РЕШЕНИЕ
№ 60
гр. Смолян, 07.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на осми февруари
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Сийка Златанова
при участието на секретаря Сирма Купенова
като разгледа докладваното от Сийка Златанова Гражданско дело №
20235440100850 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът А. М. Х. от с. ***, общ. Смолян е предявил срещу „***“ ООД,
представлявано от **** обективно съединени при условията на евентуалност искове, с
правно основание чл. 55, ал. 1, предл.първо ЗЗД от които иск за заплащане на недължимо
платена на нищожно основание сумата от 345 лв. по договор за паричен заем Кредирект №
555786/06.08.2021 г. и евентуален за сумата от 314,96 лв., представляваща недължимо
платена такса експресно разглеждане по същия договор ведно със законната лихва от датата
на депозиране на исковата молба до окончателното плащане.
Фактическите твърдения, на които ищецът основава исковете, се свеждат до
следното: Страна е по Договор за паричен заем Кредирект № 555786/06.08.2021 г., сключен
с ответника за сумата от 600 лв., при лихвен процент от 48,63 % и ГПР 40,05 %, платим на
една вноска. В чл. 3.10. от договора е предвидено заплащането на такса експресно
разглеждане в размер на 314,96 лева. Ищецът на 11.10.2021 г. добросъвестно заплатил
сумата от 965 лева, с което предсрочно е погасил кредита.
Твърди, че договорът е нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от
ЗПК, вр.с чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, а клаузата на чл.3.10 от е нищожна на основание чл.
26, ал. 1 пр.З от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и като сключени в нарушение на
нормите на чл. 143, ал.1 и чл.146 ал.1 от ЗЗП.
Договорът за заем е недействителен на специалните основания по чл. 22 от ЗПК,
тъй като в него е посочен годишен лихвен процент, но липсват каквито и да е било условия
за прилагането му, липсва изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целия
срок за кредита или е променлив. Нито в договора, нито в погасителния план има
отбелязване какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна
лихва и съотношението й с главницата по кредита, както и неустойката, за да може да се
направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от
заемодателя. Договорът не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като в
него е посочена само абсолютна стойност на ГПР и липсва ясно разписана методика на
формиране на годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са
включени в него и как се формира същият/. В настоящия случай не става ясно какво точно е
1
включено в процента на ГПР, освен лихвата, доколкото е предвидена дължимостга на
неустойка. Не става ясно дали същите са отразени в ГПР. Не става ясно изобщо какво се
включва в ГПР. Не става ясно дали разходите са включени при формиране на ГПР, или че
същите са изключени. Нищожен е и поради неспазване на разпоредбата на чл,19 ал.4 от
ЗПК, като не е отразен действителният размер на ГПР в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10, вр.
с чл. 22 от ЗПК, тъй като сумата която се претендира за такса експресно разглеждане в
размер на 87.66 лева не е включена в ГПР и ГЛП. В договора за кредит е посочен ГПР, но
чрез включването на възнаграждението за неустойка към ГПР и ГЛП, то действителните
биха нараснали двойно, та дори и повече, с което потребителят е въведен в заблуждение
относно стойността на разходите, които ще прави по обслужването на кредита. С
предвиждането за заплащане на сумата за такса за експресно разглеждане се заобикаля и
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Събирането на такива разходи е част от дейността по
управление на кредита и следва да са включени в годишния процент на разходите.
Заплащането на сумата за неустойка следва да бъде разглеждано като елемент от общия
разход по кредита за потребителя, тъй като то е пряко свързано с договора за
потребителския кредит, известно е на кредитора и се заплаща от потребителя. Налице е
заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК като с уговорките за заплащане на
допълнителни разходи по Договора за поръчителство се нарушава изискването ГПР да не
бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и
във валута определена с ПМС№426/2014 г.
Поради невключване на уговорките за заплащане на разходи за такса за експресно
разглеждане в размера на ГПР, последният не съответства на действително прилагания от
кредитора в кредитното правоотношение. Посочването в договора на размер на ГПР, който
не е реално прилагания в отношенията между страните представлява заблуждаваща
търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т .1 от Закона за защита на
потребителите.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванята на
конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло
недействителен, като между изчерпателно изброените са и тези по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
При условията на евентуалност счита, че клаузата на чл. 3.10 от договора,
предвиждаща заплащането на такса експресно разглеждане е нищожна на основание чл. 26,
ал. 1 пр. 3 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и като сключена при неспазване на
нормите на чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, нарушен е основен принцип в договорните
отношения - добросъвестността, а целта на неговото спазване, както и на принципа на
справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна
за сметка на другата. В случая накърняването на добрите нрави води до нееквивалентност
на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на
ищеца с цел извличане на собствена изгода на кредитора. Клаузата е и нищожна като
неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 19 от ЗЗП, тъй като сумата която се претендира чрез
нея в размер на 87.66 лева е в размер на над 20 % от сумата на отпуснатия кредит в размер
на 500 лева, с което се нарушава принципа на добросъвестност и справедливост.
Предвидената клауза е и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същата
предвижда заплащането на такса експресно разглеждане която е необосновано висока.
В глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора, преди сключване на
договор за кредит, да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при
отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В този смисъл е съображение 26 от
Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008
г. относно договорите за потребителски кредити. С процесната клауза в полза на кредитора
се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно
задължение. Неустойката по съществото си е добавък към възнаградителната лихва и в този
смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила
стойността на договора. Основната цел на така уговорените клаузи е да доведът до
неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на кредитополучателя, до
увеличаване на подлежаща на връщане сума допълнително с още % от предоставената
главница.
Съгласно чл. 146, ал. 1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни,
2
освен ако са уговорени индивидуално. Клаузата на чл. 3.10 от Договора за потребителски
кредит не се явява индивидуално уговорена по смисъла на чл. 146, ал. 2 ЗЗП, а е част от
едни стандартни и бланкетни, отнапред изготвени условия на договора и
кредитополучателите нямат възможност да влияят върху съдържанието им към момента на
сключване на договора.
Моли исковете да бъдат уважени, Претендира за разноски.
Ответникът „***“ ООД в срока по чл. 131 ГПК подава отговор на исковата
молба, счита исковете за неоснователни и моли да бъдат отхвърлени. Признава факта, че на
сключения договор за кредит с ищеца за сумата от 600 лв., с фиксиран ГЛП – 40,05 %, както
и ГПР 48,63 %, платим с една вноска в размер на 630,04 лева. На 12.10.2021 г. договорът за
кредит е предсрочно погасен, като е внесена общата сума от 602,50 985 лева. Сумата
погасява следните вземания: - сумата от 600 лева, представляваща главница по процесния
договор; - сумата от 314,96 лева, представляваща неустойка по процесния договор; - сумата
от 30,04 лева, представляваща възнаградителна лихва; - сумата от 40 лева, представляваща
начислени такси за просрочено вземане съгласно Тарифата на „***“ ООД за продукти
„Кредирект“, обявена на сайта на дружеството. Твърди, че Договорът за паричен заем е
действителен. ГЛП е законосъобразно определен в размер на 40,05 %, в съответствие с
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК. Доколкото този размер е фиксиран не е необходимо
посочването на периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент. В
погасителния план е посочен размерът на лихвата и сумата, която трябва да се върне от
заемателя. В разглеждания случай уговореният лихвен процент е в рамките на пределите,
установени в чл. 19, ал. 4 ЗПК – до пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България (50 %). Същият е обвързан от разходите, които финансовата институция
прави, с риска, който носи, както и с размера на добросъвестно очакваната от сделката
печалба. Преценката относно валидността на уговорения лихвен процент е обвързана с
краткия срок на сключения договор от 16.10.2022 г. до 31.10.2022 г., в рамките на който
заетата сума следва да бъде върната. Също така следва да се отчете факта, че се касае за
поначало необезпечен кредит. Посоченият в договора ГПР в размер на 49,56 % съответства
на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Неустойката не се включва в ГПР, тъй като това би
било в противоречие както с разпоредбата на чл. 19, параграф 2 от Директива 2008/48/ЕО,
така и на транспонираната в същия смисъл разпоредба на чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК. Неустойката
не попада в общите разходи по кредита и не може да се вземе предвид при изчисляване на
ГПР. Неустойката не може да се приравнява и на лихвата, тъй като според уговореното
между страните тя няма такава функция. Възнаградителната лихва е дължима по силата на
чл. 240, ал. 2 от ЗЗД.
Не е начислявана такса „експресно разглеждане“ по процесния договор и не е
погасявано задължение в размер на 87,66 лева, поради което и евентуалният иск е
неоснователен. В процесния случай сумата от 87,66 лева не е предавана от ищеца, съответно
не е получавана от дружеството въз основа на чл. 3.10 от процесния договор. От съда се
иска да постанови решение, с която да отхвърли предявените искове като неоснователни.
Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.. Прави възражение по чл.
78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение
В съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява. В писмено
становище пълномощникът адв. М. *** моли предявеният от ищеца основен иск да бъде
уважен, евентуално да бъде уважен съединения иск. Претендира за присъждане на
направените от ищеца разноски, съобразно представения списък, както и присъждане на
адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. с вкл. ДДС.
Ответникът „***“ ООД не се представлява в съдебно заседание, в писмено
становище процесуалният представител адв. *** моли искът на ищеца да бъде отхвърлен
като неоснователен и да бъде отхвърлено искането на адв. *** за присъждане на адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв., респ. прави възражение за прекомерност.
След като обсъди становищата на страните и събраните по делото доказателства,
Съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Не се оспорва от страните, че на 06.08.2021 г. между „***“ ООД като заемодател
3
и А. М. Х. като заемател е сключен договор за паричен заем Кредирект № 555786, по силата
на който кредиторът е отпуснал на кредитополучателя потребителски кредит в размер на
600 лева, който последният се задължил да плати обща сума в размер на 630,04 лв. на една
месечна погасителна вноска с падеж 20.09.2021 г., заедно с ГЛП от 40,05 %, при ГПР 48,63
%. Общият размер на всички плащания възлиза на 945 лв., включваща и такса за експресно
разглеждане в размер на 314,96 лв.
С разписка от 11.10.2021 г. ищецът е превел чрез *** на „***“ ООД сумата от 965
лв.
При така установената фактическа обстановка, Съдът направи следните правни
изводи:
Предявените искове са процесуално допустими, предявени между надлежно
легитимирани страни – страните по договорното кредитно правоотношение.
Безспорно се установи, че в случая между ищеца и ответника е бил сключен
договор за потребителски кредит, по който ищецът е кредитополучател, а ответникът е
кредитор. Безспорно се установи също, че ответникът е изпълнил задължението и е
предоставил кредит в размер на 600 лв. на ищеца, поради което за последния е възникнало
задължението да върне предоставения му кредит на ответника. Безспорно се установи още,
че ищецът е платил на ответника сумата от 965 лв. 20 дни след настъпването на падежа.
Договорът между страните е за потребителски кредит и като такъв следва да
съответства на предвидените в ЗПК изисквания, тъй като ищеца като потребител се явява
икономически по-слабият участник в отношението, поради недостиг на материални
средства. Като потребител по договора за кредит ищецът разполага със защитата срещу
неравноправни клаузи, предвидена в глава шеста на ЗЗП, за които съдът следи служебно.
Доколкото съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи и за
действителността на сключения договор за заем, то в тежест на ищеца е да докаже, че са
спазени приложимите към процесния договор за потребителски кредит императивните
законови изисквания, както и че клаузите на договора, касаещи основните му параметри, са
индивидуално договорени.
Съдът не споделя доводите на ответника, че договорът е индивидуално
договорен, тъй като видно от стандартния европейски формулянр за предоставяне на
информация за кредита, същият представлява стандартен продукт и е сключен при
действащите общи условия за този продукт, които предварително са зададени от кредитора
и в него няма уговорени индивидуални клаузи.
Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в
писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички
елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък
от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора.
