Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр.Враца, 30.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Враца, V граждански
състав в публичното заседание на петнадесети юли през две хиляди и двадесета
година в състав:
Районен съдия:
К.Т.
при секретаря М. Б., като разгледа докладваното от съдия
Т. гр. дело № 799 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по предявен иск
за развод с правно основание чл.49 от СК, трансформирано в производство за
развод по взаимно съгласие.
Ищцата В.Й.М. *** в исковата
молба твърди, че с ответника Ц.М.М. *** са съпрузи по силата на сключен
граждански брак от 28.05.1989г., за което е съставен Акт № *** от същата дата на Община В., който брак е първи по ред и за двамата. От
съпружеското съжителство е роден сина им - пълнолетния Г.Ц. М.. Поддържа, че след сключване на брака се
установили да живеят под наем в гр.Враца, а две години по-късно закупили собствено жилище,
находящо се на адрес гр. В…. Посочва, че в продължение на не повече от
шест години брака им се градял на взаимно уважение, доверие и разбиране, а след този период настъпило
влошаване в съпружеските им отношения, изразяващо се в неразбирателство и
битови скандали, провокирани от ответника, който демонстрирал надмощие,
изразяващо се и в незачитане на личността й. Изтъква, че през последващите години
проблемите в отношенията им се задълбочили, настъпило пълно отчуждение помежду им, живеят фактически разделени
повече от три месеца, не поддържат никакви контакти. Счита, че брачната им връзка дълги години съществува
само формално, като не съответства и на закона, семейната общност е разкъсана, а бракът е дълбоко и непоправимо
разстроен, невъзможно
е да се възстановят съпружеските им отношения. Твърди, че желае спокойно да продължи живота си без скандали и
раздори в ежедневието. Моли съда, като установи
изложеното, да постанови решение, с което да допусне развод и прекрати сключения с ответника граждански брак, поради настъпило в него дълбоко и непоправимо
разстройство без произнасяне по въпроса за вината, да определи да продължи да носи брачното си
фамилно име - М., да предостави за ползване семейното жилище с
адрес: гр. В. на ответника Ц.М.М., като осъди същия, на основание чл.57, ал.2 от СК, да й заплаща наем за ползване на семейното жилище от 200 лв. на месец, считано от
влизане на решението за прекратяване на брака в сила.
Ответникът Ц.М.М. *** в отговора на исковата молба оспорва иска за
развод като счита, че не е налице дълбоко и непоправимо
разстройство на брака и моли съда да го отхвърли, като неоснователен и недодоказан. Оспорва изцяло изложените
твърдения на ищцата, че брачните им отношения са се влошили в следствие на
неразбирателство и битови скандали, провокирани от него. Твърди, че след сключване на гражданския
брак са живеели нормално и спокойно през
цялото време на съвместното им съжителство, че семейството им е било естествена среда за изграждане и развитие на
личността на съпругата му, че уважава нейната индивидуалност и достойноство, че е насърчавал професионалните й изяви и тези на
синът им Г. Ц. М., че цял живот в семейството им е съществувал дух на взаимно
разбиране и никога не е противопоставял личните си интереси на интересите на
семейната общност. Поддържа, че основната причина за проблемите помежду им е неразбирателство относно
участието и помощта на сина им в
неговия бизнес. Посочва, че след смъртта на баща му през 2001г. съпругата му преустановила посещенията в дома на
родителите му в с.Г., че е изпитвал трудности през този период,
защото нямал подкрепа от нейна страна, но въпреки това създал условия за стабилност и
благополучие на семейството им и е проявявал внимание и разбиране, морално е подкрепял семейството им и го е издържал. През годините на съвместното им съжителство е полагал грижи и подпомагал родителите на съпругата си. Изтъква, че през 2019г. установил рязка промяна в отношението на съпругата и
синът му към него; на рождения ден на сина им - 26.12.2019г. съпругата му влязла в конфликт с него пред семейството и напуснала семейното жилище. От тогава до
настоящия момент живеят разделени. Няколко пъти правил опити да разговарят, но съпругата му крещяла и изпадали в неприятни ситуации. Счита, че недоразуменията помежду им биха могли да се преодолеят и забравят и с
общи усилия да възстановят брачния си съюз, ако съпругата му не се влияе от трети лица.
Противопоставя се на искането на ищцата след прекратяване на гражданския брак да
продължава да носи брачното фамилно име М. и счита, че с прекратяването на гражданския
брак брачната фамилия трябва да бъде изоставена. Счита също направеното от ищцата искане за предоставяне на
семейното жилище на него и заплащане от него наем в размер на 200 лв. за недопустимо и противоречащо
на закона, тъй като това преобразуващо субективно право може да се упражни от всеки от
съпрузите по отделно, а такова липсва от страна на ищцата. Твърди също, че ищцата не е лишена от правото на
ползване на семейното жилище, тъй като през деня, когато той работи и отсъства, ищцата обитава жилището. Счита, че претенция за ползване на
семейното жилище не е направена от ищцата по реда на чл.56, ал.1 от СК и моли съда да приеме, че такъв иск не е предявен с исковата молба.
В съдебно заседание страните
лично и чрез процесуалните си представители заявиха, че са се споразумели помежду
си и искат от съда да измени начина на разглеждане на делото, като от
производство по чл.49 от СК същото да приключи с развод по взаимно съгласие,
като за целта одобри постигнатото помежду им споразумение и се произнесе с
решение, с което да прекрати брака им.
На основание чл.321, ал.5 от ГПК
производството премина към такова за развод по взаимно съгласие.
Съдът, като прецени събраните по
делото писмени доказателства, намери за установено следното:
Ищцата В.Й.М. и ответника Ц.М.М.,***
са съпрузи, сключили граждански брак с акт № 238/28.05.1989г. на Община В.. От
брака си съпрузите нямат ненавършили пълнолетие деца. Страните са разделени и
не желаят да живеят съвместно.
При така възприетата фактическа
обстановка, от правна страна съдът намира молбата за прекратяването на брака за
основателна. Налице е сериозно и непоколебимо съгласие у страните за развод. И
двамата съпрузи не желаят запазване на брака и виждат своя живот в бъдеще
разделени. С оглед на това, съдът намира, че следва да постанови решение, с
което да допусне прекратяването на брака с развод. По делото, с оглед на
направеното споразумение, не стои въпроса за вината за разстройството на брака.
Представеното от двамата съпрузи споразумение по чл.49, ал.4 от СК е
изчерпателно и пълно, засяга всички задължителни въпроси, по които страните
следва да постигнат съгласие, поради което съдът го одобрява и възпроизвежда в
диспозитива на решението си.
Разноските по делото, с оглед постигнатото
споразумение, остават в тежест на страните, както са направени, като ответникът
следва да заплати следващата се окончателна държавна такса за развода в размер
15 лева.
Водим от изложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД брака между В.Й.М.
с ЕГН ********** и Ц.М.М. с ЕГН **********,***, сключен с акт за граждански брак № 238/28.05.1989г.
на Община Враца, поради ДЪЛБОКОТО МУ И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЙСТВО.
УТВЪРЖДАВА постигнатото
споразумение, по силата на което:
ПРЕДОСТАВЯ ползването на
семейното жилище, находящо се в гр. В., на Ц.М.М..
СТРАНИТЕ нямат претенции за
издръжка един към друг.
Придобитите по време на брака недвижими
имоти - съпружеска имуществена общност, страните ще поделят доброволно извънсъдебно
или по съдебен ред.
ПОСТАНОВЯВА след развода В.Й.М. да
продължи да носи брачното си фамилно име – М..
ОСЪЖДА Ц.М.М. с ЕГН **********, с
адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-В.
допълнителна държавна такса за прекратяване на брака в размер 15 лева, както и
5 (пет) лева такса при служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: