост № 2275/12.09.2022 г.
и медицинска бележка от психиатър-психотерапевт, М. не се води на диспансерно
наблюдение, не е осъждан и към 21.09.2022г. срещу него няма данни за обвинения
по неприключени наказателни производства.
В съставената по преписката докладна записка № 1679р- 28006 от 19.10.2022г е взето предвид и е посочено, че оспорващия първоначално е придобил късото огнестрелно оръжие като физическо лице за самоотбрана, а сега в заявлението си е посочил, че му е необходимо при извършване на стопанска и земеделска дейност, като едноличен търговец. Обсъдил е и това, че му се налага да пренася немалко суми парични средства до местоположението на стопанския му двор в с.Б., било при изплащане на ренти за земеделска земя или при продажба на селскостопанска продукция и др.
В докладната записка е посочено, че за този вид дейност „охрана на собствеността“ съгласно чл.6, ал.2 от ЗОБВВПИ е необходимо огнестрелно оръжие за служебни цели- охрана на собствеността, а не за граждански цели- самоотбрана, за каквато цел е подал документи Г.М.. Цитиран е чл.94, ал. 1 от ЗОБВВПИ при осъществяване дейност по охрана могат да се носят само огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях за служебни цели.
В докладната записка са изложени съображения и досежно мотива самоотбрана, като е извършената проверка в информационните масиви на МВР, като не се установили молби или сигнали постъпили от М., касаещи застрашаване на живота му, а и същият не представя такива доказателства.
От направената справка в ИИС-МВР на 06.10.2022г. и от подадените документи се установило, че М. не е осъждан, няма данни за образувани досъдебни производства и повдигнати обвинения и не се води на диспансерно наблюдение в психиатричен кабинет видно от докладите на ПИ и ОР.
Относно втората част от заявлението за огнестрелното оръжие за ловни цели, М. представя билет за лов, членска карта заверени за 2022г. и удостоверение за подборно ловуване. Притежава разрешение за съхранение, носене и употреба на ООБ №20160255257 валидно до 11.10.2022г. издадено от РУ-Ямбол.
М. не се води на диспансерно
наблюдение, през последните три години не е настаняван на задължително лечение
в здравно заведение или заведение за отрезвяване, спрямо него не е издавана
заповед по ЗЗДН и в дома му има създадени условия за съхранение на ООБ-метална
каса със секретно заключване, закрепена неподвижно, като мястото за съхранение
е утвърдено с протокол.
От извършената проверка в
масивите на АИС-МВР за последните пет години не са установени молби или сигнали
постъпили от М., касаещи застрашаване на живота и здравето му.
С оглед изложеното в докладната записка и в последствие в постановения отказ е направен извод, че за този вид дейност „охрана на собствеността“ съгласно чл.6, ал.2 от ЗОБВВПИ е необходимо огнестрелно оръжие за служебни цели- охрана на собствеността, а не за граждански цели- самоотбрана, за каквато цел е подал документи Г.М.. Съгласно чл.94, ал. 1 от ЗОБВВПИ при осъществяване дейност по охрана могат да се носят само огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях за служебни цели. Независимо от изложеното, относно мотива самоотбрана е извършената проверка в информационните масиви на МВР, като не се установили молби или сигнали постъпили от М., касаещи застрашаване на живота му, а и същият не представил и такива доказателства.
В тази връзка е направен
извода, че и мотивът самоотбрана не е достатъчен като такъв, без да е налице
реална заплаха за живота и здравето на заявителя и заявлението за издаване на
разрешение за съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно оръжие за
граждански цели-самоотбрана не е доказана необходимостта му, поради което на
основание чл.58, ал.1, т,10 от ЗОБВВПИ е счетено за необосновано. Направен е
извод, че на М. не следва да се издава разрешение за съхранение, носене и
употреба на късо огнестрелно оръжие, поради липса на основателна причина, която
по несъмнен начин да обосновава издаване на разрешението.
По подаденото заявление е
постановен обжалвания в настоящото производство Отказ за издаване на разрешение за дейности с ОБВВПИ, peг. № 1679р-28007/19.10.2022 г., издаден от Началника на
РУ-Ямбол в ОД на МВР-Ямбол.
