№ 2418
гр. В, 03.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Татяна Лефтерова
при участието на секретаря Лиляна Янк. Камбарева
като разгледа докладваното от Татяна Лефтерова Гражданско дело №
20223110113882 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на Р. А. Д., ЕГН
**********, с адрес: гр. В, кв. „В.В.“, № 207, вх.2, ет.2, ап.43, с която против
НОИ ТП - В, е предявен иск с правно основание чл. 124, ал.4 ГПК вр. чл.1,
ал.1, т.3 ЗУТОССР, за признаване за установено в отношенията между
страните, че ищецът е работил по трудов договор и е придобил трудов стаж,
през периода от 01.09.1980 г. до 31.10.1980 г. и от 01.01.1990 г. до 31.12.1992
г., като е заемал длъжността „ел.монтьор“ в „К“ ЕООД, с.К.
В проведено по делото открито съдебно заседание, ищецът заявява, че в
исковата молба е допусната техническа грешка, като претенцията му е с
крайна дата 12.12.1992 г., каквото е и отбелязването в трудовата му книжка, а
не 31.12.1992 г., както е посочено в исковата молба.
Обстоятелства, на които се основават претендираните от ищеца права.
В периода от 04.01.1978 г. до 12.12.1992 г., ищецът работел по трудов
договор като ел.монтьор в „К“ ЕООД, с. К, област В - правоприемник на цех
с. К към „Обединени заводи за строителни материали“, впоследствие Завод за
изолационни материали с.К, област В. Положеният от ищеца труд бил при
осемчасов работен ден, при условията на втора категория труд по действащия
към този момент Закон за пенсиите и т.26 от Правилника за категоризиране
на труда при пенсиониране. Ежемесечно, на ищеца било изплащано
трудовото възнаграждение, което към датата на прекратяване на трудовия
договор било в размер на 1960 лв. Ищецът сочи, че притежава трудова
книжка, в която за целия период на трудовия му договор в „К“ ЕООД са
отразявани промените в трудовото му правоотношение, преназначаване,
изменение на основното трудово възнаграждение, промяна в разряда, като от
трудовата книжка се установява, че няма прекъсване на трудовия стаж за
посочения период. Твърди, че при прекратяване на трудовия договор е
1
направена правилна рекапитулация на трудовия стаж, но е допуснато, поради
грешка, рекапитулацията на стажа да е подлепена без да бъде отразен
правилно този факт.
Излага, че при подаване на документите за пенсиониране в ТП на НОИ -
В е поискана и направена справка в архивното стопанство към ТП на НОИ - В
и Т и е установено, че за периода от 01.09.1980 г. до 31.12.1980 г. и от
01.01.1990 г. до 12.12.1992 г., работодателят и осигурител „К“ ЕООД, с.К не е
предал разплащателните документи. В ТП на НОИ - В не му е зачетен за
сочения период трудов стаж при втора категория труд, който е нанесен в
официален удостоверителен документ. Сочи, че е последвал отказ, като с
Разпореждане №********** по протокол №83 от 29.04.2022 г. на ръководител
„ПО“ при НОИ ТП - В, е прието, че стажът му при условията на втора
категория труд е недостатъчен. Ищецът твърди, че освен положения труд при
втора категория в „К“ ЕООД, има положен труд при втора категория, като
палубен боцман в УПМКАБ -В, в периода от 03.07.1998 г. до 09.09.1998 г. и
от 17.11.1998 г. до 06.02.1999 г.
Навеждат се твърдения, че при търсене на ведомостите за работни
заплати за периода от 01.09.1980 г. до 31.12.1980 г. и от 01.01.1990 г. до
12.12.1992 г. е установено, че „К“ ЕООД е прекратило дейността си с
ликвидация. Ведомостите за работни заплати са били предадени в ТП на НОИ
без посочения период, за което е установил, че са загубени. Твърди, че и
други бивши работници са имали такъв проблем и по съдебен ред са
защитили осигурителните си права. Излага, че за защита на осигурителните
си права и правото да придобие пенсия за осигурителен стаж и възраст при
условията на чл.69б КСО е необходимо да се установи и зачете по съдебен
ред придобитият от него трудов стаж, в периода от 01.09.1980 г. до 31.12.1980
г. и от 01.01.1990 г. до 12.12.1992 г. като ел.монтьор в „К“ ЕООД, с. К, област
В, при осемчасов работен ден, втора категория труд и при ежемесечно
изплащане на трудовото възнаграждение в размер на 1960.00 лв.
В срока по чл.131 ГПК ответникът представя писмен отговор на
исковата молба, с който оспорва допустимостта и основателността на
предявения иск. Сочи, че претендираният от ищеца трудов стаж през
периодите от 01.09.1980 г. до 31.10.1980 г. и от 01.01.1990 г. до 12.12.1992 г.,
в „К“ ЕООД, с. К, не е зачетен от пенсионния орган, тъй като в представената
от него трудова книжка, на страница 15 е залепена рекапитулация на
трудовия стаж, без да са извършени законоустановените заверки за това. От
извършената проверка от контролните органи на ТП - В на НОИ е установено,
че осигурителят „К“ ЕООД, с. К на 10.12.2013 г. е предал за съхранение в
осигурителния архив ведомости за работни заплати за периода от 1966 г. до
1989 г., като след м. 12.1989 г. не е съхранявал, съответно не е предал
разплащателни ведомости. Не са предадени и ведомости от посочения
осигурител за периода от м.09.1980 г. до м.10.1980 г.
Оспорва като недопустими, на основание чл. 1, ал. 3 ЗУТОССР и чл. 1,
ал. 4 от ЗУТОССР исканията за установяване размер на трудово
възнаграждение и претенцията за установяване на категория труд. Сочи, че
искът е неоснователен и поради това, че в случай, че се установи
претендираният трудов стаж, с оглед забраната на чл. 1, ал. 4 ЗУТОССР,
същият няма да доведе до право на пенсия по условията на чл. 696, ал. 2 КСО,
2
тъй като трета категория труд не може да допълни втора категория труд,
съответно ищецът отново няма да отговаря на условието за 15 години
осигурителен стаж от втора категория труд, съответно и за сбор от
осигурителен стаж и възраст 100. Същият няма да отговаря и на условията за
право на пенсия по чл. 68, ал. 1-3 КСО. Сочи, че от извършената проверка от
контролните органи на ТП - В на НОИ е установено, че осигурителят „К"
ЕООД, с. К, на 10.12.2013 г. е предал за съхранение в Осигурителния архив
ведомости за работни заплати за периода от 1966 г. до 1989 г., като след м.
12.1989 г. не е съхранявал, съответно не е предал разплащателни ведомости и
за периода от м.09.1980 г. до м.10.1980 г. не са предадени и ведомости от
посочения осигурител.
Варненският районен съд, като взе предвид становищата на
страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено, от фактическа
страна, следното:
Видно от удостоверение, изх.№5510-25-4 от 27.07.2022 г. на ТП на НОИ
- В, разплащателните ведомости и трудовоправните документи на „К“ ЕООД,
по отношение на ищеца, за периода от 01.09.1980 г. до 31.10.1980 г. и от
01.01.1990 г. и от 31.12.1992 г. /л.7/ не са приети в ТП на НОИ, гр.В.
С писмо на ръководител „ПО“ при ТП на НОИ - В, изх.№ Ц2113-03-
2278#2/16.12.2020 г. до началник сектор „Осигурителен архив“ е отправено
искане за изготвяне на удостоверение за осигурителен стаж обр. УП-13 от „К“
ЕООД с. К, за периода от 04.01.1978 г. до 12.12.1992 г., поради липса на
редовно оформена рекапитулация в трудовата книжка на работника.
По делото е представен препис на страници 10,11,12,13,14 от трудова
книжка № ****, серия Р, № ******, издадена на 05.01.1978 г., на Р. А. Д., по
отношение, на която, след извършена съпоставка с представения в открито
съдебно заседание, оригинал на документа, се установява пълно съответствие.
С декларация по чл.8 ЗУТОССР, ищецът декларира, че ведомостите за
работни заплати и трудовоправни документи на „К“ ЕООД с. К, за периода от
01.09.1980 г. до 31.10.1980 г. и от 01.01.1990 г. до 12.12.1992 г., през който е
работел на длъжността „ел.монтьор“ в „К“ ЕООД с. К, не съществуват или са
загубени /л.52/.
По искане на ищеца, по делото са събрани гласни доказателства чрез
разпит на водени от него свидетели. Разпоредбата на чл. 6 ЗУТОССР въвежда
принципа на писменото начало в процеса, като искането на ищеца за събиране
на гласни доказателства е намерено за допустимо, с оглед представяне на
писмено доказателство за вероятността на трудовия/осигурителния стаж при
работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, и по време на
полагане на стажа. В ал. 2 на чл. 6 от ЗУТОССР, в зависимост от характера на
упражняваната трудова дейност са посочени писмените доказателства които
установяват вероятността на трудовия/осигурителния стаж - трудов договор,
уведомление по чл. 62, ал. 3 КТ, от което е видно, че през посочения в
исковата молба период и с посочения от лицето работодател е бил сключен
трудов договор, допълнителни споразумения и други подобни документи,
изброяването на които не е изчерпателно.
3
В настоящия случай, представеният препис от трудова книжка на
ищеца, съставлява начало на писмено доказателство, установяващо
вероятността на трудовия стаж, съгласно чл. 6, ал. 1 и ал. 2, т. 5 ЗУТОССР,
обосноваващо и допустимостта на установяването му със свидетелски
показания.
В показанията си св. Е.Е. заявява, че в периода от 1980 г. до 1994 г. е
работел в „К“ ЕООД с. К, на длъжност „пекар седми разряд“. Свидетелят
познава ищеца, като заявява, че последният е започнал работа през 1980 г., в
завода, където работел, като ел. техник /л.78/. Заемал тази длъжността докато
ги съкратили, като полагал труд на четири смени при осемчасов работен ден.
Сочи, че заемането на длъжността ставало след сключване на трудов договор,
като всеки месец получавали възнаграждение. Не може да посочи лицето,
което е изплащало трудовите възнаграждения. Заявява, че в последните две-
три години преди прекратяване на трудовото правоотношение, работниците
не получавали заплати. При приключване на трудовата им дейност, били
оформени и трудовите им книжки. По делото е представен препис от
трудовата книжка на свидетеля, с който се потвърждава, че същият е заемал
сочената от него длъжност в „К“ ЕООД с. К.
В показанията си св. А. С., заявява, че е работела в „К“ ЕООД с. К, като
е заемала длъжността „тарифьор“, като временно изпълнявала и длъжност
свързана с водене на трудовите книжки, но не била назначена като личен
състав. Познава ищеца, който работел като ел. монтьор, по трудов договор, за
целия период на нейното трудово правоотношение. Заявява, че тя е оформила
трудовата книжка на ищеца, като записите на стр.12 и стр.13 от 01.02.1990 г.
до 12.12.1992 г. и подписите са изпълнени от нея. Заявява също, че на стр. 14
и стр.15 рекапитулацията е с нейния подпис, но не може да каже какво е
подлепвала. Сочи, че в трудовата книжка на св. Енев, също на стр.12 и стр.13
от 01.04.1992 г. е нейният подпис, както и на стр.14 и стр.15, първи ред,
рекапитулацията отново е била извършена от нея.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните
правни изводи.
Предявеният иск черпи правното си основание от разпоредбите на
чл.124, ал.4 ГПК и чл.1, ал.1, т.3 ЗУТОССР. В тежест на ищеца е да докаже
допустимостта на иска, като представи удостоверение от съответното
предприятие, учреждение или организация, че книжата, ведомостите и прочие
са загубени или унищожени. За успешно провеждане на иска, ищецът следва
да установи, съответно на носената от него доказателствена тежест, следните
факти: че неговият работодател не съществува към настоящия момент и няма
правоприемник; че архивът, съдържащ документи във връзка с трудовата
дейност е изгубен или унищожен, като представи надлежно удостоверение от
правоприемника на неговия работодател (ако такъв има, съответно
доказателства за осъщественото правоприемство); надлежно удостоверение
от НОИ за предаване на разплащателни ведомости на работодателя и
съдържащите се в тях данни за трудовия стаж на ищеца за процесния период;
че е работил на длъжност: „ел.монтьор“ в „К“ ЕООД с. К, за периода от
01.09.1980 г. до 31.10.1980 г. и от 01.01.1990 г. до 12.12.1992 г., при осемчасов
работен ден, при условията на втора категория труд и ежемесечно заплащане
4
на трудовото възнаграждение.
Съгласно чл. 5 ЗУТОССР, трудовият стаж по този закон може да се
установява в случай, че пред съда се представи удостоверение, издадено от
работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, от неговия
правоприемник или от друго юридическо или физическо лице, което
съхранява книжа, ведомости за заплати и други, че документите са изгубени
или унищожени. Ако осигурителят е прекратил дейността си и няма
правоприемник, какъвто е настоящият случай, то следва да бъде представено
удостоверение от съответното териториално поделение на НОИ, че в
архивното стопанство липсват писмени данни за претендирания стаж. В
случая това изискване на закона е спазено, като ищецът е представил по
делото удостоверение, изх.№5510-25-4 от 27.07.2022 г., издадено от ТП на
НОИ - В.
Отказът на ответника да приеме, че ищецът е придобил трудов стаж,
през процесния период, се основава на липса на законоустановени заверки,
върху залепена рекапитулация на стр.15 от трудовата му книжка. Последната
е официален свидетелстващ документ за удостоверените в нея факти, сред
които и продължителността на трудовия стаж на работника и служителя при
работодателя, който е посочен в нея. Чрез същата може да се установява
продължителност на трудовия стаж на работника, но само в случай, че при
оформянето са спазени нормативните изисквания. Видно от приложен
препис от документа, се установява, че по отношение на всяка от
длъжностите е налице отбелязване на работодател, заемана длъжност, размер
на работната заплата, точните дати на постъпване на работа и на прекратяване
на трудовия договор, както и основание за прекратяването му, като са налице
и изискуемите подписи на ръководител на предприятието, учреждението или
организацията. Липсват заверки, върху залепена рекапитулация при
оформяне на книжката относно общия трудов стаж придобит в „К“ ООД с. К,
за периода 04.01.1978 г. - 12.12.1992 г. /л.11/, но е налице подпис на главния
счетоводител и управителя на дружеството.
От съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателства се установява, че през процесния период – от 01.09.1980 г. до
31.10.1980 г. и от 01.01.1990 г. до 12.12.1992 г., ищецът е работил в „К“ ООД
с. К, по трудово правоотношение, при осемчасов работен ден, на длъжността
„ел. монтьор“. Установено бе, че документи в оригинал, от които да се
установи трудовият/осигурителният стаж на ищеца през посочения период, в
т.ч. разплащателни ведомости и трудовоправни документи на „К“ ООД с. К,
не са били приети в ТП на НОИ, гр. В, тъй като същите са били унищожени
и/или загубени, а осигурителят е прекратил дейността си, като към настоящия
момент няма правоприемник /л.4/.
За установяване на обстоятелството, че през процесния период ищецът е
полагал труд по трудово правоотношение в предприятието, по делото са
разпитани като свидетели Е.Е. и А. С., като от представеното заверено копие
от трудовата книжка на Е.Е. съгласно чл. 6, ал. 4 ЗУТОССР се установява, че
свидетелят е работил при същия работодател, в периода 1980 – 1994 г./л.78/.
Показанията на разпитаните свидетели са взаимно непротиворечиви и
кореспондират на твърденията на ищеца. Ето защо, въз основа на събраните
доказателства може да се направи извод, че е установен положеният от ищеца
5
трудов стаж, през процесния период, на длъжността ел. монтьор в
предприятието – работодател „К“ ООД.
При горните доводи, съдът намира, че събраните по делото
доказателства обосновават извод за основателност на предявения иск, поради
което същият следва да бъде уважен изцяло.
Доколкото съдът не е прекратил производството по делото, в частта за
периода от 13.12.1992 г. до 31.12.1992 г., след като в о.с.з. ищецът е заявил, че
в исковата молба е допусната техническа грешка и претенцията му е с крайна
дата 12.12.1992 г., а не 31.12.1992 г., то в тази част, производството по делото
следва да бъде прекратено с настоящото решение.
По разноските.
С оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, в полза на
ищеца се следват сторените разноски по делото в размер на 440 лева – за
заплатено адвокатско възнаграждение. Същите следва да бъдат възложени за
плащане в тежест на ответника.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Р. А. Д., ЕГН
**********, с адрес: гр. В, кв. „В.В.“, №.207, вх.2, ет.2, ап.43 и ТП на НОИ -
гр. В, с административен адрес гр. В, ул. „О.“ № 6, че в периода от 04.01.1978
г. до 12.12.1992 г. Р. А. Д., ЕГН ********** е придобил трудов стаж, като е
полагал труд по трудов договор към „К“ ООД с.К и е заемал длъжността:
„ел.монтьор“ в „К“ ООД с.К, за периода от 01.09.1980 г. до 31.10.1980 г. и от
01.01.1990 г. до 12.12.1992 г., на основание чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.1, ал.1, т.3
ЗУТОССР.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото, по предявения от Р. А. Д.,
ЕГН **********, с адрес: гр. В, кв. „В.В.“, № 207, вх.2, ет.2, ап.43, против
НОИ ТП - В, иск, само в частта за признаване, за установено в отношенията
между страните, че ищецът е работил по трудов договор и е придобил трудов
стаж, през периода от 13.12.1992 г. до 31.12.1992 г. , като е заемал
длъжността „ел.монтьор“ в „К“ ЕООД, с.К, на основание чл. 124, ал.4 ГПК вр.
чл.1, ал.1, т.3 ЗУТОССР.
ОСЪЖДА ТП на НОИ - гр. В, с адрес: гр. В, ул. „О.“ № 6, да заплати на
Р. А. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.В, кв. „В.В.“ №207, вх.2, ет.2, ап.43,
сторените разноски по делото, в размер на 440 лева, на основание чл.78, ал.1
ГПК.
РЕШЕНИЕТО, в частта, с която производството по делото е прекратено,
има характер на определение и може да бъде обжалвано пред Окръжен съд –
В, с частна жалба, в едноседмичен срок от съобщаването, а в останалата част,
може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд – В, в
6
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – В: _______________________
7