Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 13.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, Наказателно отделение, VІІІ въззивен
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети ноември две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА
МУМДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
КОСТАДИНКА КОСТАДИНОВА
АЛЕКСАНДРИНА
ДОНЧЕВА
при
участието на секретар Шуманова и прокурор Аврамов, като разгледа докладваното
от младши съдия Дончева в.н.о.х.д. № 3086 по описа на съда за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
двадесет и първа на НПК.
Образувано е по повод въззивна жалба,
подадена от подсъдимия К.И.П., чрез защитник, срещу присъда от 12.04.2019 г. по
н.о.х.д. № 19982/2014 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 19-ти
състав, с която подсъдимият е признат за виновен в това на 21.03.2014 г., около
18.00 часа в гр. София, да е извършил престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 54, ал. 1
от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца,
изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено с изпитателен
срок от три години. На основание чл. 59, ал. 2, вр.
ал. 1 от НК е постановено при евентуално привеждане в изпълнение на
наказанието, от срока на същото да се приспадне времето, през което подсъдимият
е бил задържан във връзка с производството по делото. На основание чл. 45, ал.
1 от ЗЗД подсъдимият е осъден да заплати в полза на А.Ф.А. сумата от 3083.00
лева, представляваща обезщетение за причинени в резултат от деянието
имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 21.03.2014 г., както и
да заплати в полза на А. сумата от 8000.00 лева, представляваща причинени в
резултат на деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от
21.03.2014 г., като гражданският иск за неимуществени вреди е отхвърлен за
сумата над 8000.00 лева до пълния предявен размер от 20 000 лева. В тежест на
подсъдимия са възложени направените по делото разноски.
Във въззивната
жалба са наведени доводи за неправилност на първоинстанционната
присъда, в подкрепа на което се сочи, че съдебният акт е необоснован и
постановен при съществени процесуални нарушения, довели до нарушаване правото
на защита на подсъдимия, както и че наложеното наказание е явно несправедливо.
Редом с това се изтъква, че присъдата е неправилна и в частта относно
предявените граждански искове, както и в частта относно разноските. По тези
съображения е направено искане за отмяна на обжалваната присъда и за
постановяване на присъда, с която подсъдимият П. да бъде признат за невиновен
по повдигнатото му обвинение и на основание чл. 304 от НПК да бъде оправдан,
както и да бъдат отхвърлени предявените срещу него гражданскоправни
претенции. Заявено е желание за излагане на допълнителни съображения след
запознаване с мотивите на присъдата. Видно от приложена по делото разписка е,
че препис от мотивите е връчен на защитника на подсъдимия на 03.07.2019 г. с
указание за допълване на жалбата в седемдневен срок, като в указания срок е
подадена молба с вх. № 1047495 от 10.07.2019 г. на подсъдимия, в която е
заявено, че допълнителни съображения в подкрепа на заявените доводи ще бъдат
изложени до даване ход на делото пред Софийски градски съд. Не са направени
искания за събиране на доказателства във въззивното
съдебно производство.
Препис от жалбата е връчен на
насрещните страни, като писмени възражения не са постъпили.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд защитникът на подсъдимия поддържа подадената
въззивна жалба с допълнението към нея и направените искания, като моли за
постановяване на оправдателна присъда.
Прокурорът счита жалбата за
неоснователна, а първоинстанционната присъда за
правилна, поради което моли за потвърждаването ѝ.
Поверениците
на частния обвинител и граждански ищец застъпват позиция за неоснователност на
жалбата и твърдят, че първоинстанционната присъда е
справедлива и като такава следва да бъде потвърдена.
Подсъдимият в последна дума заявява, че
не е удрял пострадалия А. и моли
присъдата да бъде отменена. Твърди че е имало струпване на много хора,
както и че той въобще не е бил там, а
когато отишъл при банката, пострадалият вече се държал за лицето.
Софийски градски съд, като взе предвид
становищата на страните и направените искания, въз основа на самостоятелна
проверка на събраните доказателства по делото и закона, приема за установено от
фактическа страна, следното:
Подсъдимият К.И.П., с ЕГН: ********** е
роден на *** г. в гр. Дряново, като същият е българин, с българско гражданство,
неосъждан, неженен, с основно образование, работи на длъжност управител, с
адрес: гр. София, ж. к. „Овча купел“, ул. „******.
На 21.03.2014 г. , около 18.00 часа, в
гр. София, ж. к. „Овча купел“ свидетелят А.Ф.А. управлявал лек автомобил, марка
„Мерцедес“, модел „S-класа“,
с ДК № ******като се движил по бул. „Монтевидео“. В лекия автомобил се намирали
също свидетелите Р.К., Д.Ц.и Й.В., като К.бил на предна дясна седалка, а двете
свидетелки се намирали на задната седалка. На около 20 метра от намиращия се на
булеварда клон на „ОББ“, лекият автомобил попаднал в задръстване. В този момент
свидетелят К., който се намирал на предна дясна седалка забелязал, че в близост
се намира подсъдимият П., когото познавал от дълги години и срещу когото
свидетелствал по друго дело. Подсъдимият видял свидетеля К., ядосал се и
започнал да вика с цел да го предизвика, както и да блъска по автомобила, след
което застанал пред автомобила и му препречил пътя. Свидетелят А. се опитал да
премести автомобила, но П. не се отместил и продължавал да крещи по адрес на
свидетеля К., като в същото време се появили и други неустановени по делото
лица – познати на подсъдимия, които започнали да блъскат и да ритат по
автомобила. Подсъдимият се обърнал към един от тези негови познати, наричайки
го „Белият“ и му казал да му даде „джагата“, за да ги
изтрепе. В резултат на това, това лице бръкнало в
джоба на чантата, която носело, но се притеснил и преустановил действията си,
казал на подсъдимия да не се занимава с глупости и се отдръпнал встрани.
Подсъдимият се ядосал на този отказ и заставил останалите си познати да
продължат да удрят по колата.
В същото време свидетелят К.провел
телефонен разговор с някого, на когото обяснил, че К. ***. В това време
свидетелят А. направил опит да придвижи лекия автомобил до близкия офис на
„ОББ“, знаейки че там има камери за видеонаблюдение,
като потеглил леко, защото на задния, на предния капак на колата и встрани
имало хора. Свидетелят К.бил много изплашен и казал, че ще го убият, като освен
това молел А. да направи нещо. Поради това А. слязъл от автомобила, като
пистолетът му бил на колана и помолил подсъдимия, който в същото време се
намирал върху предния капак на колата, да слезе от колата и да каже на хората
си да не правят бели. А. казал на намиращите се наоколо познати на подсъдимия
да не правят глупости и ексцесии, тъй като след малко ще дойде полиция. Докато
свидетелят А. се намирал извън колата, свидетелят К.се преместил на шофьорското
място, след което привел автомобила в движение, при което подсъдимият останал на предния капак, но малко след това
слязъл от автомобила и се върнал на мястото, а именно в средата на пътното
платно на бул. „Монтевидео“, в близост до цветарски магазин, като зад него се
намирала сладкарница „Дайски“. Свидетелят А. се
опитвал да стигне до намиращ се в близост офис на банка „ОББ“, но подсъдимия му
попречил, като застанал пред него, след което замахнал
с дясната си ръка свита в юмрук и му нанесъл удар в областта на лицето. След
този удар свидетелят А. се насочил към намиращия се в близост офис на „ОББ“,
като все пак успял да стигне до него и там изчакал пристигането на полицията,
като същевременно плюел много кръв.
В резултат от нанесения от подсъдимия
удар с юмрук в областта на лицето на свидетеля А., на последния са причинени
травматични увреждания, изразяващи се в счупване на тялото на долната челюст в
дясно и счупване на лявото рамо на долната челюст, които по своята
медико-биологична характеристика съставляват счупване на челюст, както и оток
на меките тъкани на долната челюст в дясно под брадичката, които са му
причинили болка и страдание. В резултат от нанесената травма на пострадалия са
причинени силни болки при всяко движение на челюстта, които са с висок
интензитет. Нанесеното травматично увреждане е наложило А.А.
да претърпи оперативна интервенция „метална остеосинтеза“,
във връзка с което пострадалият е направил разходи в общ размер от 3083.00 лева
и му е издаден болничен лист за период
от 41 дни, като за пълното му възстановяване, предвид оперативната намеса,
която е ускорила значително този процес, му е бил необходим период около месец
и половина. Установява се, че през този месец и половина пострадалият се е
хранил само с течна храна, тъй като не можел да консумира твърди храни и освен
това към 2015 г. е получил изтръпване на долната лява част на челюстта, поради
прекъснат от удара нерв, като е получил и изменение в захапката, което не
подлежи на възстановяване.
В съществената си с оглед предмета на
делото част, описаната по-горе фактическа обстановка кореспондира с приетата за
установена от първоинстанционния съд. В тази връзка следва да се отбележи, че
първоинстанционния съд е реализирал процесуалната доказателствена
дейност в пълно съответствие с изискванията на закона, като е подложил на
задълбочен анализ събраните по делото доказателства и ги е оценил обективно. Независимо, че анализът на доказателствената
съвкупност по делото се споделя от настоящия съдебен състав, с оглед
осъществената от въззивния съд самостоятелна
проверка, следва да се посочи, че фактическата обстановка по делото е изводима от
следните доказателствени източници: справка за
съдимост и бюлетин за съдимост /л. 13-15 н.о.х.д/; фактура № 7720 от 25.03.2014
г. /л. 36 н.о.х.д./; 2 броя фискални бонове /л. 36 н.о.х.д./; фактура № **********
от 31.03.2014 г. /л. 37 н.о.х.д./; 1 брой фискален бон /л. 37/; показания на А.А. /л. 43-44 н.о.х.д./; показания на Р.К./л. 45-46
н.о.х.д./, включително частично приобщените по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК
показания от досъдебното производство /л. 10, ред 4-ти и ред 6-ти/ и частично
приобщените по реда на чл. 281, ал. 5 от НПК /л. 10, ред 9-ти/; показания на Н.И./л.
47-48 н.о.х.д./, включително прочетените по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК
показания, дадени в досъдебното производство /л. 8 ДП/; показания на свидетеля С.Г./л.
60 н.о.х.д./, включително приобщените по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК
показания от досъдебна фаза на производството /л. 7 ДП/; показания на Я.Б./л.
61-62 н.о.х.д./, включително прочетените по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК /л.
13, изр. 5 ДП/; показания на Д.Ц./л. 63 н.о.х.д./, включително приобщените по
чл. 281, ал. 4 от НПК /л. 49-50 ДП/; показания на Й.В. /л. 65-67 н.о.х.д./;
показания на И.Н./л. 66-67 н.о.х.д./; показания на В.М./л. 88-89 н.о.х.д/,
показания на И.Д./л. 158-159 н.о.х.д./, показания на Н.И./л. 236-238 н.о.х.д.,
включително прочетените по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК от досъдебното
производство /л. 22-23 ДП/; показания на М.М./л. 263
н.о.х.д./, показания на Л.Г./л. 344-345 н.о.х.д./; показания на О.М./л. 404
н.о.х.д./; обяснения на подсъдимия П., приобщени по реда на чл. 279, ал. 2, вр. ал. 1 НПК /л. 110 ДП/, както и приетите съдебно-медиицнска експертиза (СМЕ) /л. 91-93 ДП/,
видео-техническа експертиза (ВТЕ) /л. 97-100 ДП/; фоноскопна
експертиза (ФЕ) /л. 127-135 ДП/; физико-химична експертиза (ФХЕ) /л. 248-250
ДП/; биологична експертиза (БЕ) /л. 257-259 н.о.х.д./, допълнителна БЕ /л. 289-290/,
както и приобщените по реда на чл. 283 от НПК протоколи и други документи от
досъдебното производство, сред които протокол за оглед на местопроизшествие от
21.02.2014 г. /л. 5-6 ДП/; протокол за одброволно
предаване от 21.03.2014 г. /л. 9 ДП/; протокол за освидетелстване на К.П. от
21.03.2014 г. /л. 29 ДП/ протокол за освидетелстване на Р.К./л. 30 ДП/;
протокол за освидетелстване на Я.Б.от 21.02.2014 г. /л. 31-32 ДП/,протокол за
освидетелстване на А.А. /л. 33 ДП/; медицински
документи /л. 37 ДП/, експертна справка /л. 39-40 ДП/; протокол за разпознаване
на лица от 22.03.2014 г. и фотоалбум /л. 43-44 ДП/.
Въз основа на съпоставка и анализ на
съдържащата се в гласните и писмени доказателствени
източници информация, въззивният съд приема за достоверни показанията на свидетелите А., К., И., Г.,частично тези на свидетелката
Б., Ц., В., Н., М., частично показанията на Д., М., А., Г., Я.и М., като
изцяло недостоверни са показанията на
свидетеля И., приобщените от досъдебното производство обяснения на подсъдимия и
в отделни части недостоверни са показанията на свидетелите Б.и Д..
От първостепено
значение в случая е, че по отношение на съществените факти с оглед предмета на
доказване, показанията на свидетеля А. са
последователни, логични и вътрешно непротиворечиви. Поради това съдът
приема, че може да се довери на заявеното от свидетеля, независимо, че неговото
процесуално качество на частен обвинител и граждански ищец в производството
предопределя известна степен на заинтересуваност от изхода на делото. Правилната
преценка относно достоверността на тези показания е важна, защото като
непосредствен участник в конкретната ситуация, свидетелят А. може да даде
най-точна информация относно случилото се в действителността, а и той е сред
малкото станали очевидци на инкриминираните действия на подсъдимия П.. За да
прецени достоверността на тези показания, съдът отчита фактът, заявеното от свидетеля
А. не само не се опровергава поради вътрешни противоречия, но и убедително се
подкрепя от показанията на свидетеля К., който пресъздава непротиворечиво впечатленията
си от процесната дата, придобити непосредствено преди
инкриминираните действия на подсъдимия. От показанията на тези двама свидетели
става ясно, че на 21.03.2014 г., на посочените в обвинителния акт време и
място, подсъдимият е осъществил описаните в обвинителния акт действия, като първоначално
агресивното му поведение е било насочено спрямо личността на свидетеля К.,
който свидетелствал срещу него по друго дело, а след това е ескалирала спрямо
личността на свидетеля А., който като шофьор на свидетеля К., се е опитал да
защити последния от действията на подсъдимия, но в крайна сметка се озовал на
улицата сам с подсъдимия, при което последният му нанесъл удар с юмрук в
областта на челюстта и я счупил на две места.
Не може да се сподели твърдението на
защитата, че А. се е заканил спрямо
личността на подсъдимия с пистолет, тъй като в тази насока са единствено
показанията на свидетеля И., които се отличават с неяснота, липса на конкретика и противоречивост (особено с оглед съпоставката
между приобщените по реда на чл. 281 от НПК и дадените непосредствено пред
съда) и се оценяват като недостоверни. В тази връзка могат да се посочат и
показанията на свидетелката Б. – приятелка на подсъдимия, която е била очевидец
на случилото се, но не потвърждава А. да е насочвал оръжие срещу подсъдимия П..
Тезата за употреба от страна на пострадалия на оръжие в развилата се ситуация
противоречи и на изводите на експерта по ФХЕ, който не е констатирал наличие на
съответни химични частици в отривките от ръцете на
свидетеля А.. Действително, от самите показания на свидетеля А., от показанията
на полицейските служители и от приетия по делото протокол за доброволно
предаване, се установява, че на процесната дата и
място, пострадалият е носел в себе си огнестрелно оръжие, но няма убедителна
информация, въз основа на която да се заключи съобразно изискуемия от
процесуалния закон стандарт, че А.А. е употребил това
оръжие, като се е заканил с него спрямо личността на К.П..
От гласните доказателствени
източници, които съдът кредитира се установява, че на посочените в обвинителния
акт дата, време и място, подсъдимият е проявил изключително агресивно поведение
спрямо свидетеля К., а косвено и към придружаващите го в лекия автомобил лица,
като не само че им пречил да потеглят с автомобила от мястото на което се
намирали. Освен това подсъдимият е проявил поведение, изразяващо се във викове и удари по автомобила, което
станало достояние на намиращите се в близост значителен брой граждани, за които
свидетелстват И.Н.и В.М., както и заключението на ФЕ във връзка с обажданията
от тяхната страна на телефон 112. По несъмнен начин се установява и фактът, че
след като свидетелят А. слязъл от автомобила, свидетелят Р.К.се преместил на
шофьорското място, заключил е автомобила и потеглил, като на разстояние от
около 100 метра от движението на автомобила, подсъдимият се намирал на предния
капак на колата, но при завиването ѝ се пуснал и се върнал на мястото, на
което останал свидетелят А.. В тази връзка следва да се посочи, че показанията
на свидетелката В., които съдът кредитира, включително приобщените от
досъдебното производство пресъздават ясно какво се е случило в действителност
до момента, в който подсъдимият се е пуснал от капака на автомобила, тъй като
свидетелката няма лични впечатления за последвашщите
му действия.
Що се отнася до механизма на осъщественото от П. спрямо А. деяние, единствените
преки гласни доказателства се съдържат в показанията на пострадалия, който
свидетелства за това, че К.П. се върнал на мястото, на което той останал, както
и че му попречил са да стигне до намиращ се в близост клон на ОББ, като застанал пред него и му нанесъл удар с
юмрук, с дясната си ръка, в областта на лицето, след което се отдръпнал
леко встрани, но продължил да му говори и да го заплашва, че ако подаде сигнал
за случилото се, щяло да му се случи нещо лошо. Свидетелят твърди, че
непосредствено след удара се отправил към клона на ОББ и успял да достигне до
него, където се хванал за дръжката на вратата, а това напълно се подкрепя от
изводимата информация от протокола за
оглед, както и от заключението на ВТЕ. Освен това, контролни спрямо
заявените от свидетеля А. факти съдържат и показанията на свидетелите И. и М.,
които потвърждават местоположението на пострадалия, травмата, която същият е
имал и присъствието на подсъдимия на местопроизшествието. Ключово значение във
връзка с механизма на нанасяне на телесното увреждане е медицинската
документация, заключението на вещото лице и разясненията, които експертът дава
в откритото съдебно заседание пред районния съд. Доколкото настоящият съдебен
състав няма основание да постави под съмнение обективността и професионализма
на вещите лица, напълно споделя извода, че констатираните травматични
увреждания при пострадалия могат да бъдат нанесени с един удар с юмрук и то
точно в посоката за която свидетелства пострадалия, а именно от дясно (с
дясната ръка на подсъдимия), тъй като вещото лице разяснява, че морфологията на
увреждането, а именно счупване на тялото на челюстта вдясно и на рамото на
челюстта в ляво, може да се получи и само при един удар, тъй като челюстта е
подвижна и при счупване в дясно, в резултат на кинетичната енергия се чупи
нейното рамо, което е в посока на кинетичната енергия – в ляво. От
доказателствата по делото, в това число гласни и писмени, се установява по
несъмнен начин, че в резултат от удара при пострадалия се е наблюдавано обилно кръвотечение, което вещото лице потвърждава
да е възможно и при удар, нанесен с юмрук, тъй като в не малка част от случаите
на такива удари се получава травма върху венеца, който се разкъсва. Не без
значение е и фактът, че самото естество на травмата изключва тя да е нанесена
посредством предмет, за какъвто механизъм сочи свидетелят И., тъй като липсват
характерните за такъв тип удари мекотъканни
наранявания. По отношение състоянието, в което пострадалият се е намирал
непосредствено след нанасянето на удара свидетелстват полицейските служители И.
и М., показанията на които отразяват вярно действителността. В тази насока са и
показанията на свидетелите Ц., В.и К., които потвърждават, че след инцидента,
пострадалият е бил със затруднен говор, което е характерно за този тип телесни
увреждания.
За пълнота на изложението е необходимо
да се отбележи, че освен показанията на Н.И., съдът намира за недостоверни
показанията на свидетеля Д. в частта, в която заявява, че не е видял наранявания
на пострадалия, а видял само че той и подсъдимия си говорят, като същото се
отнася и то съответната част от показанията на свидетелката Я. Б., която е
присъствала през цялото време на мястото на осъществяване на деянието, но не е
видяла удар и наранявания. Достоверността на тези доказателствени
източници в посочените части е опровергана, поради което съдът не ги взима
предвид при формиране на фактическите си констатации.
От показанията на свидетеля А., както и
от тези на свидетелите Ц., В. и К.и от наличната медицинска документация и
заключение на СМЕ, се установява категорично, че причинените от подсъдимия на пострадалия травми са били съпроводени със
силни болки, отличаващи се с висок интензитет в продължение на около месец и
половина. Това е причинило значителни
болки и страдания на пострадалия, които са отшумели в този сравнително
кратък възстановителен период от месец и
половина единствено благодарение на медицинската намеса и в частност на
извършената оперативна намеса, тъй като от разясненията на вещото лице става
ясно, че ако такава интервенция не се извърши, то тогава възстановителният
период би бил значително по-продължителен – 5-6 месеца. От приетите писмени
доказателства, обсъдени в контекста на изводимото от показанията на А. и от
заключението на СМЕ, се установява, че във връзка с извършената оперативна
намеса, пострадалият е реализирал разходи, възлизащи в общ размер на сумата от 3083.00 лева.
По делото са разпитани свидетелите А., Я.,
М., О., А.и Н., от показанията на които не се установяват каквито и да е правно
значими факти.
Въззивният съд
приема, че установените по делото факти имат правното отражение, на което се
позовава държавното обвинение, тъй като, осъществените от страна на подсъдимия
действия изпълват съдържанието на визираното в чл. 129, ал.2, вр. ал .1 от НК престъпление.
Обект
на това престъпление са обществените отношения, свързани със защитата на
здравето и телесната неприкосновеност на гражданите, в конкретния случай –
здравето и телесната неприкосновеност на пострадалия А..
От
обективна страна, на 21.03.2014 г., около 18.00 часа, в гр. София, ж. к.
„Овча купел“, на ул. „Монтевидео“, пред клон на банка „ОББ“, чрез нанасяне на
удар с юмрук в областта на лицето, подсъдимият К.П. причинил на А.А. телесно увреждане, изразяващо се в счупване тялото на
долната челюст вдясно и счупване на лявото рамо на долната челюст, които
травматични увреждания в съвкупност реализират медико-биологична характеристика
на средната телесна повреда по чл. 129, ал. 2, вр.
ал. 1 от НК. В тази връзка напълно се споделят изводите на районния съд,
включително с оглед препратката към Постановление № 3 от 1979 г. на ВС.
От
субективна страна, подсъдимият К.П. е осъществил деянието при форма на вина
пряк умисъл, тъй като от обективираните в
действителността действия и от поведението му в цялост се установява несъмнено,
че е съзнавал общественоопасния характер на
извършеното, предвиждал е общественоопасните
последици и е целял именно тяхното настъпване.
За осъществяване на деянието при
условия на неизбежна отбрана не може да става дума, тъй като не се установява спрямо
личността на подсъдимия да е било налице непосредствено противоправно
нападение, срещу което да се отбранява, още повече, че пострадалият е останал
сам не само в присъствието на подсъдимия, а и на значителен брой неустановени
по делото лица, част от които познати на подсъдимия. Още повече, че цялостното
поведение на подсъдимия разкрива целенасоченост в действията му към причиняване
на телесното увреждане на пострадалия А.. По изложени в мотивната
част на присъдата съображения, неприемлива е и тезата за извършване на деянието
в състояние на афект.
За
извършеното от подсъдимия П. престъпление нанасяне средна телесна повреда по
чл. 129, ал. 1, вр. ал. 1 от НК законът предвижда
наказание лишаване от свобода от свобода до шест години.
За да се индивидуализира по справедлив
начин наказателната отговорност на подсъдимия е необходимо да бъдат отчетени
всички установени по делото обстоятелства, които имат значението на смекчаващи
и/или отегчаващи неговата вина.
От една страна, смекчаващо вината на
подсъдимия е изводимото от справката за съдимост и от бюлетина за съдимост
обстоятелство, че към 21.03.2014 г. П. се счита неосъждан, тъй като е
реабилитиран.
От друга страна, предвид механизма,
времето и мястото на осъществяване на деянието и на непосредствено
предхождащите го действия на подсъдимия (викове и удари по лекия автомобил,
което е привлякло вниманието на значителен брой от хора), се извежда, че П. е
личност със завишена степен на обществена опасност, което несъмнено
представлява отегчаващо вината му обстоятелство.
За разлика от първоинстанционния съд, въззивният съд приема, че в случая не се установяват други
смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства. Същевременно, отегчаващо е обстоятелството,
че в случая се касае за две счупвания на челюстта, т. е. повече от необходимото
за съставомерност на деянието и за възстановителен
период надхвърлящ 30 дни и то при наличие на оперативна интервенция, която
значително е скъсила продължителността на възстановяването на пострадалия А..
Тези отегчаващи вината на подсъдимия
обстоятелства биха могли да обосноват по-висок размер на определеното от
първостепенния съд наказание от 8 месеца лишаване от свобода, но доколкото
съответна жалба за това липсва и предвид действието на забраната за влошаване
положението на подсъдимия (reformatio in pejus), присъдата следва да се
потвърди и в частта относно наказанието.
Що се отнася до предявените от А.А., срещу К.П. искове
на основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, въззивният съд
приема, че в случая се установяват всички елементи от фактическия състав на
непозволеното увреждане – деяние, противоправност, вина, вреда и причинна връзка между
деянието и вредата. От наличните по делото писмени доказателства се
установява по категоричен начин, че причинената от подсъдимия на пострадалия
травма е наложила извършването на медицинска оперативна интервенция, във връзка
с която пострадалият е реализирал разходи, възлизащи на обща стойност от
3086.00 лева. Това е равностойността на причинената с деянието на подсъдимия
имуществена вреда в правната сфера на пострадалия, поради което предявената
претенция за обезвреда на имуществени вреди,
възлизащи в този размер се явява основателна в цялост.
По отношение на предявения иск за
обезщетяване на причинени в резултат от деянието неимуществени вреди, следва да
се отбележи, че при наличие на всички елементи от фактическия състав на
непозволеното увреждане, вниманието на съда се концентрира върху въпроса за
справедливостта на дължимото от страна на подсъдимия обезщетение на пострадалия
по смисъла на чл. 52 от ЗЗД.
При определяне на размера на обезщетенията
за неимуществените вреди следва да
бъдат съобразени, дадените в т. 11 от Постановление на Пленума на ВС № 4 от 1968 г. указания, според които неимуществените
вреди се възмездяват от съда по справедливост.
Понятието "справедливост"
по смисъла на чл. 52 от
ЗЗД е свързано с преценката
на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да
бъдат взети предвид от съда
при определяне размера на обезщетението.
Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и прочие. В редица решения на върховната
съдебна инстанция е възприето разбирането, че понятието "неимуществени вреди“ включва всички онези телесни
и психически увреждания на пострадалия и претърпените от него болки и страдания,
формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно
намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален
дискомфорт за определен период от време, а понякога
и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното състояние, както и че критерият
за справедливост, поради паричния израз на обезщетението,
е всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от
развитие на самото общество в конкретната държава". С оглед на тези
разяснения по приложението на чл. чл. 51, вр.
чл. 52 от ЗЗД и предвид конкретните факти и обстоятелства, на пострадалия А. се дължи
обезщетение за причинените от деянието на подсъдимия неимуществени вреди, които
имат характера на претърпени болки
и страдания вследствие на извършеното деяние. В конкретния случай, подсъдимият
е нанесъл удар с юмрук в лицето на пострадалия, с което му причинил счупване на тялото на долната челюст в дясно
и счупване на лявото рамо на долната челюст, които по своята
медико-биологична характеристика съставляват счупване на челюст, както и оток на меките тъкани на долната челюст
в дясно под брадичката, които са му причинили болка и страдание. По делото е
установено, че в резултат от нанесената травма на пострадалия са причинени
силни болки с висок интензитет, които е изпитвал при всяко движение на
челюстта, както и че тези травматични увреждания са наложили А.А. да претърпи оперативна интервенция „метална остеосинтеза“, във връзка с което на пострадалия е издаден
болничен лист за период от 41 дни, като за пълното му възстановяване, предвид
оперативната намеса, която е ускорила значително този процес, му е бил
необходим период около месец и половина. Установява се, че през този месец и
половина пострадалият се е хранил само с течна храна, тъй като не можел да
консумира твърди храни и освен това е получил изтръпване на долната лява част
на челюстта, поради прекъснат от удара нерв. Освен това, пострадалият е получил
изменение в захапката, което не подлежи на възстановяване. Тези фактически констатации,
според въззивния съдебен състав биха могли да
обосноват справедливост на обезщетение за претърпените от пострадалия
неимуществени вреди в размер от 10 000 /десет хиляди/ лева, но доколкото
жалба със съответно за това искане липсва, въззивният
съд не разполага с правомощие да увеличи уважения от районния съд размер от
8000.00 лева от предявения граждански иск за обезвреда
на причинените от деянието неимуществени вреди. Поради това, присъдата на
районния съд следва да се потвърди като законосъобразна и в тази част.
С оглед извода за основателност на
обвинителната теза, законосъобразно с присъдата на районния съд в тежест на
подсъдимия са възложени направените по делото разноски.
С оглед липсата на основание за отмяна
или изменение на проверяваната понастоящем присъда, съдът приема въззивната жалба на подсъдимия К.П. и на неговия защитник
за неоснователна.
По
тези мотиви и на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6
от НПК, съдът,
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
присъда от 12.04.2019 г. по н.о.х.д. № 19982/2014 г. на Софийски районен съд,
Наказателно отделение, 19-ти състав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.