Съгласно чл. 10, ал. 2 кредиторът не може да изисква и да събира от потребителя
каквото и да е плащане, включително на лихви, такси, комисиони или други разходи,
свързани с договора за кредит, които не са предвидени в сключения договор за
потребителски кредит.
В процесния договор, кредиторът е посочил лихвения процент по заема, ГПР на
заема и годишното оскъпяване на заема, като освен договорна лихва в общата подлежаща на
връщане сума не е включена неустойката за неосигуряване на обезпечение.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да
съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или
референтен лихвен процент, които е свързан с първоначалния лихвен процент, както и
периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, ако при различни
обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за
всички лихвени проценти. В случая лихвеният процент е уговорен като постоянен и е
достатъчно да бъде посочен размерът на същия, което е направено. От страна на ответника
не се представя пълния договор за кредит, ведно с погасителния план, а видно от
представения от ищеца договор такъв погасителен план липсва. При това положение към
момента на подписването на договора за кредит за ищеца като кредитополучател не са били
ясни нито размерите на отделните вноски, нито техните падежи, нито какво са включвали те.
4
Задължителен реквизит на договора за кредит по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК са
годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин.
В процесния договора е посочен годишен процент на разходите /ГПР/, но
единствено като абсолютна процентна стойност. Липсва посочване на взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения начин в Приложение № 1
на ЗПК, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Според разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Както в договора, така и в условията към него липсва конкретизация относно
начина, по който е формиран посоченият процент ГПР, което води и до неяснота относно
включените в него компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното изискване
за сключване на договора по ясен и разбираем начин, въведено с чл. 10, ал. 1 ЗПК. Простото
посочване с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени
законовите изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Смисълът на тази разпоредба е на
потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите,
които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и
икономически обоснован избор дали да го сключи. От посоченото следва, че за да е спазена
разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, в договора трябва да е посочено не само цифрово
какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и
изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и
които са отчетени при формиране на ГПР. Кредитополучателя не следва да бъде поставян в
положението, за да разбере действителния размер на годишния процент на разходите, да
тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за
допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, което противоречи на изискването за
яснота. Изискването за посочване на ГПР включва в себе си и задължение за изрично и
изчерпателно посочване на разходите, отчетени при формирането му. Липсата на яснота и
правила за формирането на ГПР е самостоятелно основание за нищожност на договора,
съгласно чл. 22 от ЗПК.
В чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК е определено, че годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит и се изчислява по формула съгласно приложение №
1. В ал. 4 е предвиден горен праг на ГПР – не по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България.
В § 1, т. 1 и 2 от ДР на ЗПК са дадени легални дефиниции на понятията „Общ
разход по кредита за потребителя“ и „Обща сума, дължима от потребителя“. Общият разход
по кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на Кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните
такси. Общата сума, дължима от потребителя е сборът от общия размер на кредита и общите
разходи по кредита за потребителя.
Съдът счита, че посоченият в договора за потребителски кредит ГПР от 49,56 %
не е действителният такъв и противоречи на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Посоченият ГПР е заблуждаващ и не отчита реално оскъпяването на договора за заем с
5
дължимата такса за експресно разглеждане. В процесния договор липсва каквото и да е
описание на включените в ГПР компоненти и методика на определянето му, освен
цифровото му изражение в процент от кредита. Повече от ясно е, обаче, че при включване
на таксата за експресно разглеждане в ГПР, то действителният ГПР надхвърля посочения в
договора такъв и надхвърля петкратния размер на законната лихва, определена от МС.
Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща
за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В чл. 10а, ал. 2 от
ЗПК изрично е регламентирана забраната да се изисква заплащането на такси и комисионни
за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
С процесния договор за потребителски кредит страните са сключили и клауза за
предоставяне на услуга експресно разглеждане на искането за отпускане на кредит /т. 4.3. от
станадартния европейски формуляр/. Тази клауза е в противоречие с чл. 10а, ал.1 и ал. 2
ЗПК, тъй като се касае до действия свързани с усвояването на кредита, а не до допълнителна
услуга по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗПК. Тази клауза е нищожна като заобикаляща закона и
поради противоречие с добрите нрави. С нея се въвежда допълнителен разход, недопустим
по действащото законодателство и надхвърлящ значително допустимите разходи по
кредита. Целта на същата е допълнително да оскъпи кредита и с нея кредиторът да се
обогати неоснователно за сметка на длъжника – по-слабата в икономическо отношение
страна по облигационното правоотношение. Съдът не установи реално такава услуга да е
предоставена. Същевременно договореното и заплатено възнаграждение за услугата
представлява прикрита възнаградителна лихва, която не е включена в посочения в договора
размер на лихвата и е обогатила неоснователно кредитора за сметка на кредитополучателя.
В разпоредбата на чл. 22 ЗПК е предвидено, че когато не са спазени изискванията
на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. С оглед посочените по-горе за нарушени законови
изисквания процесният договор за кредит се явява недействителен. Съгласно разпоредбата
на чл. 23 ЗПК Когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита.
Неоснователни са развитите доводи от ответника за дължима неустойка, тъй като
такава въобще не е предвидена в договора за кредит.
Предвид изложеното основният искът, предявен от ищеца, е основателен и
следва да бъде уважен, тъй като същият е дължал по недействителния договор заплащане на
чистата стойност на кредита в размер на 600 лв., а в действителност е заплатил сумата от
965 лв. Сумата от 365 лв. се явява платена без основание и подлежи на връщане от
кредитора. Тъй като искът е предявен в размер по-малък от установения, то и същият се
явява основателен в пълния претендиран размер от 345 лв., ведно със законната лихва,
считано от предявяването на исковата молба до окончателното плащане. Поради
уважаването на основния иск не се налага разглеждането на евентуалния.
Относно разноските:
И двете страни са заявили искане за присъждане на деловодните разноски.
С оглед изхода от спора на ответника не се дължат разноски.
Ищецът е направил разноски в размер на 50 лв. за платена държавна такса.
Предвид изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ще следва да бъде осъден
ответникът да заплати на ищеца платената държавна такса.
Адв. *** е заявил искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38,
ал. 1, т. 2 ЗАдв. в размер на 480 лв. с ДДС. Съдът счита същото за основателно, тъй като
осъществената правна защита и съдействие от страна на адв. *** е безплатна за ищеца като
6
материално затруднено лице, съгласно представения договор за правна защита и съдействие
/л. 31/. Преценката на адвоката за осъществяване на безплатна адвокатска помощ и защита
не подлежи на санкциониране от съда. Съдът счита за основателно възражението на
ответника за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Това е така, тъй
като делото не се отличава с голяма фактическа и правна сложност, разгледано е в едно
съдебно заседание, като изложените от адв. *** съображения в исковата молба и писменото
становището са бланкетни. Съдът в този смисъл се съобразява с разрешенията в § 2 и 3 от
Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело № C‑438/22, и счита, че адекватният размер на
дължимото адвокатско възнаграждение с оглед положения труд, сложността на делото и
защитавания материален интерес следва да бъде редуцирано на 240 лв. с ДДС. Ще следва на
основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. да бъде осъден ответникът да плати на адв. *** адвокатско
възнаграждение в размер на 240 лв. с ДДС.
Мотивиран от гореизложеното Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „***“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, ул.
***, представлявано от **** на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД да заплати на А. М.
Х., ЕГН **********, от с. ***, общ. *** сумата от 345 лв., платена без основание по
недействителен договор за паричен заем Кредирект № 555786 от 06.08.2021 г., ведно със
законната лихва, считано от 05.09.2023 г. до окончателното плащане на задължението.
ОСЪЖДА „***“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, ул.
***, представлявано от ****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на А. М. Х., ЕГН
**********, от с. ***, общ. *** направените деловодни разноски в размер на 50 лв. за
държавна такса.
ОСЪЖДА „***“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, ул.
***, представлявано от ****, на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв. да заплати на
адвокат *** *** от АК – ***, със служебен адрес гр. ***, ул. ***, сумата от 240 лева с ДДС
за адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Смолянски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението да се връчи на страните, като на ищеца чрез адв. *** и на ответника
чрез адв. ***.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
7