Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 19.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Русе, V – ти граждански състав, в публично съдебно заседание на осми юли две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Председател: ТАТЯНА ИЛИЕВА
при секретаря МИГЛЕНА
КЪНЕВА, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 1361 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно основание
чл.127, ал.2, във вр.с чл.48 и чл.53 от ЗЗД.
Ищецът Д.Г.Г. твърди,
че с решение по гр.д.№ 2406/2018 г. по описа на РС-Русе бил
осъден да заплати на потърпевшия Д.В.Н. 1800 лв. обезщетение за претърпени
неимуществени вреди вследствие побой, извършен от Д.Г. в съизвършителство с още
две лица, ведно със законната лихва от 27.01.2018 г. до окончателното плащане.
По образуваното в.гр.д.№ 720/2018 г. по описа на ОС-Русе въззивният съд постановил
решение, с които ищецът бил осъден да заплати на потърпевшия Д.В.Н. още 1700
лв. обезщетение или общо 3500 лв., към които следвало да се прибавят изтекли
лихви и присъдени разноски. Съобразно разпоредбата на чл.53 ЗЗД отговорността на
причинителите на неимуществените вреди била солидарна. Съизвършители на ищеца
били ответникът В.Р.М. и С.С.М., съгласно решението по АНД № 687/2018 г. по
описа на РС-Русе. На 11.01.2019 г. Д.Г. заплатил на потърпевшия от побоя Д.В.Н.
сумата 4700 лв., представляваща присъдени от двете инстанции главница, лихви и
разноски. С плащането на посочената сума за него възниквало правото да
претендира от другите двама съизвършители съразмерните им части от платеното
обезщетение, на основание чл.127 ЗЗД, според което частта на всеки от тримата
солидарни длъжници била 1566 лв. Вторият и третият ответници също носели
отговорност за претендираната сума по силата на чл.48, ал.1 ЗЗД, като родители
на първия. Претендира да бъде постановено решение, с което тримата ответници да
бъдат осъдени да заплатят солидарно на ищеца сумата 1566 лв., представляваща
една трета част от платеното обезщетение в размер на 4700 лв., ведно със
законовата лихва от датата на завеждане на делото до окончателното й изплащане
и направените по делото съдебни разноски.
Ответниците В.Р.М., П.Г.М. и Р.Д.М.
депозират отговор на исковата молба, в който излагат подробни съображения за
нейната недопустимост и неоснователност. Считат, че първият от тях не е
допринесъл за щетите по деликта в такива размери, поради което не следва да
отговаря в такъв размер на претенцията. Същият бил обвинен за различно
престъпление и участието му в конфликта било в много по-малка степен, тъй като
не участвал активно в нанесения побой и се намесил да го прекрати. Последните
двама ответници, като негови родители, правят възражение и затова, че не
упражняват пряко контрол над сина си, тъй като работели от години в Израел и не
следвало да носят отговорност по реда на чл.53, във вр.с чл.48 ЗЗД. Претендират
отхвърляне на претенцията и присъждане на направените деловодни разноски.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:
По приложеното НОХД
№ 355/2018 г. по описа на РС-Русе е одобрено сключеното между РП-Русе и Д.Г.
споразумение по чл.381 НПК, с което последният, в качеството му на обвиняем, се
признава за виновен в извършването на престъпление по чл.325, ал.2, пр.3, вр.
ал.1, вр.чл.63, ал.1, т.4, вр. чл.20, ал.2 от НК за това, че на 27.01.2018 г. в
гр.Русе, като непълнолетен, но като разбирал свойството и значението на
деянието и могъл да ръководи постъпките си, в съучастие със С.С.М. и В.Р.М.,
като извършител, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения
ред и изразяващи явно неуважение към обществото – нанесъл побой на Д.В.Н., като
му причинил болка и страдание, като деянието се отличава с изключителен цинизъм
и дързост. На същия е наложено наказание осем месеца лишаване от свобода,
отложено за изпитателен срок от две години.
Приложено е и НАХД
№ 687/2018 г. по описа на РС-Русе, по което, с влязло в сила решение ответникът
по настоящото дело В.Р.М. и С.С.М. са признати за виновни в извършването на
престъпление по чл.325, ал.1, вр.чл.63, ал.1, т.4, вр. чл.20, ал.2 от НК за
това, че на 27.01.2018 г. в гр.Русе, като непълнолетни, но като разбирали
свойството и значението на деянието и могли да ръководят постъпките си, в
съучастие помежду си и с Д.Г.Г., като извършители, извършили непристойни
действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото – нанесли побой на Д.В.Н., като му причинил болка и страдание. На
основание чл.78а от НК двамата са освободени от отговорност, като им е наложено
наказание „обществено порицание“.
С решение по гр.д.№ 2406/2018 г. по описа на РС-Русе ищецът Д.Г., заедно с
родителите си А Г. и Г Г., са осъдени да заплатят солидарно на потърпевшия Д.В.Н.
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1800 лв. вследствие извършения
побой на 27.01.2018 г., ведно със законната лихва от датата на деликта до
окончателното плащане. По образуваното в.гр.д.№ 720/2018 г. по описа на ОС-Русе
въззивният съд постановява ищецът да заплати на потърпевшия още 1700 лв.
обезщетение, както и 392.13 лв. разноски за двете инстанции. В тежест на Д.Г. и
родителите му е присъдена и сумата от 415.63 лв. адвокатско възнаграждение в
полза на адв.М.Р.
По делото е приложена разписка от 11.01.2019 г.,
удостоверяваща, че адв.М.Р, като пълномощник на ищците по горното гр.дело, е
получила от пълномощника на Д.Г. сумата от 4700 лв., с която ищците са
удовлетворени напълно.
Разпитаният по делото свидетел К.Г. – очевидец на
инцидента от 27.01.2018 г., заснел клип с телефона си на случилото се, изнася
данни, че година преди това ищецът имал спречкване с пострадалия и виждайки го
в МОЛ-а на посочената дата, решава да си отмъсти. От заснетия клип се виждало,
че в побоя най-много участвал Д. с удрянето на Д., с тръшването му на земята и
с ритника. Виждало се още, че Симеон го рита веднъж в ръката, а В.М. хванал Д.
и го дръпнал настрани, за да прекратят
боя. Свидетелят не си спомня дали е виждал В. да удря пострадалия.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Деянието, разглеждано като
деликт, е причинено от тримата обвиняеми в
съучастие и те отговарят солидарно за вредите от него, съгласно чл. 53 ЗЗД вр. с чл. 45 ЗЗД. По отношение на деликтната солидарна
отговорност намират приложение разпоредбите на чл.
121 и сл. от ЗЗД.
Пострадалият не е длъжен да води иск срещу всеки един от солидарните длъжници
поотделно. Той може да насочи претенцията си към произволно избран от него
длъжник, като в тази насока се води от възможността максимално ефективно да
събере вземанията си.
Конкретният случай е именно такъв.
Пострадалият от деянието от 27.01.2018 г. Д.Н. е предявил иск за неимуществени
вреди, причинени му в резултат на престъплението по чл.325 от НК, срещу единия
от тримата солидарни длъжници – ищецът Д.Г..
Заплащайки изцяло присъденото в полза на
пострадалия обезщетение, както и направените от последния деловодни разноски,
ищецът от своя страна предявява иск по настоящото дело срещу единия от останалите
двама солидарни длъжници за припадащата му се част от задължението. Съдът,
разглеждайки иска на пострадалия срещу един от тях, не е бил длъжен и не е
определил степента на съпричиняване на всеки от тримата обвиняеми. Този въпрос
следва да се реши в настоящото производство по предявения иск с правно
основание чл. 127, ал.2 от ЗЗД за
разпределяне на изплатеното в съответствие с приноса на всеки един от тях. В
този смисъл е и задължителната практика на ВКС.
От приложените наказателни производства се
установява, че на ищеца като обвиняем е наложено по-тежко наказание в сравнение
с това на ответника и на третия извършител С.С. Д.Г. се е признал за виновен в
извършването на квалифицирания състав на хулиганството, а именно: деянието му е
извършено с изключителна дързост и цинизъм. От материалите по НОХД № 355/2018
г. и НАХД № 687/2018 г., двете по описа на РС-Русе, както и от показанията на
изслушания по настоящото дело свидетел К.Г. се установява по несъмнен начин, че
действително степента на участие на ответника в деянието е по-малка. Ищецът е
този, заради когото е започнал побоят. Той е нанасял най-много удари с юмруци и
с ритници на пострадалия. Ответникът, в обясненията си пред разследващите
органи признава, че също два пъти е ритнал Д., след което ги разтървал.
Съобразявайки ангажираните в процеса
доказателства, съдът намира, че презумпцията, установена
в чл.
127, ал. 1 ЗЗД, за равна задълженост във
вътрешните отношения между солидарните длъжници в конкретния случай е оборена.
Заплатената от ищеца сума на пострадалия като
обезщетение за неимуществени вреди и разноски по воденото гражданско
производство по чл.45 ЗЗД е в общ размер 4700 лв., съгласно приложената
разписка на л.19 от делото. От нея, съобразно степента на участие на всеки от
тримата извършители в деянието, съдът определя, че припадащата се част на ищеца
възлиза на 2700 лв., а на ответника и третото за спора лице – на 1000 лв.
Предявеният иск следва да се уважи до
посочената сума солидарно срещу тримата ответници, ведно със законната лихва от
образуване на делото, като над нея, до претендираните 1566 лв. претенцията като
неоснователна следва да се остави без уважение. Като родители на непълнолетния В.М.,
признат от съда за наказателно
отговорен, последните двама ответници носят солидарна отговорност с него, на
основание чл.48 ЗЗД, поради неупражнен от тях достатъчен контрол върху
поведението му.
Неоснователно е възражението, изразено
в отговора на исковата молба, че ищецът разполага с иск само за сумата, надвишаваща
неговата дължима част спрямо родителите си. Пасивната солидарна отговорност на
последните произтича от обстоятелството, че извършителят на деянието, срещу
когото се води производството по чл.45 ЗЗД, е непълнолетен. За присъденото
обезщетение обаче, както беше посочено вече, солидарна отговорност носят
тримата извършители на деликта.
При този изход на
спора и на основание чл.78 ГПК, съобразно уважената част от иска, в полза на
ищеца се дължи сумата 231.80 лв. деловодни разноски. Съразмерно с отхвърлената
част от иска, на ответниците се дължат 133.73 лв. деловодни разноски. При
определянето им съдът е съобразил само изплатения депозит на единия свидетел от
20 лв., като останалите 20 лв. подлежат на възстановяване при поискване. Следователно,
по компенсация, ответниците дължат на ищеца деловодни разноски в размер на
98.07 лв.
Така мотивиран,
районният съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА В.Р.М., с ЕГН **********, действащ лично и със
съгласието на родителите си П.Г.М., с ЕГН ********** и Р.Д.М., с ЕГН **********,
последните двама в качеството на родители на непълнолетния, тримата от гр.Р.,
ул.“А.П.“ 47, вх.1, ет.3, да заплатят солидарно
на Д.Г.Г., с ЕГН **********, на основание чл. 127, ал.2 ЗЗД, сумата 1000 лв., представляваща припадаща се
част от изплатено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 4700 лв., ведно със законната лихва от 05.03.2019 г. до
окончателното й изплащане, както и 98.07
лв. разноски по компенсация, като ОТХВЪРЛЯ иска за остатъка над 1000 лв. до
претендираните 1566 лв. като неоснователен.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен
съд-Русе в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: