Р E Ш Е Н И Е
№ 226
гр.Плевен, 27.04.2021 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен
състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети
април две хиляди двадесет и първа година в състав: Председател: Николай Господинов
Членове:
Елка Братоева
Катя Арабаджиева
при
секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа
докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно
дело № 226 описа на Административен съд - Плевен за 2021 год. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл.63, ал.1,
изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 260160
от 8.03.2021 г., постановено по анд № 2435/2020 г., Районен съд – Плевен е отменил Наказателно
постановление № 575А от 25.08.2020 г. на Началник РУ – Долни Дъбник, с което на
К.К.К. ***, с ЕГН **********, на основание чл.38 ал.1 от ЗНССПЕЕН112 е наложено
административно наказание глоба в размер на 2000 лева за извършено
административно нарушение по чл.28 ал.1 от ЗНССПЕЕН, за това, че на 03.08.2020
г. около 22,30 часа в с.Бъркач подава неверен сигнал на спешен телефон 112, че
има масов побой на цигани пред кметството на центъра на с.Бъркач и хвърляне и
чупене.
Срещу
постановеното решение е подадена касационна жалба от Областна дирекция на МВР –
Плевен, представлявана от директора В.В., чрез юрисконсулт Г.А., която счита,
че решението е неправилно и противоречи на материалния закон. Счита, че
въззивният съд неправилно и незаконосъобразно е постановил решение само въз
основа на показанията на една част свидетелите, без да обсъди всички
представени по делото доказателства, в това число приложената Докладна записка
peг. № 256р-6213/04.03.2020г., изготвена от младши инспектор М.Г.И. и
показанията на разпитания по делото кмет на с. Бъркач. Счита, че неоснователно не
са кредитирани и показанията на разпитаните в съдебно заседания полицейски
служители, посетили сигнала. Не оспорва, че същите не са се отзовали
непосредствено след подаване на последния, но поясняват, че площадът е бил
осветен и че при пристигането си не са констатирали никакви счупени предмети
или бутилки. Сочи, че кметът на селото в съдебно заседание е заявил, че е
посетил мястото непосредствено преди подадения сигнал и до 5 минути след това,
като и двата пъти не е видял сбиване или спречкване между намиращите се на
площада хора. Твърди, че за да постанови своето решение въззивния съд се е и
позовал на показанията на разпитания в съдебно заседание свидетел М.А., като
същият е посочен като очевидец и преразказаните в решението показания, че „около
21:00 часа той и съпругата му се намирали на центъра на селото. В тяхно
присъствие възникнал поредния скандал между жители от селото, същите викали, обиждали, били се помежду си и
чупили празни бутилки от изпит алкохол непосредствено на площада на селото.“ Твърди,
че това не съответства на описаното в протокола от проведеното съдебно
заседаниие и че свидетелят М.А. е разпитван пред съда веднъж, на проведено
съдебно заседание на 18.02.2021 г. и показанията му са подробно описани в
приложения по делото протокол, видно от който свидетелят ясно е заявил, че си е
тръгнал по-рано със съпругата си и не е бил свидетел на никакво сбиване- т.е.
няма как да е очевидец. Сведенията му, че обичайно в центъра на селото се
събират роми, за да слушат музика и пият алкохол, нямат отношение към
конкретния случай. Твърди, че невярно в съдебното решение са преразказани и
дадените от Т.С.(свекърва на нарушителката) показания. Същата е заявила, че
въпросната вечер е чула шум, без да конкретизира какъв, затова си затворила
прозореца. Пояснението, че всяка вечер от улицата чува шум и караници, както и
хвърляне на бутилки, не потвърждава, че конкретната вечер е имало масово сбиване.
От друга страна, от показанията на М.А. става ясно, че въпросната вечер същият
е станал очевидец единствено на това как К.К. е направила забележка на
събралите се на площада за вдигания от тях шум, но същите не са и обърнали внимание
и тя се е прибрала. Моли съда да приеме, в конкретния случай нарушението на К.К.
