Присъда по дело №156/2021 на Районен съд - Айтос

Номер на акта: 1
Дата: 9 юли 2021 г. (в сила от 27 юли 2021 г.)
Съдия: Ивайло Красимиров Кънев
Дело: 20212110200156
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 5 май 2021 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 1
гр. Айтос , 09.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, ІІІ СЪСТАВ в публично заседание на девети
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ
при участието на секретаря Росица Г. Марковска
като разгледа докладваното от ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ Наказателно дело
частен характер № 20212110200156 по описа за 2021 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимият Е.М. А.: роден на *** г. в с. Д.п., с адрес с. Д.п., общ. Р., обл. Б., български
гражданин, неосъждан, ***, ЕГН *** за НЕВИНОВЕН, в това, че на 10.11.2020 г., около 9:00 и 9:30 часа, в гр. А.
на пиацата /стоянката на такситата ***/, същият, пред очите на други хора, е нарекъл с обидни думи лицата С. Х..
М. и С. К. Б. – „най-долни педерасти“, „най-долни алчни кучета, мръсни, гадни кучета“, псувни по адрес на майка
им, с които си действия унизил личната им чест и достойнство, поради което и го ОПРАВДАВА по повдигнатото
обвинение по чл. 146, ал.1, вр. чл.148, ал.1, т.1 от НК.
ОТХВЪРЛЯ предявените граждански искове в размер на по 1000 лв. за всеки от тъжителите, за
обезщетение за нанесени неимуществени вреди, в следствие обида като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
На осн. чл. 190, ал.1 от НПК ОСЪЖДА С. Х.. М., ЕГН ********** и С. К. Б., ЕГН ********** да заплатят
на Е.М. А.: роден на *** г., направените съдебно-деловодни разноски в размер на 800.00 (осемстотин) лева.
Присъдата подлежи на обжалване пред Окръжен съд град Б. в 15-дневен срок от днес.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
1

Съдържание на мотивите

МОТИВИ ОТ 14.07.2021г. КЪМ ПРИСЪДА № 1/09.07.2021г.

