Р Е Ш Е Н И Е

 

№……

град Плевен, 29.10.2018година

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, в ПУБЛИЧНО заседание на ШЕСТНАДЕСЕТИ ОКТОМВРИ, през ДВЕ ХИЛЯДИ И ОСЕМНАДЕСЕТА ГОДИНА, в състав:

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ТАТЯНА БЕТОВА

 

при секретаря………ПЕТЪР ПЕТРОВ……………и в присъствието на прокурора………………..ИВО РАДЕВ…………………………като разгледа докладваното от съдията………..ТАТЯНА БЕТОВА…………гр.д.№ 405 по описа на съда за 2018година, и за да се произнесе, съобрази:

         Производството е по чл. 336 и сл ГПК вр. и чл.5 от ЗЛС.         

                   Постъпила е искова молба от Е.И.Л. ***, подадена чрез пълномощника и адв.М.А. *** против И.Л.С. ***, а при завеждане на делото -  настанен в ДПБ-Карлуково. В молба се излагат твърдения, че ответникът е баща на ищцата, че тя не е поддържала почни никакъв контакт с него, тъй като родителите и са разведени от 1994г. и тя е отгледана от майка си.В края на 2016г. ищцата е била потърсена от представител на фирма– арендатор „A*******“ във връзка с това, че баща и има да получава рента от земеделска земя.Тогава е узнала, че от 3 години баща и е настанен на принудително лечение в Психиатрична болница Карлуково с диагноза „шизофрения“, от РС-Луковит. На 26.04.2018г. ищцата е узнала от арендаторите на земеделската земя на баща и, че земите му в с.Брес, община Г***** са обявени за продажба.Обадил се е човек, който ги е предложил на фирмата за продажба, като е казал, че има пълномощно за това от И.С. и че може да подготви веднага документите за продажба.

Ищцата твърди, че поради съмнения да не бъде извършена измама и присвояване на земите на баща и, като се използва лошото му психично здраве, на 30.04.2018г. е подала сигнал до нотариус Д. Д.. От нотариуса Д., който е единствен с район на действие – РС Никопол, е узнала, че с него се е свързало лицето С. М. С., за да продаде недвижимите имоти на арендатора им „A*******“. Нотариусът е изпратил на ищцата по електронна поща пълномощното от баща и, с което С. се е легитимирал, заверено в кметство с.****.От лекарите в ПБ ищцата е узнала, че на 25.04.2018г. кмета на с.**** М. И. М. е посетил баща и в болницата, заедно със С. С..Ищцата е подала и сигнал до РП-Плевен, който е под № В-1933/2018г.Твърди, че срокът на принудителното настаняване скоро ще изтече и че баща и ще бъде изписан. Същия няма къде да отиде и кой да са грижи за него и че има явна възможност да бъде злоупотребено със състоянието му.Не може да преценява ситуации и да отреагира адекватно и смислено.Не може да се обслужва сам, не може да се ориентира във времето и пространството.Не може да задоволява елементарните си ежедневни нужди, не може сам да се грижи за своите работи, не може да разбира свойството и значението на постъпките си.

 Поради изложеното, ищцата моли след установяване на изложеното и като счете, че са налице предпоставките н ачл.5, ал.1 от ЗЛС, съдът да постанови решение, с което по реда на чл.336 ГПК да бъде поставена ответника под пълно запрещение, за да се охранят в максимална степен неговите интереси.  

В едномесечния срок по чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника по предявения иск И.Л.С..

 Окръжна прокуратура – Плевен, чрез прокурора И. Р. изразява становище, че молбата за поставяне на ответника под пълно запрещение, съобразно събраните доказателства, е основателна и в негов интерес е тя да бъде уважена. Налице са законовите предпоставки за това – ответникът не може да се грижи сам за себе си и за делата си, тъй като той страда от параноидна шизофрения, което заболяване съгласно заключението на вещото лице, е необратимо.

            Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, прецени ги по реда на чл. 12 и чл. 235 ГПК поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази изискванията на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

  Разпоредбата на чл. 5 ЗЛС предвижда, че за поставяне на едно лице под пълно или ограничено запрещение следва да са налице /комулативно/ две предпоставки – лицето да страда от душевна болест или от слабоумие /медицински критерий/, както и състоянието му да води до пълна или частична невъзможност да разбира смисъла и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, т.е. да се грижи за своите работи /юридически критерий/.В чл. 336 ал. 1 ГПК е посочено кои лица са активно легитимирани да искат поставяне на едно лице под пълно или ограничено запрещение – това са съпруга, близки роднини, както и всеки, който има правен интерес от това. Искова молба за запрещение може да бъде подадена и от прокурора.

             Безспорно е, че ищцата е дъщеря на ответника и следователно като близък роднина има право да иска поставянето му под запрещение, т.е. молбата и е допустима и следва да бъде разгледана по същество.                                             

            За установяване на обстоятелствата страда ли ответникът от слабоумие или от душевна болест по смисъла на чл.5 ЗЛС, разбира ли  свойството и значението на действията си и може ли да ги ръководи, са събрани писмени и гласни доказателства. От приложените в делото документи, се установява, че ответникът е бил настанен на принудително лечение в ДПБ-Карлуково, въз основа на определение № 38 от 26.03.2015г. по нчд № 53/2015г. на РС – Никопол, с което спрямо него е взета на основание чл.89, б. „б“ от НК принудителна медицинска мярка. Видно от етапната епикриза, изд от ДПБ-Карлуково И.С. е постъпил на лечение на 27.03.2015г. и лечението му продължава.Поставена му е диагноза параноидна шизофрения.епизодично протичане с устойчев дефицит.В епикризата е посочено, че С. е хоспитализиран многократно в УМБАЛ”Д-р Георги Странски”ЕАД-Плевен и ДПБ-Ловеч, а първата му хоспитализация в ДПБ-Карлуково е от 05.05.2011г. до 14.06.2011г.

          При личното изслушване на ответникът на основание чл.337 от ГПК, същия заяви, че дъщеря му Е. ще се грижи за него след изписването му  от болницата в Карлуково, където е все още настанен за лечение. Същевременно счита, че може сам да се справя, тъй като до сега е живял сам. Признава, че когато не е в болницата не взема лекарства, защото счита че е здрав и няма нужда от лекарства. За земеделските си земи в село *** казва, че се обработват от кооперация „А*****“, за което получавам рента и това му е дохода от който, заедно с получаваната пенсия, се издържа.Твърди и че си търси работа, пасал е крави. 

         Установява се от показанията на разпитаната по делото  свидетелка  Й.Г., с която И.С. е роднина по сватовство, че И. често е идвал в дома на свидетелката в гр.Тръстеник.Твърди, че заболяването му се е „отключило“ през 2010-2011 година.Твърди, че са му се привиждали разни неща. Имало е много   несвързани неща в говора му. Свидетелката установява, че след като се е развел, ответникът е ходил да си търси работа в София, но през последните 10-на години не работи. От рентата за земята си е взимал царевица, жито и брашно. Всеки път като е ходил на гости разказвал, че негов братовчед, го е бил. Свидетелката знае, че С. е продал декар и половина гора, а земята му е дадена на арендатор за обработка. Твърди също, че дъщеря му много се грижи за него, но че къщата му е в пълна разруха, живее сам на село. Ходили са заедно с нея до ПБ в Карлуково.  От  разговора с И., тя е добила впечатление, че няма особено подобрение в състоянието му – говорел е все така несвързано - казвал „аз получавам пенсия от Брюксел“.  