е безспорно доказано. Твърди, че К. е подала на тел. 112 неверен сигнал за
масово сбиване в центъра на селото, с което е целяла полицейските органи да се
отзоват, за да разрешат конфликта и със събралата се на площада група относно
пусканата от тях силна музика. Сочи, че съгласно чл. 5, ал.4 от Наредба на
Община Долни Дъбник за обществен ред се забранява ползването на музикална и
озвучителна техника по улиците на населените места, (към които спада и с.
Бъркач), жилищни сгради, дворове и градини за времето от 22:00 часа- 5:00 часа
през летния период и от 21:00 - 07:00 часа през зимния период. Ал.6 на същата
разпоредба указва и забраната за консумиране на алкохол на открити обществени
места, освен при разрешено oт кмета обществено мероприятие или търговска
дейност- каквото няма данни да е имало в конкретния ден. Ал.8 забранява
употребата на нецензурни думи и поведение, нарушаващо морала и добрите нрави.
Твърди обаче, че за тези административни нарушения на виновните лица се налагат
глоби от кмета на общината или упълномощено от него лице, след съставен акт по
реда на наредбата от органите на РУ-Полиция или други лица, упълномощени от
кмета. Счита, че в конкретния случай К.К. е следвало да подаде сигнал за
нарушаване на обществения ред, а не за масово сбиване. Неправилно и
незаконосъобразно е въззивния съд да смесва, т.е. да не разграничава двете
деяния. Моли съдът да съобрази, че РУ- Дъбник обслужва район, състоящ се от гр.Долни
Дъбник и 6 села с прилежащите им землища: с.Крушовица, с.Петърница, с.Садовец,
с.Градина, с.Горни Дъбник и с.Бъркач, както и територията на Община - Искър,
състояща се от гр. Искър и 3 села с прилежащите им землища: с.Писарово, с.Долни
Луковит и с.Староселци и всички тези райони се обслужват само от един
автопатрул, което е било и единствената причина за забавянето им. Посочва, че тези
населени места са характерни с предимно ромско население, поради което
полицейското присъствие е от значителна важност за превенция на битовата
престъпност и в тази връзка подаването и отзоваването по неверни сигнали за
извършвано престъпление, ангажира с проверка единствения полицейски патрул в
района и затруднява и/или забавя работата му по подадени сигнали за реални
рискове за живота, здравето, сигурността и имуществото на гражданите. В
заключение моли съда да отмени решението и да потвърди наказателното
постановление.
В съдебно заседание касаторът не изпраща представител
и не ангажира становище по съществото на спора.
В съдебно заседание ответникът К.К.К. се явява лично.
Счита жалбата за неоснователна, а решението на районния съд за правилно. Твърди,
че в центъра на селото, където е тяхната къща, редовно стават побоища, а при
посочения случай докато дойде патрулката всичко е било поутихнало.
Представителят на Окръжна
прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
С оспореното
решение съдът е приел за установено, че на
3.08.2020 година, на К.К. бил съставен акт за административно нарушение за
това, че на същата дата около 22:30 часа, от село Бъркач, Плевенска област, от
телефонен номер 0878 717729 подала неверен сигнал на спешен телефон „112“, че
има масов побой на цигани пред кметството на село Бъркач и хвърляне и чупене. Въз
основа на изложените в акта за административно нарушение фактически
констатации, на 25.08.2020 година е издадено атакуваното наказателно
постановление, което санкционира К. с глоба в размер на 2 000 лева за извършено
административно нарушение по чл. 28 ал. І от ЗНССПЕЕН.
Съдът установил горната фактическа обстановка въз основа на
представените по делото писмени доказателства. В подкрепа на същата приел, че
са показанията на свидетелите М. н И. ,
Д. П., Н. Д., С. М. и В. Х., разпитани непосредствено в съдебно заседание. От
показанията на свидетелите М.И.и Д. П. –
актосъставител по преписката и свидетел по съставянето на акта съдът установил,
че на 3.08.2020 година вечерта посетили село Бъркач, Плевенска област след
подаден им от дежурната част сигнал за масово сбиване в същото населено
място. Пристигнали на място около 22:30
часа, тъй като преди това били ангажирани с други свои задължения в района. На
центъра на село Бъркач се срещнали с кмета свидетеля Н. Д., който ги уверил че
обстановката в селото е спокойна. Същият ги завел до дома на жалбоподателката,
където й съставили акт за фалшив сигнал, подаден на телефон 112, тъй като
масово сбиване не констатирали. От показанията на свидетелката Т.С.– свекърва
на К. съдът установил, че на 3.08.2020 година около 21:30 часа се намирала в
дома си, находящ се непосредствено до центъра на село Бъркач От втория етаж на
къщата чула викове, крясъци, чупене на бутилки, което било поредното проявление
на редовните сбивания в центъра на селото между лица от ромски произход. Същата
установява, че в летните месеци на годината подобни случки се случвали
ежедневно и създавали смут и дискомфорт на всички останали жители на селото. От
показанията на свидетеля М.А. – жител ***
съдът установил, че на 3.08.2020 година, около 21:00 часа той и съпругата му се
намирали на центъра на селото. В тяхно присъствие възникнал поредния скандал между
роми от селото, които към този момент били около 20 - 30 души. Същите викали,
обиждали, били се помежду си и чупили
празни бутилки от изпит алкохол непосредствено на площада на селото. Инцидента
продължил малко време, след което повечето хора се разотишли. Свидетелят А. и
съпругата му се прибрали в дома си.
Съдът изложил мотиви, че административно наказателната
отговорност на К. е ангажирана за нарушение по чл. 28 ал. 1 ЗНССПЕЕН 112, която
съдържа няколко хипотези, забранени от
закона и скрепени със санкция, а именно:
забрана за ползването на ЕЕН 112 не по предназначение, забрана за автоматичното
му избиране от електронни устройства, с изключение на "eCall"
повикванията и пускане на предварително записани съобщения, както и забрана за
предаване на неверни и заблуждаващи съобщения и сигнали за помощ. Направил
извод, че нито в акта за установяване на административно нарушение, нито в
последвалото го наказателно постановление е посочено въз основа на коя от
изброените по горе хипотези е ангажирана отговорността на
жалбоподателката. Липсата на
конкретизация на извършеното нарушение според въззивния съд е довело до
нарушаване в значителна степен на правото на защита на жалбоподателката, която
има право да узнае в какво всъщност е обвинена и представлява съществено процесуално нарушение
На следващо място съдът приел, че в хода на
административно наказателното производство е нарушена и разпоредбата на чл. 52
ал. 4 ЗАНН като изводите на наказващият орган са изградени при липса на
задълбочено изясняване на относимите към
предмета на доказване факти. Приел, че показанията на свидетелите М.И.и Д. П.
не почиват на техни непосредствени възприятия, че по съществото си показанията
на двамата са лаконични и противоречиви. Според свидетеля М.И.когато отишли на
място установили 2- 3 лица, според Д. П. били 20- 30 души. И двамата свидетели
установяват, че не успели да се отзоват на сигнала веднага, тъй като били
ангажирани с други свои задължения по служба и пристигнали в село Бъркач около
22:30 часа. Съдът приел въз основа на представената по делото официална справка
от Началник „Районен център 112“ - Монтана с регистрационен № 10583р-177 от
2.02.2021 година, че на 03.08.2020 година на спешен телефон 112 са приети два сигнала: сигнал за масово сбиване в село
Бъркач от К. К. съответно в 21:36,17 ч и
21,40,03 часа и сигнал от Л.А.А.,
подаден в 21,49,54 ч. Тези данни не били съобразени от наказващият орган и според
РС подкрепят твърдението на жалбоподателката, че действително на 03.08.2020
година около 21:40 часа в село Бъркач е имало сбиване, което провокирало
подаването на сигнала до 112. В подкрепа на този извод приел и показанията на
напълно незаинтересования от изхода на делото свидетел М.А. – очевидец на станалото в конкретната
нощ.
