№ 201
гр. Бл***град, 22.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛ***ГРАД, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Гергана М. Симеонова
при участието на секретаря Димитрина В. Павлова
като разгледа докладваното от Гергана М. Симеонова Административно
наказателно дело № 20231210201760 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Г. Й. Т. с ЕГН ********** с адрес гр. ****
срещу Наказателно постановление № 23-1899-000214/03.11.2023 г., издадено от
началника на 01 РУ Бл***град, с което на жалбоподателя на основание чл.174, ал.1, т.2
ЗДВП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000лв. и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца за нарушение на чл.5,
ал.3, т.1 ЗДвП и на основание чл.183, ал.1, т.1 ЗДВП е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 10лв. за нарушение на чл.100, ал.1 т.2 ЗДвП
В жалбата се релевират доводи за неправилност и необоснованост на атакуваното
наказателно постановление, както и че при издаването му са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Навежда се, че съставените АУАН и НП не
отговаряли на предвидените към съдържанието им изисквания, като описанието на
нарушението било непълно и неясно, без да са посочени всички съставомерни
елементи на фактическия му състав. Посочва се, че наказателното постановление е
издадено при неизяснена фактическа обстановка, като жалбоподателят не е управлявал
МПС на посочените в НП време и място Твърди се, че жалбоподателят не е извършил
описаното в НП нарушение. Оспорват се резултатите от техническото средство и
техническата му изправност към 25.10.2023г. Сочи се, че влошаването на
здравословното състояние на жалбоподателя след извършената му проверка било
причината да закъснее с 4 минути от определеното му време за явяването му в СПО
при МБАЛ Бл***град. Отказът да му бъде взета кръвна проба се определя като
нарушение на предвидената в Наредба №1 /19.07.2017 г. процедура и лишаването му от
възможността да опровергае показанията на техническото средство.
По изложените съображения се прави искане за отмяна на обжалваното
наказателно постановление и се претендира присъждане на направените по делото
разноски.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован се представлява от
1
адв.Т., който поддържа изложените във въззивната жалба доводи.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Представено е
писмено становище, в което се прави искане за оставяне на въззивната жалба без
уважение и се релевира възражение за прекомерност на претендираните разноски за
адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно постановление,
доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено
от фактическа страна следното:
На 25.10.2022 г. свидетелите Р. Бл*** и В. П. - служители на 01 РУ Бл***град
изпълнявали служебните си задължения в гр. Бл***град. Около 22.28 ч. полицейските
служители забелязали, че на бул. „Св.Св. Кирил и Методий“ водачът на л.а. “БМВ
740Д Х Драйв“ с рег. № *** извършва забранена от пътната маркировка маневра
обратен завой, поради което решили да извършат проверка на автомобила.
Полицейските служители спрели за проверка л.а. “БМВ 740Д Х Драйв“ с рег. №
***, който се движел по бул. „Св. Св Кирил и Методий“ срещу магазин „Тренер БГ“ в
посока от ул. „Илинден“ към ул. „Владо Черноземски“. При проверка на документите
за самоличност на водача, Б. и П. установили, че автомобилът се управлява от
жалбоподателя Г. Т..
Полицейските служители усетили специфичен мирис на алкохол от
жалбоподателя, който им заявил, че изпил една или две чаши вино, поради което
решили да извършат проверка за наличие на алкохол в кръвта на водача. Свидетелят Б.
извършил проверка на Т. с техническо средство „Алкотест Дрегер“ 7510 фабр. №
ARNA 0193. Техническото средство отчело проба № 3070 от 22.28 ч. на 25.10.2023 г.
/л. 12/ с концентрация 1.16 промила количество алкохол в кръвта, измерен в издишания
от жалбоподателя въздух.
На Т. бил издаден и връчен талон за медицинско изследване № 134430, в който е
отразен отчетеният от техническото средство резултат. С издадения талон за
изследване на жалбоподателя е указано, че следва да се яви в СПО при МБАЛ -
Бл***град в срок от 40 минути, считано от връчването на талона. Екземпляр от талона
за медицинско изследване със залепен на него стикер съответстващ на номера на
талона е връчен на Т. в 23.35ч. на 25.10.2023 г.
При изрично изискване от страна на служителите на 01 РУ – Бл***град,
жалбоподателят не представил свидетелството за регистрацията на МПС, което
управлява.
При така направените констатации, свидетелят Б. приел, че жалбоподателят е
нарушил разпоредбата на чл. 5, ал.3, т.1 ЗДвП и чл.100, ал.1, т.2 ЗДвП, поради което на
същата дата в негово присъствието и на свидетеля П. съставил АУАН серия
GA№643589.
Жалбоподателят се явил с СПО при МБАЛ Бл***град за вземане на биологични
проби за концентрация на алкохол в кръвта в 00.19ч. на 26.10.2023 г., което било с
четири минути след определеното му време.
Въз основа на АУАН № GA№643589/25.10.2023 г. началникът на 01 РУ Бл***град
издал обжалваното наказателно постановление, което е връчено на Т. на 03.11.2022 г.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на
разпитаните от съда свидетели В. П., Р. Б., *** и Г. **** и от приобщените към
доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства: писмо от
ОДМВР-Бл***град, 01РУ гр.Бл***град УРИ *********/11.01.2024 г., копие от заповед
№8121з-1632/02.12.2021 г., ведно с копие от Заповед №244з-2800/30.08.2023 г. и
2
Заповед №8121к[1]12934/7.10.2023 г., копие от плик с клеймо, писмо от „МБАЛ“
гр.Бл***град с Изх. № 11-00-2/05.01.2024 г., лист за преглед на пациент в СПО,
извадка от книгата за алкохолни проби, заявление от Р. Б. от 26.01.2024 г писмо УРИ
18991102/15.02.2024 година, удостоверение за актуализация на професионалната
квалификация на Р. Б., заповед № 244з2518/2023 година, Писмо от 01 РУ Бл***град с
рег. №189900-2162/04.04.2024 г. ведно с докладна записка с рег. №1899р-
6719/04.04.2024 г. Писмо от 01 РУ Бл***град с УРИ 189900- 7438/20.11.2023 г.; Копие
на АУАН Серия GA акт №643589/25.10.2023 г.; Копие на талон за изследване №134430
от 25.10.2023 г.; Копие на докладна записка от Р. Б. от 26.10.2023 г.; Копие на ЗППАМ
№709/25.10.2023 г. с №в АИС – АНД 23-1899-000105/25.10.2023 г.; Копие на справка в
централна база – КАТ по рег. номер подобен на ***; Копие на резултати от Drager
Alcotest 7510 №3070 от 25.10.2023 г.; Копие на преминали последваща проверка
анализатори на алкохол в дъха, в „Лаборатория за проверка на анализатори на алкохол
в дъха и радар скоростомери с рег. №3286р-43419/29.08.2023 г.; Копие на
удостоверение на Р. Д. Б. от факултет „Полиция“ гр. София за актуализация на
професионалната квалификация; Копие на писмо от 01 РУ Бл***град с УРИ 1899р-
20615/26.10.2023 г.; Копие на заповед №8121з-1632/02.12.2021 г.; Копие на заповед
№244з-1039/27.03.2023 г.; Копие на заповед №244з[1]415/14.02.2022 г.; Копие на
заповед №244з-735/14.03.2022 г.; Копие на справка за нарушител/водач за Г. Й. Т..
В основата на фактическите си изводи, съдът постави показанията на свидетелите
Бл*** и П., предвид тяхната непротиворечивост, хронологична издържаност и
подкрепата им от разпечатката от техническото средство, с което жалбоподателят е
изпробван за наличие на алкохол в издишания въздух и издадения талон за изследване.
Показанията на полицейските свидетели се характеризират с висока
доказателствена стойност с оглед незаинтересоваността им от изхода на делото и
възпроизвеждането на преките им възприятия за относими към предмета на доказване
обстоятелства .
Районният съд подходи критично към показанията на **** и **** с предвид
приятелските им отношения с жалбоподателя, като достоверността на показанията им
следва да бъде оценена въз основа на съответствието им с доказателствената
съвкупност и наличието на логически несъответствия. Извършването на тази преценка
от съда, обуславя извод за частично кредитиране на показанията на двамата свидетели.
Въззивната инстанция кредитира показанията на тези свидетели, съдържаща данни за
управлението на автомобила от жалбоподателя на описаните в НП време и място,
предвид подкрепата им от показанията на полицейските служители. Съдът не се
довери на показанията на **** и **** за влошаване на здравословното състояние на Т.,
в степен, че да не му позволи явяването му СПО – Бл***град преди 00.15ч. на
26.10.2023 г. и прегледа на Т. от медик в бар „Радина“. В тези им части показанията на
свидетелите не са подкрепени от други доказателства, поради което съдът ги приема
като част от защитната позиция на жалбоподателя.
Като достоверни следва да се кредитират показанията на д-р *** предвид тяхната
пълнота, логичност, непротиворечивост и съответствието им с лист за преглед на
пациент и извадка от книгата за алкохолни проби /л.59-62/. Показанията на д-р *** са
доказателствен източник за часа на явяването на жалбоподателя в СПО при МБАЛ –
Бл***град и придружаването му от лице, представило се за негов адвокат, който
заявил, че идват след определеното време за явяване и „няма как“ да бъде взета кръвна
проба на жалбоподателя. Показанията на д-р *** установяват и здравословно
състояние на Т., което независимо от повишеното артериално налягане не налагало
незабавна лекарска намеса, като жалбоподателят отказал да му бъдат предоставени
3
медикаменти.
Като изясняващи релевантни към предмета на делото обстоятелства, районният
съд кредитира и надлежно приобщените писмени доказателства, които не се
опровергават от доказателствената съвкупност.
Кредитираните части на показанията на **** и ****, показанията на полицейските
служители и д-р ***, съставеният АУАН и разпечатка от „Алкотест Дрегер“ 7510 с
идент. фабр. № ARNA 0193 проба № 3070 съдържат данни за всички съществени
елементи от нарушението на чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП, а именно - движението на
автомобила, мястото и посоката на движение, мястото на спирането за проверка и
извършването на самата проверка, самоличността на водача, извършената му проверка
за концентрация на алкохол в кръвта чрез техническото средство и установения от
изпробването резултат. Показанията на Б. установят и че при извършената му проверка
водачът не е носил свидетелство за регистрация на МПС, което управлявал.
Изправността на техническото средство към 25.10.2022 г. се установява от
приложения по делото списък /л.33/, съгласно който на 29.08.2023 г. „Алкотест
Дрегер“ 7510 с фабр № ARNA 0193 е преминал успешно периодична проверка със срок
на валидност 6 месеца.
Съгласно Удостоверение за актуализация за професионалната квалификация,
издадено от Академията на МВР свидетелят Бл*** е преминал обучение за работа с
техническо средство „Алкотест Дрегер“ 7510.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна
следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок за
обжалване определен по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (НП е връчено на 03.11.2023г., а жалбата е
от 15.11.2023 г.), и е насочена срещу обжалваем административно-наказателен акт,
поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображенията:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е
инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка
относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и НП са
издадени от компетентни органи - АУАН е съставен от мл. инспектор в 01 РУ
Бл***град в съответствие с чл. 189, ал. 1 ЗДВП след проведено обучение и писмен
изпит съгласно Заповед 244з-1039/17.03.2023 г. издадена от директора на ОДМВР
Бл***град в изпълнение на Заповед №8121-1632/02.12.2021 г. на министъра на
вътрешните работи. Атакуваното НП е издадено от орган, надлежно упълномощен на
основание чл.189, ал.12 ЗДвП със същата Заповед №8121-1632/02.12.2021 г. на
министъра на вътрешните работи, която заповед е и коректно посочената в
санкционния акт. Предвид горното актосъставителят и наказващият орган са
материално и териториално компетентни да установят нарушението и да наложат за
него административно наказание.
Съставеният АУАН и издаденото НП са в предвидената от закона писмена форма
и съдържание, при спазване на установения ред и в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3
ЗАНН. Спазена е и законово регламентираната процедура по съставянето и връчването
им, като съдържат всички изискуеми съобразно разпоредбите на чл.42 ЗАНН и чл.57
ЗАНН реквизити. Релевантните за обективната съставомерност на двете нарушения
признаци са описани по ясен и конкретен начин, като дадената правна квалификация
съответства на словесното им описание.
4
Предвид изложеното съдебният състав не констатира допуснати в хода на
административнонаказателното производство съществени нарушения на
процесуалните правила, обуславящи отмяна на санкционния акт.
Районният съд намира наказателно постановление, предмет на настоящия съдебен
контрол и за материалноправно законосъобразно.
По отношение на нарушението на чл. 5, ал.3, т.1 ЗДвП:
С разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1, пр.1 ЗДвП по императивен начин на водача на
пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда.
От обективна страна на 25.10.2023 г. на посоченото в НП място Т. е управлявал
моторно превозно средство – лек автомобил л.а. “БМВ 740Д Х Драйв“ с рег. № *** с
концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно 1.16на хиляда,
установено с техническо средство „Алкотест Дрегер“ 7510 с фабричен № ARNA 0193.
Концентрацията на алкохол в кръвта на жалбоподателя към момента на
управление на МПС е установено при стриктно спазване на правилата на Наредба
№1/19.07.2017г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични
вещества или техни аналози /Наредба №1/19.07.2017 г /
Съгласно чл.3 от Наредба №1/19.07.2017г. при извършване на проверка на място
от контролните органи концентрацията на алкохол в кръвта се установява с техническо
средство.
По делото се установява, че след като полицейските служители установили
управлението на МПС от жалбоподател е извършена проверка на Т. за наличие на
концентрация на алкохол в кръвта му с техническо средство „Алкотест Дрегер“ 7510 с
фабричен № ARNA 0193.
На същата дата е съставен и АУАН, и попълнен талон за изследване № 134430,
който на основание чл. 6, ал.6 Наредба №1/19.07.2017 г. е връчен на жалбоподателя,
като са вписани мястото, където да се извърши установяването – СПО при МБАЛ -
Бл***град Бл***град и срокът за явяване /съобразен с чл. 6, ал.6 т.2 Наредба
№1/19.07.2017 г. / – 40 минути, считано от връчването на талона в 23.35ч. на 25.10.2023
г.
Съгласно представения от МБАЛ Бл***град писмен отговор и показанията на д-р
***, жалбоподателят се е явил за вземане на биологични проби за концентрация на
алкохол в кръвта четири минути по-късно от определеното му с талона време, поради
което д-р *** е отказала да му вземе кръвна проба.
При конкретиката на случая, на основание чл.6, ал.10 от Наредба №1/19.07.2017г.,
според който концентрацията на алкохол в кръвта се установява въз основа на
показанията на техническото средство за установяване концентрацията на алкохол в
кръвта при неявяване на жалбоподателя в определения срок на посоченото място,
напълно законосъобразно концентрацията на алкохол в кръвта му е установена
посредством резултата от извършената с „Алкотест Дрегер“ 7510 с фабричен ARNA
0193 проверка.
По изложените вече съображения съдът приема, че не са съществували причини от
обективен характер, които да са препятствали явяването на Т. в рамките на
определеното му време, доколкото същото не само е определено правилно от
полицейските служители, но предвид отдалечеността на мястото на извършената му
проверка от сградата на СПО при МБАЛ Бл***град, е било повече от достатъчно при
желание за добросъвестно изпълнение на съдържащото се в талона указание за
явяването му в СПО.
Изложените съображения и отсъствието на каквито и да било данни за
5
процесуални нарушения, които да компрометират процедурата по извършената с
техническото средство проверка, обуславят извод за стриктно спазване на
регламентирания с Наредба №1/19.07.2017г. ред за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта на Т..
С оглед горното доказателствената съвкупност по делото установява по несъмнен
начин, че на описаните в наказателното постановление време и място жалбоподателят
е управлявал МПС, с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно
1,16 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство „Алкотест дрегер“
7510 с фабричен № ARNA 0193.
От субективна страна жалбоподателят е извършил деянието виновно при
условията на единствено възможната в случая форма на умисъла /предвид формалния
характер на нарушението/- пряк умисъл.
Нарушението по чл.5, ал.3, т.1, пр.1 ЗДвП може да се извърши само умишлено,
като не е необходимо деецът да съзнава точната концентрация на алкохол в кръвта си,
респ. наличието й над 0,5 промила. Доколкото извършеното нарушение е на
формалното извършване, то деецът не следва да предвижда настъпването на конкретен
престъпен резултат. Достатъчно е да съзнава, че управлява автомобила след употреба
на алкохол, както и да цели управлението на автомобила, въпреки употребения
алкохол. Каква точно концентрация на алкохол в кръвта на жалбоподателя е обхваната
от умисъла му е ирелевантно за съставомерността на деянието по чл.5, ал.3, т.1, пр.1
ЗДвП.
В случая жалбоподателят е съзнавал, че управлява МПС след употреба на алкохол
/което потвърди и в хода на съдебното следствие/, въпреки съществуващата законовата
забрана за това, съзнавал е неправомерността на деянието си, предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици и с действията си пряко ги е целял.
Санкционната разпоредба на чл.174, ал.1, т.2 ЗДвП предвижда, че който управлява
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на
алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо
средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в
издишвания въздух над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително се наказва с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 12 месеца и
глоба 1000 лв.
Предвид абсолютно определените от законодателя вид и размер на санкциите и
установената по делото концентрация на алкохол в кръвта от 1,16 на хиляда, съдът не
разполага с възможността за евентуалното им ревизиране .
По отношение на нарушението по чл.100, ал.1, т. ЗДвП:
Съгласно чл.100, ал.1, т.2 ЗДвП водачът на моторно превозно средство е длъжен
да носи свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, което управлява,
и за тегленото от него ремарке;.
В настоящия случай се установи безспорно, че на посочените в АУАН и НП време
и място, жалбоподателят не е носил свидетелство за регистрация на управлявания от
него автомобил.
От показанията на Б. се установи, че въпреки изричното поискване на посочения
документ от страна на полицейските служители, Т. не го е предоставил.
Нарушението е осъществено от жалбоподателя при пряк умисъл като форма на
вина - съзнавал е общественоопасния характер на деяниято си (че не носи свидетелство
за регистрация на управлявания от него автомобил), че така нарушава правилата за
движение по пътищата и въпреки това е управлявал лек автомобил.
Съгласно санкционната разпоредба на чл.183, ал.1, т.1 ЗДвП с глоба 10,00 лева се
6
наказва водач, който не носи определените документи - свидетелство за управление и
свидетелство за регистрация на управляваното моторно превозно средство. Доколкото
предвидената за нарушение глоба е в абсолютно определен размер, безпредметно се
явява излагането на съображения относно нейната индивидуализация.
Изложените съображения обуславят извод, че не са налице основания за изменение
или отмяна на атакуваното наказателно постановление. Ето защо депозираната жалба
следва да се остави без уважение като неоснователна, а атакуваното с нея наказателно
постановление да се потвърди в цялост като законосъобразно и обосновано.
В случая предвид потвърждаването на НП, неоснователно се явява направеното от
процесуалния представител на жалбоподателя искане за присъждане на разноските по
делото, за заплащане на адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал.9 ЗАНН Районен съд Бл***град, НО, 7-
ми състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-1899-000214/03.11.2023 г.,
издадено от началника на 01 РУ Бл***град, с което на Г. Й. Т. с ЕГН ********** с
адрес гр. **** на основание чл.174, ал.1, т.2 ЗДВП е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 1000лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 12 месеца за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП и на основание чл.183, ал.1, т.1
ЗДВП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10лв. за нарушение
на чл.100, ал.1 т.2 ЗДвП..
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII от АПК
пред Административен съд Бл***град, в 14-дневен срок от получаване на съобщението
от страните.
Съдия при Районен съд – Бл***град: _______________________
7