№ 9
гр. Пловдив , 28.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на двадесет и осми април, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Надежда И. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка А. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
като разгледа докладваното от Надежда И. Желязкова Каличкова Въззивно
търговско дело № 20215001000258 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, във вр. с чл. 25 ал. 4 изр.
2-ро от ЗТРРЮЛНЦ.
Обжалвано е Решение № 260106 от 09.03.2021 г., постановено от
Пловдивския окръжен съд по търг.д. № 149/2021 г., с което съдът е отменил
отказ № 20210210160503-2 от 16.01.2021 г. на длъжностното лице по
регистрацията при А. В. по заявление вх. № 20210210160503 от 10.02.2021г.
на държавен съдебен изпълнител при РС Пловдив за вписване на промени по
партидата на „Л. П.“ ЕООД – в ликвидация, ЕИК ****, а именно вдигане на
наложен по изп.д. № 20065330405397 запор върху дружествени дялове на
длъжника С. И. М..
Жалбоподателят А. В., представлявана от изпълнителния директор Г.
К. чрез юрисконсулт Е. Й. настоява обжалваното решение да бъде отменено
като неправилно и незаконосъобразно и бъде постановено друго, с което
отказа на длъжностното лице по регистрация вх. № 20210210160503 от
10.02.2021г. бъде потвърден. Претендира разноски.
Насрещната страна – заявителя в регистърното производство е
депозирала постъпил писмен отговор, с който жалбата е оспорена като
1
неоснователна, а искането е решението на ПОС да бъде потвърдено.
Съдът, след като провери основателността на оплакванията, изложени
във въззивната жалба и представените по делото доказателства, прие за
установено следното:
Жалбата е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна
в едноседмичен срок от връчване на решението.
С решение № 260106 от 09.03.2021г., постановено по т.д. № 149/2021г.
по описа на ОС Пловдив е отменен отказ № 20210210160503-2 от 16.01.2021
г. на длъжностното лице по регистрацията при А. В. по заявление вх. №
20210210160503 от 10.02.2021г. на държавен съдебен изпълнител при РС
Пловдив за вписване на промени по партидата на „Л. П.“ ЕООД – в
ликвидация, ЕИК ****, а именно вдигане на наложен по изп.д. №
20065330405397 запор върху дружествени дялове на длъжника С. И. М..
Съдът е приел, че заявените за вписване обстоятелства, а именно вдигане на
запор върху дяловете на С.М., наложен от ДСИ и вписан по партидата на
„Л. П.“ ЕООД – в ликвидация, ЕИК **** попадат в посочените от
законодателя в чл.14 ЗТРРЮЛНЦ актове на съда, други държавни органи и
частни съдебни изпълнители, които представляват действия по служба,
поради което и ДСИ не дължи държавна такса по аргумент от чл. 84, ал.1, т.1
ГПК.
Наведеният довод в жалбата е, че постановеното решение е
незаконосъобразно, тъй като съдът е направил погрешна преценка за това, че
заявителя не държи заплащане на държавна такса, така както изисква чл. 12,
ал.1, т.1 от ЗТРРЮЛНЦ. Посочено е, че съгласно чл. 431, ал.4 ГПК за
вписване на обезпечителна мярка по съответното изпълнително производство
се дължи такса, като същата се заплаща от взискателя и е за сметка на
длъжника, а факта, че заявител по процесното заявление е ДСИ не го
освобождава от внасяне на държавна такса, тъй като същата се дължи не от
него, а съгласно чл. 79, ал.1 ГПК от длъжника.
Жалбата е неоснователна.
Със заявление вх. № 20210210160503 от 10.02.2021г. държавен съдебен
изпълнител при РС Пловдив е представил съобщение за вдигане на наложен
запор по изп.д. № 20065330405397 върху дружествени дялове на длъжника С.
И. М. в „Л. П.“ ЕООД – в ликвидация и е поискал вписване на това
обстоятелство по партидата на „Л. П.“ ЕООД – в ликвидация, ЕИК ****.
Длъжностното лице е изпратило указания до заявителя от 11.02.2021г., с
които му е посочил, че следва да представи документ за платена държавна
такса за заявеното вписване. След като и в определения за това срок
2
указанията не са изпълнени е постановен отказ от длъжностното лице по
регистрация, който е отменен с атакуваното пред апелативния съд решение.
Настоящият състав на съда изцяло споделя разбирането, изразено и от
състава на ОС Пловдив, че със заявеното от държавен съдебен изпълнител
искане за вписване на вдигнатия запор върху дружествени дялове на
длъжника С.М. по партидата на „Л. П.“ ЕООД заявителя действа в качеството
на държавен орган и в изпълнение на служебните му задължения по смисъла
на чл. 14 от ЗТРРЮЛНЦ. В конкретният случай изпълнителното
производство е прекратено със стабилизирано на 11.11.2020г. постановление
и за съдия изпълнителя е възникнало задължението да вдигне служебно
наложения запор – вж. чл. 433, ал.3 ГПК. Именно в изпълнение на това
служебно задължение е отправеното до АВ съобщение, с което е поискано
вписване по партидата на „Л. П.“ ЕООД вдигането на наложения запор върху
дружествени дялове на С.М. в същото дружество. В конкретният случай
вдигането на запора е законна последица от прекратеното изпълнително
производство и за съдия изпълнителя не е налице възможност за преценка
дали то да бъде заявено, доколкото последния е адресат на това процесуално
задължение.
Вярно е, че съгласно чл. 431, ал.4 ГПК за вписване на обезпечителни
мерки се дължи съответна държавна или местна такса, но не и в случаите по
чл. 83, ал.1 и чл. 84 ГПК. В конкретният случай е налице именно това
изключение, тъй като заявителя е държавен орган, който е освободен от
внасяне на държавна такса. Дължимостта на държавната такса е функция на
разбирането, че правораздаването е публична услуга, която следва да бъде
възмездена, но само от субекти, извън изключените изрично с разпоредбите
на чл. 83 ГПК и чл. 84 ГПК.
Изводът е, че за съдия изпълнителя като заявител в регистърното
производство не съществува задължение за внос на държавна такса, тъй като
попада в изключението, посочено в чл. 431, ал.4 ГПК, а отказа на
длъжностното лице по регистрация, основан на противното разбиране като
незаконосъобразен правилно е отменен от ОС Пловдив. Атакуваното
решение, преценено като законосъобразен отговор на повдигнатия за
разрешаване спор, следва да бъде потвърдено.
3
При този изход на спора на жалбоподателя разноски не се дължат.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260106 от 09.03.2021г. постановено по
т.д. № 149/2021г. описа на Окръжен съд Пловдив.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4