№ 14
гр. Русе, 07.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на седми октомври през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росица Радославова
Членове:Александър Иванов
Ралица Герасимова
при участието на секретаря Тодорка Недева
в присъствието на прокурора Ем. Д. Гр.
като разгледа докладваното от Александър Иванов Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20214500600657 по описа за 2021 година
Производството е по глава двадесет и първа от НПК.
Образувано е по въззивна жалба от КР. Н. Т. (чрез защитника му
адв.Н.Б.), против присъда № 260064/20.05.2021г., постановена по НОХД №
2291/2020год. по описа на Районен съд – Русе, с която Т. е признат за виновен
в извършване на престъпление по чл.131, ал.1, т.12, пр.1, вр. чл.129, ал.1, вр .
с чл.63, ал.1, т.3 от НК, за това, че на 07.09.2019г. в гр.Русе, като
непълнолетен, но след като могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си, по хулигански подбуди, причинил
на С.А. З. средна телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето,
временно опасно за живота, вследствие на счупване на черепа, кръвоизлив
под твърдата мозъчна обвивка, сътресение на мозъка, кръвоизливи под
лигавицата на лявото око, охлузвания в лявата слепоочна област на главата,
колекции от кръв в областта на лявото око, като е осъден на наказание
лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, чието изтърпяване
на основание чл.69, ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от три години.
С гражданскоправната част на присъдата Т. е осъден да заплати на
гражданския ищец З. сумата от 10 000лв., представляваща обезщетение за
1
причинените му неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от
датата на деликта до окончателното й изплащане. Осъден е да заплати и
съответна държавна такса /400 лева/ по гражданския иск.
С Определение № 260236/21.06.2021г., по реда на чл.306, ал.1, т.4
от НПК, съдът се е произнесъл относно разноските по делото, като било
постановено Т. да заплати същите – в полза на държавата, по сметка на
ОДМВР – Русе – сумата от 426, 09 лева – за досъдебното производство и в
полза на Районен съд – Русе – сумата от 70 лева – разноски за съдебното
производство. Това определение също се атакува с процесната жалба,
съответно на което също се явява предмет на въззивна проверка.
По делото е постъпило и допълнение към въззивната жалба.
С въззивната жалба и допълнителнението към нея се твърди за
неправилност на присъдата - поради необоснованост, както се за допуснати
съществени нарушения на процесуални правила. Сочи се, че
необосноваността следва липсата на отговор в проверявания акт относно
съдържанието на умисъла, касателно нанесената телесна повреда,
включително да е изведен въз основа на установеното за конкретните
обстоятелства по причиняването й. Съответно това се визира и като липса на
мотиви (явяващо се съществено нарушение на процесуални правила). На
следващо място се сочи неправилност на оценката, че телесната повреда,
предмет на делото, била причинена по хулигански подбуди по смисъла на
въведеното с т.12, пр.1, ал.1 на чл.131 от НК квалифициращо обстоятелство,
като се навежда твърдение, че положителният отговор по този въпрос изисква
задължително нанасянето на телесното увреждане да е предшествано или да
се съпровожда от едно или няколко действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи се в явно неуважение към обществото,
каквито действия в случая липсвали. Изразява се недоволство и от
необсъждане възможността за извършването на деянието в условията на
неизбежна отбрана или по непредпазливост (въз основа на последното за
преквалифициране на извършеното по чл.133 от НК). Съобразно тези
аргументи, като последица се претендира отмяна на атакуваната присъда и
постановяване от въззивната инстанция на нова, оправдателна такава,
съответно касателно твърдяната липса на мотиви (макар и неизведено
изрично), се претендира отмяна на присъдата и връщане на делото за ново
2
разглеждане от първоинстанционният съд. На следващо място, явяващо се
алтернативно – преквалифициране на извършеното по чл.133 от НК или
констатация, че деянието е извършено в условията на неизбежна отбрана –
което в зависимост от приложимата хипотеза на чл.12 от НК, обуславя
алтернативни искания – за оправдаване на това основание или за
квалифициране и наказване на извършеното в условията на превишаване на
пределите на неизбежната отбрана. Извън посоченото, алтернативно се
пледира за изменение на присъдата, чрез намаляване на наказанието до
предвидения минимум по общият ред, и пак алтернативно – ревизиране на
присъдата с приложение института на чл.55 от НК от въззивната инстанция.
С жалбата се излага недоволство от гражданско-правната част на
присъдата, като се сочи незаконосъобразност на същата, поради липса на
мотиви по размера на присъденото обезщетение.
Съответно на искането за отмяна на присъдата и постановяване на
нова, оправдателна се пледира за отмяна и на Определение №
260236/21.06.2021г., по реда на чл.306, ал.1, т.4 от НПК.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция се поддържа
въззивната жалба и допълнението към нея от страна на жалбоподателя и
защитника му.
Адв.Е.Н., в качеството на повереник на гражданският ищец и
частен обвинител З., заявява неоснователност на въззивната жалба и пледира
за потвърждаване на присъдата, вкл. и в гражданскоправната й част.
Прокурорът счита жалбата за неоснователна, и претендира за
цялостно потвърждаване на присъдата.
Русенският окръжен съд, след като провери изцяло правилността
на обжалваната присъда, констатира следното:
Жалбата е допустима, а по същество се явява неоснователна по
всеки довод, съответно и за предпоставеното от него искане за изхода по
същество.
С оглед определения в чл.313 от НПК предмет на въззивната
проверка, настоящата инстанция проверявайки изцяло правилността на
присъдата, констатира, че в хода на първоинстанционното разглеждане на
делото са събрани достатъчно доказателства за установяване на релевантните
3
факти и обстоятелства.
Въз основа на тях районният съд е направил обосновани и
законосъобразни фактически и правни изводи, че с личните си действия на
процесната дата в гр.Русе (изразяващи се в нанасяне удар с юмрук по главата
на пострадалия З. при процесните време и място), Т. осъществил както от
обективна, така и от субективна страна състава на престъплението по чл.131,
ал.1, т.12, пр.1, вр. чл.129, ал.1, вр . с чл.63, ал.1, т.3 от НК, съгласно
повдигнатото му обвинение.
Приетото по фактите, включително в частност и по реализиране
на физическото въздействие от страна Т. към З. се установява достатъчно
категорично въз основа на цялата събрана съвкупност /в това число и
обясненията на подсъдимия, независимо от развитата теза на последния, че
всъщност били налице условия на неизбежна отбрана и съответно свързаните
с това обстоятелства/, така, както е прието в първоинстанционния акт, поради
което не е необходимо само да се повтаря и тук. Едновременно с това,
районният съд не оставил без внимание, а констатирал наличието, подложил
на анализ и достигнал до оценка, споделяна изцяло от въззивната инстанция,
относно наличието на определена разлика в твърдените обстоятелства от
различни гласни доказателствени източници за максимално обективно
пресъздаваща случилото се в значимата му част, формирана от показанията
на св.З., както и на свидетелите Д. и Е., включително предвид съответствието
на съдържанието им за механизъм на нанесеният удар) предпоставил
последвалото падане на земята на пострадалия, където главата му се ударила,
на установеното от изводите на приетата по делото съдебномедицинска
експертиза, включително и за това, че бил реализиран един, а не повече удари
от страна на подсъдимия, довели до общия съставомерен резултат. Първата
инстанция изложила изрични съображения за източниците и установеното за
механизма на настъпване на установените по пострадалия наранявания /л.6 и
7 от мотивите/, с оглед което се явява неоснователно твърдяното по
въззивната жалба за липса на тази изисквана, с оглед предмета на делото,
аргументация и съответно да е допуснато нарушение от категорията на
съществените в този смисъл (по чл.348, ал.3,т.2,пр.1 вр. с чл.335, ал.2 от
НПК). Първата инстанция подложила на преценка и аргументирано
отхвърлила като недостоверна частта от гласната съвкупност, с данни за
противоправно, в това число чрез физическо въздействие на пострадалия
4
спрямо подсъдимия, предхождащо такова въздействие от последния спрямо
пострадалия, в допълнение на което въззивната инстанция добавя и
допълнителна индиция за тази им стойност, визирайки факта, че за подобно
противоправно въздействие, подсъдимия не споменал при първоначално
събиране на информация за случилото се от полицейски служител
(възпроизведено в показанията на св.С.) за разлика от твърдяното вече в
съдебното следствие за непосредствени действия на пострадалия срещу него,
сочейки, че пострадалия се засилил към него и му посегнал, която
констатация и отчетеното и от първата инстанция сигурно определят тази
част от доказателствената информация за недостоверна и призвана да
обслужи недостоверна теза, поддържана и с въззивната жалба, за извършване
на деянието в условията на неизбежна отбрана. Претенцията по жалбата за
решаване на делото по същество с приложение на този институт, не намира
опора в доказателствената съвкупност, установена за достоверна, поради
което се явява неоснователна.
С проверяваната присъда, противно на твърдяното по въззивната
жалба бил даден следващ от съвкупността, отговор и за субективното
отношение на Т. към извършеното, в частност и по аргумент на противното
предвид правилно достигнатият извод за необходимите елементи на умисъла,
за неприложимост в случая на състава по чл.133 от НК, както се претендира с
нея, в алтернативен смисъл. Аргументите, изложени в мотивите в насока
психологичното отношение на Т. по отношение причинената телесна повреда
(л.7 и 8 от същите) включително и за установяващият се съобразно
обстоятелствата вид на умисъла (евентуален), изхождат от следващото от
фактите и изцяло се споделят и от въззивната инстанция. На практика, за
наличието именно на тази форма на вина, свидетелстват самите обстоятелства
на реализиране на физическото въздействие върху пострадалия от страна на
подсъдимия и конкретния начин, по който го причинил (достатъчно е да се
отчете факта на нанасяне на явно нелек, насочен конкретно в областта на
главата на пострадалия удар, така, че довел до очакваното при подобно
въздействие падане на пострадалия на земята, в частност, че нанасянето на
удара не било в динамична ситуация, показваща протичащ физически или
словесен конфликт между пострадалия и точно подсъдимия по делото, което
би могло да индицира възможност за хаотичност в действията на подсъдимия,
а било в необременено и спокойно в този аспект, състояние на извършителя).
5
Това ясно демонстрира именно субективно отношение, включващо всички
изисквани представи в съзнанието на подсъдимия, сигурно определящо го от
правна страна като евентуален умисъл към причиняване на процесната
телесна повреда, в какъвто смисъл подробно изложила аргументация и
първата инстанция.
Въззивната жалба се явява неоснователна и относно
квалифициращото телесната повреда съставомерно обстоятелство, свързано с
подбудите при причиняването й. Този въпрос също не останал без внимание
от първата инстанция, като отново съобразно установените обстоятелства,
правилно бил даден положителен отговор по обвинението, отчитайки мястото
на причиняване на повредата (публично, в централната част на града, в случая
станало известно и на външни лица, извън пряко намесените в развилия се
конфликт), също така самата неоправданост, безпричинност (липсата и на
личен мотив) за физическата агресия към пострадалия, съответно следващото
въз основа на стореното, че едновременно реализирайки физическото
въздействие по пострадалия именно при тези обстоятелства, Т. се съгласил с
това да увреди и обществените отношения, свързани с реда и общественото
спокойствие, и реално ги засегнал именно по този начин. На практика самото
решаване на конфликта, настъпил между двете групи младежи на централна
улица в гр.Русе именно с това физическо въздействие на подсъдимия върху
конкретния пострадал, довело до изпадане в застрашаващо живота му
състояние и предвид условията на публичност и безпричинност на стореното,
разкрива хулиганският мотив у извършителя, обуславящ съставомерност по
обсъждания текст, без да е необходимо проявата му да надхвърля с нещо
повече установеното по фактите, както се настоява по въззивната жалба.
Всичко посочено обуславя неоснователност на наведените
отменителни основания по въззивната жалба, както и това за
преквалифициране на деянието като такова по чл.133 от НК или решаване на
отговорността на Т. с приложение института на неизбежната отбрана.
Не е налице основание за ревизиране на присъдата и в санкционната
част, включително и в претендирания с жалбата смисъл (намаляване размера
на наказанието, в това число чрез приложението на чл.55 от НК). Въззивната
инстанция изцяло се солидаризира с отчетените от първата инстанция
отрицателни обстоятелства за санкционирането на подсъдимия (предвид
6
самата тежест на увредата и потенциалната възможност да се отрази и
занапред негантивно на здравето на пострадалия, както и последвалата
демонстрация на коравосърдечност, с изоставяне на очевидно доведеният до
тежко състояние пострадал на земята), както и положителните, и преценката,
че съобразяването им обуславя за съответно отмерването на наказанието
лишаване от свобода по размер към средата на предвиденото (в случая малко
под средата). Отделно, не са налице предпоставки за приложимост института
на чл.55 от НК, както предвид липсата на многобройни или изключително
смекчаващо вината обстоятелство, така и предвид констатацията и на
въззивната инстанция, че най-лекото наказание, а и надвишаващо
предвиденото в състава, не се явява несъразмерно тежко на процесно
извършеното от Т.. При наличие на формалните предпоставки за това и
правилната оценка, че за поправянето на Т., не е необходимо да изтърпи
наказанието лишаване от свобода, първоинстанционният съд
законосъобразно е приложил института на условното осъждане, с приложение
на чл.69, ал.1 от НК, като именно максималната продължителност на
изпитателният срок, се очаква да гарантира постигане на целите на
наложеното наказание.
Въззивната жалба се явява неоснователна и относно
гражданскоправната част на присъдата, поради което същата следва да бъде
потвърдена и в тази й част. Произнасянето по гражданската претенция е
съобразено с института на непозволеното увреждане, като с противоправното
си деяние, предмет на делото, Т. виновно причинил неимуществени вреди на
пострадалия, изразяващи се в конкретизираните горе увреждания за здравето
му, и при наличие на деликтната отговорност на подсъдимия, първата
инстанция съобразила правилно обстоятелствата от значение за отмерване
размера на обезщетението (така както била заявена с иска). Противно на
твърдяното с жалбата, изложени са изрични съображения в отмерване на
дължимия размер на обезщетението, като са отчетени самата специфика на
увреждането – неговата тежест и негативно влияние и получени сърдечни
усложнения, настъпилата промяна в начина му на живот, и потенциалната
опасност това влошаване на здравословното състояние на пострадалия да го
съпътства и занапред, съобразяването на които обстоятелства сочи за
съответност на това, че иска бил уважен в пълния претендиран размер от
10 000 лева. Предвид това, в гражданскоправната част, а и в частта за
7
следващите се разноски по иска, както и за проведеното наказателно
производство (последното сторено с отделно определение по реда на чл.306
от НПК), присъдата следва да бъде потвърдена.
Предвид изложеното, при извършената цялостна служебна
проверка на делото, въззивната инстанция не намери да са допуснати в хода
на досъдебното производство или при първоинстанционното съдебно
разглеждане, съществени нарушения на процесуалните правила или
нарушения на материалния закон, които да обуславят наличието на
основания за отмяна или изменение на обжалваната първоинстанционна
присъда, съответно същата следва да бъде потвърдена изцяло.
Доколкото с въззивната жалба, в срока по чл.306, ал.3 от НПК се
атакува едновременно и постановеното Определение № 260236/21.06.2021г.,
по реда на чл.306, ал.1, т.4 от НПК, а с оглед изхода по същество на делото,
същото съгласно данните по него и правилото по чл.189, ал.3 от НПК се явява
законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 260064/20.05.2021г., постановена
по НОХД № 2291/2020год. по описа на Районен съд – Русе.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 260236/21.06.2021г., по реда
на чл.306, ал.1, т.4 от НПК, постановено по същото дело.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8