Решение по дело №326/2020 на Районен съд - Горна Оряховица

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 4 септември 2020 г. (в сила от 20 октомври 2020 г.)
Съдия: Еманоел Вардаров
Дело: 20204120100326
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

                                        Р Е Ш Е Н И Е

                                                                                                 304

                                                                                 гр.Г.О., 04.09.2020г.

 

                                        В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Горнооряховският районен съд, втори състав, в публично заседание на  двадесет и осми август през две хиляди двадесета година, в състав:

                                                                               Председател: Еманоел Вардаров

при участието на секретаря М.К. и в присъствието на прокурора …………………..., като разгледа докладваното от съдията Вардаров гр.дело№326/2020г. по описа на Горнооряховския районен съд, за да се  произнесе, взе предвид следното:

 

            Иск по чл.59 ал.9 от СК.

            Ищeцът К.С.С.(чрез адв.Пл.Ч. от ВТАК) твърди в исковата си молба, че с С.Е.Р. са родители на Й.К.С. – роден на ***г. в гр.В.Търново,  с ЕГН**********, за което бил издаден Акт за раждане№****/20.12.2005г. на Общ.В.Търново. К.С.С. и С.Е.Р. са сключили гр.брак с акт№****/28.08.2005г. на  Общ.Павликени. С Решение№26/07.07.2009г. по гр.дело№217/2009г.  на PC-Павликени е прекратен гражданският брак между К.С.С. и С.Е.Р., като упражняването на родителските права  по отношение на  детето Й.К.С. са възложени на майката, като е определен на бащата режим на лични отношения. Бащата К.С.С. е осъден да заплаща издръжка на детето Й.К.С. чрез неговата майка  и законна представителка месечна издръжка в размер на по 50.00лв., считано от 01.06.2009г. Твърди се, че след прекратяване на брака им, страните продължават да живеят заедно в гр.В.Търново, като на 22.12.2012г. се ражда вторият им син Е. К.С. с ЕГН**********. Няколко месеца след раждането ответницата напуска семейното жилище и отива да живее в гр.Варна, заедно с  детето Е. К.С.. От тогава децата живеят разделено - Е. живее при майка си, а Й. остава да живее при баща си. През периода: 2012г.-2016г. Й.К.С. е записан от баща си и учи в СУ“****“ гр.В.Търново, а от 2016г. до момента учи в СУ“******“ гр.Г.О.(дневна форма на обучение). Детето по настоящем е в VIIIа клас - специалност “Компютърни технологии”. Ищецът признава, че никога не бил плащал издръжка на майката, но не бил получавал детски и добавки, тъй като родителските права не са изменяни. Й. вече е на 14 години, а нуждите му се увеличили многократно, в т.ч. и интересите му били свързани с допълнителни парични средства. Освен обичайните разходи за храна, облекло, учебни помагала и др. вече имал нужда от дневни суми, за транспорт и социални разходи. Й.К.С. чувствал липсата на майка си, липсвала му нейната подкрепа, топлина и обич. Ищецът твърди, че е закупил собствено жилище в гр.Г.О., ул.„*****“№52 вх.А ет.I ап.3 с банков кредит, където живее настоящем на семейни начала с М.Д.и нейното дете Д.Д.(на 17 години) в общо домакинство. Твърди, че полага грижи освен за сина си и за лицата с които живее.  Ищецът работел на постоянен трудов договор в ЕТ“****”  в гр.В.Търново и получавал редовно трудово възнаграждение. Също така, твърди, че ответницата след преместването си в гр.Варна прекъснала всякакви контакти(чували се инцидентно по телефона, но не се виждала с децата си). Никога не била плащала издръжка, тъй като страните са се уговорили издръжката на Й. да се поеме изцяло от бащата, а издръжката на Е. да се поеме от майката. Ответницата не се  интересувала от сина си и  не била идвала да го вижда. Моли съда да постанови решение по реда на чл.69 ал.9 от СК, с което да  бъдат изменено Решение№26/07.07.2009г. по гр.дело№217/2009г.  на PC-Павликени в частта относно упражняването на родителските права по отношение на Й.К.С. с ЕГН**********, като упражняването на родителските права бъде възложено на К.С.С., а на майката С.Е.Р. бъде определен режим на лични отношения - първа и трета събота и неделя от месеца от 10h00min. в събота до 16h00min. в неделя с преспиване при майката, като майката го взема и връща от и до дома на бащата, както и един месец през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск. Moли съда да осъди ответницата да заплаща месечна издръжка на детето Й.К.С. с ЕГН**********, действуващ лично и със съгласието на своя баща и законен представител  в размер на по 280.00лв., считано от датата на завеждане на исковата молба – 26.02.2020г.  до настъпване на законни основания за изменяване или прекратяване на издръжката. Моли съда да осъди ответницата да заплати на детето Й.К.С. с ЕГН**********, действуващ лично и със съгласието на своя баща и законен представител  - издръжка за минало време, считано от 01.03.2019г. до датата на завеждане на исковата молба – 26.02.2020г. – в общ размер на 3000.00лв.(12 месеца по 250.00лв.). Претендира направените по делото разноски.

Ответницата С.Е.Р.(чрез адв.Н. Н.Х. ***) твърди, че след окончателната и раздяла с бащата К.С.С., всеки от двамата полага грижи за едно от децата - ищецът за Й., а ответницата за Е.. До м.декември.2019г. не били търсили издръжка за децата, всеки самостоятелно се грижеше за детето, което е при него.  Ответницата живее със Стоян Георгиев при условия на фактическо съжителство в гр.Варна(в жилище под наем) и имат още две деца: С.С.С.с ЕГН********** и Г.С.С.с ЕГН**********. Ответницата полага грижи за три малки деца. Е. К.С. е вече във втори клас и неговите нужди също се увеличавали. Ответницата декларира че няма други доходи освен 490.00лв. - издръжка на децата и 108.00лв. - семейни помощи. Ответницата в качеството си на майка и законна представителка на Е. С. е предявила искове за издръжка  и определяне на режим на отношения между детето Е. С. и родителя К.С. против бащата К.С.С.(гр.дело№20520/2019  - XXVсъстав на РС-Варна било обявено за решаване и до 08.08.2020г.). Претендираната за детето Е. мес.издръжка била в размер на 160.00лв. с падеж 10-то число на месеца, за който се дължи от завеждането на иска, ведно с лихвите за забава, както и  издръжка за минало време в размер на 2400.00лв.(12 месеца назад), ведно с дължимата законна лихва за забава върху главницата, считано от датата на завеждане на иска - 12.12.2019г. Счита, че при уважаване на исковете за издръжка вземанията за издръжка щели да се уравнят. Твърди, че от м.ноември.2019г. се проявил сериозен здравословен проблем по отношение на детето Е. С. - поставена му е работна диагноза, както следва: Дупликатура на колон сигмондеум; Агананглионарни участъци на колон деценденс и сигма М.Хиршпрунг - сегментен; Синдром на кауда еквина; Синдром на търсене на внимание.  Били  извършени множество изследвания, в т.ч. и в болници в Р.Турция. Очаквало се да бъда насрочена дата на операция във възможно най-близко време поради влошаващото се състояние на детето и предвид болките му, за които ползва медикаменти. Твърди, че е в  изключително затруднено положение и исканата издръжка за сина и Й.С. е непосилна за нея. Не оспорва иска за определяне на режим на лични отношения със сина и Й.К.С.. Моли да бъдат отхвърлени исковете за месечна издръжка в размер на по 280.00лв., както и за издръжка за минало време в размер на 250.00лв. на месец или 3000.00лв. за 12 месеца назад. Алтернативно,  да и бъде определена издръжка за бъдеще време в размер на минималната за страната. Претендира направените по делото разноски.

            Съдът, след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, съобразно разпоредбите на ГПК, приема за установено следното:

            Установи се, К.С.С. и С.Е.Р. са родители на Й.К.С. – роден на ***г. в гр.В.Търново,  с ЕГН**********, за което бил издаден Акт за раждане№****/20.12..2005г. на Общ.В.Търново. К.С.С. и С.Е.Р. са сключили гр.брак с акт№****/28.08.2005г. на  Общ.Павликени.

            С Решение№26/07.07.2009г. по гр.дело№217/2009г.  на PC-Павликени е прекратен гражданският брак между К.С.С. и С.Е.Р., като упражняването на родителските права  по отношение на  детето Й.К.С. са възложени на майката, като е определен на бащата режим на лични отношения. Бащата К.С.С. е осъден да заплаща издръжка на детето Й.К.С. чрез неговата майка  и законна представителка месечна издръжка в размер на по 50.00лв., считано от 01.06.2009г.

            След прекратяване на брака им, страните продължават да живеят заедно в гр.В.Търново, като на 22.12.2012г. се ражда вторият им син Е. К.С. с ЕГН**********. Няколко месеца след раждането ответницата напуска семейното жилище и отива да живее в гр.Варна, заедно с  детето Е. К.С.. От тогава децата живеят разделено - Е. живее при майка си, а Й. остава да живее при баща си. От 2016г. Й.К.С. до момента учи в СУ“******“ гр.Г.О.(дневна форма на обучение), а за учебната 2020г./2021г.  ще е в IXа клас - специалност “Компютърни технологии”. Тренира бокс в Боксов клуб „Локомотив” гр.Г.О..

            К.С.С. закупил собствено жилище в гр.Г.О., ул.„*****“№52 вх.А ет.I ап.3 с банков кредит, където живее настоящем на семейни начала с М.Д.и нейното дете Д.Д.(на 17 години) в общо домакинство. К.С. работи в ЕТ***** гр.В.Търново на длъжност „работник” и получава минимална работна заплата.

            С.Е.Р. е майка на  четири деца, от които за три от тях(малолетни) следва да полага родителски грижи и осигурява издръжка(Е. К.С. с ЕГН**********, С.С.С.с ЕГН********** и Г.С.С.с ЕГН**********). С.Е.Р. е предявила искове против К.С.С. по чл.127 ал.2 от СК, като било образувано гр.дело№20520/2019г.  - XXVсъстав на РС-Варна. С решението си РС-Варна е предоставил за упражняване  родителските права по отношение на детето Е. К.С. – на майката С.Е.Р. и съответно е бил определен режим на лични контакти и отношения между бащата К.С.С. и детето, както е и осъдил  бащата К.С.С. да заплаща за детето Е. К.С., чрез неговата  майка С.Е.Р. месечна издръжка в размер на по 160.00лв.

            С.Е.Р. живее с Стоян Георгиев при условия на фактическо съжителство в гр.Варна(в жилище под наем) и имат още две деца: С.С.С.с ЕГН********** и Г.С.С.с ЕГН**********, освен Е. К.С.. По отношение на детето Е. С. има здравословен проблем - поставена му е работна диагноза, както следва: Дупликатура на колон сигмондеум; Агананглионарни участъци на колон деценденс и сигма М.Хиршпрунг - сегментен; Синдром на кауда еквина; Синдром на търсене на внимание.   Декларираните твърдения се потвърждават  от удостоверения за раждане, Договор за наем на недвижим имот от 31.03.2019 г.; удостоверения за раждане на Стелиян Стоянов и Георги Стоянов; радиологичен рапорт на пикочен мехур; радиологичен рапорт на УСГ на пикочна система; резултат от ЯМР на лумбалите; резултат от ЯМР на гръдния кош; резултат от ЯМР на шийка; резултати от лабораторни изследвания; етапна епикриза; Резултат от ЯМР на ставите на опашната кост/кокцист/; Предварителна диагноза от 17.01.2020г.; фактури с №№28,29,30,31 от 2020г.; фактура№**********/16.06.2020г.; фактура№2078/17.01.2020г.; ел.съобщение с находките от хистологията).

По делото е приложен социален доклад по реда на чл.21 ввр. чл.15 ал.6 от ЗЗДетето. Основни грижи за детето Й.К.С. се полагат от бащата, който е в състояние да задоволява основните потребности на Й., което включва осигуряване на храна и сън, подходящо и уютно жилище, безопасна и сигурна среда, отопление, облекло, хигиена лична и на дома. здравни грижи и лечение, образование. Физическите потребности на детето към настоящия момент се задоволяват адекватно от страна на бащата. Режимът  на отглеждане е съобразен с възрастта на детето и е индивидуалните му потребности. Детето Й.К.С. живее заедно с баща си, съжителката му М.Д.и дъщеря им Д.Д. в жилище, което е закупено с банков кредит от К.С.. Жилището се състои от три спални, столова, кухня, сервизни помещения и 2 тераси. Й.К.С. споделил, че се чувства много добре в семейната среда където живее, разбира се с всички и се чувствал значим.

            От страна на ищцата са ангажирани гласни доказателства. Св.И.В.П.твърди, че познава страните, които са разделени от около десет години. Детето Й. живее при баща си, а малкият Е. – при майката. Знае, че бащата е изтеглил кредит за закупуване на жилище и погасява по 500.00лв. месечно. Твърди, че бащата се грижи за  детето и плащал издръжка за малкия си син. Детето Й.К.С. е с добър успех в училище и спортувал активно бокс. Съдът кредитира свидетелските показания и им дава вяра.

          С влязло в законна сила определение от 03.08.2020г. по настоящото дело съдът е оставил без разглеждане  предявеният иск за издръжка за минало време, считано от 01.03.2019г. до датата на завеждане на исковата молба – 26.02.2020г. – в общ размер на 3000.00лв.(12 месеца по 250.00лв.).

            При така установената фактическа обстановка, съдът намира предявения иск с правно основание чл.59 ал.9 от СК за основателен, по следните съображения:

            Според чл.123 от СК родителските права и задължения се упражняват от двамата родители заедно и поотделно.  При развод родителите се разделят и чл.59 ал.4 от СК, задължава съда да реши при кого да останат децата, кой да упражнява родителските права и издръжката, която трябва да плаща другият.  Във всички тези случаи при изменение на обстоятелствата съдът може да измени мерките по чл.59 ал.9 от СК. Както първоначалното решение, така и изменяването на мерките може да стане по инициатива на някой от родителите, Д”СП” или служебно от съда.  Решението, с което са постановени мерки относно децата, не губи правното си действие по причина на това, че обстоятелствата са се изменили. Необходимо е ново решение, което да ги измени.  Такъв е и настоящият случай. 

            Съгласно действащия СК при развод съпрузите по общо съгласие решават въпросите относно отглеждането и възпитанието на ненавършилите пълнолетие деца от брака в техен интерес(чл.59 ал.1 от СК), като съдът би утвърдил споразумението по реда на чл.49 ал.5 от СК.  От друга страна според чл.59 ал.2 от СК, ако не е налице споразумение, съдът служебно постановява при кого от родителите да живеят децата, на кого от тях се предоставя упражняването на родителските права, определя мерките относно упражняването на тези права, както и режима на личните отношения между децата и родителите и издръжката на децата. В случая е налице хипотезата на чл.59 ал.9 от СК – иск постановените по-рано мерки при заявена промяна в обстоятелствата след постановения развод. С оглед на това съдът счита, че е приложима и в конкретния случай нормата  - чл.59 ал.2 от СК(с оглед сезирането) и дължи служебно произнасяне в тази връзка: при кого от родителите да живеят децата; на кого от родителите се предоставя упражняването на родителските права; определяне мерките относно упражняването на тези права, както и режима на личните отношения между децата и съответно другия родител, както и издръжката за детето.

            Съгласно т.V от Постановление№1/12.11.1974г. на Пленума на ВС относно обобщаване на съдебната практика по предоставяне упражняването на родителските права и определяне на личните отношения между децата и родителите, изменение на мерките относно упражняване на родителските права, такова се допуска при наличието на четири групи обстоятелства. Тези обстоятелства визират, обобщено: а)влошаване на условията при родителя, където детето живее; б)изпадане в невъзможност на родителя, при който детето живее, да упражнява родителските права; в)загубване на родителския авторитет и фактическа невъзможност на родителя, при който детето живее, да се справи с лоши прояви на детето, а другия родител да е в състояние да повлияе положително; г)повторно встъпване в нов брак.

            Както се посочи, с влязло в законна сила Решение№26/07.07.2009г. по гр.дело№217/2009г.  на PC-Павликени е  бил прекратен гражданският брак между К.С.С. и С.Е.Р., като упражняването на родителските права  по отношение на  детето Й.К.С. са възложени на майката, като е определен на бащата режим на лични отношения. Бащата К.С.С. е осъден да заплаща издръжка на детето Й.К.С. чрез неговата майка  и законна представителка месечна издръжка в размер на по 50.00лв., считано от 01.06.2009г.

След прекратяване на брака им, страните продължили да живеят заедно в гр.В.Търново, като на 22.12.2012г. се родил вторият им син Е. К.С., а няколко месеца след раждането ответницата напуска семейното жилище и отива да живее в гр.Варна, заедно с  детето Е. К.С.. От тогава децата живеят разделено - Е. живее при майка си, а Й. остава да живее при баща си. От приетия по делото социален доклад и свидетелките показания, се установява, че бащата К.С.С. заедно с настоящата  си съжителка полага грижи за детето Й. и  за дъщеря им Д.Д.. Децата се чувствали добре и спокойни в семейната среда на бащата. В приложения социален доклад и липсват точни данни относно реалните възможности  на майката да поеме  грижите за детето, а и желание от страна на майката е да се грижи за детето Й. не е заявено. Детето Й.К.С. е споделило, че не иска да се завърне при майка си и иска да  остане  при баща си. В случая, бащата К.С.С. е без алтернатива при предоставяне упражняването на родителските права. Следва да се посочи, че практиката приема, че майката е по-пригодна от бащата да отглежда и възпитава децата от  женски пол и наравно да отглежда и възпитава момчетата. И доколкото водеща за съда следва да бъде преценката за най-добрия интерес на детето, този интерес предпоставя, най-вече, наличието на стабилност и константна среда, за да се гарантира нормалното му развитие. Всички тези съображения, правят предявеният иск с правно основание чл.59 ал.9 от СК основателен  и  съответно следва да  бъде уважен, като се измени Решение№26/07.07.2009г. по гр.дело№217/2009г.  на PC-Павликени, в частта относно упражняването на родителските права върху детето Й.К.С. и  бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето Й.К.С. на бащата К.С.С., при когото детето ще живее, конкретно -  на адрес: гр.Г.О., ул.„*****“№52 вх.А ет.I ап.3.

            В тази връзка следва да бъдат определени и мерки относно личните отношения между  майката С.Е.Р. и детето Й.К.С.. От една страна, с оглед задължителния характер на разпоредбата на Закона, и от друга – да не се отчужди детето от рождения си родител – в случая бащата, личните отношения и контакти следва да бъдат определени предвид възрастта на децата, както и с оглед възможността за запазване на духовната връзка майката и децата. При решаването на въпроса за личните отношения между децата и родителя, при когото те не са оставени за отглеждане и възпитание, съдът изхожда от интересите на децата и особеностите на конкретния случай. От социалното проучване стана ясно,  че връзката на детето с бащата е прекъсната и в този смисъл тепърва следва да се изгражда. Активно отношение следва да прояви и майката, зачитайки родителския авторитет и на другия родител. Всичко изложено налага периодите на лични контакти така да се определят по време и начин, че детето да не бива подлагано на неоправдан стрес. Съдът приема, че в настоящия случай е целесъобразно да се определи следния режим на лични контакти между майката С.Е.Р. и детето Й.К.С.: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10h00min. в събота до 16h00min. в неделя с преспиване при майката, като майката го взема и връща от и до дома на бащата, както и един месец през лятото, когато бащата К.С.С. не е в платен годишен отпуск.

            Ответницата С.Е.Р. е майка на  Й.К.С. и с оглед разпоредбата на чл.143 ал.1, ал.2 от СК им дължи издръжка независимо дали същата е трудоспособна и дали може да се издържа от имуществото си. В задължителната и трайна практика на ВКС –В съдебната практика  се приема, че родителят, при когото децата са живели до предоставяне упражняването на родителските права на другия родител, дължи издръжка на децата от момента на привеждане в изпълнение на решението за родителските права( ППВС№5/1970г., и Решение№103/1971г. - ОСГК на ВС; Решение  по гр.дело№501/2010г. – IVг.о. ВКС; Решение по гр.дело№4202/2013г.  - IVг.о. ВКС; Решение№203/13.10.2015г. по гр.дело№7405/104г. IIIг.о. ВКС). Също според чл.142 ал.1 от СК размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи. По правната си същност издръжката представлява задължение за доставяне на средства за съществуване на нуждаещия се от издръжка. Децата с оглед ниската си възраст са дефинитивно неработоспособни, като няма данни да разполагат със собствено имущество/което не се и твърди/, поради което и имат право на издръжка от родителите си. Нуждите се установяват от самия факт на биологичното им съществуване и не е необходимо да се обосновават специално. Нуждите на лицата, които имат право на издръжка се определят съобразно с обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и всички обстоятелства, които са от значение за случая, а възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация, които са винаги обективни и конкретни. Двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя,при когото се отглежда детето(Решение№146/27.04.2015г. по гр.дело№5404/2014г. – IVг.о. ВКС). При определяне размера на издръжката съдът следва да вземе предвид обстоятелството, че полагането на непосредствени грижи по отглеждането и възпитанието на непълнолетното дете не могат да бъдат изразени стойностно в паричен еквивалент. По делото не са събрани данни, че майката да страда от заболяване, което да и пречи на полага труд, както и няма доказателства същият да съжителства с друго лице. Заедно с това следва да се има предвид и разпоредбата  чл.142 ал.2 от СК ввр. чл.1 от ПМС№1/10.01.2009г. за определяне нов размер на минималната работна заплата за страната, като минималната издръжка да е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата. Съгласно ПМС№350/19.12.2019г., считано от 01.01.2020г.  размерът на минималната работна заплата  е 610.00лв. и на минималната часова работна заплата 3.66лв. при нормална продължителност на работното време 8 часа и при 5-дневна работна седмица за пълен работен месец. Предлаганият размер на минималната работна заплата бил съобразен с обективната икономическа и социална реалност, включваща устойчивата положителна динамика на брутния вътрешен продукт, ръст на средната работна заплата и компенсация на наетите лица през 2020г., индекса на потребителските цени и други икономически показатели и при запазване устойчивостта в съотношението минимална работна заплата към средната работна заплата. Преди всичко, това е и морален дълг на всеки родител. Й.К.С.  е на 14г.8м., не е малък и е ученик. Тя има обичайните за едно почти петнадесетгодишно момче нужди, свързани с осигуряване на храна, облекло, задължително обучение, а така също и участие в извън училищни форми за обучение, социално общуване, физическо, културно и духовно развитие. Нуждите на детето от издръжка, в конкретния случай и с оглед възможностите на двамата родители следва да се ограничат до обикновените условия на живот и обикновените потребности. Задължени за издръжката на малолетното дете са и двамата му родители – всеки от тях, съобразно податните си възможности. При съпоставка на имущественото състояние на двамата родители е очевидно, че това на бащата е по-добро. За задоволяване на обичайните нужди на дете във възрастта на Й.К.С. при съществуващите обществено-икономически условия са необходими доста средства. Те не могат да бъдат по-малко от 350 лева месечно и това е сума, която, противно на поддържаното от ответника, далеч не би могла да осигури лукс на когото и да било. Като се има предвид горното, участието на бащата в издръжката на детето трябва да бъде по-голямо от това на майката. Така, от общо необходимите за детето средства от 350 лева месечно, майката следва да осигурява по 180.00лв. Разликата следва да се осигурява от бащата, чиито податни възможности са по-големи, а и той е този, който е непосредствено ангажиран с грижите по отглеждането и възпитанието на детето. Следва да се вземе предвид и фактът, че С.Е.Р. е майка на  четири деца, от които за три от тях(малолетни) следва да полага родителски грижи и осигурява издръжка(Е. К.С. с ЕГН**********, С.С.С.с ЕГН********** и Г.С.С.с ЕГН**********). Издръжката  от по 180.00лв. на месец за детето Й.К.С. следва да бъде присъдена занапред, считано от датата на депозиране на исковата молба – 26.02.2020г.  до настъпване на законови причини за изменяването или прекратяването и.  Искът в останалата част до пълния       предявен размер от по 280.00лв.

            Няма пречка при възникването на нови обстоятелства, които са от съществено значение и да водят до извода, че интересите на децата ще бъдат по-добре защитени в случай, да се инициира друго производство за промяна на определените режим на лични контакти/отношения и издръжка, респ. на родителските права.

            Съгласно чл.78 ал.1 от ГПК заплатените от ищцата такси, разноски по производството и възнаграждение за адвокат се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Следва да се отбележи, че решенията, постановени в производства по спорна съдебна администрация, имат за предмет промяна на граждански правоотношения на страните(напр. промяна на упражняването на родителските права по отношение на малолетни/непълнолетни деца, на тяхното местоживеене и на режима на личните отношения между родители и деца,  промяна на ползването на съсобствен недвижим имот и др.), която обаче не произтича от упражняване на конкретно право, регламентирано от закона, а от разрешението, което съдът дава, за да уреди тези правоотношения, съгласно очертани от закона критерии и интереси въз основа на факти, преценявани по целесъобразност. Доколкото става въпрос за спорна съдебна администрация и  въпросите, които следва да бъдат разрешени се отнасят за решаване от съда(настоящото производство е двустранно и спорно), въпросът за присъждане на разноските следва да се подчинява на общите правила за присъждане на разноски в исковото производство,  като това важи за всички инстанции/Определение№18/07.01.2014г. по ч.гр.дeлo№3859/2013г. - ІІІг.о. ВКС; Определение№306/04.09.2017г. по ч.гр.дело№2722/2017г. - ІІІг.о. ВКС; Определение№162/02.04.2019г. по ч.гр.дело№2377/2018г. - ІVг.о. ВКС; Определение№359/08.10.2019г. по гр.дeло№2906/2019г. - ІVг.о. ВКС; Определение№504/20.11.2019г. по ч.гр.дело№4300/2019г. – IIIг.о. ВКС/. Няма правна норма указваща на съда да не присъжда разноски между страните, още повече, че разпоредбата на чл.78 от ГПК е приложима, както в исковия процес, така и по отношение на особените съдебни производства.  Разноските са направените от страните разходи по водене на делото, които съгласно разпоредбата на чл.71 ал.1 от ГПК са държавни такси и разходи за производството. Разноските за правна защита са разходи за производството и включват възнаграждението за един адвокат – чл.78 ал.1 от ГПК. Договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, като писмената форма е за доказване. С него се удостоверява, както че разноските са заплатени, така и че само са договорени. От граматическото тълкуване на хипотезите, очертани в  чл.78 от ГПК се извежда, че само заплатените от страната разноски подлежат на възмездяване. Следователно процесуалният закон урежда единствено случаите, при които разноските са заплатени, а съдът следва да определи отговорността на страните за поемането им, което  не противоречи на установеното с чл.36 ал.4 от ЗА. Съгласно т.1 от Тълкувателно решение№6/06.11.2013г. по тълк.дело№6/2012г. – ОСГТК ВКС, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. В настоящия случай, разноските представляват  заплатена ДТ по тарифата за ДТССГПК – 30.00лв. и за адвокатско възнаграждение в размер на 350.00лв. В този смисъл,  съгласно чл.78 ал.1 от ГПК, съдът следва да присъди в полза на ищеца сумата 380.00лв., която да бъде заплатена от ответната страна.

С Определение от 03.08.2020г. съдът е освободил С.Е.Р. от заплащането на  ДТ по  Тарифата за ДТССГПК по  гр.дело№326/2020г. на ГОРС.

            Водим от изложените съображения  и на основание чл.258 и сл. от ГПК и чл.7 от ГПК, съдът

                                       Р   Е   Ш   И:

 

ИЗМЕНЯВА Решение№26/07.07.2009г.(влязло в законна сила на 07.07.2009г.) по гр.дело№217/2009г.  на PC-Павликени, в частта относно упражняването на родителските права върху детето Й.К.С. – роден на ***г. в гр.В.Търново,  с ЕГН**********,  с родители: К.С.С. с ЕГН**********  и С.Е.Р. с ЕГН**********,  вместо което ПОСТАНОВИ:

 

            ПОСТАНОВЯВА Й.К.С. – роден на ***г. в гр.В.Търново,  с ЕГН**********,  с родители: К.С.С. с ЕГН**********  и С.Е.Р. с ЕГН**********,  ДА ЖИВЕЕ при своя баща К.С.С. с ЕГН**********, на адрес: ***.

            ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права върху Й.К.С. с ЕГН**********, - на  бащата  К.С.С. с ЕГН**********,*** и настоящ адрес:***.

            ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения и контакти на майката С.Е.Р. с постоянен адрес:***, с настоящ адрес:***56,  с детето Й.К.С. с ЕГН**********, с адрес: *** както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10h00min. в събота до 16h00min. в неделя с преспиване на детето при майката, като майката го взема и връща от и до дома на бащата, както и един месец през лятото, когато бащата К.С.С. не е в платен годишен отпуск.

            ОСЪЖДА С.Е.Р. с постоянен адрес:***, с настоящ адрес:***56,  ДА ЗАПЛАЩА на Й.К.С. с ЕГН**********, действуващ лично и със съгласието на своя баща и законен представител К.С.С. с ЕГН********** – двамата на адрес: гр.Г.О. ул.„*****“№52 вх.А ет.I ап.3, месечна издръжка  в размер на по 180.00лв./сто и осемдесет лева/, считано от  датата на депозиране на исковата молба – 26.02.2020г. до настъпване на законови причини за изменяването или прекратяването и. ОТХВЪРЛЯ предявения иск в останалата част от по 180.00лв. на месец до пълния предявен размер от по 280.00лв. на месец.

 

            ОСЪЖДА С.Е.Р. с постоянен адрес:***, с настоящ адрес:***56,  да ЗАПЛАТИ на К.С.С. с ЕГН**********,*** и настоящ адрес:***, сумата 380.00лв./триста  и осемдесет  лева/, представляваща направените по делото разноски.

          

           Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен  срок, считано от датата на получаване на съобщението, че е изготвено и обявено.

            Препис от решението  да се връчи на страните.

                                                                                          Районен съдия: