№ 7429
гр. София, 01.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА
при участието на секретаря МИХАЕЛА М. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско
дело № 20211110157508 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от М.
Д. П. против „фирма“ АД, с която е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за
признаването за установено по отношение на ответното дружество, че ищцата не му дължи
сумата в общ размер на 108,30 лева, представляваща ½ част от общо претендираните
вземания в размер на 216,61 лева по издадени фактури за доставка на ел. енергия по партида
с клиентски № ********** за периода от м.12.2014 г. до м.08.2015г.
Ищецът твърди, че след смъртта си Ц. П. Д. оставила наследници по закон М. Д. П. и
Г. Д. Д.. Твърди още, че нееднократно била информирана от ответника за заплащане на суми
по процесния клиентски номер с титуляр наследодателя на ищеца. Поддържа, че не дължи
процесната сума, поради липсата на съществуващи договорни отношения между ищцата и
ответното дружество, както и липсата на доставка и/или ненадлежно отчитане на ел. енергия
в обекта с титуляр наследодателят на ищеца. Навежда твърдения, че вземането на ответника
е погасено по давност след изтичането на три години. Моли съда да признае за установено,
че ищецът не дължи горепосочените суми, поради липса на облигационно отношение,
недоставена ел. енергия и изтичането на предвидената в закона погасителна давност в
негова полза. Претендира сторените в производството разноски.
Ответникът оспорва предявените искове като неоснователни. Твърди, че
съществуването на облигационно правоотношение между страните е уредено в чл. 98а
Закона за енергетиката, където било указано, че крайният снабдител продава електрическа
енергия при публично известни Общи условия, а публикуваните ОУ влизали в сила за
потребителите, които купували електрическа енергия от крайни снабдител, без изрично
писмено приемане. Поддържа, че ищецът е потребител на ел. енергия, респ. клиент на
ответното дружество и по отношение на него важат ОУДПЕЕ. Поддържа още, че видно от
приложените по делото фактури, последните били начислени за реално консумирана ел.
енергия на основание чл. 17, т.2 от ОУДПЕЕ, съгласно който „потребителят се задължава да
заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия в сроковете и по начина,
определени в Общите условия. Сроковете били регламентирани в чл. 26 от ОУДПЕЕ, като в
ал. 6 на същия член изрично било посочено, че потребителят се считал за надлежно
уведомен, че дължи плащане за използваната ел. енергия в посочените срокове, независимо
дали е получил предварително писмено уведомление за размера на задължението.
Поддържа, че законът не изисквал изпращането на изрична покана до потребителя,
получаването, на която да удостоверява моментът на изпадане в забава. Моли съда да
1
отхвърли предявеният иск като недопустим, неоснователен и недоказан. Претендира
разноски, вкл. и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да
възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или
несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.
Предмет на делото е отрицателен установителен иск, с предявяването на който ищецът цели
да установи, че вземанията на ответника, за които са издадени фактури по партида с
клиентски № ********** за периода от м.12.2014 г. до м.08.2015г., не съществува.
По делото са приети като писмени доказателства съставени от ответника „фирма“ АД
с получател Ц. П. Д. фактура № **********/18.03.2015 г. за начислена електрическа енергия
на стойност 12,36 лева с падеж 28.04.2015 г., фактура № **********/17.04.2015 г. за
начислена електрическа енергия на стойност 20,84 лева с падеж 26.05.2015 г., фактура №
**********/16.07.2015 г. за начислена електрическа енергия на стойност 2,89 лева с падеж
26.08.2015 г., фактура № **********/16.06.2015 г. за начислена електрическа енергия на
стойност 30,67 лева с падеж 28.07.2015 г., фактура № **********/17.12.2014 г. за начислена
електрическа енергия на стойност 35,02 лева с падеж 27.01.2015 г., фактура №
**********/13.01.2015 г. за начислена електрическа енергия на стойност 47,99 лева с падеж
26.02.2015 г., фактура № **********/12.02.2015 г. за начислена електрическа енергия на
стойност 30,97 лева с падеж 26.03.2015 г., фактура № **********/11.03.2015 г. за начислена
електрическа енергия на стойност 16,87 лева с падеж 28.04.2015 г., фактура №
**********/19.08.2015 г. за възстановяване на захранването на стойност 19 лева без посочен
падеж.
Приети са още извлечение за фактури и плащания за периода от 27.02.2010 г. до
30.09.2021 г., в което са описани издадени от ответника фактури, както и справка за
потреблението на клиент Ц. П. Д., кл. № ********** за обект на адрес: АДРЕС за периода от
20.02.2010 г. до 19.09.2021 г., касаеща начислени стойности за електрическа енергия,
доставена до процесния имот. Посочените документи представляват частни свидетелстващи
документи, които се ползват с формална доказателствена сила, т.е. обвързват съда
единствено по отношение на това, че автор на изявлението е посоченото в тях лице, но не се
ползват с обвързваща доказателствена сила по отношение на отразените в тях факти.
От приетото по делото удостоверение за наследници с изх. № 2146/11.10.2011 г.,
издадено от Община – гр. Г. се установява, че Ц. П. Д. е починала на 02.10.2011 г., като е
оставила за наследници по закон дъщерите си М. Д. П. и Г. Д. Д..
От приетото по делото заявление с вх. № 1264/15.02.2017 г. се установява, че
ответникът „фирма“ АД е образувал против длъжника Ц. П. Д. заповедно производство за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Въз основа на заявлението е образувано
ч.гр.д. № 347/2017 г. по описа на РС Г., по което е постановено Определение №
650/20.02.2017 г., с което производството е прекратено поради недопустимост.
Приети са Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на
„фирма“ АД, одобрени от ДКЕВР, в сила от 30.11.2007 г.
През процесния период е приложим Законът за енергетиката, обнародван в Държавен
вестник, от 9.12.2003 г., в сила от 05.03.2004 г. Според разпоредбата на чл. 98а ЗЕ
продажбата на електрическа енергия се осъществява от крайния снабдител при публично
известни общи условия, одобрени от ДКЕВР. Въведено е от закона задължение крайният
снабдител с електрическа енергия да публикува общите условия най-малко в един
централен и един местен всекидневник, като публикуваните общи условия влизат в сила за
клиентите на крайния снабдител, без да е необходимо изрично писмено приемане.
Ответникът не излага възражения относно спазването на реда за публикуване на Общите
условия на ищцовото дружество, поради което следва да се приеме, че Общите условия на
„фирма“ АД са влезли в сила към исковия период. Чл. 98а, ал. 5 ЗЕ предвижда, че в срок до
30 дни след влизането в сила на общите условия клиентите, които не са съгласни с тях, имат
право да внесат при съответния краен снабдител на електрическа енергия заявление, в което
да предложат специални условия. Приетите от крайния снабдител на електрическа енергия
специални условия, различни от публикуваните общи условия, се отразяват в допълнителни
писмени споразумения.
2
Съгласно задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 2/
17.05.2018 г., постановено по т.д. № 2/2017 г. ОСГК на ВКС в хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение -
собствениците на топлоснабдения имот дължат цената на доставената топлинна енергия за
битови нужди, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното
предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия
имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови
нужди дължи цената й. С посоченото тълкувателно решение е извършено нормативното
тълкуване на разпоредбите от ЗЕ. Прието е, че ЗЕ свързва качеството на длъжник на цената
на доставена топлинна енергия за битови нужди с качеството на собственик на имота,
съответно с качеството на носител на ограниченото вещно право на ползване, когато за
същия имот няма сключен договор между ползвателя на договорно основание и доставчика
на топлинна енергия.
Спорното правоотношение по настоящото дело също намира правната си уредба в ЗЕ,
а начинът, по който ЗЕ урежда и договора за продажба на електроенергия за битови нужди, е
сходен с този, по който регламентира договора за продажба на топлинна енергия за битови
нужди. ЗЕ регламентира и правоотношението за продажба на електрическа енергия за
битови нужди като произтичащо от договор, при държавно регулирани цени от КЕВР и
публично известни общи условия. Продавач на доставената електрическа енергия е
крайният снабдител (субектът по чл. 94а, респ. по чл. 95 ЗЕ), а купувач – крайният клиент
(чл. 91 – 92, вр. чл. 97 – 98а ЗЕ). Легалната дефиниция на понятието „битов клиент“ е в § 1,
т. 2а от Допълнителните разпоредби на ЗЕ, съгласно което „битов клиент“ е клиент, който
купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови
нужди. Ето защо, посочената дефиниция се отнася и за правоотношението по договора по
чл. 97, ал. 1, т. 4 ЗЕ. Чрез нея ЗЕ свързва качеството на длъжник на цената с качеството на
собственик или на носител на ограниченото вещно право на ползване върху
електроснабдения имот, доколкото доставяната енергия е за собствени битови нужди, а
друго не е уговорено с крайния снабдител. Договорната свобода, предвидена в чл. 9 ЗЗД,
допуска и при това правоотношение клиент на доставената електроенергия за битови нужди
да е друг правен субект – онзи, който ползва електроснабдения имот със съгласието на
собственика, респ. с титуляра на вещното право на ползване и същевременно е сключил
договор за продажба на електрическа енергия за същия имот.
Ето защо, и с оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването
на облигационно отношение, съответно и качеството клиент на електрическа енергия, е
обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно право на
ползване върху съответния електроснабден имот, т.е. облигационното отношение между
крайния снабдител и титуляра на това право възниква с придобиването на правото на
собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването на същите.
Съдът намира, че в производството не се установи при условията на пълно и главно
доказване ищцата, респ. нейният наследодател да има качеството на собственик, титуляр на
вещно право на ползване или облигационно право на ползване спрямо процесния недвижим
имот. Към отговора на исковата молба и до приключване на съдебното дирене пред
първоинстанционния съд не са представени документи, установяващи обстоятелството, че
ищцата е собственик на процесния имот. От друга страна, приетите по делото писмени
доказателства /фактури, извлечение за фактури и плащания, справка за потреблението/ не
могат да обосноват извод за наличието на облигационна връзка между ищеца и ответника.
Предвид това, съдът намира, че между страните не е възникнало валидно облигационно
отношение с предмет продажба на електрическа енергия, което е основание за уважаване на
предявения отрицателен установителен иск за недължимост на процесните вземания.
За пълнота следва да се отбележи, че ответникът не проведе пълно и главно доказване
и по отношение на реално доставеното количество електрическа енергия, което също е
основание за основателност на предявения отрицателен установителен иск за недължимост
на процесните вземания.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира предявения иск за
основателен, поради което следва да се уважи.
По отношение на разноските:
С оглед изхода от спора право на разноски има ищцата на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, в полза на която следва да се присъдят сторени разноски за държавна такса в размер на
3
50 лева. Видно от представения договор за правна помощ и съдействие от 27.09.2021 г. на
ищцата е оказана безплатна правна помощ, поради което на основание чл. 38, ал. 2 ЗА в
полза на адв. К.Б. следва да се присъди адвокатско възнаграждение в изчислен от съда
размер 300 лева, съобразно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от горното, Софийски районен съд, 154 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК,
предявен от М. Д. П., ЕГН **********, със съдебен адрес: АДРЕС против „фирма“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: АДРЕС, ....... – Г, представлявано от П. С.
С. и Я. М. Д., че М. Д. П., ЕГН **********, не дължи на „фирма“ АД, ЕИК *********,
сумата от 108,30 лева, представляваща ½ част от претендираните 216,61 лева по издадени
фактури за доставка на ел. енергия по партида с клиентски № ********** за периода от
м.12.2014 г. до м.08.2015г.
ОСЪЖДА „фирма“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
АДРЕС, ....... – Г, представлявано от П. С. С. и Я. М. Д. да заплати на М. Д. П., ЕГН
**********, със съдебен адрес: АДРЕС на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски в размер на
50 лева.
ОСЪЖДА „фирма“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
АДРЕС, ....... – Г, представлявано от П. С. С. и Я. М. Д. да заплати на адв. К.И. Б., ЕГН
**********, със съдебен адрес: АДРЕС на основание чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лева.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4