Р Е
Ш Е Н
И Е
N495
гр.Русе, 12.12.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ
в
публичното заседание
на двадесет и втори ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ВЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛИНКА ЧОКОЕВА
ЗОРНИЦА
ТОДОРОВА, мл. съдия
при секретаря ТОДОРКА НЕДЕВА и в присъствието
на прокурора
като разгледа докладваното
от съдията ВЕЛКОВА В. гр. дело N657 по описа за 2019
година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
І. По отношение на
въззивната жалба:
Постъпила е въззивна
жалба Н.П.Ж. и Г.Б.Д. и П.Б.С. в качеството им на правоприемници на Б.Н.Ж., поч. на 05.09.2019 г. против решение №1279/16.07.2019 г.,
постановено по гр.д.№ 2053/2019 г. на Русенския районен съд, в частта, с която са уважени предявените от „Мирела 5 и 5“
ЕООД-Русе установителен иск за собственост с правно основание чл.124 от ГПК и
иск за неоснователно обогатяване с правно основание чл.59 от ЗЗД. Твърди се, че
решението е неправилно като постановено при съществени процесуални нарушения и
неправилно приложение на материалния закон по съображенията, изложени в
жалбата. Претендират отмяна на решението и постановяване на ново, с което
исковете се отхвърлят като неоснователни, както и да им се присъдят направените
разноски за производството.
Ответникът по жалбата
„Мирела 5 и 5“ ЕООД-Русе счита жалбата за неоснователна по съображенията,
изложени в отговора по чл.*** от ГПК. Претендира
присъждане на направените разноски.
След преценка на доводите на страните, доказателствата по
делото и съобразно правомощията си, визирани в чл.269 от ГПК, въззивният съд
приема следното:
Жалбата е подадена от
процесуално легитимирани лица в законоустановения срок и срещу подлежащ на
съдебен контрол акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество
жалбата е неоснователна.
Производството е
образувано по предявените от „Мирела 5 и 5“ ЕООД- Русе против жалбоподателите
установителен иск за собственост с правно основание чл.124 от ГПК с предмет-
избено помещение № 5 с идентификатор № 63427.4.2481.1.2 с площ от 8.25 кв.м.,
находящо се в югоизточната част на избения етаж на сграда в идентификатор №63427.4.2481.1,
находяща се в гр.Русе, ул.“Йосиф Дайнелов“ №7,
съединен с иск за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване с правно
основание чл.59 от ЗЗД.
От фактическа страна е
установено, че страните по делото са собственици на самостоятелни жилища на
обекти в сграда, обособена по правилата на ЕС и възникнала по силата на съдебна делба по
гр.д.№ 331/1991 г. по описа на РРС между Я.И.И., И.Д.В.и
Е.И.Р.. С делбата са обособени две самостоятелни жилища на първия и на
втория етаж, съответно дял І и дял ІІ, заедно с прилежащи към всеки от тях
помещения в сутерена и тавана. Въз основа на сключена спогодба Я.И.е получила в
собственост дял ІІ, представляващ ½ идеална част от дворното място,
заедно с втория жилищен етаж от двуфамилната и
двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 68,40 кв.м, заедно с малко
мансардно жилище, а от мазите- помещение № 5 в югоизточната част на сградата от
8,25 кв.м., заедно с половината от главния вход на жилищната сграда, от
стълбището за тавана и за мазата и 55,59 % ид.части
от общите части на сградата.
С н.а. №113/
15.07.1994 г. на РН Я.И.е дарила на сина си И.И.правото на собственост върху имота, придобит от нея по
силата на съдебната спогодба, а с нотариален акт №***/ 12.07.2012 г., т.ІІ,
дело № ***/2012 г. на нотариус Ц.М.той го дарил на майка си. „Мирела 5 и 5“
ЕООД- Русе е придобило правото на собственост върху имота чрез договор за покупко- продажба, сключена с нот.акт
№ **/16.06.2014 г., т.ІІІ, дело № ***/ 2014 г. на нотариус Р. П.. В този
нотариален акт, както и в акта от 2012 год. процесното избено помещение не
е изрично посочено като принадлежаща част от имота.
Б.Н.Ж.
по време на брака си с Н.Ж. е придобил правото на собственост върху ½ ид.част
от дворното място в град Русе по ул.“ Йосиф Дайнелов“ №7 и подобренията в него, заедно с първия етаж от построената
в него двуфамилна двуетажна жилищна
сграда с площ от 63,40 кв.м, заедно с коридор, маза, бечова стая и сервизни помещения чрез договор за покупко- продажба, сключен с н.а. №**, т.ІІ, дело № ***/16.04.2012 г. на
нотариус Ц.М.. Продавачът по сделката В.Ц.И. е придобил собствеността върху
имота чрез договор за дарение, сключен с нотариален акт №*/1994 г. на
РН с другите съделителите,
които по силата на съдебната спогодба по гр.д.№ 331/1991 г. на РРС са получили
в собственост дял І-ви.
За
процесното избено помещение са били подавани данъчни декларации и съответно
заплащани данъци от Илиян Илиев, Я.И.и от „Мирела 5 и 5“ ЕООД-Русе.
Установено е
също, че праводателите на ответника по жалбата са
ползвали процесното избено помещение, както и че от 2016 г. Я.И.е дала съгласие
Б.Ж. да го ползва до продажбата на имота.
След
придобиване на правото на собственост върху 1/ 2 ид.ч.
от дворното място и втория жилищен етаж с прилежащите части към него, на
17.09.2015 г. „Мирела 5 и 5“ ЕООД е
поканило семейство Жечеви да предадат ключа на избеното помещение, а с последваща покана- и да заплащат обезщетение за ползването
в размер на 60 лв.
С
обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил предявените искове по
съображения, че процесното избено помещение е прилежащо към придобития от
дружеството- ищец недвижим имот, прието е за неоснователно наведеното от
ответниците възражение за придобиването му по силата на договора за покупко- продажба, сключен с В.Ц.И., както и евентуалното
възражение за придобиването му по давност. Прието, че за процесният период
същите дължат на собственика обезщетение за лишаване от ползването му в
размера, установен с приетата по делото експертиза.
Решението в
обжалваната част е валидно, допустимо и правилно.
При
разглеждане на спора не са допуснати съществени процесуални нарушения, правилно
са установени релеватните за спора факти и правилно е
приложен материалния закон.
Изводът на
първоинстанционният съд, че спорното избено помещение № 5 е собственост на
дружеството-ответник по жалбата, е правилен.
Доказателствата
по делото сочат, че по силата на сключената спогодба по делото за делба сградата
е обособена в режим на ЕС, като процесното избено помещение е прилежащо
помещение към дял ІІ-ри- жилището на втория жилищен етаж, възложен в дял
на Я.И.- праводател на дружеството. Това категорично се
установява от подробното описание на имота в споразумителния делбен протокол и съставляваща неразделна част от него
скица, изготвена от вещото лице по делото. Този факт е установен и от
назначената и приета по делото СТЕ, която е проследила обособяването на
самостоятелните обекти в ЕС и последващите разпоредителни сделки.
Обстоятелството,
че процесното избено помещение не е изрично посочено в нотариалния акт от 2012
год., с който И.И.е дарил на майка си имота, не
променя статута му на прилежащо към жилището помещение и като такова следва
главната вещ. Отделно от това тълкуването на договора на оставя съмнение, че
дарителят е прехвърлил правото си на собственост в пълен обем- с всички
прилежащи и обслужващи жилищния имот помещения, в това число и избено помещение
№ 5. Я.И.в качеството си на собственик е продала имота на ответника по жалбата
и същият по силата на тази сделка се легитимира като негов собственик.
Неоснователно
е твърдението на праводателитя на жалбоподателите, че
е придобил процесното помещение чрез правна сделка. Б.Ж. е придобил
правото на собственост от В.И., чието праводатели са съделителите
И.В.и Е.Д.. Последните са дарили на Илиев получения от тях при съдебната делба-
предмет на гр.д.№ 331/1991 год.на РРС, недвижим имот, а именно: дял І-ви, включващ
първия жилищен етаж от двуетажната сграда и други прилежащи помещения. Праводателите не са притежавали правото на собственост
върху процесното избено помещение, поради което и Б.Ж. не може да го придобие
по силата на сключената с В.И. сделка.
Възражението
за придобиване на правото на собственост върху избеното помещението по давност
е неоснователно.
