О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
260000
гр. Пловдив. 21.08.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН
СЪД, наказателно отделение, в закрито заседание на двадесет и първи август през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАСИЛ ГАТОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДЕНИЦА СТОЙНОВА
ВЕЛИНА АНТОНОВА
след като се
запозна с докладваното от съдия Стойнова ВЧНД № 387/20г. по описа на
съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава XXII
от НПК – чл.270 ал.4 вр. с ал.2 вр. с ал.1 от НПК.
Образувано е по жалба на адв. М., в качеството му на
защитник на С.Х.Х. - подсъдим по НОХД № 1979/2019г. по описа на ОС – Пловдив против протоколно
определение от 03.08.2020г., постановено по същото дело, с което е оставено без
уважение искането за изменение на взетата спрямо подсъдимия мярка за
неотклонение „Задържане под стража“ в по-лека. В жалбата се излагат доводи, че необосновано
окръжният съд е счел, че данни за влошаване здравословното състояние на
подсъдимия липсват. Недоволства се и от приетата като налична опасност от
укриване, която не намирала опора в доказателствата по делото. Предвид изложеното
и факта, че съдебното следствие е към приключване, поради което и липсва
възможност Х. да повлияе на неговия ход, се прави искане да се отмени
атакуваното определение и да се постанови ново, с което взетата спрямо
подсъдимия мярка за процесуална принуда да се измени в по-лека.
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като се запозна със събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с направените
оплаквания в жалбата, намира и приема за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежно
упълномощен от подсъдимия защитник, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Законодателят, в нормата на чл.270 ал.1 изр. 2 – во от НПК, изрично е посочил, че при разглеждане на делото в една и съща съдебна
инстанция, ново искане за промяна на мярката за процесуална принуда следва да
се прави при промяна на обстоятелствата, при които съответната мярка е била
взета и приложена спрямо подсъдимото лице. Прегледът на материалите по делото
сочи, че настоящето искане с правно основание чл.270 от НПК е поредното,
направено по време на разглеждане на делото от една съдебна инстанция - Окръжен
съд – Пловдив и с него се навеждат идентични доводи, които нееднократно са били
обект на коментар и от страна на съдебния състав, разглеждащ делото по същество,
и от различни въззивни съдебни състави. В наведените с жалбата, като основания
за промяна на мярката за неотклонение, съображения и обективни дадености
съществена промяна не се открива да е настъпила.
Прав е окръжния съд, че липсват каквито й да е данни за
влошаване на здравословното състояние на Х. и то до степен, че престоя му в
затвора да съставлява опасност за здравето и живота му. От медицинските
справки, приложени по делото е видно и, че подсъдимият, при нужда, е бил
хоспитализиран, нееднократно е бил консултиран от множество специалисти и
лекуван, в това число медикаментозно лечение се прилага и сега в съответствие с
дадените медицински предписания. Вярно е, че обявеното в страната извънредно
положение, а понастоящем - епидемиологична обстановка затрудняват осигуряването
на регулярни външни прегледи от специалисти на лишените от свобода, но не може
да има спор, че при възникнала нужда в спешен порядък такива прегледи и лечение
затворническата администрация е длъжна да осигури и осигурява, като възникнала
такава нужда за Х. лекарят в затвора не посочва да са имало и да е налице към
настоящия момент.
Прочитът на съдебния акт говори, че съдът не е обвързал
задържането на подсъдимия с формирането на вътрешното си убеждение по същността
на предмета на делото, дори правилно е отрекъл такава връзка да съществува,
затова спекулативно е твърдението, че съдът е формирал становище поделото и че ако
най – тежката мярка спрямо подсъдимия продължава да се търпи, това неминуемо ще
доведе до осъждането му, което становище противоречи на целите на МНО, визирани
в чл.57 от НПК, а и не са изключение в практиката случаите на постановени
оправдателни съдебни актове спрямо задържани под стража лица.
Съдилищата, и в производствата по чл.64 и 65 от НПК, са
приемали наличието на опасности от укриване и извършване на престъпление, като
промяна в този извод не се налага и сега. Именно защото делото е към своя край,
угрозата от постановяване на съдебен акт с налагане на изключително тежки
наказания, предвидени в закона, неяснотата относно адреса, на който Х.
пребивава и мобилността в предвижването му / с известен адрес в гр. П., но
открит и задържан в КК „ С.б.“/, наред с обремененото му съдебното минало,
мотивират наличието на тези опасности с интензитет, който не е намалял,
независимо от периода на задържането му до този момент. А този период не е
неразумен, предвид фактическата и правна сложност на делото, необходимостта от предприемане на действия /
които съдът е и предприел/ за разпит по делегация на лица, намиращи се извън
територията на страната, които предполагат по - продължителен срок на
разглеждане на делото, което видно от материалите се насрочва регулярно, без
необосновани забавяния, с определяне на резервни дати за съдебните заседания.
Ето защо не може да се приеме като новонастъпило обстоятелство, мотивиращо
промяна на мярката за неотклонение и изтеклия срок на разглеждане на делото и
на задържане на лицето, тъй като сроковете не излизат, извън разумните по
смисъла на чл.22 от НПК и ЕКЗПЧОС.
Поради всичко
изложено настоящият съдебен състав намира, че преценката на окръжния съд
относно вида на мярката за неотклонение, която и на този етап следва да се
прилага спрямо подс. Х. е правилна и съобразена с чл. 57 от НПК, не са налице
новонастъпили обстоятелства, които да водят до необходимост от изменението й, поради
което атакуваното определение като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено, за което и
О П Р Е Д Е Л
И :
ПОТВЪРЖДАВА протоколно
определение от 03.08.2020г., постановено по НОХД № 1979/2019г. по описа на ОС –
Пловдив, с което е оставено без уважение искането за изменение на взетата
спрямо подсъдимия С.Х.Х. мярка за неотклонение „Задържане под стража“ в
по-лека.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :