РЕШЕНИЕ
№ 82
Разград, 30.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд -
Разград - IV състав, в съдебно
заседание на
осемнадесети януари две хиляди и двадесет и четвърта година
в състав:
|
Съдия: |
ЮЛИЯНА
ЦОНЕВА |
При секретар ПЛАМЕНА МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното от
съдия ЮЛИЯНА ЦОНЕВА административно дело №
20237190700203 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 от
Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Постъпила е жалба от
З. А. Р., ЕГН-**********, от с. Х., обл. Р., действаща чрез упълномощен адв. К.
К. от АК – Разград, съдебен адрес: гр. Разград, бул. „България“ № 36, етаж 2, офис
8, против Решение № 1012-16-64/1 от 06.11.2023г. на
Ръководителя на ТП на НОИ – Разград, с което е потвърдено Разпореждане №
2140-16-318 от 10.10.2023г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ за отказ за
отпускане от 12.06.2023г. на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.
68, ал. 3 от КСО по отношение на жалбоподателката. Поддържат
се съображения за неправилно прилагане на
материалноправните разпоредби, тъй като периодът от
01.09.1976 г. до 25.06.1977 г., през който жалбоподателката е родила и
отглеждала първото си дете като неработеща майка, не е признат за действителен
осигурителен стаж. Моли в тази връзка, обжалваното решение да бъде отменено и
административната преписка да бъде върната на пенсионния орган за ново
произнасяне по същество. Претендира за разноските по делото.
Ответникът по жалбата – Ръководител на ТП на НОИ – гр. Разград чрез процесуалния си
представител – упълномощен юрисконсулт С. В., ангажира становище за неоснователност на жалбата и моли за
отхвърлянето й. Поддържа съображения, че през спорния период, през който
жалбоподателката е родила и гледала детето си, тя не е била в трудово
правоотношение или приравнено на него такова, поради което и стажът й не е
действителен осигурителен стаж по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО.
Административен съд - Разград, като прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Със заявление вх. № 2113-16-471 от 12.06.2023г., подадено от
жалбоподателката З. А. Р., ЕГН-**********, същата е поискала да й бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж
и възраст по чл. 68 от КСО. Към датата на подаване на заявлението е имала
навършена възраст от 67 години, 7 месеца и 28 дни и осигурителен стаж от трета
категория труд с продължителност 15 години, 0 месеца и 22 дни. В този
осигурителен стаж е включено и времето от 01.09.1976 г. до 25.06.1977 г. (9
месеца и 24 дни), през което жалбоподателката е родила и отглеждала, като
неработеща майка, първото си дете Н. Н. Ч., родена на ****** г.
С Разпореждане № 2140-16-318 от
10.10.2023г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – гр. Разград
е постановен отказ по отношение на
заявителката З. А. Р. да й бъде отпусната поисканата лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст с мотив, че не отговаря на изискванията по чл. 68, ал. 3 от КСО – има
изискуемата възраст от 67 години, но няма необходимите 15 години действителен
осигурителен стаж. Отчетен е действителен стаж от 14 години, 2 месеца и 28 дни,
като времето на майчинството й от 9 месеца и 24 дни не е признато за
действителен такъв по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО.
Разпореждането е било предмет на административен контрол пред
по-горестоящия административен орган и със същите мотиви е потвърдено от
Ръководителя на ТП на НОИ – Разград с оспореното пред съда Решение № 1012-16-64/1 от 06.11.2023г.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, от правна страна
съдът прецени следното:
Жалбата е допустима. Подадена е от надлежна страна, в определения от закона
срок и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
Разгледана по същество - жалбата е основателна.
Съдът провери
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.
146 във с чл. 168, ал. 1 от АПК.
Решението е постановено от оправомощен административен орган, в изискуемите, съгласно чл. 59, ал. 1 и ал. 2
от АПК, форма и съдържание, и при издаването му не са нарушени
административнопроизводствените правила.
Неправилно обаче е приложен материалния закон. Съгласно чл. 68, ал.
3 от КСО право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива, ако до 31
декември 2016г. лицата имат навършени 65 години и 10 месеца за жените и мъжете
и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016г.
възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2
месеца до достигане на 67-годишна възраст. Към датата на подаване на
заявлението необходимата възраст е 67 години и жалбоподателката отговаря на
това условие. Има и изискуемия осигурителен стаж от 15 години.
Неправилно административният
орган е преценил, че периодът на бременност, раждане и отглеждане на малко дете
не е действителен стаж.
Съгласно § 1, ал. 1,
т. 12 от ДР на КСО „действителен стаж“ е действително изслуженото календарно време по
трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по
друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и
смърт, периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба, периодите по чл. 7 от Закона за
политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, както и времето,
през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е
внесло дължимите осигурителни вноски. Разпоредбата е приета с измененията на КСО, обн. в ДВ,
бр. 107 от 2014г., в сила от 01.01.2015г., последно допълнена ДВ бр.8 от
25.01.2023г., в сила от 29.01.2023г.
Съгласно § 9, ал. 1
от ПЗР на КСО, времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при
пенсиониране, положен до 31 декември 1999г. съгласно действащите дотогава
разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс.
В настоящия случай
спорният стаж е за времето от 01.09.1976 г. до 25.06.1977 г., чиято действителност
следва да се преценява съобразно правната уредба до 31.12.1999 г.
Съгласно чл. 80 от
отменения Правилник за прилагане на Закона за пенсиите (Утвърден с ПМС № 3 от
15.01.1958г., обн. Изв. бр.5 от 17.01.1958г., в сила до 01.01.2000г., когато е
отменен), се зачита за трудов стаж времето, прекарано в законно установения
платен и неплатен отпуск, който се признава по Кодекса на труда. Към този
период са действали Постановление № 61 от 28.12.1967г. на Централния комитет на
БКП и на Министерския съвет за насърчаване на раждаемостта и Инструкция № 0-4
за уреждане на трудовия стаж на жените-майки и осиновителки, членки на ТКЗС или
неработещи, при бременност, раждане и за отглеждане на деца (обн., ДВ бр.15 от 20.02.1970 г.,
изм. бр. 85 от 1.11.1983г.), издадена по приложението на т. 9, ал. 4 и
ал. 5 от Постановлението. В Инструкцията е уточнено, че на неработещите жени -
майки, родили деца след 31.12.1967г., се зачита за съответен трудов стаж
времето, отговарящо на размерите на предвидения платен и неплатен отпуск, с
който се ползуват майките-работнички и служителки. В т. 3 от същата Инструкция
е предвидено, че придобитият стаж се зачита при ползуване на права по
изброените в т. 2, ал. 1 нормативни актове, включително по Закона за пенсиите.
Жените-майки,
независимо дали са работещи или неработещи, осигурени или неосигурени, се
ползват от особената закрила на Държавата, което е прогласено в чл. 47, ал. 2
от Конституцията. Проявна форма на тази закрила са разпоредбите на чл. 9, ал.
2, т. 1 и т. 2 и ал. 7, пр. 2 от КСО. Съгласно чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 2, за
осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето: 1.
на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете; 2. на платените и
неплатените отпуски за временна неработоспособност, за отпуск за бременност и
раждане и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст. А съгласно чл. 9, ал.
7, пр. 2 от КСО, за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита времето, през
което неработеща майка е гледала дете до 3-годишна възраст. За тези периоди се
внасят осигурителни вноски в размера за фонд "Пенсии" за сметка на
държавния бюджет върху минималната работна заплата към датата на отпускане на
пенсията. Времето на отпуските за бременност, раждане и осиновяване, както и за
отглеждане на дете, в размерите, определени в Кодекса на труда - изцяло,
независимо от продължителността на работното време, е осигурителен стаж и по
смисъла на чл. 38, ал. 3, т. 6 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж.
Следователно, и при отменената,
и при действащата правна уредба законодателят изрично признава периода на
майчинството като осигурителен стаж при пенсиониране и този стаж е действителен
по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО.
Горните изводи са в
съответствие с установената трайна практика на ВАС по обсъждания
материалноправен проблем (Решение № 2477 от 17.02.2020 г. на ВАС по адм. дело №
5956/2019 г., VI о., Решение № 47 от 5.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6669/2020
г., VI о. Р № 5017 от 20.04.2021 г. по адм. д. №
1680/2021 г., VІ отд. на ВАС; Р № 1740 от 23.02.2022 г. по адм. д. № 8649/2021
г., VІ отд. на ВАС и др.).
Като не е съобразил
действителния смисъл на материалноправните разпоредби, административният орган
е издал решението си в противоречие с тях и при
несъответствие с целта на закона - отменителни основания по чл. 146, т. 4
и т. 5 от АПК, като преписката следва да се върне на пенсионния орган за
ново произнасяне, при което да се изпълнят дадените указания по тълкуване и
прилагане на закона.
Съобразно изхода на делото
и съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК жалбоподателката има право на разноски, които
са своевременно предявени и доказани в размера от 500.00 (петстотин) лева –
заплатено адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие от 09.11.2023г., за които страната представя
и Списък за разноски.
Воден от изложените съображения и на основание чл. 118, ал. 3 от КСО във
вр. с чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен съд-Разград,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1012-16-64/1 от
06.11.2023г. на Ръководителя на ТП на НОИ – Разград и потвърденото с него Разпореждане № 2140-16-318
от 10.10.2023г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване“.
ВРЪЩА преписката на
Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Разград
за ново произнасяне при спазване на дадените указания по прилагане на закона.
ОСЪЖДА ТП на НОИ –
Разград ДА ЗАПЛАТИ на З. А. Р., ЕГН-**********,
от с. Х., обл. Р., сумата от 500.00 (петстотин) лева –
направени от страната деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14 –
дневен срок от съобщаването му на страните.
|
Съдия: |
/п/ |