Определение по дело №445/2019 на Окръжен съд - Добрич

Номер на акта: 632
Дата: 24 юли 2019 г.
Съдия: Георги Кирилов Пашалиев
Дело: 20193200500445
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 2 юли 2019 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№632

 

24.07.2019 г., град Добрич

 

 

Окръжен съд - Добрич, търговско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                          Председател: Адриана Панайотова

                                                                  Членове: Георги Павлов             

               мл. съдия Георги Пашалиев

 

като разгледа докладваното от мл. съдия Георги Пашалиев въззивно гражданско дело № 445 по описа на Окръжен съд – Добрич за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.

При извършената проверка по реда на чл. 267 от ГПК, въззивният съд намира за допустима жалба с вх. № 10825/29.05.2019 г., подадена от Г.А.Х., с ЕГН **********,***, чрез особения представител адвокат Д.Д.,***, офис № 3.

Жалбата е подадена в съда на 29.05.2019 г. в законоустановения двуседмичен срок, който за ответника е започнал да тече на 17.05.2019 г., на която дата е получен препис от съдебния акт.

             Обжалвано е Решение № 546 от 13.05.2019 г. по гр. дело № 3813/2018 г., с което Районен съд – Добрич е приел за установено по отношение на Г.А.Х., че дължи на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД,  ЕИК *********, гр.София, бул. „Васил Левски” 144, етаж Мецанин, представлявано от управителя Тервел Янчев Кънчев, следните суми – предмет на заповед за изпълнение 1457 от 12.06.2018 г. , издадена по ч.гр.дело 2494/2018г. по описа на РС Добрич: 321,10 лв. /триста двадесет и един лева и десет стотинки/ - неплатено парично задължение по договор за паричен заем 5366214 от 26.06.2017г., сключен между „Вива Кредит” ООД, ЕИК ********* и Г.Х.  и  Рамков договор за прехвърляне на парични вземания от 01.12.2016 г., с Приложение № 1 от 02.05.2018 г., сключен между „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, с ЕИК *********, заедно със законната лихва от  датата на заявлението по чл. 410 ГПК - 07.06.2018 г. /дата на пощенското клеймо/; 44, 58 лв. /четиридесет и четири лева 58 ст./  -  договорна лихва  за периода 25.08.2017 г.-24.03.2018г.; 146,24 лв. /сто четиридесет и шест лева 24 ст./ - остатък начислена такса за експресно разглеждане на документи; 147 лв. /сто четиридесет и седем лева/ -  остатък начислена договорна  неустойка; 185 лв. /осемдесет и пет лева/ - разходи за събиране на просрочени задължения,  като е отхвърлил иска за законна лихва за разликата над 11, 68 лв. до първоначално претендираните 25,12 лв.

             Със съдебния акт е осъдил ответника да заплати на ищеца  направените по гр.дело 3813/2018г. разноски: 75 лв. /седемдесет и пет лева/ - платена държавна такса; 300 лв. /триста лева/ - авансов депозит за особен представител; 200 лв. /двеста лева/ - депозит вещо лице; 295, 36 лв. /двеста деветдесет и пет лева 36 ст./ - юрисконсултско възнаграждение.

             В полза на ищеца е постановен и осъдителен диспозитив за разноските в заповедното производство по ч.гр.дело 2494/2018г. по описа на РС Добрич: 25 лв. /двадесет и пет лева/ - платена държавна такса и 50 лв. /петдесет лева/ -  юрисконсултско възнаграждение.

             Предвид уважаването на претенцията на ищеца, за жалбоподателката е налице правен интерес от обжалване. Правото на обжалване е упражнено от особения й представител, назначен с акт на първостепенния съд.

Към жалбата не е приложен документ за платена държавна такса, тъй като на основание чл. 83, ал. 5 от ГПК, особените представители са освободени от заплащане на такси и разноски.

Препис от жалбата е изпратен на въззиваемата страна, която в двуседмичен срок не е подала отговор.

Въззивната жалба е подадена от адвокат Д.Д., особен представител, назначен по чл. 47, ал. 6 от ГПК. На особения представител се дължи възнаграждение, за което сумите се внасят предварително от ищеца за всяка инстанция по отделно. Следователно, въззиваемата страна, ищец в първоинстанционното производство, следва да внесе възнаграждение за особения представител на въззивника в размер 300 лева – съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от НМРАВ.

В жалбата не са направени доказателствени искания.

При съобразяване на данните по делото, настоящият състав намира, че въззивната жалба е подадена в законния срок и срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, имащо правен интерес да обжалва първоинстанционното решение.

Ето защо, налице са предпоставките, визирани в чл. 262, вр. чл. 260 и чл. 261 ГПК за внасяне на делото за разглеждане в открито съдебно заседание пред въззивния съд.

 

По изложените съображения, Въззивният съд

 

 

 

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

НАСРОЧВА делото за 24.09.2019 г. от 9, 30 часа, за която дата да се изпратят съобщения до страните (чрез пълномощниците им) с препис от определението.

УКАЗВА на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение, да представи документ за внесена сума от 300 лева по сметка на Окръжен съд – Добрич, за възнаграждение за процесуална защита във въззивната инстанция на особения представител адвокат Д.Д..

УКАЗВА на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, че при неизпълнение на указанията делото ще бъде прекратено, а първоинстанционното решение обезсилено.

 

 

            

 

                 Председател:                                              Членове: 1.

                                                                                                                      

             

                                                                                                    2.Обн., ДВ, бр. 13 от 9.02.2007 г.