№ 193
гр. Варна , 08.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 24 СЪСТАВ в публично заседание на тридесети
март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Геновева Илиева
при участието на секретаря Веселина Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Геновева Илиева Гражданско дело №
20203110109812 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по предявен от Й.С. срещу З. А. АД, ЕИК
*********, гр. София иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 11
188 лв., след допуснато изменение на иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК, претендирана
като неизплатено застрахователно обезщетение за имуществени вреди в резултат на
настъпило на 21.12.2019г. пътно-транспортно произшествие, реализирано на кръстовище по
път I – 2 при км. 168 в посока с. Неофит Рилски, предизвикано от И.Д., водач на лек
автомобил марка „Шевролет Колос”, рег. № *********, застрахован по договор за
застраховка “Гражданска отговорност”, обективиран в застрахователна полица със срок на
действие от 01.01.2019г. до 31.12.2019г., при което са настъпили щети по лек автомобил
марка “Ауди А 3”, рег. № *********, управляван от Н.Н., както следва: 1./ решетка радиатор
комплект; 2./ декоративна рамка решетка радиатор; 3./ ляв калник; 4./ предно стъкло; 5./
преден калник; 6./ преден десен подкалник предна част; 7./ преден ляв подкалник предна
част; 8./ облицовка предна броня; 9./ лява решетка в предна броня; 10./ дясна решетка в
предна броня; 11./ ляв фар комплект; 12./ десен фар комплект; 13./ рамка радиатор; 14./
преден ляв рог; 15./ вертикална конзола ляв калник; 16./ вертикална конзола десен калник;
17./ охлад.възд.пълнене; 18./ воден радиатор; 19./ кондензатор с дехидратор; 20./ аербег
водач; 21./ преден десен еарбег; 22./ преден десен предпазен колан; 23./ преден ляв предпазен
колан; 24./ заден ляв панел – 10 лв. от 200 лв. и труд; 25./ облицовка задна броня; 26./ десен
калник; 27./ основа предна броня; 28./ основа преден ляв калник; 29./ дифузцор вентилатор;
30./ ел. вентилатор ляв; 31./ корпус въздушен филтър; 32./ кутия акумулатор; 33./ конзола ляв
рог; 34./ конзола десен рог; 35./ стартер; 36./ ел. инсталация към вентилатори; 37./ датчици
възглавници; 38./ халоген преден ляв; 39./ халоген преден десен; 40./ носач долен ляв; 41./
амортисьор преден ляв; 42./ шенкел преден ляв; 43./ управление на въздушни възглавници;
1
44./ табло; 45./ тониране; 46./ ускорено сушене /бояджийска камера/ и сумата от 120 лв.,
представляваща разход за разглобяване на автомобила за извършване на допълнителен
оглед, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 17.08.2020г.
до окончателното изплащане на задължението.
Претендира се и присъждане на сторените по делото съдебно – деловодни разноски.
В исковата молба ищецът Й.С. твърди, че е собственик на лек автомобил марка “Ауди А 3”,
рег. № ********* и която вещ предоставил за ползване на Н.Н. на 21.12.2019г.
В посочения ден, на кръстовище по път I – 2 при км. 168 в посока с. Неофит Рилски,
собствения на ищеца автомобил бил ударен от водача на лек автомобил марка „Шевролет
Колос”, рег. № *********, който не спазил предписанието на пътен знак „Б 2” и отнел
предимството на водача на лек автомобил „Ситроен Пикасо”, рег. № ********, в резултат на
което настъпило съприкосновения между двете МПС, а след това последвал удар в спрелия
на знак „Б 2” Н.Н., който е управлявал лек автомобил марка “Ауди А 3”, рег. № *********,
причинявайки щети по процесното МПС.
Мястото на произшествието било посетено от компетентните органи на МВР, които
съставили протокол № 2019 – 1020 – 2734/21.12.2019г. за пострадали лица.
Ищецът е уведомил на 27.12.2019г. застрахователя на виновния за произшествието водач,
застрахован по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, чиито представители
извършили оглед на посочената дата и на 03.01.2020г., за което Й.С. заплатила 120 лв. за
разглобяване на автомобила си с цел установяване на всички увредени детайли.
В рамките на предвидения в закона срок застрахователят не е изплатил обезщетение в
размер на сумата, необходима за възстановяване на автомобила в същото състояние и в
същото качество като преди увреждането.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът З. А. АД, е депозирал писмен отговор, с който признава
предявения иск в частично заявения размер, вкл. и сумата от 120 лв., представляваща разход
за разглобяване на автомобила при повторно извършен оглед.
Признава още, че лек автомобил марка „Шевролет Колос”, рег. № ********* е бил
застрахован при З. А. АД по договор за застраховка “Гражданска отговорност” в срока на
действие на която е настъпило произшествие по описания механизъм, при което е бил
увреден собствения на ищеца лек автомобил, че застрахователят е бил уведомен за
събитието, а негови представители са извършили два огледа, при които са установени
увредените детайли.
Твърди се, че застрахователят е определил за изплащане обезщетение в хипотезата на
“тотална щета” в размер на 4 511 лв., представляваща разлика между действителната
стойност на увредения автомобил от 6 014 лв. и стойността на запазените части възлизаща
2
на 1 503 лв., за което г-жа С. е уведомена.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
В първото съдебно заседание са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване
следните обстоятелства, на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, както следва:
1./ на 21.12.2019г. на кръстовище по път I – 2 при км. 168 в посока с. Неофит Рилски е
настъпило пътно-транспортно произшествие, при което собственият на ищеца автомобил е
бил ударен от водача на лек автомобил марка „Шевролет Колос”, рег. № *********, който
не е спазил предписанието на пътен знак „Б 2” и отнел предимството на водача на лек
автомобил „Ситроен Пикасо”, рег. № ********, в резултат на което последвал удар в
спрелия на знак „Б 2” Н.Н., който е управлявал лек автомобил марка “Ауди А 3”, рег. №
*********, причинявайки щети по процесното МПС;
2./ към момента на настъпване на произшествието, водачът на лек автомобил марка
„Шевролет Колос”, рег. № ********* е бил застрахован по договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ в З. А. АД;
Безспорно е още, че представител на застрахователя е извършил два огледа на лек
автомобил марка “Ауди А 3”, рег. № *********, първият на 27.12.2019г., а вторият на
03.01.2020г., факт удостоверен в нарочно съставени описи.
Настъпилите щети по процесния автомобил, така както са посочени от ищеца, не се
оспорват от застрахователя.
Необходимостта от разглобяване на превозното средство за извършване на повторен огледи,
както и заплащането на сумата от 120 лв., явяваща се възнаграждение за това, не се оспорва
от ответното дружество. За факта на плащане са ангажирани писмени доказателства.
Обявено е и за безспорно, че в хода на производството застрахователят е определил и
изплатил на Й.С. застрахователно обезщетение в размер на сумата от 7 321, 36 лв., с която З.
А. АД е погасил сумата от 1 000 лв., представляваща цената на първоначално заявения
частичен иск, сумата от 120 лв., представляваща възнаграждение за разглобяване на
автомобила за извършване на повторен оглед, допълнително сумата от 5 537 лв., ведно със
законните лихви върху посочените суми от датата на депозиране на исковата молба до деня
на плащане – 15.02.2021г., както и съдебно – деловодни разноски от 100 лв. държавна такса
и 300 лв. адвокатско възнаграждение.
Плащането на сумата от 7 321, 36 лв. се признава от ищеца.
Съобразявайки обстоятелствата, които са безспорни между страните и ангажираните
писмени доказателства съдът приема, че поведението на застрахования водач, управлявал
3
лек автомобил марка „Шевролет Колос”, рег. № ********* на 21.12.2019г. на посоченото
място, е противоправно, в нарушение на чл. 46, ал. 2 ППЗДвП, указващ на водачите на ППС
да спрат на „стоп-линията“ и преди да потеглят да пропуснат превозните средства, които
имат предимство, което е довело и до настъпване на щетите по лек автомобил марка “Ауди
А 3”, рег. № *********, описани в четиридет и четири позоции в нарочно съставени описи
от представител на застрахователя, поради което искът по чл. 432, ал. 1 КТ, е доказан по
основание.
По размера на обезщетението
Действителния спор между страните е досежно размера на дължимото застрахователно
обезщетение.
При съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът
следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата
към момента на настъпване на застрахователното събитие, като ползва заключение на вещо
лице, без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават
минималните размери по Методиката към Наредба № 24/08.03.06г. на КФН. Това
разрешение е валидно, както за обезщетение по пряк иск по чл. 432, ал. 1 КЗ, аналогична на
чл. 226 КЗ /отм./, така и при регресен иск по чл. 213 КЗ /отм./. В този смисъл и Решение
№79/2.VII.2009г. по т.д. №156/2009г. на ВКС, Решение №6/2.II.2011г. по т. д. № 293/2010г.
на ВКС; Определение №159/16.03.2011г. на ВКС по т. д. №731/2010 г., II т.о. и други.
Съгласно заключението на САТЕ и проведения разпит на експерта, действителната стойност
на увредения автомобил марка “Ауди А 3”, рег. № ********* с мощност 170 конски сили,
получени като произведение между 125 киловата, посочени в Свидетелството за
регистрация и коефициент 1, 36, с каквито конски сили автомобилът е внесен на
територията на страната, възлиза към деня на произшествието на 18 000 лв.
Стойността на ремонта по средни пазарни цени за части и труд към същия момент е 26 185,
11 лв. с ДДС.
Сумата, която би могла да бъде получена от предаване на автомобила за скрап, е в размер на
271, 15 лв.
По делото липсват данни, сочените от застрахователя части – двигател с оборудване,
скоростна кутия с главно предаване и диференциал, окачване предно, кормилно управление,
4 броя врати, врата багажник, задно окачване с главно предаване и диференциал, да са били
запазени след произшествието, т.е. годни за последваща употреба.
4
Според експерта, доколкото ударът е бил силен и е настъпил в предна лява част, би могло да
се предположи, че някой от детайлите, посочени от застрахователя, биха се увредили при
произшествието.
Според експерта, ако тези части са запазени, то стойността им би била в размер на 800 лв. В
тази част заключението на САТЕ е оспорено от застрахователя по съображения, че
процесният автомобил се предлага за продажба в интернет, като за него е предложена цена в
размер на 1 770 лв.
Твърденията на застрахователя, че след произшествието са налице запазени части, освен, че
остават недоказани в процеса следва да се считат и опровергани от свидетелските показания
на Ж.Н., собственик на „Н. А.“ ЕООД, в чиито сервиз е извършен повторния оглед на
автомобила по възлагане на застрахователя.
Към момента на втория оглед, не е извършен опис на запазените части, възли и агрегати на
автомобила. Свидетелят не е в състояние да посочи кои части на автомобила е възможно да
са били запазени в годно състояние, позволяващо последваща употреба. За да се прецени
това е необходимо те да бъдат поставени на други автомобили, а след това тествани в
движение. Застрахователят е отказал автомобилът да бъде качен на подемник, за да се
проверят скоростната кутия, главното предаване и диференциала. Цялото предно окачване –
амортисьор и носач, е било повредено, поради което автомобилът не е могъл да се придвижи
на собствен ход.
Обстоятелството, че процесният автомобил е предлаган в сайт за продажба от лице, което е
придобило собствеността върху него след произшествието и в който е направено „най-
високо предложение“ за закупуването му, е правно ирелевантно дори и да беше доказано, че
посочените детайли са запазени и годни за употреба.
Следователно обезщетението следва да се определи в хипотезата на „тотална щета“ по чл.
390, ал. 2 КЗ, тъй като стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто
от действителната му стойност. Вазмерът му възлиза на 11 191, 85 лв., представляващ
разлика между действителната стойност на процесния автомобил към деня на
произшествието възлизаща на 18 000 лв. – платената в хода на производството сума от 6 537
лв. – сумата, която увреденият би получил от предаване на вещта за скрап в размер на 271,
15 лв.
Предявеният иск по чл. 432, ал. 1 КЗ следва да бъде уважен до размера на претендираната
сума от 11 188 лв. при спазване принципа за диспозитивно начало в процеса.
В настоящия случай, доказателства за прекратяване на регистрацията на МПС,
обезщетението, чието увреждане е предмет на спора, не са представени, а и липсва
твърдение от страна на ищеца за такова прекратяване. Поради това, обезщетение за забава
ще следва да се дължи, считано от датата на представяне през застрахователя на
5
доказателства за настъпване на това обстоятелство до окончателното изплащане на
задължението. В този смисъл също решение 44/02.06.2015г., постановено по т.д. 775/2014г.
на ВКС, I т.о.
Предвид изложеното, претенцията за заплащане на законна лихва върху неплатеното
застрахователно обезщетение от 11 188 лв. следва да бъде отхвърлена за времето от датата
на депозиране на исковата молба – 17.08.2020г. до окончателното изплащане на
задължението.
Извършеното плащане в хода на процеса на сумата от 120 лв., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба – 17.08.2020г. до окончателното изплащане на
задължението, е факт, който следва да бъде съобразен при постановяване на решението, на
осн. чл. 235, ал. 3 ГПК, имащ за последица отхвърлянето им.
По разноските
При този изход на спора с право на разноски разполага ищцовата страна Й.С..
Дължимата за производството държавна такса възлиза на 447, 52 лв., от която следва да се
приспадне сумата от 100 лв., която застрахователят е заплатил. След извършеното плащане
остава дължима сумата от 347, 52 лв., възнаграждението за изготвяне на заключение по СТЕ
от 150 лв. и 30 лв. депозит за призоваване на свидетел.
В производството ищецът се е представлявал от адвокат на когото е заплатил
възнаграждение в размер на 1 140 лв. с ДДС, съобразно уговореното между страните.
Възражението за прекомерност на адвокатския хонорар в размер на 1 140 лв. по чл. 78, ал. 5
ГПК е неоснователно, тъй като е съобразено с действителната фактическа и правна
сложност на делото, в което са събирани множество доказателства в три съдебни заседание,
независимо, че надхвърля минималният размер по чл. 7, ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения от 865, 64 лв., на осн. чл. 78, ал. 3
ГПК.
От така претендирания размер за адвокатско възнаграждение следва да се приспадне сумата
от 300 лв., която застрахователят е заплатил в хода на процеса, който факт се признава от
пълномощника на ищеца.
Следователно в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 1 367, 52 лв., на
осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Водим от горното, съдът
6
РЕШИ:
ОСЪЖДА З. А. АД, ЕИК *********, гр. София ДА ЗАПЛАТИ на Й. Н. С., ЕГН
**********, ******* сумата от 11 188 лв. /единадесет хиляди сто осемдесет и осем лева/,
представляваща остатък от неизплатено застрахователно обезщетение за имуществени
вреди, определено в хипотезата на „тотална щета“ в резултат на настъпило на 21.12.2019г.
пътно-транспортно произшествие, реализирано на кръстовище по път I – 2 при км. 168 в
посока с. Неофит Рилски, предизвикано от И.Д., водач на лек автомобил марка „Шевролет
Колос”, рег. № *********, застрахован по договор за застраховка “Гражданска
отговорност”, обективиран в застрахователна полица със срок на действие от 01.01.2019г. до
31.12.2019г., при което са настъпили щети по лек автомобил марка “Ауди А 3”, рег. №
*********, управляван от Н.Н., ведно със законната лихва от датата на представяне на
доказателства за прекратяване на регистрацията на автомобила пред застрахователя до
окончателното изплащане на задължението, КАТО ОТХВЪРЛЯ претенцията за заплащане
на обезщетение за забава съизмеримо със законната лихва върху сумата от 11 188 лв. от
датата на депозиране на исковата молба – 17.08.2020г. до окончателното изплащане на
задължението, на осн. чл. 432, ал. 1 КЗ.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Й. Н. С., ЕГН **********, ******* срещу З. А. АД, ЕИК
*********, гр. София иск по чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 120 лв. /сто и
двадесет лева/, представляваща разход за разглобяване на лек автомобил марка “Ауди А 3”,
рег. № ********* за извършване на повторен оглед, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба – 17.08.2020г. до окончателното изплащане на задължението,
поради погасяването им чрез плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА З. А. АД, ЕИК *********, гр. София ДА ЗАПЛАТИ на Й. Н. С., ЕГН
**********, ******* сумата от 1 367, 52 лв. /хиляда триста шестдесет и седем лева и
петдесет и две ст./, представляваща сторени по делото съдебно – деловодни разноски, на
осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок от
връчването на препис от акта на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7