По делото са
представени регистрационна карта на земеделски
производител с актуална заверка; извадка от заповед за одобряване на
споразумение за землището на село Б., от която е видно, че доверителят ми е
ползвател на над 2200 декара земеделски земи, собственост на множество
физически и юридически лица; извлечение от банкова сметка ***., от което са
видни множество тегления на суми от банкомат в периода на раздаване на ренти,
както и обобщена справка за извършените тегления на суми от банкомат в периода
на раздаване на ренти.
По делото е представена адм. преписка с писмо рег. № 2689/10.11.2022г. от МВР,
РУ, Ямбол.
При така изяснената
фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен акт
съобразно чл.168, ал.1 АПК, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално
допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в
преклузивния срок по чл.149, ал.1 АПК.
Разгледана по същество
жалбата е неоснователна по следните съображения:
Предмет на оспорване пред Административен съд
Ямбол е Отказ за издаване на разрешение за дейности с
ОБВВПИ, peг. № 1679р-28007/19.10.2022 г., издаден от
Началника на РУ-Ямбол в ОД на МВР-Ямбол, с който му е отказано издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на 1 /един / брой
късо огнестрелно оръжие за самоотбрана- пистолет „В.“, кал.22 с №Н005048 на Г.Д.М.,
с постоянен адрес ***, пл.’’З.С.” №3 на основание чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ
- поради липса на основателна причина, обосноваваща издаване на разрешението.
Съгласно чл. 168 АПК във връзка с чл. 142 АПК съдът проверява законосъобразността на
оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл. 146 АПК, без да се ограничава само с тези
посочени от оспорващия.
Необходимо е да са
налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния
акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при
спазване на административно-производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на
закона.
Липсата на някоя
от предпоставките води до незаконосъобразност на административния акт и е
основание за отменянето му.
В настоящия случай
оспорения акт е издаден от компетентен орган–началник РУ-Ямбол към ОД на МВР Ямбол
в рамките на неговите правомощия по чл. 83, ал. 5 ЗОБВВПИ, в изискуемата
писмена форма, с мотивиран отказ и при спазване на процедурата визирана в закона.
Не са налице и
противоречия с материалноправните норми или
несъответствие с целта на закона.
На първо място следва да се посочи, че така както е подадено
заявлението, от прочита на същото се установява, че оръжието се иска за
служебни цели. Никъде в него не е посочено, че се иска за самоотбрана. Посочено
е, че е имал издадено разрешение като ФЛ за самоотбрана, но видно от настоящото
заявление изрично е посочено, че оръжието му е необходимо при
извършване на стопанска и земеделска дейност, като едноличен търговец, както и
че му се налага да пренася немалко суми
парични средства до местоположението на стопанския му двор в с.Б., било при
изплащане на ренти за земеделска земя или при продажба на селскостопанска
продукция и др. В този смисъл, административният орган правилно мотивира отказа си с това, че посочения
мотив „охрана на собствеността“ за необходимост от оръжието за охрана при
пренасяне на пари, представлява дейност "опазване на вещи, имущество и
парични средства", при която съгласно чл. 6, ал. 2 от ЗОБВВПИ е необходимо огнестрелно оръжие за служебни
цели-охрана на собствеността, а не за граждански цели-самоотбрана, а съгласно чл. 94, ал. 1 от ЗОБВВПИ при осъществяване дейност по охрана могат да се носят само огнестрелни
оръжия и боеприпаси за тях за служебни цели.
Независимо от
изложеното, макар и да не е дължал произнасяне/поради това, че не е заявено
такова искане/ относно мотива самоотбрана, адм.орган
е извършил служебна справка като е посочено, че е извършена проверка в
информационните масиви на МВР, като за последните пет години не са се
установили молби или сигнали постъпили от М., касаещи застрашаване на живота
му, а и същият не е представил такива доказателства, поради което изтъкнатият
мотив самоотбрана не е достатъчен като такъв, без да е налице реална заплаха за
живота на заявителя и не се явява основателна причина, която по несъмнен начин
да обосновава издаване на разрешението.
Съгласно чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ разрешения за
придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия,
разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни
оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна
причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, учебни цели, културни цели,
колекциониране и оръжейна сбирка, която по несъмнен начин обосновава издаването
на разрешение.
Понастоящем
посочените изисквания не са налице, което обуславя законосъобразността на
постановения отказ.
Освен това в
изпълнение на задължението си по чл. 35 АПК да изясни фактите и обстоятелствата от
значение за случая, административният орган е направил справка и в
информационните масиви на МВР, от която е видно че за последните пет години не
са се установили молби или сигнали постъпили от М. за застрашаване на живота и
здравето му.
