Р
Е Ш Е Н И Е
гр.София, 29.03.2023г.
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми
състав
на
двадесет и осми февруари година 2023
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана
Христова - Коюмджиева
секретар:
Йоана Петрова
като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 3909 по описа за 2021 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на делото са два субективно съединени преки
иска с правно основание чл.432, ал.1 от Кодекса за
застраховането във вр. с
чл.45, ал.1 ЗЗД и искове с правно основание чл.86 ЗЗД.
По изложените в искова молба
обстоятелства Б.И.Г. ЕГН ********** и Н.И.Я. ЕГН ********** чрез адв. Р.А., са предявили срещу ЗАД „А.“ ЕАД при субективно
активно съединяване искове с правна квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. чл. 45, ал. 1
от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответното дружество, да заплати
сумите, както следва:
- на Б.И.Г. сумата от 60 000 лева, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди по повод възникнало на 12.12.2017
г. ПТП, при което е починала Н. Н.Б.–
баба на ищеца, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от предявяване
на иска на 25.03.2021 г. до окончателното изплащане;
- на Н.И.Я. сумата от 90 000 лева, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди по повод възникнало на 12.12.2017
г. ПТП, при което е починала Н. Н.Б.–
баба на ищцата, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от
25.03.2021 г. до окончателното изплащане на вземането. Претендират сторените по
делото разноски.
В исковата молба се твърди, че на 12.12.2017 год.
около 08:00 часа, на ул. „Юндола“ в гр. Велинград, настъпило ПТП, при което Ц.А.К.,
ЕГН ********** при управление на МПС - л.а. „ Фолксваген Голф “ с per. № РА ****ВС, движейки се в посока към с. Юндола е
нарушила правилата за движение по пътищата на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, чл. 5, ал.
1, т. 1 от ЗДвП, чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, чл. 116 от ЗДвП и чл. 119, ал. 1
от ЗДвП, вследствие на което по непредпазливост е причинила смъртта на Н. Н.Б.с
ЕГН ********** - баба на ищците. Наведен
е довод, че с влязла в сила Присъда от 07.11.2018 г., постановена по НОХД №
626/2018 г. по описа на ОС Пазарджик Ц.А.К. е призната за виновна в
извършването на престъпление по чл. 343, ал. 3, предл.
последно, б. „б”, предл. 1-во, във вр. с чл. 343, ал. 1, б. „в“ от НК, във вр.
с чл. 342, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 5, ал. 1, т. 1
от ЗДвП, във вр. с чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, във вр. с чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, във вр.
с чл. 116 от ЗДвП, във вр. с чл. 119, ал. 1 от ЗДвП,
във вр. с чл. 373, ал. 2 от НПК, във вр. с чл. 58а, ал. 4 от НК, във вр.
с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, като й е наложена наказание „лишаване от свобода“
за срок от 1 година и 9 месеца.
Ищците твърдят, че вследствие смъртта на баба им Н. Б.са претърпели
неимуществени вреди, изразяващи се в морални болки, страдания и неутешима
скръб. Подържат, че са имали силна житейска и емоционална връзка с баба си,
надхвърляща за националния ни бит духовна близост между баба и внуци. Твърди
се, че още детството им грижите за ищците са поети изцяло от тяхната баба Н. Б.,
която е била ежедневно до тях, осигурявайки им „родителска” закрила, грижа и
помощ, тъй като през април 1993г. майка им е напуснала бившия си съпруг и се е
върнала в къщата на родителите си с двете деца. За да се грижи за издръжката на
децата си и да продължи да изплаща ипотеката на семейното им жилище, се
наложило майка им М.Б.да работи на няколко места. Именно по тази причина
основните грижи за тях е полагала най-вече тяхната баба Н. Б.. Баща на ищците
след развода напуснал гр. Велинград, бил е в неизвестност, напълно се е дезинтересирал от децата си, като не е полагал абсолютно
никакви грижи за тяхното отглеждане. Сочи се, че ищците израснали в дома на
баба си, под нейната непрестанната опека и непосредствена грижа. С годините
връзката между баба и внуци станала изключително силна.
Твърдят, че към датата на ПТП по отношение на л.а. “Фолксваген Голф” с ДК №
РА ****ВС е била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите, полица BG/11/117002738039 от 13.10.2017г. сключена със З. „А.” АД. Сочат, че с искане от 10.03.2020 г.,
предявили пред застрахователното дружество претенция за изплащане на
обезщетение за неимуществени вреди, като с писмо от 31.03.2020. ответното
дружество отказало изплащане. Съобразно изложеното молят исковата претенция да
бъде уважена.
В законоустановения срок по чл. 367 от ГПК е постъпил отговор
от ответното З. „А.” АД, в който е изложено становище за неоснователност на
исковата претенция. Оспорва материалната легитимация на ищците. Наведено е
възражение за прекомерност на исковите претенции. Ответникът сочи, че с § 96,
ал.1 от ПЗР на КЗ е въведено правило, че обезщетението за неимуществени вреди
на лицата по чл. 493а, ал.4 до влизане в сила на методиката по ал.2 на чл.
493а, от КЗ е определен в размер на 5 000 лева., като според ал.2 на § 96 от
ПЗР на КЗ до този размер е задължен да отговаря. При евентуалност ответникът навежда
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на починалото лице, като твърди, че е предприела пресичане на пътното
платно на непредназначено за пешеходци място, без да се съобрази с
интензивността на движението, с разстоянието на приближаващото МПС и неговата
скорост на движение, с което е нарушила чл. 113, ал. 1, т.1 от Закона за
движение по пътищата, както и че е излязла внезапно на пътното платно, в
нарушение на чл. 114 от Закона за движение по пътищата, предприемайки
пресичане, без да се огледа, и едновременно с това е съкратила времето за
реакция на водача Ц.К.до интервал, в който е обективно невъзможно да формира
волево поведение за предотвратяване на произшествието. Оспорва претенцията по акцесорните искове. Не оспорва наличието на валидно
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за процесния
лек автомобил към датата на ПТП.
В открито
заседание ищците чрез адв. А. поддържат предявените
искове. Претендират разноски. Представят списък по чл. 80 ГПК.
В открито
заседание ответникът, чрез процесуалния представител юрк. Д.оспорва
исковете. Претендира разноски. Представя списък на разноските по чл. 80 ГПК.
Софийски
градски съд, ГО, І
– 7 състав, като обсъди направените от
страните доводи и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
От приложеното н.о.х.д. № 626/2018г.
по описа на Пазарджишки окръжен съд, се установява, че с присъда № 56 от
07.11.2018г. Ц.А.К. е призната за виновна, за това, че на 12.12.2017г. около 08:00 часа, на ул. „Юндола“ в град
Велинград при управление на МПС - лек автомобил „Фолксваген Голф“, peг. № РА ****ВС, собственост на Е.Г.К.с ЕГН **********,***,
движейки се в посока към с. Юндола, е нарушила правилата за движение по
пътищата на:
Чл. 20, ал. 1 от ЗДвП - „ Водачите са длъжни да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват отклонила е вниманието си, като не е наблюдавала пътя пред себе си;
Чл. 5, ал. 1, т.1 ЗДвП, а именно: като водач на пътно превозно средство е
била длъжна, но не го е сторила да не създава опасности и пречки за
движението, да не поставя в опасност живота и здравето на хората ...
Чл. 5, ал.2, т.1 ЗДвП - „Водачът на пътно превозно средство длъжен да бъде внимателен и
предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и
водачите на двуколесни пътни превозни средства;
Чл. 116 ЗДвП (Изм. и доп. - ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 38.2012г.), а
именно: като водач на пътно превозно средство е била длъжна, но не го е сторила
да бъде внимателна и предпазлива към пешеходците и
Чл. 119, ал. 1 ЗДвП, а именно: като водач на нерелсово пътно превозно
средство е била длъжна, но не го е сторила, при приближаване към на пешеходна
пътека да пропусне стъпилата на пешеходната пътека и преминаваща по нея
пешеходка, като намали скоростта и спре, и блъска пресичащата пътното платно по
пешеходна пътека пешеходка Н. Н.Б.с ЕГН ********** *** и по непредпазливост е
причинила смъртта й, поради което и на основание чл. 343, ал. 3, предл. последно, б. „б”, предл.
1-во, във вр. с чл. 343, ал. 1, б. „в“ от НК, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, във вр.
с чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, във вр. с чл. 5, ал. 2,
т. 1 от ЗДвП, във вр. с чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, във вр. с чл. 116 от ЗДвП, във вр. с
чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, във вр. с чл. 373, ал. 2 от НПК, във вр. с чл. 58а, ал. 4 от НК, във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, като е осъдена на „лишаване
от свобода“ за срок от 1 година и 9 месеца.
На основание чл. 300 ГПК, влязлата в сила присъда № 56 от 07.11.2018г.,
постановена по н.о.х.д. № 626/2018г. по описа на Пазарджишки окръжен съд,
установява по задължителен за гражданския съд начин вината на деликвента и механизма на извършеното деяние, вкл.
причинната връзка между пътно – транспортното
произшествие и смъртта на Н. Н.Б..
От приетото Удостоверение за родствени връзки № 450 от 10.03.2020г. издадено
от Община Велинград, област Пазарджик, се установява, че ищците Б.И. Г.и Н.И.Я.
са внуци на Н. Н.Б.– починала на 15.12.2017г. /л.34 от делото/
По делото е приета писмена кореспонденция между страните, от която се
установява, че на 12.03.2020г. ищците Б.И. Г.и Н.И.Я. са предявили пред
ответното застрахователно дружество претенция за изплащане на обезщетение за
претърпените от тях неимуществени вреди от смъртта на Н. Н.Б.вследствие процесното ПТП. На 31.03.2020г. ответното дружество е постановило
отказ на искането. /л.36-37
от делото/
По делото е изслушана съдебна – автотехническа
експертиза с в.л. инж. М.М.. Приетото заключението на
САТЕ не е оспорено от страните и съдът го възприема като компетентно, пълно и
обективно. В него е прието, че ударът е
настъпил в пътната лента, по която се е движил лекият автомобил. Експертът
пояснява, че участъкът е прав от ул. „Юндола“ в гр. Велинград, в зоната на
Т-образното кръстовище, образувано от ул. „Юндола“ и ул. „Николай Хрелков“, след десен завой в посока изток-запад. Пътното
платно е предназначено за движение в двете посоки, като се състои от две пътни
ленти, разделени една от друга с маркировка тип M 1 - „Единична непрекъсната
линия“.
В района на
произшествието, на северния тротоар на ул. „Юндола“ е поставен пътен знак В24 -
„Забранено е изпреварването на моторни превозни средства, с изключение на
мотопеди и мотоциклети без кош“. Вещото лице посочва още, че в зоната на
кръстовището са налични: пешеходна пътека по ул. „Николай Хрелков“
и пешеходна пътека тип „Зебра“ по ул. „Юндола“. ПТП е реализирано в светлата
част на денонощието при слънчево и сухо време с добра метеорологична видимост. Сочи
се, че пътното платно по ул. „Юндола“, откъдето е предприела пресичане Н. Б.е
обозначено с пешеходна пътека тип „Зебра“, която е естествено продължение на
западния тротоар на ул. „Николай Хрелков“. Лекият
автомобил се е движел по ул. „Юндола“ в посока от изток на запад към с. Юндола.
Пешеходката Б.е предприела пресичане на платното за движение по ул. „Юндола“,
движейки се перпендикулярно от южния към северния тротоар. Обосновано е, че скоростта
на движение на л. а. „Фолксваген“, модел „Голф“ с per.
№ РА ****ВС към момента на удара е била около 37 км/ч. Н. Б.към момента на
удара се е движила със спокоен ход и скорост 3,6 км/ч. Вещото лице сочи, че лекият
автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. № РА ****ВС, се е намирал на отстояние 51,4 м от мястото на удара в момента, в който
водачът е бил в състояние да възприеме пешеходеца Н. Б.. Сочи, че опасната зона
за спиране на лекия автомобил, при установената скорост на движение е 19,88 м. Вещото
лице счита, че ударът е бил предотвратим и за двамата участници в
произшествието. Водачът на лекия автомобил е имал възможност да предотврати
настъпването на произшествието, ако към момента, в който е имал възможност да
забележи пешеходката е възприел опасността и съответно е реагирал със
своевременно спиране. Пешеходката е имала възможност да предотврати настъпването
на произшествието, ако преди да навлезе в лентата за движение на л. а.
„Фолксваген“ се е съобразила със скоростта и отстоянието
на приближаващия автомобил. В открито съдебно заседание, вещото лице пояснява,
че ударът е станал малко извън пешеходната пътека. Сблъсъкът е станал около
средата на другата пътна лента. Там е бил позициониран автомобилът. Времето е
било слънчево.
За претърпени от ищците неимуществени вреди са събрани
гласни доказателства чрез разпит на свидетеля М.С.Б.– майка на ищците. Според
свидетелката връзката между децата й и нейната майка била много силна, тъй като
тя ги е отгледала. Свид.Б.сочи, че след развода си се
прибрала при родителите й заедно с двете деца, които тогава били на 2 г.
/дъщеря й/ и на 8 г. /синът й/. Спомня
си, че се наложило да работи на две места тогава майка й Н. поела грижата за децата. Сочи, че майка
й скоро се пенсионирала и изцяло поела грижите за децата в бита и ежедневието.
Тя се грижела и за тяхното обучение, помагала им в училище, ходела на родителски
срещи, водела внучката си на детска градина. Свидетелката сочи, че по професия е
учител и след 7-ми, 8-ми час се е налагало да се прибира късно и разчитала на
майка си, в грижата за децата. СВ. Б.си спомня, че в продължение на една година
изцяло майка й поела грижата за сина й, когато бил малък, защото със съпругът й
заминали на работа в Коми. След развода, се прибрала в дома на родителите си,
емоционалната и духовна връзка между нейните деца и баба им станала още по-силна.
Майка й била много любвеобилна жена, много обичала внуците, те били смисълът на
живота ù. Тъй като учителските заплати били сравнително ниски, Б.работила
на две места. Почти по цял ден отсъствала от вкъщи, а събота и неделя работила
като продавач в магазин за хавлиени стоки в гр.
Велинград. През цялото време майка й отговаряла за децата. В годината, когато
се водело бракоразводното дело свидетелката решила да повиши квалификацията си и
в продължение на две години пътувала до гр. София. Налагало се да отсъства по цели месеци, като разчитала
на майка си в грижите за децата. Грижите продължили и след децата станали студенти. Свид.
Б.сочи, че й било трудна да ги издържа сама, тъй като баща им не плащал
издръжка. Смъртта на майка й се отразила много тежко на Б. и Н.. Баба им била
жизнена до последно. Двете й деца го понесли много тежко, независимо, че били
вече пораснали и самостоятелни.
Съдът дава вяра на показанията на свидетеля М.С.Б.,
включително и след преценката им по реда на чл. 172 ГПК, тъй като възприятията
на свидетелката са непосредствени, вътрешно непротиворечиви и не се
опровергават от събраните по делото доказателства
Пред настоящата инстанция е допуснат до разпит и
свидетелят Г.Р.С.. Свид. С.сочи в показанията си, че са
живели в една къща с ищците Б. и Н., и с майка им - М.Б., която е нейна
братовчедка. С.сочи, че тя живеела на горния етаж, а леля й – Н. Б., с ищците и
майка им на долния. Свидетелката пояснява, че нейният баща и починалата при ПТП
са брат и сестра. Леля й Н. била много жизнена и енергична жена. Цялото
домакинство било поддържано от нея, готвела. Внуците били изключително близки с
баба си, която следяла всичко, което се случвало с тях. Те споделяли с нея,
както като деца, така и в по-зрялата си възраст. В ранна възраст тя ги
прибирала след занятия, от детска градина – внучката си Надя, а пък внука си Б.
от училище. Изцяло баба им готвела в техния дом. Помагала им за писането на
домашни и ученето. Изцяло поела грижата за тях. След развода братовчедка й М.била
доста ангажирана, работила на няколко места. Обучавала се допълнително, което
продължило около 2 години. Децата били изцяло под грижата на своята баба.
Връзката им била емоционална и двустранна. Свид. С.сочи,
че независимо от възрастта си, леля й била много съвременен човек. Покрай
внуците се, тя се интересувала от техните интереси – музика, модни тенденции и
т.н. Свидетелката посочва, че ищцата Н.Я. е кръстена на баба си. Бащата на
децата не давал почти никаква издръжка. М.издържала децата с помощта на
родителите си, помагали си. Въпреки, че учили висше образование в гр. София, те
често се прибирали във гр.Велинград. Баба им приготвяла буркани с храна, за да
могат по-леко да се изхранят. За изпити учели у дома, във Велинград. Чувствали
се спокойни и добре там. Това бил техния дом. Когато баба им починала Б.
току-що се оженил, а Н.не била семейна.
По почин на ответника пред настоящия съдебен състав е
допуснат до разпит и свидетелят И.Б.Г. – баща на ищците. Свид.Г.
посочва, че през 1993 г. се развел с майката на ищците. След развода децата живеели
в къщата на баба им. Майка им работела като учителка и била много ангажирана. Децата
били много свързани с баба си Н., тя ги отгледала. Децата живеели във гр.Велинград,
след това като студенти учили в гр.София. Основно баба им се грижела за тях.
Водела ги на детска градина, на училище. Тя поела грижа за внуците си в
ежедневието. Баба Н. била много грижовна жена, дъщеря им била кръстена на нея. Свид. Г. сочи, че след смъртта на баба си дъщеря му Н.била много
разстроена и стресирана. Имали силна емоционална връзка. Баба ú била и
майка и баща, отгледала я от 3 годишна възраст. Връзката не им се загубила и
след като дошла да учи като студентка, дъщеря му често се прибирала.
Съдът дава вяра на показанията на свидетеля И.Б.Г., включително и след
преценката им по реда на чл. 172 ГПК, тъй като възприятията на свидетеля са
лични, вътрешно непротиворечиви и не се опровергават от събраните по делото
доказателства.
По делото е безспорно обстоятелството, че към датата на ПТП – 12.12.2017г. за лек автомобил
“Фолксваген Голф” с ДК № РА ****ВС е била налице валидна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите, полица BG/11/117002738039 от
13.10.2017г. сключена със З. „А.” АД.
Приета е и молба
от 12.03.2020г., с която ищците Н.Я. и Б.Г. са предявили пред ответното
дружество искане за изплащане на обезщетение за претърпените от тях
неимуществени вреди от смъртта на Н. Б.вследствие процесното
ПТП, причинено от водача на л.а. „Фолксваген Голф” с ДК № РА ****ВС, чиято
гражданска отговорност е застрахована в З. „А.” АД. /л.95 от делото/
С писмо от 31.03.2020г. ответното
застрахователно дружество постановило отказ на искането. /л.37 от делото/
Така
установената фактическа обстановка, сочи на следните правни изводи:
По
допустимостта:
Предявените субективно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ/
в сила от 01.01.2016г./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са допустими.
Съгласно нормата на чл. 498 КЗ /в
сила от 01.01.2016 г./,
установяваща абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на
прекия иск на пострадалия от настъпило застрахователно събитие срещу
застраховател, увреденото лице, което желае да получи застрахователно
обезщетение, следва да отправи първо към
застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ. Ако
застрахователят не е платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или
ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното
обезщетение пострадалият може да предяви претенцията си пред съда. Установи се
по делото, че сочените предпоставки са налице – писмена претенция на л. 95 от
делото и липса на възражения и ангажирани доказателства от страна на ответника,
които да изключват допустимостта на процеса. Не е оспорена и материално –
правната легитимация на ответника.
По същество:
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо
което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност”. Основателността на
прекия иск предполага установяване при условията на пълно и главно
доказване в процеса на следните факти:
1/.настъпилото ПТП и неговия механизъм, 2./ противоправното поведение на
виновния водач, 3./ претърпените неимуществени вреди и 4./ наличието на пряка
причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП, 5./ ответникът да е
застраховател на гражданската отговорност на причинилия произшествието водач.
Вината съгласно установената с нормата
на чл. 45, ал. 2 ЗЗД законова презумпция се предполага.
Безспорно се установи по делото настъпването на пътно-транспортно
произшествие на 12.12.2017 г. С влязла в сила Присъда
№ 56 от 07.11.2018 г., постановена по н.о.х.д. № 626/2018 г. по описа на ПзОС, е признато, че на 12.12.2017г.
около 08:00 часа, на ул. „Юндола“ в град Велинград, Ц.А.К. при управление на
МПС - лек автомобил „Фолксваген Голф“ с per. № РА ****ВС,
движейки се в посока към с. Юндола, нарушила правилата за движение по пътищата
установени в чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, чл. 5, ал. 1, т.1 ЗДвП, чл. 5, ал.2, т.1 ЗДвП, чл. 116 ЗДвП и чл. 119, ал. 1 ЗДвП и
по непредпазливост е причинила смъртта на пресичащата на пешеходна пътека Н. Н.Б..
Предвид на горното и съгласно чл.300 от ГПК, съдът приема
за установени елементите от фактическия състав за пораждане на деликтната
отговорност по смисъла на чл. 45 от ЗЗД на прекия причинител на вредата, като и че е извършено противоправно деяние от водача на лек автомобил „Фолксваген
Голф“ с per. № РА ****ВС – Ц.А.К..
По отношение на останалите предпоставки за ангажиране
отговорността на ответното дружество:
По делото не е спорно между страните, че З. „А.” АД е
застраховател по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” за
процесния период на водача на автомобила, с който е причинено ПТП, с оглед на
което исковете с правно основание чл.432 , ал.1 от КЗ са доказани по основание.
По делото са установени и неимуществените вредите претъпени от ищците, както и
пряката им причинна връзка с процесното ПТП.
С Тълкувателно решение №1/2016 от 21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС бе прието
, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от
причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от
25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд,
и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания,
които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се
присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително
претърпени от смъртта му вреди. С посоченото тълкувателно решение се прие, че е
за изгубило сила Постановление № 2 от 30. ХІ. 1984 г. на Пленума на Върховния
съд, което приемаше, че кръгът на лицата, имащи право на обезщетение за
неимуществени вреди в случай на смърт, е посочен изчерпателно в Постановления №
4/61 г. и № 5/69 г. и няма основания за разширението му, включително по
отношение на други възходящи и низходящи на починалия и на неговите братя и
сестри. В цитираното по горе тълкувателно решение на ВКС се посочва, че когато
поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна,
че смъртта на единият от родствениците /в случая – на
баба/ е причинила на другия /в случая на внуци/ морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната
родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди
и на преживелия родственик. Неколкократно в
посоченото решение е подчертано, че това право възниква по изключение, като в тежест на претендиращият е да
докаже, че е изградил с починалия особена близка и трайна житейска връзка, и
търпи значителни морални болки и страдания от неговата загуба с продължително
проявление във времето. В мотивите е посочено, че връзка с посоченото
съдържание предполага оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ, за
емоционална подкрепа и доверие. Следователно, когато е предявена
претенция от лице, което не е наследник по закон на починалото лице, трябва да
бъдат разгледани както съществувалите преди процесното
ПТП отношения между тях, така и въздействието на загубата на лицето върху
ищеца. Предпоставките да се присъди обезщетение са: да е доказано по несъмнен
начин, че търсещият обезщетение е изградил приживе с починалия особено близка
връзка, надхвърляща общоприетите представи за родствена близост, поради която
след смъртта търпи изключителни по интензитет болки и страдания. Липсва
дефиниция на критерия изключителност, но изхождайки от мотивите на
тълкувателното решение, следва да се възприеме, че в хипотезата попадат тези
отношения, при които смъртта има пряко и продължително негативно въздействие
върху живота на близкия, обременява ежедневието и бъдещето му с продължителни
негативни емоции поради загубата на значимия близък човек. При
преценката за наличието на този критерий следва също така да се отчитат
спецификите на традиционните за българското семейство отношения. В тях
отношенията между баба и внуци носят дълбока обвързаност и емоция, тъй като
свързват пазителя на семейните ценности с новия член в семейството, на когото
се възлагат надеждите да продължи рода и предава традициите.
В конкретния случай от събраните по делото свидетелски показания се
установява, по безспорен начин точно такива житейски обстоятелства – ищците са
били в много близки отношения с баба си. Имали са много сила емоционална и близка
връзка помежду им. Тази връзка, установима от свидетелските
показания по делото, си има и своето житейско и логично обяснение, предвид
факта, че бабата е поела грижите по
отглеждането на своите внуци от ранна
детска възраст, отглеждала ги е в дома си, след развода на родителите
им. Предвид изложеното съдът
приема, че между ищците и баба им по майчина линия са налице отношения на силна
привързаност, надхвърлящи обичайните за българския бит отношения на близост
между баба и внуци. Установи се, че пострадалата при процесното
ПТП Н. Б.е поела изцяло грижите за малолетните ищци, след развода на родителите
им, водела ги на училище, грижела се за домакинството, помагала им в уроците и
практически е замествала отсъстващата родителска грижа – „Баба им била и майка
и баща“, според показанията на свид.Г.. Отделно от
горното, по делото се установи, че и двамата ищци тежко преживели загубата на баба
си, към която били силно привързани. В тази връзка, неоснователни са
възраженията на процесуалния представител на ответника за липса на
доказателства за претърпени болки и страдания по – големи от обичайните при
загуба на баба. Разглеждания казус е пример когато тези болки и страдания са по
– големи от обичайните, защото пострадалата Н. Б.е била човекът, която макар и
баба, е замествала родителите на ищците
в непосредствените грижи за тях, доколкото по делото се установи, че следа
развода на родителите им, майка им работила на няколко места, бащата живеел
отделно и бабата по майчина линия поела преките грижи за отглеждане на внуците
си.
Установи се, че между Н. Б.и внуците й – ищци в
настоящото производство Б.Г. и Н.Я. е съществувала особено близка връзка. По
отношение на техните размери следва да се съобрази правилото на чл.52 ЗЗД и
обезщетението да се определи от съда по справедливост. Понятието е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид при определяне паричния еквивалент на понесените от двамата
ищци болки и страдания вследствие настъпилата смърт на тяхната баба. В случая
събраните гласни доказателства сочат, че между починалата Н. Б.и внуците й са
съществували отношения на голяма близост и разбирателство. Установи се фактът,
че Н. Б.полагала за ищците грижи като за свои деца, както в детството им, така
и в хода на израстването им. Установи се, че между пострадалата и внуците
и е съществувала близка връзка,
независимо, че пострадалата е била на 78 г., а ищците вече самостоятелни.
Възрастта, както на пострадалия, така и на низходящите му не съставлява
самостоятелен критерий за съдържанието на връзката между тях.
Необходимо е да бъде
съобразена и съществуващата към момента на увреждането – 2017 г.
обществено икономическа обстановка в страната, чиято динамика намира отражение
в нарастващите лимити на застрахователно покритие по задължителната застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите. С оглед изложеното,
настоящият състав на СГС намира, че изискването за справедливо обезщетяване на ищците за неимуществените вреди, причинени от
смъртта на баба им, при установените релевантни обстоятелства ще бъде
постигнато с обезщетение в размер на 30
000 лева.
Относно възражението
за съпричиняване по чл.51, ал.2 ЗЗД
За да е налице съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, пострадалият
трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия
или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е
действал или бездействал виновно. Релевантен за съпричиняването
и за прилагането на посочения законов текст е само онзи конкретно установен
принос на пострадалия, без който не би се стигнало, наред с неправомерното
поведение на деликвента, до увреждането като
неблагоприятен резултат. Съпричиняването подлежи на
доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД
цели намаляване на отговорността си към увреденото лице. Не всяко поведение на
пострадалия, дори и такова което не съответства на предписано в закона, може да
бъде определено като съпричиняване на вреда по
смисъла на закона. Само това поведение на пострадал, което се явява пряка и
непосредствена причина за произлезли вреди би могло да обуслови извод за
прилагане на разпоредбата за съпричиняването. Принос
ще е налице винаги, когато с поведението си пострадалия е създал предпоставки
за възникване на вредите. Поведението на пострадалия може да бъде както
действие, така и бездействие, но то винаги следва да е противоправно
и да води до настъпване на вредоносния резултат.
С отговора на исковата молба ответникът е направил
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат,
като твърди, че пострадалата е предприела пресичане на пътното платно на
непредназначено за пешеходци място, без да се съобрази с интензивността на
движението, с разстоянието на приближаващото МПС и неговата скорост на
движение, с което е нарушила чл. 113, ал. 1, т.1 от Закона за движение по
пътищата, както и че е излязла внезапно на пътното платно, в нарушение на чл.
114 от Закона за движение по пътищата, предприемайки пресичане, без да се
огледа, и едновременно с това е съкратила времето за реакция на водача Ц.К.до
интервал, в който е обективно невъзможно да формира волево поведение за
предотвратяване на произшествието.
Съгласно разпоредбата на чл. 113, ал. 1 от ЗДвП при
пресичане на платното за движение пешеходците са длъжни да преминават по
пешеходните пътеки, като преди да навлязат на платното за движение, да се
съобразят с приближаващите се пътни превозни средства (чл. 113, ал. 1, т. 1 от
закона). В § 6, т. 54 от Допълнителните разпоредби на Закона за движението по
пътищата е дадена легална дефиниция на понятието "пешеходна пътека",
а именно част от платното за движение, очертана или не с пътна маркировка и
сигнализирана с пътни знаци, предназначена за преминаване на пешеходци, а на
кръстовищата пешеходни пътеки са продълженията на тротоарите и банкетите върху
платното за движение. От събраните по делото доказателства се установява, че
ПТП е настъпило на обозначена пешеходна пътека. Съгласно разпоредбата на
чл. 119, ал. 5 от ЗДвП при ПТП с
пешеходец на обозначена пътна маркировка "пешеходна пътека", когато
водачът е превишил разрешената максимална скорост за движение или е нарушил
друго правило от ЗДвП, имащо отношение към произшествието, пешеходецът не се
счита за съпричинител за настъпване на съответното
произшествие.
Не е спорно между страните, че процесното
ПТП е станало на пешеходна пътека. Съгласно т. 6 на Тълкувателно решение № 2/16
г. на ВКС, ОСНК " При преминаване
през пешеходна пътека водачът има задължение да намали скоростта или да спре.
То възниква при наличието на две предпоставки – пешеходците да са стъпили или
да преминават през нея”. Също там е прието, че правото на преминаване на
пешеходците на обозначена пешеходна пътека следва да бъде упражнено при
спазване на чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП – пешеходците да се съобразят с
разстоянието до приближаващите се превозни средства и с тяхната скорост на
движение, като е забранено те внезапно да навлизат или да пресичат платното за
движение при ограничена видимост.
От събраните по делото доказателства – присъда № 56 от
07.11.2018 г., постановена по н.о.х.д. № 626/2018 г. по описа на ПзОС и заключението на
САТЕ, се установява, че процесното ПТП е
настъпило на пешеходна пътека. В конкретния случай, водачът на лекия автомобил
е нарушил разпоредбата на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, тъй като не е пропуснал
преминаващата по пешеходната пътека пешеходка, поради което съдът приема, че
ищцата като пешеходец е стъпила на пътното платно и е започнала пресичане, като
сблъсъкът е можел да бъде предотвратен, ако водачът е изпълнил задължението си
да я пропусне. Предвид на изложеното, наведено от ответника възражение за съпричиняване се явява неоснователно.
По предявения иск с правно основание чл. 86
от ЗЗД
Предвид основателността и доказаността
на главната претенция, основателен и доказан е акцесорния иск с правно
основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва, считано от
25.03.2021г. – датата на завеждане на исковата молба в съда.
По разноските:
Право на разноски имат и двете страни, като съгласно
чл. 78 ГПК разноските се присъждат съразмерно на уважената/отхвърлена част на
иска. Ищците са освободени от държавна такса, съгласно чл.
83, ал.1, т.4 ГПК.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищцата
следва да бъдат присъдени разноски, съразмерно уважената част на иска. На ищците се следват разноски в размер на 1 000
лв., като общо сторените са 2 500 лв.
В
полза на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 273 лева, съразмерно отхвърлената част на иска, както и
сумата от 150 лева, представляваща юрисконсулнско
възнаграждение, като общо сторените разноски съгласно представения списък по
чл.80 ГПК, са в размер на 455 лв.
При този изход на делото ответното
дружество следва да заплати по сметката на СГС държавна такса в размер на 2 400
лв., на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд, ГО, I-7 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „А." АД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление:*** да заплати на Б.И.Г., ЕГН **********, със съдебен адрес:***, чрез адв. Р.А., на основание чл. 432, ал.1 от КЗ, във вр.
чл.45, ал.1 ЗЗД, сумата от 30 000
лв., представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени
вреди – болки и страдания от смъртта на баба му Н. Н.Б., починала на 15.12.2017г. в резултат от ПТП на 12.12.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 25.03.2021 г. до окончателното изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 432,
ал.1 от КЗ за разликата от присъдения размер до предявения размер от 60 000 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА З. „А." АД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление:*** да
заплати на Н.И.Я., ЕГН **********, със съдебен адрес:***, чрез адв. Р.А., на основание чл. 432, ал.1 от КЗ, във вр. чл.45, ал.1 ЗЗД, сумата от 30 000 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди – болки и
страдания от смъртта на баба й Н. Н.Б., починала на 15.12.2017г. в резултат от
ПТП на 12.12.2017г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 25.03.2021 г. до окончателното изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска по
чл. 432, ал.1 от КЗ за разликата от присъдения размер до предявения размер от 90
000 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА
З. „А." АД, ЕИК ****, да заплати на Б.И.Г., ЕГН ********** и Н.И.Я.,
ЕГН **********, двамата чрез адв. Р.А. сумата от 1
000 лева, разноски пред СГС, съразмерно на уважената част от исковете, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Б.И.Г.,
ЕГН ********** и Н.И.Я., ЕГН **********, двамата със съдебен адрес:***,
чрез адв. Р.А. да
заплатят на З. „А." АД, ЕИК ****разноски по
делото в размер на 423 лв., на
основание чл.78, ал.3 ГПК, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА З. „А."
АД, ЕИК ****да заплати по сметка на Софийски градски съд,
на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата 2 400 лв. държавна такса.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: