№ 2611
гр. София, 28.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА Гражданско дело
№ 20211110163112 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявен от Б.И. Йорданова, действаща
като законен представител на Д. Б. КР., срещу Столична община иск с правно основание чл.
49 ЗЗД, вр. 45 ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 3000 лв. като
частичен размер от сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
28.10.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че на 23.05.2021г. около 18 часа в град София, Д.К. се
спънала в необозначена и необезопасена неравност на тротоара в близост на улица „ Алеко
Туранджа“ пред фризьорски салон „Магия“ срещу блок № 23, ж.к. „ Разсадник Коньовица“,
където живеело лицето. Ищцата се връщала от кварталния магазин. При спъването не успяла
да запази равновесие и паднала настрани, в следствие на което наранила ръката си. Майката
на ищцата я завела в кабинет по детска ортопедия и травматология, където детето било
прегледано по спешност от доктор Явор Пукалски. След направена рентгенова снимка на
ръката на момичето, била постановена диагноза „счупване на долния край на лъчевата
кост“. Установявайки травмата, докторът предписал на Даяна К. гипсова имобилизация за
период от 28 дни, като гипсът бил поставен още същата вечер. След злополуката за детето
Д.К. настъпили неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и страдания от
причинената травма. Освен острите болки, които усещала не само по време на счупването,
но и в периода на възстановяването, ищцата е следвало да стои вкъщи, тъй като гипсът не
трябвало да се мокри и цапа и по възможност да не се товари ръката. Д.К. била в лятна
ваканция и постоянно плачела, защото не може да излиза и да си играе с другите деца.
Фрактурата я лишила от възможността да прекарва пълноценно и безгрижно дните си.
Ищцата имала и проблеми със съня, тъй като за нея било трудно да се съобразява с тежкия
1
гипс, който трябвало да се държи на високо, за да не получи отток или посиняване на ръката.
Някой от родители на ищцата следвало неотлъчно да се занимава с нея и да полага повече
грижи, за да може ръката да се възстанови възможно най-бързо, безболезнено и правилно,
което включвало и раздвижване на счупеното място. Майката на ищцата била безработна и
не можела да си намери работа, тъй като прекарвала времето си в постоянни грижи за нея.
Прилежащия към улицата тротоар, върху който била и шахтата, в която ищцата се спънала и
вследствие паднала, бил общинска собственост и Столична община не била положила
дължимата грижа на добър стопанин и не упражнила контрол по поддръжка на настилката
на тротоара, шахтите и обезопасяване на опасния участък. Претендира разноски.
Ответната страна Столична община в отговора по исковата молба в срока по чл.131,
ал.1 ГПК счита исковата молба за неоснователна и недоказана, както по основание, така и
по размер. Поддържа, че твърденията, изложени ви сковата молба, че подобна фрактура
може да има сериозни последици за детето в бъдеще време, са само предположения –
евентуално увреждане на областта на растежа на костите, което е било непосредствена
близост до ставите, образуване на кривина или съкращаване на крайник. Само
предположение било и твърдението на ищеца, че фрактурата на ръката щяла да бъде
комбинирана с отделянето на сухожилия и мускулите от основата на костта. Изложените
предположения за евентуални увреди на детето са неоснователни и лишени от всякакви
доказателства относно бъдещо развитие на ищцата. Счита, че претендираният размер на
неимуществените вреди е прекомерно висок. Твърди съпричиняванепри настъпването на
инцидента – ищцата не положила достатъчно грижа и внимание към собствената си
безопасност. Ищцата, макар и дете, ежедневно преминавала по този маршрут. Това
предполагало, че познава до някаква степен и би могла да избегне такива неравности,
следвало да се движи с по-голямо внимание по този тротоар. Падането и счупването можело
да се дължат и на множество различни фактори, в това число емоционалното и
здравословното състояние на ищцата. Не били подавани никакви сигнали, нито оплаквания
от граждани в СО – район „Красна поляна“ относно каквито и да е било неравности по
тротоара, където бил настъпил инцидента. Претендира разноски.
Софийски районен съд, след преценка на всички доказателства и доводи на
страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа
страна:
По делото е представен лист за преглед на пациент, от който се установява
проведената терапия и изследвания и диагнозата от прегледа, послужили на вещото лице за
изготвяне на експертизата.
По делото е приета съдебномедицинска експертиза, която съдът изцяло кредитира
като пълно и компетентно изготвена, от която се установява, че ищцата е претърпяла
следните увреждания: счупване на дясната лъчева кост в областта на китката на дясната
ръка, с което на ищцата е причинено трайно затрудняване на движенията на десния горен
крайник /дясната ръка/ за период повече от 30 дни – за около 2 – 3 месеца, при липса на
2
данни за настъпили усложнения и провеждано по – продължително лечение. При такова
счупване периодът на пълно възстановяване е около 2- 3 месеца, ако не настъпят
усложнения. Възможно е такова увреждане да се получи по описания от ищцата в исковата
молба начин. С оглед възрастта и състоянието на ищцата не са налице очаквания за
негативни последици от претърпяната травма.
По делото е разпитан св. Петър Лазаров, очевидец на инцидента, който твърди, че е
видял как е паднала ищцата. Детето вървяло пред него по тротоара в ж.к.”Разсадника”.
Детето се спънало в една шахта, която се намирала на средата на тротоара, паднало и си
ударило дясната ръка. Детето носело торбичка с хляб. свидетелят помогнал на детето да
стане, извикали майка му. Шахтата била от „едната страна надолу, от другия полукръг”
стърчала „поне 7-8 см.”. Към момента шахтата била в същото състояние, целият тротоар бил
с неравности.
Разпитан св. Анита К., сестра на ищцата, поддържа, че след като ищцата си счупила
ръката, тя поела основно грижите за нея – домашни, обличане, хранене. Даная изпитвала
болки, един месец била с гипс, трябвали й два месеца, за да се възстанови. Ищцата учи с
спортно училище, занимава се с баскетбол и била едни от лидерите в отбора. Заради
травмата не спортувала повече от 2 месеца, не можела да ходи на баскетбол. Водещата й
ръка била дясната. Изпуснала състезания в периода, докато не тренирала. Това й се отразило
на самочувствието. Към момента физически се е възстановила от травмата, но не и
психически.
Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели, независимо от
родствената връзка на единия свидетел с ищеца. Същите са пълни и безпротиворечиви и не
влизат в противоречие с останалия събран по делото доказателствен материал, включително
и писмените доказателства.
Други доказателства не са ангажирани по делото в предвидените от процесуалния
закон преклузивни срокове.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпределената по делото доказателствена тежест ищецът следва да
установи описаното в исковата молба събитие, от което е настъпило увреждането на
здравето; неговата противоправност, настъпилите вреди за ищцовата страна и техния
размер; причинна връзка между деянието и вредите; обстоятелството, че участъкът, където
се твърди, че е станал инцидентът се поддържа от общината.
Първият спорен въпрос по делото е мястото на инцидента и дали мястото, където е
станал инцидентът, се поддържа от общината.
От показанията на разпитания по делото свидетел Петър Лазаров се установява, че
същият вървял зад ищцата по тротоара в ж.к. „Разсадника”, пред бл. 23. Ето защо,
неоснователни са възраженията на ответника, че липсват доказателства за мястото на
3
инцидента.
Установява се и, че мястото на инцидента се поддържа от общината. Съгласно чл. 30,
ал. 1 от ЗП ремонтът и поддържането на републиканските пътища са възложени на Агенция
„Пътна инфраструктура”. По отношение на ре-публиканските пътища в границите на
урбанизираните територии, нормата на чл. 30, ал. 3 от ЗП /действаща към момента на
настъпване на инцидента/ установява правилото, че Агенцията и общините осъществяват
съвместно по взаимна дого-вореност дейностите по изграждането, поддържането и ремонта
им при условия-та и по реда, определен с правилника за прилагането на закона. Съгласно
чл. 48, ал. 1 от ППЗП, агенцията осъществява дейностите по поддържане на републи-
канските пътища, включително и текущия ремонт, които са извън границите на
урбанизираните територии и в платната за движение на републиканските пъти-ща в
границите на селата и селищните образувания. На основание чл. 48, т. 2, б. „в” от ППЗП на
общините са възложени същите дейности за републиканските пъ-тища, които са в границите
на градовете, а агенцията участва във финансиране-то на тези дейности. Съгласно чл. 48, ал.
1, т. 2, б. „б” от ППЗП организирането на дейности по поддържането на пътища са
задължение на съответните общини за тротоарите, които са извън платното за движение на
републиканските пътища в границите на селата и селищните образувания.
На основание чл. 48, т. 2, б. „в” от ППЗП на общините са възложени същите дейности
за републиканските пътища, които са в границите на градовете, а агенцията участва във
финансирането на тези дейности.
Както беше посочено съгласно чл.31 ЗДвП ремонтът и поддържането на
общинските пътища /публична общинска собственост съгласно ЗОС/ са осъществява от
общините. Чл. 167, ал. 1от Закона за движение по пътищата, задължава лицата, които
стопанисват пътя, да го поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно
препятствията по него и да ги отстраняват във възможно най-кратък срок, за което
чл.167,ал.2 ЗДвП предвижда служби за контрол, определени от кметовете на общините,
които да контролират в населените места изправността и състоянието на пътната настилка.
СО не е изпълнила тези си задължения, като шахтата е над нивото на тротоара /в покаанията
си св. Лазаров посочва, че шахтата от „едната страна е надолу, от другия полукръг стърчи
поне 7 – 8 см.”/, което създава опасност за пешеходците.
По делото не са събрани доказателства шахтата да е собственост на друго лице, но
дори да беше установено, че шахтата е собственост на трето за спора лице, то СО отговаря
като лице, възложило дейността по поддържането на пътищата – чл. 49 ЗЗД, дори и да не е
собственик на вещта, в случая тротоарната шахта, поради бездействието си по
осъществяването на контрол за осигуряване на условия за безопасно движение по пътищата,
съответно неизпълнение на задължения на общината по чл.31 от ЗПътищата – да осигури
необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година,
което е в причинна връзка с настъпилата за ищцата злополука.
Ето защо, се налага изводът, че именно Столична община следва да отговаря по
предявените искове. Общината изпълнява дейност по поддръжка чрез служителите си или
4
други лица, на които е възложила изпълнението на посочените задължения, като носи
обективна гаранционно – обезпечителна отговорност при действията/бездействията на
лицата, натоварени с извършването на възложената работа по подръжката на улиците и
тротоарите на територията на съответното населено място. Според даденото в т.3 от ППВС
№4/ 30.10.1975г. разрешение, собственикът на вещта, отговаря по чл.45 ЗЗД, съответно по
чл.49 ЗЗД при възможност за обезопасяване на вещта, ако това не е направено, като
отговорността по чл.50 ЗЗД е в случаите на невъзможност да се обезопаси вещта, в която
хипотеза вредите са причинени от присъщите на вещта свойства. В настоящия случай,
собственик на тротоара, на основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОС вр. пар.7, ал.1, т.4 от ЗМСМА е
общината, която съгласно чл.11, ал.1 ЗОС, следва да я управлява с грижата на добрия
стопанин, като е налице обективна възможност за обезопасяването на тротоара. С оглед на
това, че наличието на неравност на тротоара, явяваща се причина за инцидента, е резултат от
бездействието на длъжностните лица, на които СО е възложила изпълнението на очертаните
по-горе задължения, която освен това е и собственик на тротоара, при наличие на обективна
възможност за обезопасяването й, общината отговаря спрямо увреденото лице на основание
чл.49 ЗЗД.
Доказан е и механизмът на инцидента и причината за падането. Свидетелят Лазаров
е присъствал на инцидента, видял е как ищцата е паднала и е възприела непосредствено
фактическата обстановка. От приетата по делото СМЕ, се установява, че уврежданията може
да са настъпили следствие на описания от ищеца начин. По делото не се установява друг
механизъм на инцидента, различен от твърдения от ищцата в исковата молба, поради което
и следва да се приеме за доказано, че причината за падането е именно спъване в неравност
на тротоара - шахта.
С оглед на изложеното, съдът намира за доказана и причинно – следствената връзка
между настъпилия инцидент и вредите. Съгласно СМЕ възможно е такова увреждане да се
получи по описания от ищеца в исковата молба начин.
По делото се доказаха и настъпилите за ищцата вреди в следствие на
противоправното виновно поведение на служители на ответника, изразяващи се в
бездействие при изпълнение на техни задължения. От приетата по делото СМЕ се
установява, че ищецът е претърпял следните увреждания: счупване на дясната лъчева кост в
областта на китката на дясната ръка, с което на ищцата е причинено трайно затрудняване на
движенията на десния горен крайник /дясната ръка/ за период повече от 30 дни – за около 2
– 3 месеца.
При определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди съдът следва да
изхожда от критериите за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, но не като абстрактно
понятие, а съобразно конкретните обективни обстоятелства, свързани с поведението на
дееца и отражението на деянието върху личността и здравето на пострадалия /ППВС №
4/23.12.1968 г., т.2/.
В тази връзка следва да се отчете, че възстановителният период на ищцата е бил
5
дълъг - около 2 -3 месеца, съгласно СМЕ, а съгласно показанията на св. К. около 1 месец
ищцата е била с гипс, а два месеца са й били необходими да се възстанови.
Видно от показанията на разпитания по делото свидетел К., същата е помагала на
ищцата да се справя с домашните вкъщи, да се облича, да се храни.
Инцидентът е повлиял на ищцата в личен и социален план. Същата учи в спортно
училище, тренира баскетбол. Била една от лидерите в отбора. Заради счупването не е могла
да играе дълго време, изпуснала е много състезания, а и към момента все още не може да
навакса пропуснатото. Заради травмата не спортувала повече от 2 месеца, тъй като водещата
й ръка била дясната. Това се отразило и на самочувствието й.
От друга страна по делото липсват данни за настъпили усложнения или за период на
възстановяване по – дълъг от обичайно необходимия. Съгласно СМЕ с оглед възрастта и
състоянието на ищеца не са налице очаквания за негативни последици от претърпяната
травма.
Отчитайки всички тези обстоятелства от значение за размера на търсеното
обезщетение, съдът намира, че искът за неимуществени вреди е основателен до пълния
предявен размер.
Недоказани останаха твърденията на ответника за съпричиняване. По никакъв начин
не се установява ищецът да е допринесъл със своето поведение за настъпването на
вредоносния резултат.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените по делото разноски в размер общо на 1020 лв. за държавна такса,
депозит за СМЕ и адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Столична община, ЕИК *********, гр. София, ул. „Московска” № 33 да
заплати на Б.И. Йорданова, ЕГН **********, действаща като законен представител на Д. Б.
КР., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул.”Аксаков” № 28, ет. 2, ап. 3, по
предявения иск с правно основание чл. 49 ЗЗД във вр. с чл. 45 ЗЗД сумата от 3000 лв. –
частичен иск от 5000 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени
вреди, ведно със законната лихва от 28.10.2021г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Столична община, ЕИК *********, гр. София, ул. „Московска” № 33 да
заплати на Б.И. Йорданова, ЕГН **********, действаща като законен представител на Д. Б.
КР., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул.”Аксаков” № 28, ет. 2, ап. 3, на
6
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 1020 лв., представляваща направените по
настоящето дело разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7