В съответствие с
това, с данните по административната преписка и липсата на доказателства или
искане от страна на заявителя за събиране на такива, издателя на обжалвания акт
е постановил мотивиран отказ по постъпилото заявление.
Ето защо са
неоснователни доводите в жалбата за неизпълнение на задълженията на органа да
обсъди всички факти и обстоятелства от значение за случая, както и за наличие
на съществено нарушение на правото на
защита на оспорващия.
На следващо място
доказателства, установяващи наличие на причина, която по несъмнен начин да
обосновава издаването на разрешение за съхранение, носене и употреба на
огнестрелно оръжие, не се ангажираха и в хода на съдебното производство, въпреки
изрично дадените указания на оспорващия, че следва да установи твърденията в
жалбата си.
Същевременно неотносими към предмета на доказване, който се изчерпва с
наличието на необходимостта от самоотбрана, като причина която по несъмнен
начин да обосновава издаване на исканото разрешение, са доводите за необходимостта
от оръжие при извършване на земеделска дейност, както и пренасянето на парични
средства.
На второ място в чл. 6, ал. 1, 2 и 3 ЗОБВВПИ е посочено, че според предназначението
му, субектите, които го използват и техническата му характеристика,
огнестрелното оръжие е за служебни или за граждански цели, но винаги чл. 76, ал. 3, т. 3 ЗОБВВПИ изисква да е
налице основателна причина за издаване на разрешение.
Според чл. 6, ал. 3 и чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ физическите лица
могат да придобиват огнестрелно оръжие и боеприпаси само за граждански цели, но
не и за служебни цели, защото такива цели имат само физическите и юридически
лица, регистрирани като търговци и извършващи съответната търговска дейност или
дейност, която изисква да бъде водена по търговски начин, докато понастоящем
заявлението е подадено от М. в
качеството му на физическо лице.
Поради това, за да
може да получи исканото разрешително, жалбоподателят е следвало да докаже
наличието на някоя от визираните в нормата на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ граждански цели,
което видно от доказателствата по делото, не е сторил.
В заключение, твърдението
на М., че оръжието му е необходимо за охрана на имущество не кореспондира със
законовите изисквания за притежаване на лично късо огнестрелно оръжие за
граждански цели-самоотбрана и този мотив не е от естество да породи желаните
правни последици, изразяващи се в право да придобие огнестрелно оръжие, поради
което и ангажираните в тази връзка писмени доказателства не оборват извода на
административния орган.
В тази връзка
следва да се посочи, че като дейност употребата на огнестрелно оръжие е
източник на обективна висока степен на опасност за живота и здравето на
обществото, поради което и законодателят е поставил изискване за възможност за
упражняването й в зависимост от определени предпоставки, част от които са
свързани и с въвеждане на разрешителен режим при доказване на обоснована
необходимост и основателна причина.
Предвид посоченото
оспорения отказ е валиден, като издаден от оправомощено
лице, при наличието на дължимите материалноправни
предпоставки и без да са налице съществени нарушения на процесуалните норми,
поради което съдът счита, че жалбата е неоснователна и като такава следва да се
отхвърли.
При този изход на
делото и с оглед направеното искане жалбоподателя на основание чл. 143, ал. 3 АПК във връзка с чл. 144 АПК и чл. 78, ал. 8 ГПК следва да заплати на ответната
страна направените по делото разноски-юрисконсулско
възнаграждение в размер на 100 лева.
Водим от горното,
Я А С, трети административен състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователна жалбата на Г.Д.М.,***,
пл. „З.С.“ № 3, чрез пълномощника адв. П.С.П.,***, съдебен адрес ***, кант. 12 адв. П.С.П. против Отказ за издаване на
разрешение за дейности с ОБВВПИ, peг. №
1679р-28007/19.10.2022 г., издаден от Началника на РУ-Ямбол в ОД на МВР-Ямбол,
на основание чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ - поради липса на основателна
причина, обосноваваща издаване на разрешението.
ОСЪЖДА Г.Д.М.,***, пл. „З.С.“ № 3 да заплати на ОД
на МВР-Ямбол направените по делото разноски в размер на 100 (сто) лева.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред ВАС в 14 – дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
СЪДИЯ:
/п/ не се чете