Определение по дело №25033/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 14373
Дата: 2 април 2024 г. (в сила от 2 април 2024 г.)
Съдия: Божидар Иванов Стаевски
Дело: 20231110125033
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 май 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 14373
гр. София, 02.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Божидар Ив. Стаевски
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело №
20231110125033 по описа за 2023 година
Постъпила е искова молба от „Рос Инвестмънт“ ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: с. Берайнци, общ. Трън, обл. Перник срещу
„Юробанк България“ АД с ЕИК с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София бул. Околовръстен път .№260, универсален
правоприемник на „Банка Пиреос България“ АД с ЕИК *********.
Постъпила е и допълнителна молба с която се иска спиране на
производството.
Съдът констатира, че исковата молба е редовна, а предявените с нея
искове са допустими.
Водим от горното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3, Софийският
районен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТЛАГА ПРОИЗНАСЯНЕТО по искането на ищеца за спиране на
производството за първото по делото заседание и след изслушване на
страните.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
17.06.2024 г. от 10:00 часа, за които дата и час да се призоват страните.
СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото:
Производството е образувано по искова молба на „Рос Инвестмънт“
ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Берайнци,
общ. Трън, обл. Перник срещу „Юробанк България“ АД с ЕИК с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр. София бул. Околовръстен
път .№260, универсален правоприемник на „Банка Пиреос България“ АД с
ЕИК *********, с която се иска признаване за установено, несъществуването
на правото на ответника „Юробанк България“ АД с ЕИК ********* да
извършва принудителни изпълнителни действия за събиране на едно от
вземанията си по издаденото изпълнително основание, а именно: вземане в
1
размер на 246,80 евро, представляваща мораторна лихва за периода от
15.06.2012г. до 25.07.2012г. по изпълнителен лист издаден на 02.10.2012г. по
частно гражданско дело № 36219/2012г. по описа на СРС, ГО 66 състав от
дружество „Рос Инвестмънт“ ЕООД с ЕИК ********* чрез насочване на
изпълнението срещу негово имущество, поради погасяването на вземането на
банката чрез плащане извършено от същото дружество на 18.05.2017г. по
изпълнително дело №20128380409252 по описа на ЧСИ М... при КЧСИ ИЛИ
поради изтекла на 18.05.2022г. погасителна давност на правото на ответника
за предприемане на принудителни изпълнителни действия по изпълнително
дело №20128380409252 по описа на ЧСИ М... при КЧСИ.
Ищецът твърди, че между „Банка Пиреос България” АД с ЕИК
********* - праводател на „Юробанк България“ АД с ЕИК с ЕИК *********
и „Рос Паркет” ЕООД /с предишно наименование „Виал Паркет” ЕООД/ с
ЕИК ********* на 16.01.2008г. е сключен договор за кредит за оборотни
средства № 033/2007 „Банка Пиреос България” АД с ЕИК *********. Банка
Пиреос България” АД с ЕИК ********* е предоставила на „Рос Паркет”
ЕООД /с предходно наименование „Виал Паркет“ ЕООД/ с ЕИК *********
кредит в размер на 150 000 евро. С допълнителен анекс размерът на кредита
бил увеличен с 50 000 евро, до 200 000евро. По кредита били присъединени
като солидарни длъжници Р... и дружествата: „Евро паркет” ЕООД с ЕИК
*********, „Лукс паркет” ЕООД с ЕИК *********, „Вип паркет“ ЕООД с
ЕИК ********* и „Рос инвестмънт” ЕООД с ЕИК *********. Предоставените
по този договор средства били изцяло погасени чрез плащане на 27.01.2012г.
като към този момент всички задължения по този договор за кредит -
главница, редовна лихва, наказателна лихва и др. разноски са били в размер
на 206840,76 евро. Всички задължения по този договор за кредит са погасени
чрез отпускане на нов кредит, кредитна линия по сметката на ищеца, като
главницата по този нов кредит е именно в този размер - 206840, 76 евро, която
е достатъчна и равна на всички задължения по предходния кредит. Новият
кредит е регистриран надлежно в ЦКР към БНБ. Ищецът и
кредитополучателят, както и солидарните длъжници не са изпълнявали
задълженията си по новия кредит, кредитът е обявен за предсрочно изискуем
и от страна на кредитора е инициирано заповедно производство. Образувано
било частно гражданско дело № 36219/2012г. по описа на СРС, ГО 66 състав и
на 02.10.2012 е издадена заповед за изпълнение на парично задължение на
основание чл.417 т.2 от ГПК от 02.10.2012г., както и на същата дата бил
издаден и изпълнителен лист, в който е отразена и сумата, която е предмет на
настоящото производство. На основание издадения на 02.10.2012г.
изпълнителен лист пред ЧСИ Милен Бъзински с рег.№ 838 при КЧСИ било
образувано изпълнително дело №20128380409252. Срещу издадената на
02.10.2012г. заповед за незабавно изпълнение е подадено възражение. След
подаденото възражение от страна на заявителя е инициирано и проведено
установително исково производство по реда на чл.422 от ГПК, образувано е
търговско дело №2424/2013г. по описа на СГС, ТО VI-2 състав, като същото е
2
приключило с окончателно влязло в законна сила решение №1689 от
20.10.2015г. постановено по търговско дело №2424/2013г. по описа на СГС,
ТО VI-2 състав. С постановеното решение е отхвърлен частично предявеният
положителен установителен иск в частта на издадената заповед за
изпълнение, разпореждане за незабавно изпълнение изпълнителен лист, като
е прието за установено, че съществува вземането до размер на 199 102,70 евро
главница и 246,80 евро мораторна лихва за периода от 15.06.2012г. до
25.07.2012г. - предмет на настоящото производство. С окончателно влязлото в
сила съдебно решение №1689 от 20.10.2015г. постановено по търговско дело
№2424/3013г. по описа на СГС, ТО VI-2 състав бил отхвърлен иска на банката
за следните суми: главница в размер на 7 738,06 евро, възнаградителна лихва
за периода 15.04.2012г. до 25.07.2012г. в размер на 4 758,19 евро, такса за
периода от 19.01.2012г. до 25.07.2012г. в размер на 775,98 евро и нотариални
такси в размер на 285,00 лева. Поддържа, че Едновременно с провеждане на
установителното исково производство по горепосоченото изпълнително дело
са извършени принудителни изпълнителни действия, като за периода от
16.12.2016г. до 16.01.2017г. по същото е насрочена, прогласена и проведена
публична продан на имущество на дружество „Рос Инвестмънт“ ЕООД
(солидарен длъжник, отразен в изпълнителния лист в образуваното
изпълнително дело). В публичната продан като наддавач е участвал и
кредиторът - взискател и определеният купувач е именно той - взискателят
„Банка Пиреос България“ АД (праводател на ответника „Юробанк България“
АД). След проведената публична продан на 09.05.2017г. е издадено
разпореждане за разпределение на постъпилата от проданта сума. В
изпълнение на издаденото разпореждане за разпределение и без същото да
бъде обжалвано, на 18.05.2017г. „Банка Пиреос България“ АД (праводател на
ответника „Юробанк България“ АД) в качеството си на наддавач, спечелил
проданта, и платило изцяло на ЧСИ М... при КЧСИ по изпълнителното дело
всички дължими по проданта суми, в това число таксите по ТТСЗЧСИ,
данъците на имотите, чрез платежни нареждания и останалата част е платена
чрез прихващане, като съдебният изпълнител е прихванал дължимата на
взискателя сума срещу сумата дължима от купувача по проведената
публичната продан. Сумата постъпила от проведената от 16.12.2016г. до
16.01.2017г. публична продан в размер на 713 102 лв. е била разпределена
съгласно изготвеното необжалвано и влязло в законна сила разпределение по
което обявеният за купувач на проданта е платил преди влизане в сила на
същото по отношение на другите страни в изпълнителното дело всички
дължими суми. В разпореждането за разпределение изрично се посочвало, че
сумата е постъпила от купувача на недвижимите имоти. Тази сума обаче е
постъпила след приключване на публичната продан и за нейното
разпределение са приложими разпоредбите на чл. 460 от ГПК във вр. с чл.
495 от ГПК, чл.461 от ГПК и чл.492 ал.3 от ГПК. В тази връзка сумата е
разпределена с привилегия, като съдебният изпълнител е приел, че е налице
вписана ипотека в полза на „Юробанк България“ АД. Материалният интерес
3
на тази ипотека обаче бил в размер на 150 000 евро (по договор за кредит
№033/2007) и 270 000 евро (по договор за кредит №032/2007) или в общ
размер на 420 000 евро, което е сума в размер 821 448,60 лева. Счита че в този
случай разпоредбата на чл. 495 от ГПК е неприложима - обезпеченото с
ипотека вземане на взискателя надхвърля достигнатата на публичната продан
сума. Тъй като тази разпоредба е неприложима (чл.495 от ГПК) при
разпределението на сумата, взискателят със съгласието и съдействието на
съдебния изпълнител е приложил разпоредбата на чл.460 и чл.461 от ГПК,
извършил е предварително плащане в качеството си на купувач на сумата още
на 18.05.2017г., платил е сумите, предхождащи неговата привилегия, а
именно таксите към ЧСИ и разходите по изпълнението и данъците за
недвижимите имоти и е приспаднал вземането си със задължението което е
следвало да заплати в едноседмичен срок на основание разпоредбата на
чл.492 ал.3 от ГПК (съгласно редакцията на члена към 16.01.2017г.) като е
бил обявен за купувач на проведената публична продан. Съдебният
изпълнител е позволил да бъде извършено прихващане (приспадане) на две
насрещни задължения и вземания до размера на по - малкото (получената от
проданта сума) съгласно разпоредбата на чл.461 от ГПК. Прихващането е
извършено напълно неправилно и незаконосъобразно, тъй като е прихванато
ликвидно, изискуемо, подлежащо на плащане задължение на купувача по
проданта срещу все още неизискуемо по невлязло в законна сила
разпределение, вземане на ипотекарния кредитор. Въпреки това
прихващането е извършено. Сочи че считано най - късно от датата на
извършеното прихващане, а именно в случая това е на от 11.05.2017 година,
когато е изготвено разпределението, постъпилата от проданта сума от
купувача „Юробанк България“ АД е постъпила (с платежни нареждания от
18.05.2017г.) в патримониума на привилегирования взискател „Юробанк
България“ АД. Тази сума е определена от съдебния изпълнител към тази дата
в размер на 688 876 лв. следователно е извършено прихващане до размера на
по-малката сума, тъй като по делото е прието, че дължимата обезпечена
подлежаща на привилегировано разпределение сума е в размер на 821 448 лв.
Това обаче означавало, че на разпределение подлежи точно тази сума, точно
към тази дата, точно в този размер. Това обаче означава, че към тази дата е
платено изцяло задължението в това число разноски, лихви, законови лихви
към тази дата и изцяло главницата по кредит №033/2007г. Намира че това е
така поради обстоятелството, че След като първоначално изготвеното
разпределение е отменено (същото е обжалвано), извършеното
незаконосъобразно прихващане/приспадане обаче не е развалено с обратна
сила и съответно банката не е върнала по сметка на съдебния изпълнител
парите които е получила от проданта. Следователно към тази дата на
първоначално получаване на тази сума следва да се разпредели именно точно
тази сума, точно към датата на получаване като разноски, лихва и главница по
кредит 033/2007г. следователно на 18.05.2017г. банката е получила реално
плащане на сума в размер на 688 876 лева. Така изготвеното разпределение
4
било отменено с окончателно влязло в сила съдебно решение № 1203 от
21.05.2019г. постановено по частно гражданско дело № 5143/2018г. по описа
на САС, ГО 4 състав. С това съдебно решение обаче е съдебно признато за
установено постъпилата от проданта сума, разпределението й в полза на
вероятно привилегирования кредитор - банката, но не е отменено
извършеното приспадане на дължимата от купувача сума - банката, на
дължимата към нея като привилегирован взискател сума. Сумата и към
настоящия момент е останала в нейния патримониум и с нея е платено изцяло
задължението по отпуснатия на 27.01.2012г. Разпореждането за
разпределение е отменено, но само в частта, в която се извършва
разпределяне на платената в полза на привилегирования кредитор сума.
Разпореждането за разпределение не е обжалвано в частта, в която е
разпоредено, че сумата се разпределя в полза на този кредитор, а е обжалвано
в частта, в която тази сума се разпределя за различни вземания на този
кредитор. След изготвено ново разпределение от 08.07.2019г. (само в частта
относно разпределението на постъпилата от проданта през 2017г. сума като
съотношение във вземанията на привилегирования кредитор, но без да се
отменя в частта в която е постановено, че сумата е платена) същото е
обжалвано отново, междувременно е постановено тълкувателно решение
№4/2017 от 11.03.2019г. относно разпределението и приложимостта на чл.76
от ЗЗД и правото на длъжника изрично да посочи по кое задължение е
извършеното плащане при наличие на няколко еднородни задължения към
един и същи кредитор и когато платената сума не е достатъчна за погасяване
на всички задължения, кое задължение погасява, и следователно е отразено и
в тълкувателно решение което е задължително за всички съдилища (съгласно
същия член на същия приложим материален закон и тъй като сумата предмет
на настоящото производство е лихва следва да бъде погасена от плащането
преди главницата и постъпилата сума е достатъчна за погасяването в
поредността разноски, лихва, главница). Дружество „Рос Инвестмънт“ ЕООД,
титуляр на правото на собственост на продадените на публична продан имоти
и на основание разпоредбата на чл.76 от ЗЗД изрично е посочило, че с
получената сума се погасява изцяло задължение по кредита, който е отпуснат
за погасяване на задължението по договор за кредит №033/2007г. в това число
разноски, лихва, законова лихва (начислена към датата на прихващане на
сумата) и главница. Заявеното от „Рос Инвестмънт“ ЕООД е съдебно
признато и установено с окончателно влязло в законна сила съдебно решение
№496/08.04.2022г., постановено от Апелативен съд София по въззивно частно
гражданско дело № 2022100050053 и определение №538/15.04.2022г.,
постановено от Апелативен съд София по въззивно частно гражданско дело
№ 2022100050053 към него. Ето защо намира, че вземането се явява погасено
с направеното плащане. В условията на евентуалност моли твърди, че
вземането е погасено по давност.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба с която оспорва предявените искове. На първо място намира, че същите
5
са недопустими поради противоречие на изложение и петитум. Оспорва да е
получил сумата от 688 876 лева с която да е погасен несъществуващ кредит.
Оспорва делото да е перемирано. Сочи че по делото е извършено ново
разпределение след отмяната на разпределението визирано от ищеца. Новото
разпределение също е обжалвано и към настоящия момент не е влязло в сила.
Изтъква, че ищецът тълкува нормата на чл. 495 ГПК превратно. Сочи че за да
влезе в сила разпределението следва да са издадени постановления за
възлагане.
ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на предявените искове е чл. 439, ал.1 от ГПК във
вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК.
РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти, като:
УКАЗВА на ответника, че да установи, че разполага с правото на принудително
изпълнение, вкл. настъпването на факти, които имат за последица прекъсване или спиране
на погасителната давност.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 във вр. с ал. 2 ГПК съдът УКАЗВА на
страните, че съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да
установи спорните факти, на които основава своите искания или възражения,
както и връзките между тези факти.
ДОПУСКА приложените към исковата молба и отговора писмени
доказателства като допустими, необходими и относими по делото, тъй като се
отнасят до релевантни за спора факти.
ДА СЕ ИЗИСКА препис от изпълнително дело № 20128380409252, по описа на ЧСИ
Милен Бъзински с рег. № 838 по описа на КЧСИ и район на действие СГС.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която
да отговори на поставените в исковата молба въпроси.
ОПРЕДЕЛЯ предварителен депозит за изготвяне на експертиза в размер на 600
лева, платим от ищеца по депозитна сметка на СРС в едноседмичен срок от получаване на
настоящото определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Д. Б. В., тел...., която да се уведоми за изготвяне на
експертизата след представяне на квитанция за внесен депозит.
НАПЪТВА страните към СПОГОДБА, като указва, че съдебната спогодба има сила на
влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-горен съд, като при постигане на
спогодба се възстановява половината от внесената държавна такса.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
УКАЗВА на страните, че в срок най-късно в насроченото съдебно заседание могат
да изразят становищата си във връзка с дадените от съда указания и проекта за доклад по
делото, както и да предприемат съответните процесуални действия.
УКАЗВА на страните, че ако не изпълнят дадените от съда указания в срок, същите
6
губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени
непредвидени обстоятелства.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7