по НЧХД № 156/2021 г. по описа на РС Айтос

Производството по делото е образувано по тъжба на С. Х. М., ЕГН **********, с
адрес: ***, и С. К. Б., ЕГН **********, с адрес: ***, против Е.М. А., роден на ***г. адрес общ, Р.,
с. Д.п., ***, с обвинение за престъпление по чл.148, ал.1, т.1 НК вр.чл.146, ал.1 НК. Тъжителите са
предявили обвинение за извършени спрямо тях обидни действия от страна на подсъдимия, за това,
че на 10.11.2020 г., около 9:00 и 9:30 часа, в гр. А. на пиацата /стоянката на такситата ***/, същият,
пред очите на други хора, е нарекъл с обидни думи лицата С. Х. М. и С. К. Б. – „най-долни
педерасти“, „най-долни алчни кучета, мръсни, гадни кучета“, псувни по адрес на майка им, с които
си действия унизил личната им чест и достойнство.
За съвместно разглеждане в настоящото производство са приети предявените от
тъжителите граждански искове за обезщетение на причинените им от подсъдимия неимуществени
вреди, вследствие на твърдяното престъпление по чл.148, ал.1, т.1 НК вр.чл.146, ал.1 НК, в размер
на по 1000,00 лева за всеки от тъжителите, ведно със законната лихва от момента на извършване
на деянието, както и на направените съдебно-деловодни разноски.
Тъжбата и гражданските искове се поддържат в съдебно заседание от тъжителите
лично и чрез техния повереник – адв. Р. Н.. Ангажират се гласни и писмени доказателства.
Подсъдимият се явява пред съда и дава обяснения за отправените му обвинения. Лично
и чрез защитника си в с.з. не признава вината си и моли съда да постанови оправдателна присъда.
Твърди, че на инкриминираната дата, във времето, сочено в тъжбата не е бил на описаното в нея
място, че не е отправил към тъжителите обидни думи и не е извършил приписаните му с тъжбата
действия. Представя писмени и гласни доказателства.
След преценка на доказателствата, съдът намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Подсъдимият е роден на ***г. в с. Д.п., с адрес общ, Р., с. Д.п., български гражданин,
неосъждан, ***. Не е спорно по делото, че той заедно с тъжителите са колеги – ***.
Съгласно чл. 103, ал.1 НПК тежестта да се докаже обвинението по дела, образувани по
тъжба на пострадалия лежи върху частния тъжител, а според чл.103, ал. 2 НПК обвиняемият не е
длъжен да доказва, че е невинен. Съдът има задължението да вземе мерки за разкриването на
обективната истина в наказателния процес, но това не означава, че тежестта на доказване
преминава върху него. В случая обвинението не бе доказано несъмнено. Действително свид. А. К.
дава показания, че на инкриминираните в тъжбата дата, време и място е бил заедно с тъжителите и
с други техни колеги, както и че подсъдимият е дошъл при тях, слязъл от колата и започнал на
висок глас да нарича тъжителите с неприличните думи, подробно описани в тъжбата, назовавайки
конкретно двамата тъжители и по имена. Неговите показания, съдържащи доказателства,
подкрепящи обвинителната теза (макар да не е докрай ясно по какъв начин свидетелят е запомнил
конкретните час, дата и място на твърдяното в тъжбата деяние), обаче не се подкрепят от други
събрани и проверени по делото доказателства – показания на други свидетели-очевидци и др.
Свидетелските показания на свид. К. не кореспондират с останалия събран и проверен
доказателствен материал, поради което единствено неговите показания не могат да обосноват
доказване на обвинението по несъмнен начин. По необходимост квалифицираният състав по
чл.148, ал.1, т.1 НК вр.чл.146, ал.1 НК – обида, нанесена публично, предполага деянието да е
извършено в присъствието не само на обиденото лице, но и на най-малко още две или повече лица.
Следователно освен от пострадалите обидните думи трябва да са били възприети и от още няколко
1
други лица. Доказателства в тази връзка (освен показанията на свид. К.) обаче не бяха ангажирани
по делото.
В подкрепа на защитната теза подсъдимият ангажира доказателства, събрани чрез
разпит на свидетели, представяйки и писмени документи. От свидетелските показания на свид.Т.
Д. се установи, че на посочената в тъжбата дата (10.11.20г.) за времето от около 09.00 ч. до 11.00 ч.
са били заедно с подсъдимия на погребение на трето лице (познат на свидетеля). От разпита на
свидетеля се установява още, че подсъдимият го е закарал на същата дата на А.ките гробища на
погребение, състояло се в 10.00ч. на 10.11.20г., което събитие също се установи безспорно от
доказателствата по делото. Установи се още, че свидетелят не познава тъжителите по делото,
вижда ги за пръв път в с.з. Съдът кредитира в тази част свидетелските показания на свид. Д. като
достоверни. Свидетелят е категоричен относно датата и часа, когато са били заедно с подсъдимия,
макар че обвинителната теза бе в обратна насока. Действително в протокола по делото от о.с.з. от
04.06.21г. е записано при разпита на свид.Д.: „знам, че е псувал някакви негови колеги“, но тези
показания не могат да служат за опора на обвинителната теза, доколкото свид. Д. в същото
заседание неколкократно (на три пъти) е дал показания в друг смисъл, а именно, че е чул, че
колегите на подсъдимия са го набедили, че ги е псувал, т.е. не може да се направи извода, че
събраните доказателства от разпита на свидетеля подкрепят обвинителната теза. В подкрепа на
защитната теза са и представените от подсъдимия пътни листи от 09.11.20г. и 10.11.20г., ведно със
служебен бон (отчет) от същата дата. В тази връзка са и дадените от подсъдимия обяснения, които
макар и средство за защита се явяват същевременно и гласно доказателствено средство, напълно
кореспондиращо според настоящия състав със събраните гласните доказателствени средства на
свид. Д. и с ангажираните от защитата писмени доказателства. В случая са налице и косвени
доказателства, подкрепящи защитната теза. От свидетелските показания на свид. С. А. – полиц.
служител в РУ-Айтос, се установи, че на същата дата (10.11.20г.) във връзка с преписка по жалба
от подсъдимия срещу тъжителите е беседвал по служба с последните в значителен период от
време. Полицейският служител е призовал тъжителите на посочената дата, като те са били заедно
до 10.50ч., когато е бил съставен заключителният протокол по чл. 65 ЗМВР на тъжителя С.Б., факт
установяващ се безспорно от доказателствата. Свид. А. не е категоричен кога точно е започнала
работата му по преписката срещу тъжителите като конкретен час, но от разпита му се установява,
че е бил заедно с тъжителите в продължение на повече от един час, като работата му е приключила
със съставяне на 2 бр. протоколи по чл. 65 ЗМВР на тъжителите (съответно в 10.40ч и в 10.50ч). Не
се установява от свид.показания на А. тъжителите да са споделили на полиц. служител, че
подсъдимия ги е обиждал на същия ден, т.е. не са налице доказателства, подкрепящи обвинението.
Съдът намира, че всеки от свидетелите – Д. и А., предвид липсата на родствена или друга връзка
със страните и на каквото й да било друга установена заинтересованост от изхода на делото,
следва да бъдат ценени като достоверни. Показанията им са смислово издържани и житейски
последователни, което е още един аргумент да бъдат възприети и ценени от съда като опора на
защитната теза.
Предвид изложеното съдът намира, че по делото защитата успя да внесе съмнение в
обвинението, което тъжителите и техния повереник не успяха своевременно да отстранят, поради
което осъдителна присъда не би могло да бъде постановена срещу подсъдимия по арг. от чл. 303,
ал. 2 НПК. Установи се, че на посочената в тъжбата дата (10.11.2020г.) за времето от 9 ч. до 11ч.
подсъдимият не е бил на инкриминираните в тъжбата време и място, изключващо възможността да
е извършител по повдигнатите му обвинения. Внесеното съмнение в обвинението с установяване
на факта, че подсъдимия и свид. Д. са били заедно в инкриминирания в тъжбата период от време
на погребение в гр. А. не се разколебава от показанията на този свидетел в частта, в която същият
заявява, че му била издадена кас.бележка, но Д. я хвърлил, докато подсъдимия в о.с.з. на 09.7.21г.
заяви, че не е издавал такава за извършения ***. Действително неизпълнение на задължения по
ЗДДС съставлява нарушение, но дори неговото осъществяване не може да служи като опора на
обвинението по арг. от чл. 103, ал.3 НПК. Всяко съмнение следва да се тълкува в полза на
обвиняемия.
Изложената фактическа обстановка води до извода, че подсъдимият не е осъществил
2
от обективна страна престъпление по чл.148, ал.1, т.1 НК вр.чл.146, ал.1 НК. При липса от
обективна страна на извършено престъпно деяние, безпредметно се явява обсъждането на
наличието или липсата на доказаност на престъплението откъм субективна страна.
Доказателствената съвкупност не обосновава доказването на обвинението по несъмнен начин, а
само така доказаното обвинение може да има за последица издаването на осъдителна присъда.
Последната не може да почива на несигурни и колебливи изводи, нито пък на предположения
досежно факта на извършването на деянието. Доколкото обвинението не бе доказано по несъмнен
начин, то и присъдата на съда е оправдателна по повдигнатите с тъжбата обвинения.
При възприетата фактическа обстановка и следващите от нея правни изводи, респ.
признаване на подсъдимия за невиновен по повдигнатото му обвинение, предявените граждански
искове се явяват неоснователни. В случая исковете подлежат на отхвърляне като неоснователни и
недоказани (както по основание, така и по размер). Доколкото не се установи по несъмнен начин
да е било извършено твърдяното от тъжителите престъпление, описано в тъжбата като дата, време,
място и начин, то липсва елемент от ФС, пораждащ отговорността за непозволено увреждане,
правещо безпредметно обсъждането наличието на останалите предпоставки на отговорността.
Само за пълнота следва да се отбележи, че тъжителите не установиха, че са претърпели конкретни
по вид неимуществени вреди. С оглед изложеното съдът отхвърли изцяло предявените граждански
искове като неоснователни и недоказани.
С оглед признаването на подсъдимия за невиновен на осн. чл.190, ал.1 НПК
тъжителите бяха осъдени да заплатят на подсъдимия направените от последния разноски по
делото за заплатено адв.възнаграждиние.
Мотивиран от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
3
Съобщи за изтекли лични данни