При така приетото за установено от фактическа и правна
страна съдът приел, че липсват доказателства за извършено виновно деяние от
страна на жалбоподателката. Наказателното постановление е издадено в разрез с
разпоредбата на чл. 52 ал. 4 ЗАНН, съгласно която наказващият орган е длъжен
преди да се произнесе по преписката да установи всички спорни обстоятелства и
да издаде санкциониращ акт само при
наличието на безспорни доказателства за виновно поведение на конкретния субект
на административнонаказателна отговорност. На тези основания отменил оспореното
НП.
Касационната инстанция намира оспореното решение за
правилно и обосновано на събраните по делото доказателства.
Правилен е изводът на въззивния съд, че вмененото на К.
деяние е останало недоказано в рамките на проведеното
административнонаказателно производство. Видно е от официалната справка
рег.№105830-23/28.01.2021 год. на Дирекция „НС112“ на л.36 от въззивното дело,
че са регистрирани два сигнала от К. - в 21,36,17 часа и в 21,40,03 часа на 3.08.2020
год. Актосъставителят при разпита си в съдебно заседание съобщава, че след като
са били уведомени като дежурен полицейски екип за сигнала, , „забавихме се,
имаше горе-долу около половин час закъснение.“ Т.е. ,
налага се извод, че полицейският екип, на когото сигналът е бил съобщен от
дежурния в ОД на МВР, е отишъл след половин час от получаването му на телефон
112, на място за проверка. Когато е пристигнал на местоназначението, не е
установил съобщеното от К. масово сбиване на хора в центъра на селото. Индиция
обаче, че е имало масово движение на хора, силна музика и разправии на
процесното място и време, са показанията на всички разпитани по делото
свидетели. Кметът на селото , след като е бил попитан от св.И. относно
достоверността на подадения от К. сигнал е отговорил, че „такова нещо не съм
видял“, самият той съобщава при разпита си , че „може да са се били същия този
ден…., но аз не съм разбрал“, но обстоятелството, че не е възприел лично подобни обстоятелства, не налага извод,
че не е имало проблеми от съобщеното
естество. Свидетелят П. съобщава от своя страна, че това не е инцидентен
случай, да бъдат повиквани по сигнал в село Бъркач, твърди при разпита си, че
са получавали и друг път сигнали за село Бъркач, един от които е бил свързан
със съобщение за масов побой. Свидетелят Д.-кмет на селото също е съобщил, че и
друг път, по –конкретно „много пъти“ е
викана полиция за съдействие във връзка
с подобни възникнали ситуации. Свидетелката С. съобщава, че от стаята, в която
е била на горния етаж в къщата, е
възприела шум, скандал, музика от тонколони, „бият се, карат се“. Свидетелят М.А.
също съобщава, че на процесния ден е присъствал на центъра до определен момент
и „действително имаше там разправия в селото“, „имаше сбиване, не ги познавам
тия дет са бяха сбили между тях си там и затова кмета дойде, каза им нещо и те
спряха с музиката и с тия работи, с карането. Караница беше, шишета бя.а удрали
там, такива работи“. Ето защо за касационната инстанция се налага извод, че
действително в деня и часа на подаване на сигнала от К., е имало възникнал
инцидент, свързан с масово събиране на хора, слушане на силна музика,
разправии, сбиване, „караница“, но всички тези действия са били приключили към
момента на пристигане на полицейските органи за проверка по подадения сигнал
–половин час след подаване на сигнала. Затова, неустановяването поради
обективни причини на случилото се, за което е съобщила К. в сигнала, не сочи на
подаден неверен сигнал от нейна страна, каквото деяние й е вменено с оспореното
НП.
РС е достигнал до аналогични правни изводи, поради
което неговото решение като правилно, обосновано на събраните по делото
доказателства, валидно и допустимо следва да се остави в сила.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2
във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
260160 от 08.03.2021 г., постановено по анд № 2435/2020 г.на Районен съд – Плевен.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2./п/