№ 30415
гр. *******, 26.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДИАНА К. А.
като разгледа докладваното от ДИАНА К. А. Гражданско дело №
20241110130896 по описа за 2024 година
и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е такова по реда на чл. 389 и сл. от ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба на Р. Е. С., ЕГН **********, с
адрес: град *******, район *** ул. „Цанко Церковски“ № 83 и М. Е. С., ЕГН **********, с
адрес: град *******, район *** ул. **********, чрез адвокат С. С. А., вписана в регистъра на
Софийска адвокатска колегия, със служебен адрес: гр. *******, ул. ********* против Л. Т.
Ш., ЕГН **********, с адрес; град *******, район *** ул. **********, ап. 3, С. А. Ш.,
ЕГН **********, с адрес: град *******, район *** ул. **********, ап. 3, В. Г. А., ЕГН
**********, с адрес: град *******, район *** ул. **********, ап. 2 и И. Д. А., ЕГН
**********, град *******, район *** ул. **********, ап. 2.
Постъпила е молба от ищеца с искане за допускане на обезпечение на предявения иск,
като се иска налагане на обезпечителна мярка „Да се задължат ответниците да осигурят
достъп до ПИ с идентификатор 68134.902.31, а именно вътрешния двор на жилищната
сграда с адрес град *******, ул. **********.“.
Твърди се, че за ищците е налице обезпечителна нужда, че са представени убедителни
писмени доказателства иска, и че са налице неоснователни действия на ответниците,
пречещи на ищците да упражняват правото си на собственост и правото на ползване върху
дворно място, находящо се в гр. *******, район *** ул. **********.
Съдът, след като прецени доводите на молителя във връзка със събраните до момента
доказателства, намери искането за неоснователно по следните съображения:
Обезпечително производството е уредена от закона самостоятелна форма за защита на
граждански права и тъй като съставлява сериозна намеса в правната сфера на ответника,
допускането й е обвързано /чл. 391 ГПК/ от наличието на няколко предпоставки в
съвкупност: допустимост и вероятна основателност на иска, обезпечителна нужда и
адекватност на сочената обезпечителна мярка със защитавания интерес.
Съгласно закона вероятната основателност на иска е налице, когато той е подкрепен с
писмени доказателства /документи/, доказващи факта, пораждащ претендираното право и
представеният документ /или документи/ не трябва да събужда съмнение в неговата
автентичност.
Категорично е, че по своята правна същност обезпечително производството е уредена
от закона самостоятелна форма за защита на граждански права. То от своя страна доколкото
1
засяга съдебна намеса в правната сфера на ответника се следва и е допустимо при
кумулативното наличие на регламентираните в ГПК предпоставки – по аргумент от
разпоредбата на чл.391 от ГПК.
Следва да се посочи, че в настоящето производство не се изисква провеждане на пълно
доказване, необходимо в хода на процеса по разглеждане на иска и неговата искова защита
за определяне на последната като основателна или неоснователна/, и обезпечителна нужда
от постановяване на обезпечението, както и посочване от молителя на адекватна на вида и
естеството на охраняваното право обезпечителна мярка.
При горния анализ на характера на производството и предпоставките за допустимост и
основателност на заявеното искане за допускане на обезпечение на осъдителните искови
претенции, настоящия съдебен състав приема, че в казуса не се следва допускане на
исканото обезпечение с оглед липсата на обезпечителна нужда и адекватност на исканата
обезпечителна мярка.
В казуса е вярно, че с исковата молба са представени писмени доказателства, които
могат да бъдат характеризирани като убедителни, но липсват доказателства за твърденията
относно извършени неправомерни действия по ограничаване на претендираното от ищците
право на собственост.
При горното съдът не може да стори извод, че за молителя – ищец в производството е
налице от една страна обезпечителна нужда. Вярно е, че такава се предполага, но при
достатъчно данни за предприети действия от страна на ответниците, които биха накърнили
правната сфера на молителя.
По отношение на адекватността на обезпечителната мярка, съдът е на становище, че
поисканата такава не попада в кръга на предвидените законодателно в разпоредбата на
чл.397, ал.1, т.3 от ГПК. Законодателят е посочил, че обезпечителната мярка може да е
такава – друга подходяща мярка, определена от съда.
Следва да се има предвид, че по правната си природа обезпечителната защита има за
цел да осуети възможността на ответника да попречи на осъществяване на правата на ищеца
при евентуално положително решение. В този смисъл и Определение от 22.08.2005 г. на
САС по ч. гр. д. № 1573/2005 г., търговско отделение, 6 с-в, докладчик съдията Иванка А.. В
казуса евентуалното положително решение и правата на ищеца по него не очертават
наличието на интерес от търсеното обезпечение, а се стремят да постигнат резултат с
идентитет на окончателния съдебен акт. Тук е мястото да се посочи, че такова обезпечение,
което да постига резултата на предварително изпълнение на евентуално положително
решение за ищците е недопустимо. Още повече, че решението по предявения иск с правна
квалификация чл.109 от Закона за собствеността принципно е изключено от приложното
поле на разпоредбата на чл.242 от ГПК.
Както и се сочи в Определение от 25.02.2003 г. на САС по ч. гр. д. № 357/2003 г., II г.
о., гражданска колегия, докладчик председателят Рикевска, за да се допусне исканото
обезпечение следва да е налице изискването за интерес да се иска обезпечение, което се
решава въз основа на свободна преценка от съда, на основание данните по делото за
конкретния случай.
С оглед на горното като от молбата с искане за допускане на обезпечение не се
установява искане за налагане на адекватна обезпечителна мярка, а поисканата такава цели
предварително изпълнение на евентуалното решение по делото, съдът не може и да приеме
нито наличието на интерес от търсеното обезпечение, нито обезпечителна нужда от същото,
нито адекватност на търсената обезпечителна мярка.
Въз основа на горното, съдът следва да отхвърли искането за допускане на обезпечение
на предявения иск.
Мотивиран от горното и на основание чл.389, ал.1 от ГПК, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ искането на ищците Р. Е. С., ЕГН **********, с адрес: град *******,
район *** ул. „Цанко Церковски“ № 83 и М. Е. С., ЕГН **********, с адрес: град *******,
район *** ул. **********, чрез адвокат С. С. А., вписана в регистъра на Софийска
адвокатска колегия, със служебен адрес: гр. *******, ул. *********, обективирано в
исковата молба и молба с вх.№ 240920/24.7.20242 година, с която се иска съдът да допусне
обезпечение на предявения негаторен иск с правна квалификация по смисъла на чл.109 от
Закона за собствеността предявен срещу ответниците Л. Т. Ш., ЕГН **********, с адрес;
град *******, район *** ул. **********, ап. 3, С. А. Ш., ЕГН **********, с адрес: град
*******, район *** ул. **********, ап. 3, В. Г. А., ЕГН **********, с адрес: град *******,
район *** ул. **********, ап. 2 и И. Д. А., ЕГН **********, град *******, район *** ул.
**********, ап. 2, с искане да се наложи обезпечителна мярка – „Да се задължат
ответниците да осигурят достъп до ПИ с идентификатор 68134.902.31, а именно вътрешния
двор на жилищната сграда с адрес град *******, ул. **********.“.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок, който за молителя тече от връчването на определението, като при
обжалване - препис от частната жалба на молителя не се връчва на ответника.
Препис от настоящето да се връчи само на ищците.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3