№ 2978
гр. София, 04.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20211110172625 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на /фирма/ срещу КР. М. Н., с
която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. №
56836/2021г. на СРС, 40 състав, а именно: 2 803,37лв., представляващи задължения за
предоставени ВиК услуги за имот с адрес: /населено място/, клиентски № *********, за
периода от 01.03.2019г. до 04.06.2021г., ведно със законната лихва от 01.10.2021г. до
изплащане на вземането, и 119,32лв., представляващи мораторна лихва върху
главницата за периода от 01.04.2019г. до 04.06.2021г.
Ищецът твърди, че между страните са налице облигационни правоотношения по
договор за предоставяне на ВиК услуги при общи условия. Посочва, че ответникът е
потребил вода на сочената стойност, но не я е заплатил, поради което дължи както
стойността й така и лихва за забава.
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъде
признато за установено, че ответникът му дължи претендираните суми.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с
който оспорва предявените искове. Оспорва ответникът да е доставял, отвел и
пречистил вода на сочената стойност до имота. Счита също, че цената не отговаря на
установената от КЕВР.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно
кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
1
По делото не е спорно и е отделено за такова с доклада по чл. 146 ГПК, че
процесният имот е водоснабден и страните се намират в облигационно
правоотношение по договор за предоставяне на ВиК услуги, по който ищецът е
доставчик на услуги, а ответникът потребител (клиент).
Спорни са обстоятелствата относно количеството предоставени ВиК услуги през
процесния период и тяхната парична равностойност.
За изясняване на горните обстоятелства по делото е допусната, изслушана и
приета съдебно-техническа експертиза, която не е оспорена от страните и съдът
кредитира. От нея се установява, че процесният имот е водоснабден, като през
процесния период консумацията е изчислявана на база брой обитатели (трима)
съгласно чл. 39, ал. 5 и 6 от Наредба № 4 на МРРБ за потребители без индивидуални
водомери. Вещото лице посочва, че за периода 02.02.2019г.-01.06.2021г. е начислена
консумация от общо 1006,027 куб. м. на база брой обитатели (3-ма) и 59,914 куб. м. са
разпределените количества общо потребление. Експертът е заключил, че стойността на
това количество възлиза на 2803,37лв., като същата съответства на одобрените от
ДКЕВР цени.
По делото не е спорно, че процесният имот се намира в сграда в режим на
етажна собственост. Съгласно чл. 11, ал. 4 от Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, при сгради - етажна собственост и водоснабдявани обекти
с повече от един потребител, всеки потребител поставя индивидуални водомери.
Съгласно ал. 5 на същия член, доставката, монтажът, проверката, поддържането и
ремонтът на индивидуалните водомери са задължение на потребителите. От това
следва, че задължение за потребителя (клиента) е да монтира и поддържа изправен
индивидуален водомер (измервателен уред) в имота си. Ответникът не твърди и
доказва да е изпълнил това свое задължение през процесния период. Ето защо, когато
потребеното количество не може да бъде отчетено въз основа на монтиран водомер,
същото се изчислява по реда на чл. 39, ал. 5 и 6 от Наредбата - по 6 куб. м. при
топлофицирано жилище и по 5 куб. м. - при нетоплофицирано жилище за всеки
обитател (т. 1), като до поставянето на индивидуални водомери в сгради - етажна
собственост, или на водопроводно отклонение с повече от един потребител,
определените в ал. 5 количества вода се завишават всяко тримесечие с по 1,0 куб.м за
всеки обитател (ал. 6). С оглед на това, правилно количеството доставена вода е
изчислявано по този ред въз основа на броя на обитателите, след като ответникът не е
изпълнил задължението си да монтира индивидуален водомер в имота си и/или да го
поддържа в изрядно метрологично състояние.
В тежест на ищеца е да докаже обаче, че броят на обитателите в имота е трима,
като съдът изрично му е указал това в проведеното на 29.03.2022г. открито съдебно
заседание, като в изпълнение на задължението си по чл. 146, ал. 2 ГПК му е указал, че
не сочи доказателства за това обстоятелство. Същият не е провел активни действия за
установяването му. Непровеждането на доказване на този факт налага съдът да приеме,
че същият не се е осъществил. Ето защо, консумацията следва да бъде определена на
база 1 /един/ потребител, а именно самият ответник. От това следва, че стойността на
потребената вода за процесния период възлиза на 934,46лв. (една трета част от
2803,37лв.), до който размер искът за главното вземане се явява основателен, а за
разликата до пълния предявен размер подлежи на отхвърляне.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от действащите в отношенията между страните общи
условия към договора, приложени към заповедното дело, потребителите са длъжни да
заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след
датата на фактуриране. С изтичането на 30-дневния срок, настъпва изискуемостта на
2
вземането и съгласно чл. 84, ал. 1 ЗЗД длъжникът изпада в забава от този момент, като
дължи обезщетение в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Ответникът,
чиято е доказателствената тежест, не твърди и доказва да е погасил задълженията на
падежа. Ето защо, дължи лихва за забава върху главното вземане. Нейният размер за
признатото за установено вземане от 934,46лв. възлиза на 39,77лв. за периода
01.04.2019.-04.06.2021г., изчислен на основание чл. 162 ГПК с помощта на интернет
калкулатор.
По изложените съображения, акцесорният иск за лихва за забава се явява
основателен до размер на сумата от от 39,77лв. и подлежи на отхвърляне за разликата
до пълния предявен размер от 119,32лв.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни съразмерно на
уважената и отхвърлената част от исковете.
За заповедното производство ищецът е направил разноски в размер на 108,45лв.,
от които съразмерно следва да му се присъдят 36,15лв.
За заповедното производство ответникът не е доказал извършването на
разноски.
За исковото производство ищецът е доказал направата на разноски в размер на
103,68лв. за държавна такса и 350лв. за експертиза, като претендира и юрк.
възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК му определя на 100лв. От
общия размер на разноските – 553,68лв., съразмерно на уважената част от исковете
следва да му се присъди сумата от 184,56лв.
За исковото производство ответникът е доказал разноски в размер на 500лв. за
платено адв. възнаграждение, като съдът намира направеното възражение за
прекомерност за неоснователно, тъй като този размер надвишава незначително
минималния по Наредба № 1/2004г. Съразмерно на отхвърлената част от исковете,
следва да му се присъдят 333,33лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от /фирма/, ЕИК:
**********, със седалище и адрес на управление /населено място/, срещу КР. М. Н.,
ЕГН: **********, с адрес: /населено място/, че ответникът дължи на ищеца следните
суми, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по по ч. гр. д. №
56836/2021г. на СРС, 40 състав, а именно: 934,46лв., представляваща задължения
доставена и потребена вода за имот с адрес: /населено място/, клиентски № *********,
за периода от 01.03.2019г. до 04.06.2021г., ведно със законната лихва от 01.10.2021г. до
изплащане на вземането, и 39,77лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата за периода от 01.04.2019г. до 04.06.2021г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
главница за разликата над уважения размер от 934,46лв. до пълния предявен
размер от 2803,37лв. и иска за мораторна лихва за разликата над уважения размер
от 39,77лв. до пълния предявен размер от 119,32лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК КР. М. Н., ЕГН: **********, с адрес:
/населено място/, да заплати на /фирма/, ЕИК: **********, със седалище и адрес на
управление /населено място/, сумата от 36,15лв. – разноски в заповедното
производство и 184,56лв. – разноски в исковото производство.
3
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК /фирма/, ЕИК: **********, със
седалище и адрес на управление /населено място/, да заплати на КР. М. Н., ЕГН:
**********, с адрес: /населено място/, сумата от 333,33лв. – разноски в исковото
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4