РЕШЕНИЕ
№ 2058
гр. Пловдив, 10.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Александър В. Точевски
при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова
като разгледа докладваното от Александър В. Точевски Гражданско дело №
20215330108958 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 430 от ТЗ.
Ищецът „Юробанк България” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
град София, район „Витоша“, ул. „Околовръстен път” № 260, представлявано от **** *** Д.
Ш. и ***** М.В., чрез пълномощник адвокат Х.И., е предявил против Р. Г. Д., ЕГН:
**********, от *****************************************, иск за признаване на
установено, че ответницата дължи присъдените по частно гр. дело № 2077/ 2021 г. на ПРС,
Х гр. с-в, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК № 1451/
11.02.2021 г., суми, както следва: сумата от 1 784, 84 лева- главница, дължима по договор за
издаване на кредитна карта **********, от 30.08.2018 г. и сумата в размер на 15 лева- такси
за периода 12.08.2019 г.- 26.01.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от подаване на заявлението- 03.02.2021 г., до окончателното изплащане.
В исковата молба се твърди, че между страните се сключил договор за издаване на
кредитна карта **********, от 30.08.2018 г., по който банката предоставила кредитен лимит
от 1 900 лева, чрез персонална кредитна карта Visa Classic. Клиентът приел и ОУ.
Картодържателят усвоявал различни суми през различни периоди, като дължал връщане
само на това, което изтеглил- главницата. За всички трансакции имало справка за
движението по сметката, отразяваща усвояванията и погашенията. Според ОУ банката
изпращала по пощата месечно извлечение за трансакциите, като пак в ОУ бил предвиден и
реда за погасяване на дълга. По договора била начислена и такса в размер на 15 лева, също
1
предвидена по ОУ. Ответникът не бил изпълнил договорните си задължения, свързани с
погасяване на дължимите суми, като при непогасяване на вноските по две последователни
месечни извлечения, банката можела да направи задължението изцяло предсрочно
изискуемо. В случая за месеците 09. и 10.2019 г. нямало плащане, като банката упражнила
това свое право, за което с връчена по реда на чл. 47 от ГПК нотариална покана се уведомил
длъжникът. За събиране на сумите се издала заповед за изпълнение, срещу която обаче
длъжникът възразил, поради което в срок се предявявал настоящият установителен иск.
Претендират се разноските по делото. В съдебно заседание страната не се явява и не се
представлява.
В срока по чл. 131 от ГПК ответницата, чрез пълномощника си, е подала писмен отговор,
в който оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че нямала екземпляр от договора
за кредит и ОУ, както и, че не била получила реално кредитната карта по договора, поради
което нямало как да усвоява суми по нея. Нямало и доказателства, че точно тази карта била
издадена по договора за кредит. В справката за движението по картовата сметка били
посочени и разноските по делото за държавна такса и за адвокатско възнаграждение, които
обаче не били усвоени от ответника. Не била настъпила и предсрочната изискуемост по
кредита, като до длъжника не била изпращана покана, нито имало надлежно връчване, като
в случая не бил спазен реда за връчване по чл. 47 от ГПК. До длъжника не били изпращани
и месечни извлечения за операциите с картата, съдържащи срок за изпълнение. На
заявлението за доставка на картата нямало подпис и печат на банката, поради което не се
доказвала връзка с процесния договор. В съдебно заседание чрез пълномощника си
поддържа отговора.
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на
страните, съдът установява следното:
Със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК № 1451/ 11.02.2021
г., постановена по частно гр. дело № 2077/ 2021 г. на ПРС, Х гр. с-в, ответникът е бил
осъден да заплати на банката следните суми: сумата от 1 784, 84 лева- главница, дължима по
договор за издаване на кредитна карта **********, от 30.08.2018 г. и сумата в размер на 15
лева- такси за периода 12.08.2019 г.- 26.01.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението- 03.02.2021 г., до окончателното изплащане,
както и разноските по заповедното производство: 36 лева- държавна такса и 360 лева-
адвокатско възнаграждение.
Длъжникът е подал възражение против заповедта, като в тази връзка в законния
едномесечен срок е предявен и настоящият установителен лист.
С договор за издаване на кредитна карта **********, от 30.08.2018 г. банката е
предоставила на ответника кредитен лимит в размер на 1 900 лева. Към договора са
представени общите условия на банката за издаване на кредитни карти, приложения към
договора, справка за движението по сметка, месечни справки и нотариална покана до
длъжника. В частно гр. дело № 2077/ 2021 г. на ПРС, Х гр. с-в, е налично и заявлението на
лицето за издаване на кредитната карта.
По делото е прието заключение на съдебно- счетоводна експертиза, по която вещото лице
2
е установило, че усвоените от картодържателя суми по договора възлизат общо на сумата от
5 633, 18 лева, като плащанията по договора са в размер на 4 425, 48 лева, а общо
дължимите суми по кредита съвпадат изцяло с претенциите по исковата молба: главница- 1
784, 84 лева и 15 лева- такса за блокиране на картата.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна намира
следното:
Безспорно е обстоятелството, че между страните е възникнало действително
правоотношение по сключен между тях договор за кредит, отпуснат под формата на
кредитен лимит по карта, по силата на който ответникът е получил от банката съответна
парична сума, която е следвало да върне в определен срок, ведно с лихви и разноски по
кредита. Със сключването на договора (подписването му, включително и на ОУ към него)
кредитополучателят се е задължил да изпълни задълженията си като такъв и така се явява
обвързан от съглашението и всички негови клаузи, включително и санкционните последици
от своето неизпълнение.
В конкретния случай на ответника е бил предоставен револвиращ кредит под формата на
кредитен лимит от 1 900 лева, като му е била издадена персонална кредитна карта Visa
Classic и лицето е можело да усвоява различни суми през различни периоди според нуждите
си, като извършва отделни трансакции, при което се дължи стойността само на изтеглената
сума.
Напълно неоснователни са възраженията в отговора за това, че ответникът не бил получил
процесната карта, нито препис от договора, нито пък било доказано, че въобще бил ползвал
по предназначение. Договорът е подписан от двете страни, като е правно ирелевантно за
процеса дали ответникът има връчен препис от него. Важното в случая е, че както от
справката за движението по сметка, приложена към исковата молба, така и от таблицата в
ССчЕ, се безспорно установява конкретно на коя дата каква сума и в кой търговски обект е
била усвоена от лицето. Нещо повече, заключението посочва и на коя дата точно какви суми
картодържателят е върнал на банката, поради което не само, че той се е възползвал от
договора, но и го е изпълнявал, доколкото е възстановявал част от усвоените посредством
картата суми. Без значение е в случая дали картодържателят е получавал месечно
извлечение за операциите с картата и по какъв начин му е било съобщавано за дължимите от
него суми, които следва да върне. Това обстоятелство няма никакво отношение към
основното задължение на кредитополучателя, което е свързано с плащане на дълга, като как
ще бъде осведомен за конкретния му размер в различните периоди от действие на кредита е
проблем на длъжника. Негово е задължението да погасява периодично усвоените с картата
суми и обстоятелството, че го е правел, макар и частично и със закъснения, означава, че е
бил информиран за размера на задължението си и аргументите в отговора за незнание за
месечните извлечения, които банката не му била изпращала, са изцяло защитна позиция,
която обаче не може да послужи като основание за освобождаването му от задълженията по
връщане на получените с картата суми.
В чл. 9 от ОУ към договора е посочен начина на издължаване, като тук са определени и
съответните възнаградителни и мораторни лихви. Изрично е предвидено по чл. 20.2. от ОУ,
3
че при непогасяване на минималните вноски по две последователни месечни извлечения,
банката може да обяви задължението на картодържателя за изцяло предсрочно изискуемо.
Това е станало и в конкретния случай, като поради неплащане на минималните вноски за
месеците септември и октомври 2019 г. банката е упражнила това свое право. В отговора се
оспорва и начина на уведомяването на длъжника, като се твърди, че не били спазени
условията на чл. 47 от ГПК, но доказателствата по делото показват точно обратното. На
първо място, следва да се отбележи, че в чл. 17.1. от ОУ изрично е предвидено, че
уведомленията до картодържателя ще се считат за получени от него, ако достигнат до адреса
му, посочен в заявлението за издаване на картата. Същото е налично по заповедното дело (л.
19- 20) и в него е посочен адрес на длъжника- *********************, който е и
регистрираният в НБД „Население“ постоянен и настоящ адрес на лицето. До този адрес е
била изпратена нотариална покана, като служител на нотариуса на три пъти (включително и
в неприсъствен ден) в рамките на повече от един месец (на 26.08.2020 г. в 13.45 ч.; на
05.09.2020 г. в 09.50 ч.- ден събота; на 02.10.2020 г. в 13 ч.) и след събрани данни от съседи
за длъжника (че по- рано е живяла там, но вече се преместила в гр. **********), както и
след извършени справки за работодател (липсващ такъв) и регистрирани адреси (също
липсващи други, различни от вече известния и посетен), е пристъпил към залепване на
уведомление, извършено на входната врата, поради липса на пощенска кутия на място.
Процедурата е изпълнена по правилата на чл. 47 от ГПК и е напълно редовна, като
връчването е действително, доколкото са спазени законовите изисквания, а и договорките
между страните, предвиждащи, че при липса на уведомяване от страна на длъжника, че
същият е сменил адреса си по договора, той носи риска да бъде уведомен на посочения от
него в договора (в случая в заявлението към договора) адрес и да се счита за редовно
информиран от банката, дори и да не е намерен реално там. Кредиторът точно е изпълнил
процедурата, като той не може да бъде санкциониран за сметка на недобросъвестния
длъжник, който се е укрил и сам се е поставил в невъзможност лично да бъде информиран
на адреса си за намерението на банката да обяви предсрочна изискуемост на кредита.
В този смисъл не може да са приеме за основателно възражението в отговора, че това
заявление за издаване на кредитна карта нямало връзка с процесния договор. Датата на
заявлението и на договора е една и съща- 30.08.2018 г., банковият служител с име и подпис
в двата документа е един и същ и номерът на заявлението и на договора съвпадат-
**********,. При това положение няма никакъв спор, че заявлението е послужило именно за
сключване на процесния кредит и то е било иницииращият документ, въз основа на който
ответникът е получил картата си.
Конкретният размер на иска се установява от заключението на вещото лице, прието без
оспорването му от страните, което като краен резултат посочва дължимите от ответника
суми в същите размери, в които са претендирани с исковата молба и в които са били търсени
в заповедното производство. От двете таблици в ССчЕ се установява, че общият размер на
усвоените по картата суми е 5 633, 18 лева, а общата сума на погашенията- 4 425, 48 лева,
като в справката за движението по картовата сметка общата дължима сума е 1 784, 84 лева и
тя включва усвоените суми, приспаднати с погашенията и още дължимите лихви-
4
възнаградителна (цената на предоставената услуга- ползване на парични средства за даден
срок) и мораторна- санкция за забавата. В този размер сумата е търсена с нотариалната
покана и е претендирана по заповедното дело. Очевидно е, че сумата по делото е без
начислените съдебни разноски, държавни такси и адвокатски хонорари, които действително
фигурират като суми в извлечението, но не формират размера на дълга, който е търсен в
този размер още с нотариалната покана, т.е. много преди въпросните разходи по делото да
бъдат направени. Така и оспорването на тези суми в отговора не следва да се взема предвид,
защото е ясно, че разходите се претендират с разноските по настоящото дело, а не
произтичат от извлечението по сметка на кредитната карта.
Наред с това е дължима още такса във фиксиран размер от 15 лева, по приложение към чл.
10 от ОУ, която е предвидена да се начислява при блокиране на картата, наложило се поради
неизпълнението на ответника, свързано със забавата в плащанията и обявяването на
предсрочната изискуемост. Този допълнителен разход по кредита е бил изначално
определен и клиентът е запознат с тарифата, като се е съгласил с размерите на таксите,
подписвайки договора и приложенията за таксите към него.
Така претенциите се явяват изцяло доказани по основание и размер и доколкото сумите
напълно съвпадат с търсените по исковата молба, те следва да се присъдят изцяло, при
положение, че до момента тези суми не са погасени от ответника, а са били дължими от него
по силата на сключения между страните договор за банков кредит.
В заключение следва да се приеме, че в полза на ищеца съществува съответното парично
вземане, по отношение на което вече е била издадена заповед за изпълнение. Вземането за
разноски по заповедта също е дължимо, но според мотивната част на т. 12 от ТР № 4/ 2013 г.
на ОСГТК на ВКС за него съдът в исковото производство следва да се произнесе с изричен
осъдителен диспозитив, който да се отрази в настоящото решение.
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат
направените по делото разноски, които следва да се възложат в тежест на ответника. Такива
надлежно се претендират и макар за тях да не е представен списък по чл. 80 от ГПК, са
налице доказателства, че те са реално заплатени. В тях се включват внесената държавна
такса в размер на 85, 39 лева (лист 29 от делото), заплатени депозит за вещо лице по ССчЕ в
размер на 150 лева (л. 59) и адвокатско възнаграждение на пълномощника на страната в
размер на 427, 19 лева (л. 30). Направените пък от ответника разноски за адвокатско
възнаграждение на пълномощника му си остават за сметка на страната, без да се възлагат на
другата.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че със заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК № 1451/
11.02.2021 г., издадена по частно гр. дело № 2077/ 2021 г. на ПРС, Х гр. с-в, Р. Г. Д., ЕГН:
**********, от *****************************************, ДЪЛЖИ на „Юробанк
България” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, район
5
„Витоша“, ул. „Околовръстен път” № 260, представлявано от **** *** Д. Ш. и ***** М.В.,
следните суми: сумата от 1 784, 84 (хиляда седемстотин осемдесет и четири лева и
осемдесет и четири стотинки) лева- главница, дължима по договор за издаване на кредитна
карта **********, от 30.08.2018 г. и сумата в размер на 15 (петнадесет) лева- такси за
периода 12.08.2019 г.- 26.01.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на заявлението- 03.02.2021 г., до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Р. Г. Д., ЕГН: **********, от *****************************************,
да заплати на „Юробанк България” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: град София, район „Витоша“, ул. „Околовръстен път” № 260, представлявано от
**** *** Д. Ш. и ***** М.В., направените разноски по заповедното производство, както
следва: 36 (тридесет и шест лева) лева за държавна такса и 360 (триста и шестдесет) лева- за
юрисконсултско възнаграждение, както и разноските по настоящото дело: държавна такса в
размер на 85, 39 (осемдесет и пет лева и седемдесет стотинки) лева, депозит за вещо лице в
размер на 150 (сто и петдесет) лева и адвокатско възнаграждение в размер на 427, 19
(четиристотин двадесет и седем лева и деветнадесет стотинки) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив:___/п/____________________
6