Установено
е, че семейство жалбоподателите са ползвали избеното помещение със съгласието
на Я.И., както и че след смъртта на нейната сестра същите се самонастанили и са
осъществявали фактическата власт до принудителното му предаване на ответника по
жалбата. По делото обаче няма доказателства жалбоподателите да са упражнявали
фактическата власт с намерение да го своят, нито това тяхно намерение да е било
противопоставено на собственика.
Извод за
придобиването на това помещение по давност не може да са обоснове от
показанията на св.М.и св.И., които сочат безспорния факт, че жалбоподателите са
ползвали процесното помещение, но не установяват действия, въз основа на които
да се обоснове извод за неговото своене демонстриране
на намерението им пред собственика.
Изложените в
жалбата доводи за недостоверност на показанията на св.Я.И.са изцяло
неоснователни. Показанията на тази
свидетелка са последователни, логични, без вътрешни противоречия и
кореспондират с останалите доказателства. Същите не се опровергават от
показанията на свидетелите, посочени от жалбоподателите, поради което не е
налице основание същите да бъдат изключени.
Доводите на
жалбоподателите, че бечовата стая няма характер на
складово помещение, както и за липсата на конкретна документация за обособяването
на трети самостоятелен жилищен етаж са не могат да обосноват извод за
неправилност на обжалвания съдебен акт, тъй като същите са извън предмета на
спора.
В жалбата
няма изложени конкретни оплаквания относно неправилността на решението в
частта, с която е уважен искът по чл.59 от ЗЗД- за заплащане на обезщетение за ползване,
поради което проверката на въззивният съд е ограничена само до валидността и
допустимостта на решението в тази му част.
Решението в
обжалваната част не страда от наведените в жалбата пороци, същото е правилно и
следва да бъде потвърдено.
Съгласно
чл.78 от ГПК разноските за въззивното производство са в тежест на жалбоподателите.
Същите следва да заплатят на ответника по жалбата направените разноски в размер
на 400 лв., платено адв. възнаграждение съобразно
представения списък по чл.80 и договор за правна защита.
ІІ. По
отношение на частната жалба:
Постъпила е
частна жалба от „Мирела 5 и 5“ ЕООД-Русе, ЕИК 1176**514
против определение №4603/07.08.2019 г. на Русенския районен съд, постановено по
гр.д.№ 2053/2019 г., с което е уважено частично искането им за изменение на
решението в частта за разноските. Твърди се, че определението е неправилно по
съображенията, изложени в жалбата. Претендира неговата отмяна и постановяване
на ново, с което молбата им по чл.248 от ГПК бъде уважена изцяло.
Ответниците по
частната жалбата считат, че същата е неоснователна.
Съдът като
съобразява доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено следното:
Частната
жалба е подадена от процесуално легитимирано лице в законоустановения срок и
срещу определение, попадащо в предметния обхват на чл.274 от ГПК. Налице е и
специалната процесуална предпоставка- своевременно представен списък по чл.80
от ГПК , поради което е допустима.
Разгледана
по същество частната жалба е основателна.
„Мирела 5 и
5“ ЕООД-Русе е предявило два обективно съединени иска- установитилен
иск за собственост с правно основание чл.124 от ГПК и иск за заплащане на
обезщетение за лишаване от ползване с правно основание чл.59 от ЗЗД. Искът да
собственост се явява обуславящ за иска по чл.59 от ЗЗД.
От
доказателствата по делото е видно, че търговското дружество е направило
разноски в размер на 660 лв., от които 400 лв.- заплатено адв.
възнаграждение, 200 лв.- възнаграждение за вещото лице, изготвило заключение по
назначената и приета по делото експертиза и 60 лв.- депозит за призоваване на
свидетел.
Ответниците
по исковете са направили разноски в общ размер на 700 лв., представляващо
платено адв. възнаграждение.
Първоинстанционният
съд е уважил изцяло предявеният иск за собственост, както и частично искът за
заплащане на обезщетение за ползване в размер на 39 лв. и е отхвърлил иска над
сумата от 39 лв. до 175 лв. по съображения, че в хода на производството освен
въвод във владение от ответниците била принудително събрана сума в размер на
136 лв., която е приспадната от дължимото обезщетение.
Съдът е
определил разноските на страните по компенсация като е осъдил ищцовото
дружество да заплати на ответниците сумата в размер на 133.33 лв. по
компенсация.
По искане на
жалбоподателя по реда на чл.248 от ГПК първоинстанционният съд е уважил отчасти
молбата и е изменил решението в частта за разноските като е осъдил ответниците
да заплатят на дружеството- ищец сумата в размер на 10.36 лв.
Обжалваното
определение е неправилно.
Отговорността за
разноските в исковия процес има обективен характер и е обусловена от изхода на
правния спор- предмет на делото. Съгласно чл.81 от ГПК съдът се произнася по
въпроса за разноските във всеки акт, с който приключва делото в съответната
инстанция като разпределя отговорността съобразно правилата на чл.78 от ГПК.
В настоящият случай
районният съд е определил отговорността за разноските в нарушение на правилата
на чл.78 от ГПК.
Доказателствата по
делото сочат, че предявените от жалбоподатели искове са изцяло основателни като
съдът е уважил предявеният иск за собственост изцяло, а претенцията по чл.59 от ГПК – до размер на 39 лв. по съображения, че от общият размер на дължимото
обезщетение следва да се приспадне принудително събрана сума от 136 лв. Отхвърлянето
на иска над сумата от 39 лв. до претендирания размер от 175 лв. е обусловено
именно от този факт, а не от други обстоятелства, поради което и по арг. от чл.78, ал.2 от ГПК отговорността за разноски следва
да се възложи изцяло на ответниците, тъй като същите с поведението си са
станали причина за завеждането на иска и отхвърлянето на същият за част от
вземането е в резултат на осъществено принудително изпълнение/ а не на
доброволно плащане/.
В случая разноските за
производството са изцяло в тежест на ответниците.
Ищцовото дружество е направило
разноски за производството в общ размер на 660 лв. като заплатеното
възнаграждение за призоваване на свидетел не е използвано по делото, поради
което този разход следва да се приспадне. Заплатеното обаче адв.
възнаграждение и възнаграждение за вещо лице са разноски, които следва да се
възложат на ответниците.
Определението е
неправилно и следва да бъде отменено като вместо него се постанови ново, с
което се измени решението в частта за разноските като ответниците се осъдят да
заплатят на ищцовото дружество направените от него разноски в общ размер на 600
лв.
По изложените
съображения Русенският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №1279/16.07.2019 г., постановено по
гр.д.№ 2053/2019 г. на Русенския районен съд, в частта, с която е признато за
установено по отношение на Н.П.Ж. и Б.Н.Ж., поч. на
05.09.2019 г. с правоприемници Г.Б.Д. и П.Б.С.,*** е собственик на избено помещение № 5 с идентификатор №
63427.4.2481.1.2 с площ от 8.25 кв.м., находящо се в югоизточната част на
избения етаж на сграда в идентификатор №63427.4.2481.1, находяща се в гр.Русе,
ул.“Йосиф Дайнелов“ №7, както и в частта, с която Н.П.Ж. и Б.Н.Ж., поч.
на 05.09.2019 г. с правоприемници Г.Б.Д. и П.Б.С. са осъдени да заплатят на
„Мирела 5 и 5“ ЕООД-Русе сумата в размер на 39 лв. , представляваща обезщетение
за лишаване от ползване.
В останалата част
решението като необжалвано е влязло в сила.
ОСЪЖДА Н.П.Ж., Г.Б.Д. и П.Б.С. да заплатят на „Мирела 5 и 5“
ЕООД-Русе сумата в размер на 400 лв. разноски за въззивното производство.
ОТМЕНЯ изцяло определение №4603/07.08.2019
г., постановено по гр.д.№ 2053/2019 г. по описа на Русенския районен съд и
ВМЕСТО него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ решение №1279/16.07.2019 г., постановено по гр.д.№
2053/2019 г. на Русенския районен съд, в
частта за разноските, както следва:
ОСЪЖДА Н.П.Ж., Г.Б.Д. и П.Б.С.- в качеството им на
правоприемници на Б.Н.Ж., поч. на 05.09.2019 г. да
заплатят на „Мирела 5 и 5“ ЕООД-Русе сумата в размер на 600 лв. разноски за първоинстанционното
производство.
Решението може да се
обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: