РЕШЕНИЕ
Номер 4723.11.2020 г.Град гр. Брезник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – БрезникII -ри наказателен състав
На 23.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛИН К. ХАЙДУШКИ
Секретар:М. Р. Г.
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИН К. ХАЙДУШКИ Административно
наказателно дело № 20201710200072 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалван е електронен фиш (ЕФ), серия К, № ***** на ОД на МВР-Перник, с който на Ю.
Й. Б. , ЕГН:**********, адрес: с. ************, като законен представител на „Ви Ем“ ЕООД,
ЕИК*********** е наложено административно наказание глоба в размер на 150 лв. (сто и петдесет
лева) на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 3, т. 3 от Закона за движението по пътищата
(ЗДвП) за нарушаване на чл. 21, ал. 1 от същия закон.
По изложени в жалбата доводи жалбоподателят Ю. Й. Б. моли ЕФ да бъде отменен като
неправилен и незаконосъобразен. Лично не участва в хода на съдебното производство, в което се
представлява от процесуалния си представител адв. К. С. от АК-Перник, който поддържа жалбата,
допълвайки аргументи за допуснати съществени процесуални нарушения, както и за нарушение на
материалния закон. Твърди, че липсват доказателства, че моторното превозно средство е за
обществен превоз на пътници, с оглед приложената санкционна норма на чл. 182, ал. 3 от ЗДвП,
като счита, че сама по себе си дейността, свързана с управление на автобуса не я превръща
автоматично в обществен превоз на пътници, ако не е налице съответния лиценз или пък ако
превозът не е извършван съгласно Наредба № 2 от 15.03.2002 г. за условията и реда за
утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с
автобуси. Претендира за направени разноски пред всички инстанции по делото.
Въззиваемата страна ОД на МВР-Перник– редовно призована, не изпраща представител за
съдебно заседание.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени доказателства и служебно провери
правилността на обжалвания ЕФ намира за установено следното:
Жалбата е подадена в предвидения в закона срок и от лице, имащо правен интерес, поради
което е допустима, а разгледана по същество последната е основателна.
1
От фактическа страна:
На 04.05.2019г. в с. Неделково, община Трън, на път II-63, км 34, МПС, „И. *****“, вид
Автобус, с рег. № РК****ВМ, собственост на „Ви Ем“ ЕООД, ЕИК*********, гр. Перник, с
управител Ю. Й. Б. , е управляван със скорост от 72 км/ч. при валидно за населеното място
ограничение за движение със скорост до 50 км/ч, въведено с ПЗ Д11. Установено и заснето с
автоматизирано техническо средство № TFR1-M 632.
След преустановяване на извършвания контрол на скоростния режим на движещите се
МПС на посочената дата и място бил изготвил протокол съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение, който бил регистриран на 07.06.2019 г. с
№ 1158р-4601.
При направена справка в централна база–КАТ било установено, че цитираният автобус,
чиято скорост на движение е отчетена, е собственост на „Ви Ем“ ЕООД, ЕИК************, чийто
законен представител е именно жалбоподателя. За констатираното нарушение против него е
издаден от ОД на МВР-Перник процесния ЕФ серия К, № *********, в който след приспадане на
допустимата грешка отчетената скорост била редуцирана на 72 км/ч, като било посочено, че
превишаването на максимално допустимата скорост на движение било с 22 км/ч. За нарушаване на
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП му е наложено на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 3, т. 3 от ЗДвП
административно наказание глоба в размер на 150 лв. (сто и петдесет лева). Жалбоподателят не се
възползвал от правото си по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП да предостави в ОД на МВР Перник писмена
декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за
управление на моторно превозно средство, а обжалвал ЕФ с процесната жалба пред съда.
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена по несъмнен начин,
предвид приетите писмени доказателства, а именно: справка от централна база данни- КАТ,
доказваща, че автобус „********, с рег. № РК****ВМ е собственост на „Ви Ем“ ЕООД,
ЕИК********, което не се и оспорва от жалбоподателя. Съдебният състав кредитира към
доказателствения материал и протокола от 07.06.2019 г. за използване на автоматизираното
техническо средство, съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., справка от
Търговския регистър, Протокол № 17 – ФМИ от 28.01.2013г. Протокол № 2 от 2018г. от проверка
на мобилна система за видеоконтрол TFR1-M и отговор от КАТ за вида МПС.
От правна страна:
Обжалваният ЕФ е издаден от компетентен орган съгласно чл. 189, ал. 4, изр. 2-ро от ЗДвП,
защото ОД на МВР-Перник е съответната териториалната структура на Министерство на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, тъй като с. Неделково попада в
територията на община Трън.
Не е спорно, че автобус „**********, с рег. № РК****ВМ е собственост на „Ви Ем“ ЕООД,
ЕИК********, чийто законен представител е именно жалбоподателя Ю. Й. Б. , поради което и
2
правилно в съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 5, вр. чл. 188, ал. 2 от ЗДвП е била
ангажирана неговата административнонаказателна отговорност. От страна на жалбоподателя не се
навеждат и възражения, че друго лице е извършило нарушението, както и не са налице
доказателства за евентуално упражняване, в законовия 14-дневен срок от получаване на фиша, на
правото по чл. 189, ал. 5 и ал. 6 от ЗДвП. Съдът прие като довод, че не са налице последно
посочените хипотези, и самия факт, че подадената жалба е именно срещу процесния ЕФ.
Безспорно установено е по делото, че процесното нарушение е заснето с автоматизирано
техническо средство № TFR1-M 632. Същото е одобрено на 28.01.2013 г. тип средство за
измерване съгласно приетото като писмено доказателство протокол от проверка № 17/28.01.2013г.,
издадено от Българския институт по метрология, като същевременно е отговаряла на съответните
технически изисквания, предвид приобщения към доказателствения материал протокол за
последваща проверка №2/2018г. Предвид изложеното по-горе съдът приема, че използването на
заснемащото автоматизирано техническо средство е станало при спазване на изискванията за
техническата изправност на измервателния уред. По категоричен начин се доказа, че процесното
автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта на моторни превозни средства
работи в автоматичен и автономен режим, без участие и намеса от служител, който само разполага
техническото средство, въвежда необходимите параметри за контрол и изключва същото при
приключване на работа. Самата система измерва скоростта на преминаващите автомобили, като
заснема само тези, движещи се с превишена скорост и автоматично разпознава регистрационния
номер на МПС-то. От съдържанието на кредитирания по делото като писмено доказателство
протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., който е официален документ, се
установява по несъмнен начин, използването на автоматизираното средство именно на мястото на
извършване на нарушението – на път II-63, км 34 в с. Неделково, община Трън, като изрично е
посочено и че се касае за населено място, където максимално разрешена скорост е от 50 км/ч.
Същевременно и в самата разпечатка на изготвеното статично изображение на която е заснет
процесния автомобил са създадени автоматично данни, сочещи, че извършеното заснемането на
нарушението с автоматизираното техническо средство е осъществено в с. Неделково, което е
населено място. Ето защо съдът приема за доказано, че ограничението на скоростта на процесното
място е общоважимото такова за населено място – 50 км/час. Разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от
ЗДвП е категорична, че когато самото нарушение е установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган на нарушителя се издава ЕФ.
Това е специална норма по отношение на разпоредбите, регулиращи общия ред за налагане на
административно наказание по ЗАНН, като същата дерогира приложението на чл. 42 и чл. 57 от
ЗАНН.
Съдът намира за безспорно установено, че посочената скорост от 75 кв/ч в статичното
изображение (което представлява веществено доказателствено средство от категорията на
визираните в чл. 189, ал. 15 от ЗДвП), с която се е движел автобусът към момента на констатиране
на нарушението, е точно измерената от автоматизираното техническо средство. В ЕФ коректно е
приспаднат в полза на нарушителя толеранса от допустимата техническа грешка при измерването
на скоростта, като същата е редуцирана на 72 км/ч, като е конкретизирана и разликата между
засечената и разрешената скорост - 22 км/ч.
Въпреки всичко изложено по-горе, съдът намира, че е допуснато съществено процесуално
3
нарушение ограничаващо правото на защита на жалбоподателя и водещо до отмяна на процесния
ЕФ, като съображенията са следните:
Не е спорно, че издателят на обжалвания акт е приел, че нарушението е извършено с
моторно превозно средство за обществен превоз на пътници, с оглед санкционната разпоредба на
чл. 182, ал. 3, т. 3 от ЗДвП, въз основа на която е наложил административното наказание на
жалбоподателя. В § 6, т. 29 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП и в § 1, т. 1 от
Допълнителните разпоредби на Закона за автомобилните превози (ДР на ЗАвтПр) е посочено, че
обществен превоз е този, който се извършва с превозно средство срещу заплащане. Съгласно § 1, т.
3 от ДР на ЗАвтПр превоз на пътници е дейност на физическо или юридическо лице, регистрирано
като търговец, за превоз на пътници срещу заплащане, която се осъществява със специално
конструирани и оборудвани моторни превозни средства независимо дали са натоварени или не.
Същевременно общественият превоз на пътници се извършва от превозвач, който притежава
лиценз за извършване на превоз на пътници. В процесния случай не е спорно, че в съдържанието
на обжалвания ЕФ е посочен вида на превозното средство, като същото е индивидуализирано като
автобус. В хода на административнонаказателното производство, обаче, не е приобщено нито едно
доказателство, че същият е бил регистриран за превоз на пътници, тъй като приложената справка
от централна база–КАТ не съдържа такива данни или пък доказателства, че е осъществявал
обществен превоз по утвърдена транспортна схема съгласно Наредба № 2 от 15.03.2002 г. за
условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени
превози на пътници с автобуси. При това положение наказващият орган е санкционирал
жалбоподателя на основание на санкционна норма, без да докаже обективен елемент от нейния
състав, а именно, че нарушението е извършено с моторно превозно средство за обществен превоз
на пътници, което дискредитира издадения ЕФ като правилен и законосъобразен, поради което и
същият следва да се отмени.
По разноските:
Искането за присъждане на разноски е направено своевременно в хода на съдебното
производство от страна на пълномощника на жалбоподателя, като последният има право на такива
предвид изхода на делото – отмяна на обжалвания ЕФ и с оглед разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от
ЗАНН, препращаща към чл. 143 от Административнопроцесуалния кодекс. От съдържанието на
приложените по делото договори за правна защита и съдействие от 25.02.2020 г., пред
Административен съд Перник се установява, че договореното адвокатско възнаграждение в размер
на 300 лв.; от договор за правна защита и съдействие от 02.12.2019г. пред Районен съд Трън се
установява, че договореното адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. и от договор за
правна защита и съдействие от 01.10.2020г. пред Районен съд Брезник, че договореното
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. които жалбоподателят е заплатил в брой на адвокат
К. С. от АК-Перник, поради което и въззиваемата страна ОД на МВР Перник следва да бъде
осъдена да заплати от бюджета си в полза на жалбоподателя Ю. Й. Б. , като законен представител
на „Ви Ем“ ЕООД, ЕИК******** направени по-горе съдебни разноски в общ размер на 900лева.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш, серия К, № ******* на ОД на МВР-Перник, с който на Ю. Й.
Б. , ЕГН:**********, адрес: с. ***************, като законен представител на „Ви Ем“ ЕООД,
ЕИК******** е наложено административно наказание глоба в размер на 150 лв. (сто и петдесет
лева) на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 3, т. 3 от Закона за движението по пътищата за
нарушаване на чл. 21, ал. 1 от същия закон.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Перник, с адрес гр.
П********* да заплати на Ю. Й. Б. , ЕГН:**********, адрес: с. *****************, като законен
представител на „Ви Ем“ ЕООД, ЕИК********** сумата в размер на 900 лв. (деветстотин лева),
представляваща направени от лицето в производствата пред АС-Перник, ТРС и БрРС разноски за
адвокатско възнаграждение за един адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Перник в
14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Брезник: _______________________
5