№ 225
гр. Шумен , 15.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, VII-И СЪСТАВ в публично заседание на
първи юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Теодора Р. Йорданова-Момова
като разгледа докладваното от Теодора Р. Йорданова-Момова Гражданско
дело № 20213630100656 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното
Производство по глава ХХV от ГПК.
Предявени са обективно съединени искове за издръжка на дете от родител, вкл.
искове за издръжка за минало време, с правно основание чл. 143, ал. 2 от СК и чл. 149
от СК.
В предявената на 05.03.2021 г. искова молба, АСЯ. Д. АС., действаща като родител и
законен представител на малолетния Д. АНГ. Н. твърди, че ответникът АНГ. Н. АНГ. е баща
на детето-ищец. Родителите съжителствали на съпружески начала, но отпреди около четири
години се разделили. Оттогава грижите по отглеждането и възпитанието на детето били
изцяло поети от майката, а ответникът напълно се дезинтересирал от Д., като не поддържал
контакт с него и не му предоставял никаква издръжка. Детето било с наднормено тегло,
което налагало допълнителни средства. Ответникът пребивавал трайно в Кралство
Нидерландия, като работил в ресторант и реализирал добър доход. Моли съда да постанови
решение, по силата на което да осъди ответника да заплаща месечна издръжка на детето си
Д. в размер на 240,00 лв., считано от 05.03.2021 г., както и да бъде осъден да заплати
издръжка за минало време за периода от 05.03.2020 г. до завеждане на исковата молба, в
размер на 220,00 лв. месечно. Прави искане и за присъждане на направените по делото
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът не подава отговор на исковата молба. В
същия срок, назначеният му особен представител подава отговор на исковата молба, с който
1
оспорва размера на предявения иск за плащане на издръжка за бъдещо време. Излага, че не
са налице доказателства за твърденията на ищеца за реализираните от ответника доходи.
Счита, че претенцията за плащане на издръжка за минало време е неоснователна. Моли,
искът по чл. 143 от СК да бъде отхвърлен като неоснователен, в частта й над 162,50 лева.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се
установи от фактическа страна следното: видно от приложеното по делото удостоверение за
раждане от 12.10.2009 г., изд. въз основа на акт за раждане № ***/12.10.2009 г., съставен от
длъжностното лице по гражданското състояние в Община Шумен е, че АСЯ. Д. АС. и АНГ.
Н. АНГ. са родители на детето Д. АНГ. Н., род. на 09.10.2009 г. Съдът констатира от
удостоверение изх. № 21-460/19.02.2021 г., изд. от СУ „П.В“ гр. Шумен, че Д. е ученик в
пети клас през учебната 2020/2021 г. по делото е представена служебна бележка изх. №
1/23.02.2021 г., изд. от „Д. 2009“ ЕООД гр. Шумен, представлявано от А.А., че последната
(майка на детето) получава брутно трудово възнаграждение в размер на минималната
работна заплата. Видно от удостоверение за сключен граждански брак от 14.03.2018 г., изд.
въз основа на акт за сключен граждански брак № ***/14.03.2018 г., съставен от
длъжностното лице по гражданското състояние в Община Шумен, че законната
представителка на ищеца сключила граждански брак с лицето Х.А
От показанията на разпитаната в съдебно заседание като свидетел А. М (баба на
детето) се установява, че родителите на детето се разделили преди около пет години.
Ответникът и преди това пребивавал преимуществено в чужбина и понастоящем също
полагал труд като работник в ресторант. След раздялата последният напълно се
дезинтересирал от детето си. Всички грижи по неговото отглеждане и възпитание били
поети от майката. Семейството й, включващо и съпруга й, обитавало апартамент в гр.
Шумен, като А.А. била собственик на заведение, тип „Бърза закуска“. Д. бил ученик в пети
клас, като от 2020 г. не посещавал никакви извънкласни дейности. Детето било с
наднормено тегло, като във връзка с този проблем било водено от дядо си и баба си при
различни лекари-специалисти.
В служебно изискания писмен доклад на ДСП общ. Шумен се сочи, че А.А. отглежда
детето си, подпомагана от своя съпруг Х.А Семейството обитавало собствен четиристаен
апартамент, находящ се в гр. Шумен. Д. бил редовен ученик в пети клас.
По иска с правно основание чл. 143, ал. 2 от СК: предвид така установената
фактическа обстановка, съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 143, ал. 2 от
СК и претенцията по тази разпоредба се явява частично основателен и доказан. Доказа
се по делото, че отпреди четири-пет години детето Д. се отглежда и възпитава от своята
майка, подпомагана от своите родители и съпруга й. Липсват доказателства за наличие на
алиментни задължения на родителите към други лица. Съдът намира за недоказано по
делото, че са налице завишени нужди от издръжка на детето, свързани с наднорменото му
тегло, тъй като данните в тази насока се съдържат единствено в свидетелските показания на
2
баба му. Не се установиха получаваните от ответника доходи, като бе доказано, че А. работи
като работник в ресторант в Кралство Нидерландия. От друга страна, майката и законен
представител на ищеца, като управител на търговско дружество, стопанисва заведение, тип
„Бърза закуска“ в гр. Шумен. Съдът, като съобрази потребностите на детето, обусловени от
възрастта му, както и материалните възможности на родителите му, определя обща месечна
издръжка в размер на 300 лв., от които бащата следва да заплаща по 180 лв. месечно, а
останалите следва да се заплащат от майката. По-голямото парично участие на бащата е
обусловено от факта, че непосредствената тежест по грижите по отглеждането и
възпитанието на детето се понася от майката.
Размерът на така определената издръжка се дължи от датата на предявяване на иска –
05.03.2021 г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до настъпване на
законни причини, изменящи или погасяващи правото на издръжка.
Искът в останалата му част до пълния предявен размер следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
Досежно претенцията с правно основание чл. 149 от СК: предвид обстоятелството,
че настоящото производство е за определяне на първоначална издръжка, както и приетото за
безспорно по делото, че отпреди около четири години, детето се отглежда от своята майка,
съдът намира, че са налице предпоставките на цитирания законов текст. Съдът приема, че
след тази дата, ответникът не изпълнявал задължението си за плащане на издръжка на
детето си. Предвид горното, А. следва да бъде осъден да заплати и издръжка за минало
време: за времето от 05.03.2020 г. до датата, предхождаща завеждането на исковата молба –
04.03.2021 г., включително. Съдът, като съобрази установените по-горе обстоятелства
относно доходите на родителите и потребностите на детето, определя обща месечна
издръжка за този период в размер на 280,00 лв., от които бащата следва да заплати по 175,00
лв. месечно, а останалите суми до пълния размер на общата издръжка за детето са заплатени
от майката.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК вр. чл. 1 от ТДТ по ГПК, вр. чл. 69, ал. 1, т. 7 от
ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса върху размера на
присъдената издръжка с правно основание чл. 143, ал. 2 от СК, в общ размер на 2***,20
лева.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК вр. чл. 1 от ТДТ по ГПК, вр. чл. 69, ал. 1, т. 6 от
ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса върху размера на
присъдената издръжка с правно основание чл. 149 от СК, общ в размер на 84,00 лева.
На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на законния
представител на ищеца направените разноски по делото в размер на 300,00 лв.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, следва да бъде допуснато предварително
3
изпълнение на решението в частта му относно присъдените издръжки.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА АНГ. Н. АНГ. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес гр. Шумен, ул.
„П. Х” № 8,, ет. 5, ап. 12, да заплаща, на основание чл. 143, ал. 2 от СК, на детето Д. АНГ.
Н. с ЕГН **********, действащо чрез своята майка и законен представител АСЯ. Д. АС. с
ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Шумен, ул. „П. Х” № 8,, ет. 5, ап. 12, по банкова
сметка BG91UBBS80021094168320, месечна издръжка в размер на 180,00 (сто и осемдесет)
лева, считано от 05.03.2021 г., платима до пето число на текущия месец, ведно със законната
лихва за всяка просрочена вноска до настъпването на законни причини изменящи или
погасяващи правото на издръжка, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск в останалата му част,
до пълния предявен размер над 180,00 лв. до 240,00 лева, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА АНГ. Н. АНГ. с ЕГН **********, да заплати, на основание чл. 149 от СК,
на малолетното си дете Д. АНГ. Н. с ЕГН **********, действащо чрез своята майка и
законен представител АСЯ. Д. АС. с ЕГН **********, по банкова сметка
BG91UBBS80021094168320, месечна издръжка за периода 05.03.2020 г. – 04.03.2021 г., вкл.
в размер на 175,00 (сто седемдесет и пет) лв., ведно със законната лихва за всяка просрочена
вноска, считано от влизане в сила на настоящото решение до окончателното изплащане,
КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск в останалата му част, до пълния предявен размер над
175,00 лв. до 220,00 лева, като неоснователен и недоказан.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК вр. чл. 1 от ТДТ по ГПК, вр. чл. 69, ал. 1, т. 7 от
ГПК, ОСЪЖДА АНГ. Н. АНГ. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка
на ВПРС държавна такса върху размера на присъдената издръжка с правно основание чл.
143, ал. 2 от СК, в размер на 2***,20 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК вр. чл. 1 от ТДТ по ГПК, вр. чл. 69, ал. 1, т. 6 от
ГПК, ОСЪЖДА АНГ. Н. АНГ. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка
на ВПРС държавна такса върху размера на присъдената издръжка с правно основание чл.
149 от СК, в размер на 84,00 лева.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ОСЪЖДА АНГ. Н. АНГ. да заплати на АСЯ. Д.
АС. направените разноски по делото в размер на 300,00 лева.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение
на решението в частта му относно присъдените издръжки.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Шумен в двуседмичен срок,
считано от 15.06.2021 година, на основание чл. 315, ал. 2 от ГПК.
4
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
5