От показанията на св.И. И. – бившата съпруга на ответника, се установява, че те са се разделили през 1994 година, като детето им е останало при майката, а той е ходил по един-два пъти в годината да го вижда. Но след време е започнал да говори несвързани неща – казвал е, че отгоре някой го гледа, чувал е гласове.Казвал, че някой ще го бие; не е ядял никаква храна в дома им, защото щели да го отровят, буйствал е. Ходил е в дома им и е викал, че трябва да спи в къщата.  Постоянно е влизал в конфликти с майката на свидетелката, когато е ходил в дома им постоянно е искал да я бие и те са се страхували от него.Твърди, че началото на заболяването му е от преди 10 години и не е показвал подобрение по време на срещите им, през 2-3 месеца.  Търсил си е работа по кошарите край село ***, да гледа животни. Скитал е. Издържал се е от получаваната от земята рента. Свидетелката твърди, че ответникът много обича дъщеря си Ели и че тя е поела грижата за него, тъй като той не е адекватен и не може да се грижи за себе си, много е бил отслабнал при последната им среща.

От обясненията на ищцата се вижда, че тя е била още дете, когато баща и се е разболял, като първите симптоми, които тя си спомня са думите му, че някой гледа, което тя е разбрала като религиозност.   След това е започнал да споделя, че птичките му говорят. Всеки път, когато я е посещавал, се е държал неадекватно. През 2013-2014 година и е казал, че има дете-неин брат и ищцата го е приела като факт, тъй като тогава още баща и не е бил диагностициран. Твърди, че много се притеснявам за здравето на баща си, който наистина си мисли, че получава пенсия от Брюксел и че някой го защитава.  

От заключението на приетата съдебно – психиатрична експертиза, изготвена от вещото лице д-р Л.Т., което съдът възприема, като компетентно и неоспорено от страните, се установява, че И.С. боледувала от параноидна шизофрения. Заболяването е с голяма давност и има проградиентен ход. Допълнително усложняващ фактор за лечението му е липсата на осъзнаване на болест в освидетелствания и неприемане на медикаментозна терапия извън болнично заведение. Болестта е приела хроничен ход и е довела до промяна на личността на И.С. в шизофренен стил. Нарушена е възможността му за ориентиране и вземане на правилно решение в основни, непознати за него ситуации, както и предвиждане на последствията от неговите действия. На фона на тази промяна са налични вербални халюцинации и налудни идеи. Болестта при И.С.  параноидна шизофрения е визирана в  чл. 5 от Закона за лицата и семейството и тя нарушава неговата способност да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Практически той е с липсващо социално функциониране. В това си състояние той не може да се грижи за своите работи и да защитава интересите си. Налице е медицинска предпоставка той да бъде поставен под пълно запрещение.    

 При така установеното, съдът приема, че молбата за поставяне на ответника под пълно запрещение, е основателна. При анализа на събраните по делото доказателства и от придобитите непосредствени впечатления за състоянието на И.Л.С., съдът приема, че ответникът страда от параноидна шизофрения, в резултат, на което не разбира свойството и значението на постъпките си и не може да се грижи за своите работи.Налице са основанията на чл. 5 ал. 1 ЗЛС и с оглед състоянието му, ответникът следва да бъде поставен под пълно запрещение, за да се охранят в пълна степен неговите интереси.  

В производството по делото, възнаграждението за вещото лице д-р Т., което е за сметка на ищеца, е изплатено от Бюджета на съда, поради което следва да бъде осъдена ищцата Е.И.Л. да заплати в полза на Плевенски ОС сумата 150лв. разноски за вещо лице за СПЕ.

Водим от горното, Окръжният  съд

 

Р      Е     Ш     И:

 

поставя на основание чл. 5 ал.1 ЗЛС И.Л.С.,***, с ЕГН **********, под пълно запрещение, по молба на дъщеря му Е.И.Л., ЕГн **********,***.

          осъжда Е.И.Л., ЕГн **********, от гр.И****, Плевенска област, *****, да заплати в полза на Плевенски ос разноски по делото в размер на 150лв. за вещо лице.

          Препис от решението, след влизането му в сила, да се изпрати на Органът по настойничеството и по попечителството по постоянното местожителство на ответника при Община Г*****, за сведение.

          решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд гр. Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на сраните.

 

 

 

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: