Р Е Ш Е Н И Е
№ 430
гр. Плевен, 20.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на девети
юли две хиляди двадесет и първа година в публично съдебно
заседание в състав:
Председател: НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ
Членове: ЕЛКА
БРАТОЕВА
РАЛИЦА МАРИНСКА
С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен:
ИВО РАДЕВ
При Секретар: БРАНИМИРА МОНОВА
Като разгледа докладваното от съдия Братоева Касационно
административно-наказателно дело № 475/2021г. по описа на съда, на
основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по чл. 208 и следващите
от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2
от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по касационна жалба на началник
РУ-Кнежа при ОД на МВР – Плевен, чрез юрисконсулт Ф.срещу Решение
№ 23 от 05.05.2021 г. на Районен съд – Кнежа, постановено по н.а.х.д. № 47/2021
г. по описа на съда.
С решението си съдът е отменил Наказателно
постановление № 21-0285-000054/08.02.2021г. на Началник РУ на МВР - Кнежа, с
което на Й.Г. *** на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП,
затова че на 13.01.2021 г. в 01:00 часа в гр. Кнежа, ул. „23-ти септември“ до
дом № 7 управлява в посока ул. „Росица“ л.а. „Фиат“ (бял) с рег. № ***** след
употреба на алкохол, установено по надлежния ред с техническо средство Алкотест
Дрегер 7410+ с фабричен № ARSM 0009, който отчел
положителен резултат 1,10 промила в издишания
въздух. Показанията на уреда са показани на водача и свидетеля. Състоянието на
водача е нормално, заявява че е употребил 3 бр. бира. Издаден е талон за
медицинско изследване. Присъдени са и деловодни разноски в полза на Й.Г.Г. в
размер на 742,00 лв., от които 650 лева за адвокатско възнаграждение, 10 лева
държавна такса и 82,00 лева пътни разноски.
Касаторът обжалва решението с доводи за
неговата неправилност поради нарушение на материалния закон – касационно
отменително основание по чл. 348 ал. 1 т. 1 от НПК. Счита, че както АУАН, така и НП съдържат
всички задължителни реквизити, посочени в ЗАНН. НП не се оспорва по същество
във връзка с установената концентрация на алкохол в кръвта на водача на МПС,
както и във връзка с показанията на техническото средство, а се посочват само
процедурни нарушения при съставяне на АУАН и при издаване на НП. Посочва, че проверка
на НП във връзка с приетите за налични пороци от първоинстанционния съд и на
издадената въз основа на него заповед за прилагане на ПАМ вече е извършена от
Административен съд - Плевен в решение №190/05.04.2021г., постановено по
АД№68/2021г. по описа на същия съд, което моли да се вземе предвид при
постановяване на решение по настоящата касационна жалба. Твърди, че от
подаденото възражение до началника на РУ - Кнежа, както и от подадената жалба
срещу издаденото НП се установява по безспорен начин, че на жалбоподателя
напълно му е ясно какво МПС е управлявал. Навежда доводи, че първоинстанционният
съд е допуснал съществено процедурно нарушение при постановяване на решението
си като не е обсъдил събраните в хода на административно-наказателното
производство писмени сведения и справката от извършената проверка по случая,
като те само са изброени в решението като налични по делото, но не са обсъдени
като съдържание с оглед изводите за неяснота на извършеното нарушение от страна
на жалбоподателя. Направено е и възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар, което не е съобразено при произнасянето в частта за разноските. Моли
да бъде отменено постановеното от РС – Плевен решение, а по същество – да се потвърди
НП. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Прави
възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.
Ответникът по касация – Й.Г.Г., чрез адв. С.П.
от Адвокатска колегия – гр. София изразява становище, че касационната жалба е неоснователна,
а решението е правилно, законосъобразно и обосновано. Посочва, че допуснатото
различие между повдигнатото административно-наказателно обвинение с АУАН и
описанието на нарушението в НП, както и спрямо приложената с него санкционна
норма за нарушение, което не е описано в АУАН, е довело до възникването на
непреодолимо различие между двата административни акта, представляващо
недопустимо предявяване на нови факти, а оттам и на ново наказателно обвинение,
а за да бъде налице законосъобразен санкционен акт, между описаните нарушения в
АУАН и НП следва да е налице пълно съответствие. Счита за неоснователен
аргументът на касационния жалбоподател, че проверка на НП във връзка с приетите
за налични пороци от първоинстанционния съд вече е извършена от Административен
съд - гр. Плевен с решение № 190/05.04.2021 г., постановено по адм. дело №
68/2021 г., тъй като в рамките на административен процес е разгледана жалбата
на Й.Г. срещу наложената му принудителна административна мярка „временно
отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за
отговорността". Мотивите на решението във връзка с приложената спрямо Й.Г.
ЗППАМ са ирелевантни към предмета на настоящото дело, разглеждащо издаденото
НП, поради това, че между изложените в АУАН и ЗППАМ описания на нарушението не
се наблюдават различия. Възражението във връзка с присъдените в първата
инстанция разноски, наведено в касационната жалба, е недопустимо, тъй като предявяването
на оспорване на първоинстанционното решение, в частта относно разноските, в
рамките на касационното производство е недопустимо, поради факта, че в закона е
предвиден друг процесуален ред за това – за изменение на решението в частта за
разноските, алтернативно - счита искането за неоснователно.
Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен
дава заключение, че първоинстанционното решение е неправилно и предлага да се
отмени.
Настоящият състав на Административен съд –
Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба,
доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за
валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз
основа на установените факти, приема следното от правна страна:
Касационната жалба е подадена в срока по
чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е
ОСНОВАТЕЛНА.
Решението на Районен съд – Кнежа е валидно
и допустимо, но неправилно с оглед доказателствата по делото и закона.
Събраните писмени и гласни доказателства в
тяхната съвкупност установяват, че жалбоподателят е управлявал посоченото МПС в
описаното време и на посоченото място под въздействието на алкохол, доказано
чрез техническо средство, с което е установено наличие на 1,10 промила алкохол
в издишания от водача въздух. Той е приел показанията, издаден му е талон за
медицинско изследване, но не се е възползвал от възможността да обори показанията
на дрегера, тъй като не се е явил да даде кръв за химическа експертиза. Така
описаното нарушение с всички негови съставомерни признаци правилно е
квалифицирано по чл. 5 ал.1 т.3 ЗДвП,
съдържащ забрана за водачите да управляват ППС под въздействието на алкохол с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда. При установена с техническо
средство или чрез медицинско изследване концентрация на алкохол в кръвта над
0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда в чл. 174 ал.1 т.2 ЗДвП са предвидени
кумулативно административни наказания за
водачите на МПС - лишаване от правоуправление на МПС за срок от 12 месеца и
глоба в размер на 1000 лв.
В хода на съдебното производство описаните
факти не са оспорени и съдът е извел от събраните доказателства изложената
фактическа обстановка. Но неправилно е приел за основателни доводите на
жалбоподателя за допуснато съществено процесуално нарушение при описанието на
нарушението, което водело до неяснота на административно-наказателното
обвинение и по тази причина отменил НП като незаконосъобразно.
Несъответствието, довело до неяснотата, според съда се изразява в това, че в
акта е посочено, че жалбоподателят е управлявал ППС, което не е моторно и е
посочено ПТП, за каквото няма данни. Това текстово изписване на нарушената
правна норма - чл. 5 ал.3 т.1 очевидно
се дължи на допусната техническа грешка, която е поправена в издаденото НП,
където точно е изписано съдържанието на чл. 5 ал.3 т.1 ЗДвП като е посочено, че
водачът управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,8 до 1,2 на
хиляда. В обстоятелствената част на акта и НП няма разминаване в описанието на
фактите и обстоятелствата от състава на визираното нарушение, те са абсолютно
идентични. Затова по несъмнен начин от описанието на нарушението става ясно, че
жалбоподателят е управлявал лек автомобил „Фиат“, представляващ МПС.
Използваното понятие в чл. 5 ал.3 т.1 ЗДвП – ППС е по-общо, забранява се
управлението на ППС под въздействието на алкохол с концентрация в кръвта над
0,5 на хиляда, а в тази забрана се включва и управлението на МПС, което е
частното понятие, защото според легалната дефиниция на §1 т.11 от ДР на ЗДвП МПС
представлява ППС, снабдено с двигател за придвижване. В този смисъл правилно е
квалифицирано нарушението, както и правилно е посочена санкционната разпоредба
като са наложени предвидените за това нарушение наказания във фиксирания от
закона размер. Разминаване и неяснота относно съществените признаци от състава
на нарушението не е налице, затова и не са допуснати съществени процесуални нарушения,
засягащи правото на защита на наказаното лице, които да обосноват отмяната на
НП на това основание. Допусната е единствено техническа грешка при текстовото
изписване на нарушената правна норма, което не е съществено и е поправено в НП,
където съдържанието на разпоредбата е коректно изписано. Чл. 53 ал.2 ЗАНН
допуска наказателно постановление да се издаде и когато е допусната нередовност
в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението,
самоличността на нарушителя и неговата вина. Тези обстоятелства са установени
по несъмнен начин, не са оспорени от жалбоподателя. Не съществува съмнение относно самоличността
на водача, който е индивидуализиран чрез посочено ЕГН, възраст, собствено и
фамилно име, посочени в акта, както и с изписани три имена, ЕГН и адрес, сочещи
на същото лице. Несъмнено е и че е управлявал МПС, описано с регистрационен
номер, марка и модел, както и че е управлявал посоченото МПС след употреба на
алкохол с установената с техническо средство концентрация в кръвта като не е
оспорил показанията.
Нарушението е безспорно доказано, не са
допуснати съществени процесуални нарушения в хода на
административно-наказателното производство, АУАН и НП са издадени от
съответните компетентни органи по ЗДвП, поради което решението на Районен съд –
Кнежа следва да се отмени като неправилно, а по същество – да се потвърди НП
като законосъобразно.
При този изход на делото на осн. чл. 63
ал.5 ЗАНН в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв.
Водим от горното и на основание чл. 221
ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Решение № 23 от 05.05.2021
г. на Районен съд – Кнежа, постановено по н.а.х.д. № 47/2021 г. по описа на
съда и вместо него постановява:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0285-000054/08.02.2021г. на Началник РУ –
Кнежа към ОД на МВР - Плевен, с което на Й.Г. *** на основание чл. 174, ал. 1,
т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лв.
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение по чл. 5,
ал. 3, т. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Й.Г. *** да заплати на ОД на МВР – Плевен юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лв. за касационното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕПИС от
решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна
прокуратура – Плевен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/ 2./п/