Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 12.07.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в
публично съдебно заседание на дванадесети юни две хиляди и деветнадесета
година в състав:
СЪДИЯ:
ДИЛЯНА
ГОСПОДИНОВА
при секретаря Светлана Влахова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1280 по описа на СГС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно евентуално съединени искове за главница с правна квалификация на
главния иск - чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, на евентуално съединения иск – чл. 49 ЗЗД, както и на кумулативно
съединения с тях акцесорен иск с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът - „П.В.К.” ООД, твърди, че между него и ответника - „У.К.Б.“ АД, съществуват облигационни отношения по сключен договор за платежни услуги, по които последният се е задължил да открие банкова сметка, ***ане на парични преводи към съконтрагенти. Посочва, че е страна и по договор, сключен с холандско дружество с наименование „Sijperda Verhuur BV”, като за него е възникнало задължение да заплати на това юридическо лице сумата от 39 735, 82 евро, за което са налице издадени фактури. Ищецът заявява, че на 03.04.2018 г. е уведомен от лица, които впоследствие е установено, че не са представители или служители на холандското дружество, че то сменя банковата си сметка с друга, за номера на новата банкова сметка ***, че следва да преведе дължимата от него сума в размер на 39 735, 82 евро по новата банкова сметка. ***вършил на 04.04.2018 г. превод на посочената сума по указаната нова банкова сметка ***, предоставяна от ответната банка, като при превода посочил лицето, до което се изпращат паричните средства, а именно „Sijperda Verhuur BV”. На следващия ден, след осъществен контакт с представители на холандското дружество се установило, че последното не е променяло банковата сметка, по която да се извършват разплащания по съществуващите между него и ищеца договорни правоотношения, че не е изпращало уведомление за това до ищеца, като полученото такова изхожда от неизвестни лица. Незабавно след като ищецът установил, че е станал жертва на измама, уведомил ответната банка за това и поискал от последната да изпълни задълженията, които са възникнали за нея по сключената между страните банкова сделка, като предприеме действия по оттегляне на превода, като уведоми по служебен път за извършена злоупотреба банката, в която е банковата сметка, по която са преведени паричните средства, която е испанска банка CAIXABANK, S.A., като изиска да бъде блокирана тази сметка до изясняване на случая, както и като поиска от испанската банка да предостави данни за титуляра на тази сметка. Ответникът не е изпълнил своевременно тези свои задължения въпреки направените от ищеца изрични искания, като мотивирал отказа си с предстоящите великденски празници, с оглед на които е заявил, че може да изпрати запитване и информация до испанската банка едва на 10.04.2018 г. – първият работен ден след съвкупността от неработни дни по време на празниците. Към 10.04.2018 г. обаче преведените парични средства вече били изтеглени от сметката в испанската банка. Ето защо ищецът счита, че ответникът не е осигурил дължимото съдействие за предотвратяване на последиците от осъществената спрямо него измама, като не е коригирал неточно наредената платежна операция, след като е бил уведомен за нуждата от това. Ищецът сочи, че ответникът не е изпълнил и друго задължение, което е възникнало в негова тежест, което е да извърши проверка за точност на информацията относно платеца и получателя на наредената парична сума, които са посочени в платежно нареждане от 04.04.2018 г. В резултат на неизпълнението от „У.К.Б.“ АД на описаните договорни задължения на ищеца са причинени имуществени вреди под формата на претърпени загуби, представляващи стойността на наредените от него парични средства, които са получени от неизвестно лице, които са в размер на 39 735, 82 евро. Поради изложеното моли съдът да осъди ответника да му заплати сумата в размер на 39 735, 82 евро, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди.
Ищецът моли съдът, ако отхвърли главният иск за присъждане на обезщетение за вреди за неизпълнение на договорно задължение, да осъди ответника да му заплати сумата от 39 735, 82 евро като обезщетение за претърпени имуществени вреди, които са причинени от противоправното поведение на служители на „У.К.Б.“ АД, изразяващо се в допуснато от тях бездействие да извършат проверка за това дали данните, посочени от „П.В.К.” ООД в съставено от него платежно нареждане, касаещи името и номера на платежната сметка на получателя на праичните средства са верни, да отменят наредената платежна операция веднага след като от платеца е констатирано посочването на неверни данни в платежното нареждане в резултат на въвеждането му в заблуждение, както и да уведомят незабавно доставчикът на платежни услуги на получателя за допуснатата грешка и за необходимостта да бъдат блокирани паричните средства, постъпилите по открита при него платежна сметка. Ищецът претендира присъждане на направените в производството разноски.
Ответникът по иска - „У.К.Б.“ АД, го оспорва. Твърди, че преводът на парични средства, описан в исковата молба, не е нареден от ищеца чрез използване на услугата електронно банкиране, а чрез подадено писмено нареждане за превод от 04.042018 г. на хартиен носител, което е в изпълнение на сключен между страните на 13.07.2011 г. рамков договор за платежни услуги. Ответникът посочва, че наредената от ищеца платежна операция е изпълнена в пълно съответствие със съставеното от него платежно нареждане. Заявява, че ищецът е уведомил банката за това, че нареденият от него превод не следва да бъде изпълняван, тъй като е в резултат на действия на неизвестно лице, с което му е предоставен невярна информация, едва на 05.04.2018 г., след 18:00 часа, т.е. след приключване на работното време. Предвид това и с оглед факта, че следващите дни са били неработни за банката, счита, че за нея не е възникнало задължение да предприеме каквито и да било действия във връзка с изпълнението на платежната операция преди 10.04.2018 г. Писмено уведомление от представител на ищеца във връзка със случилото се е постъпило при ответника едва на 10.04.2018 г., като веднага след това от служители на банката са предприети незабавни действия за уведомяване на испанската банка, при която е сметката на получателя. Твърди, че банката не е знаела и не е била уведомена за извършените действия от недобросъвестно трето лице към датата на изпълнение на наредения от ищеца превод, което е станало на 04.04.2018 г., от който момент нареждането за превод е неотменимо. Счита, че в тежест на банката нито по закон, нито на основание сключения с ищеца договор не е възникнало задължение да издирва и проверява дали посоченото в нареждането за превод лице като получател има сметка в посочената в нареждането банка и какъв е уникалният й идентификатор. Посочва, че отговорността за неправилно съставеното платежно нареждане се носи от платеца, а не от банката. С оглед на изложеното, моли съдът да отхвърли предявените искове. Претендира присъждане на направените в производството разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със
становищата на страните и техните възражения, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
По главния
иск за главница с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД:
За да бъде
ангажирана договорната отговорност на неизправната по договора страна на
основание чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД следва да бъде установено нaстъпването на
всички елементи от фактическия състав на тази правна норма, както следва: 1)
съществуване на договор между страните; 2) наличие на виновно неизпълнение на
договорно задължение от едната страна; 3) настъпване на имуществени вреди за
другата страна, които да са пряка и непосредствена последица от неизпълнението
и да са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението; 4) причинна
връзка между неизпълнението на задължението и настъпилите вреди.
Съгласно
твърденията, въведени от ищеца в настоящия процес, съдът намира, че като
правопораждащ факт на вземанията, които са предмет на предявения главен иск, се
сочи наличието на сключен между страните договор за предоставяне на платежни
услуги, по който се твърди, че е възникнало определено задължение за ответника,
което той не е изпълнил и в резултат на което неизпълнение ищецът е претърпял
имуществени вреди. Ето защо съдът трябва първо да отговори на въпроса дали от
представените по делото доказателства се установява такъв договор да е сключен
между страните по спора, както и дали по него за „У.К.Б.“ АД е възникнало
посоченото в исковата молба задължение.
По делото не е
спорно, че между „П.В.К.” ООД и „У.К.Б.“ АД са възникнали облигационни
отношения по сключен на 13.07.2011 г. договор за платежни услуги. Това се
установява и от представения в производството писмен рамков договор за платежни
услуги от 13.07.2011 г., който е подписан от двете страни по сделката и
обективира тяхното съгласие за сключването му със съдържание на правата и
задълженията, които възникват в полза и в тежест на всеки един от
съдоговорителите, такова каквото е отразено в неговите клаузи. С този договор
банката, в качеството и на доставчик на платежни услуги, е поела задължение да
открива сметки на ищцовото дружество, чрез които срещу възнаграждение да
извършва по негово нареждане платежни услуги, включително услугата по
изпълнение на платежни операции по директни дебити и кредитни преводи.
Не е спорно
между страните и това, че в изпълнение на сключения договор и по отправено от
клиента „П.В.К.” ООД на 13.07.2011 г. искане за откриване на разплащателна
сметка, такава е открита от банката, като доставчик на платежни услуги.
Безспорно е и
обстоятелството, че по нареждане от ищеца, направено на 04.04.2018 г. „У.К.Б.“
АД е извършила платежна операция по кредитен превод на сума в размер на 39 735,
82 евро от откритата в банката разплащателна сметка с титуляр „П.В.К.” ООД към
банкова сметка ***: ***, открита в банка CAIXABANK S.A. Не се
спори, че платежното нареждане, подадено от „П.В.К.” ООД е изпълнено от
ответната банка точно, в съответствие с посочените в него данни относно сумата,
която се нарежда да бъде преведена, както и относно получателя и платежната
сметка на получателя, която е наредено да бъде заверена с парични средства.
Това се установява и от заключението на изготвената съдебно-счетоводна
експертиза, в която вещото лице е направило извод, че „У.К.Б.“ АД е отразило пълно и точно в системата си
данните за извършения превод така, както са посочени от платеца в преводното
нареждане и платежната операция е изпълнена съобразно с тях. Това означава, че
в случая не сме изправени пред неразрешена или неточно изпълнена платежна
операция по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, Обн.
ДВ. бр.20 от 6 март 2018г., който е бил действащ към момента, в който ищецът е съставил
платежното нареждане.
Друг факт, който
е релевантен за преценката дали са налице предпоставките за реализиране на
договорната отговорност на ответника за вреди и по който не се спори, че е
натъпил, е, че титуляр на банковата сметка, която е била посочена в платежното
нареждане, подадено от „П.В.К.” ООД, не е дружеството, с което платецът е имал
облигационни отношения и в полза на което е искал да бъде извършен превода
така, както е посочено в нареждането, т.е. налице е несъответствие в данните на
получателя на паричната сума – наименованието на търговското дружество не е
това, което е титуляр на платежната сметка на получателя с посочен в
нареждането номер /IBAN/. ***, че причината за това несъответствие при
изписване на данните са действия, извършени от трето лице, с които „П.В.К.” ООД
е въведен в заблуждение за това каква е банковата сметка на неговия
съдоговорител, който е холандско дружество с наименование „Sijperda Verhuur BV”.
Спорен по делото
е въпросът дали при изпълнението на направеното от ищеца платежно нареждане за
„У.К.Б.“ АД са възникнали следните задължения: 1) да извърши проверка за това
дали посочените в платежното нареждане данни за името и номера на платежната
сметка на получателя са верни, 2) да предприеме действия по отмяна на
платежната операция незабавно след уведомяване от ищеца за това, че е налице невярно
посочване на номер на платежната сметка на получателя, 3) да уведоми банката на
получателя на паричните средства за допуснатата грешка в изгоотвяне на
платежното нареждане и за необходимостта да бъдат блокиране на паричните
средства, постъпилите по открита в тази банка платежна сметка незабавно след
уведомяване от ищеца за случая.
За да отговори
на въпроса какви задължения са възникнали за ответната банка по силата на
сключения с ищеца договор, съдът съобразява първо, че в отношенията по
процесната платежна операция по извършване на нареден кредитен превод на
парични средства в евро дружеството „П.В.К.” ООД има качеството на платец, „У.К.Б.“
АД има качеството на доставчик на платежни услуги на платеца, холандско
дружество с наименование „Sijperda Verhuur BV” има качеството на получател, а банката
CAIXABANK S.A. има качеството на доставчик на платежни услуги на получателя.
На следващо
място съдът взема предвид, че задълженията, които възникват в тежест на
доставчика на платежни услуги по сключен договор за платежни услуги се
определят както от съдържанието на постигнатите между страните по тази сделка
по общо съгласие уговорки, но така също и от правилата, предвидени в императивните
разпоредбите, съдържащи се в националното законодателство и в международни
актове, които имат сила за Република България, с които се регулират отношенията
между страните по предоставяне на платежни услуги и които също са част от съдържанието
на този вид сделка. Такива императивни разпоредби се съдържат в на Регламент
(ЕС) 2015/847 от 20 май 2015 година относно информацията, придружаваща
преводите на средства, Регламент (ЕС) № 260/2012 от 14 март 2012 година за
определяне на технически и бизнес изисквания за кредитни преводи и директни
дебити в евро и за изменение на Регламент (ЕО) № 924/2009, както и в Закона за
платежните услуги и платежните системи /ЗПУПС/, Обн. ДВ. бр.20 от 6 март
2018г., който е действащ към момента, в който се твърди, че ищецът е направил
нареждането за плащане, във връзка с което се сочи, че за ответната банка са
възникнали договорни задължения, които тя не е изпълнила точно. Задължения за
извършване на комплексна проверка на свои клиенти е предвидено да възникват за
всички доставчици на платежни услуги, включително и за кредитните институции, и
в Закон за мерките срещу изпирането на пари /ЗМИП/, с който са въведени нормите
на Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския Парламент и на Съвета от 20.05.2015
г.
Клаузите, които
са част от съдържанието на сключения между страните по спора договор за
предоставяне на платежни услуги, са тези, които са включени в текста на писмения
рамков договор от 13.07.2011 г., както и тези, които са част от общите условия
за откриване, обслужване и закриване на сметки на юридически лица и еднолични
търговци, които са съставени от „У.К.Б.“ АД и са станали задължителни за „П.В.К.”
ООД, който е заявил писмено, че ги приема и ги е получил при откриване на
разплащателна сметка /изявление в тази насока, направено от представител на
дружеството е обективирано в текста на искането за откриване на сметка от
13.07.2011 г./. При анализ на тези клаузи се установява, че сред тях няма
такава, с която да е постигната уговорка, че в тежест на доставчика на платежни
услуги ще възниква задължение да извърши проверка за това дали са верни данните
относно името и номера на платежната сметка на получателя, които са посочени от
клиента в съставено от него платежно нареждане за извършване на кредитен превод
от откритата на негово име разплащателна сметка към платежна сметка на друго
лице- получател на паричните средства.
Съдът счита, че
задължение за извършване на такава проверка не е предвидено да възниква за
доставчика на платежни услуги и в нито една императивна разпоредба на
нормативен акт, с който се регулират отношенията между страните по предоставяне
на платежни услуги.
С Регламент (ЕС)
№ 260/2012 от 14 март 2012 година за определяне на технически и бизнес
изисквания за кредитни преводи и директни дебити в евро и за изменение на
Регламент (ЕО) № 924/2009 се създават правила, които имат за цел разработването
на общи за Съюза правила за извършване на платежни услуги - кредитни преводи и
директни дебити, които да заменят съществуващите национални услуги и да се
създаде интегриран пазар на платежните услуги, за електронни плащания в евро
без разлики между националните и презграничните плащания. С оглед на това в
Регламента са предвидени изисквания, при които се извършват платежните операции
по кредитен превод и директен дебит. Съгласно чл. 5, параграф 1 от Регламента
доставчиците на платежни услуги извършват операции по кредитен превод и директен
дебит в съответствие с изисквания, които са посочени в 4 точки и най-общо се
свеждат до това, че те са длъжни да използват за идентифицирането на платежните
сметки идентификатора IBAN, ***тежни операции да използват формат за съобщения
в стандартът ISO 20022 XML. В чл. 5, параграф 2 от Регламента са предвидени и специални
изисквания за доставчиците на платежни услуги, които те трябва да спазват при
извършване конкретно на операция по кредитен превод, които са следните: - доставчикът
на платежни услуги на платеца трябва да гарантира, че платецът предоставя
данните, посочени в точка 2, буква а) от приложението, а това са името на
платеца и/или IBAN ***, сумата на кредитния превод, IBAN ***; името на
получателя, ако има такава информация; всякаква допълнителна информация относно
операцията; - доставчикът на платежни услуги на платеца трябва да предостави на
доставчика на платежни услуги на получателя данните, посочени в точка 2, буква
б) от приложението, които са името на платеца, IBAN ***, сумата на кредитния
превод, IBAN ***, всякаква допълнителна информация относно операцията, идентификационни
кодове на получателя, името на всяка референтна страна на получателя, цел на
кредитния превод, категории на целта на кредитния превод; - доставчикът на
платежни услуги на получателя трябва да предостави или да осигури на
разположение на получателя данните, посочени в точка 2, буква г) от
приложението, които са името на платеца, сумата на кредитния превод и всякаква
допълнителна информация относно операцията.
При тълкуване на
тези норми се налага изводът, че при получаване на нареждане за извършване на
кредитен превод за доставчика на платежни услуги на платеца, каквото качество
има „У.Б.” АД при осъществяване на спорната платежна операция, възниква
задължение да извърши проверка единствено относно това дали платецът, т.е.
неговият клиент, при съставяне на нареждането за кредитен превод е предоставил
данни за своето наименование и IBAN ***, за сумата на кредитния превод, за IBAN
***, за името на получателя и то само, ако има такава информация, както и за всякаква
допълнителна информация относно операцията, тъй като това са и данните, които
той е длъжен да предостави след това на доставчикът на платежни услуги на
получателя и чрез които се извършва самата платежна операция. В Регламента не е
предвидено задължение на доставчика на платежни услуги на платеца да извършва
проверка за вярност на които и да е било данни за получателя, нито за номера на
платежната сметка, нито за наименованието му, както за това дали същите съвпадат, т.е дали
сочената сметка е на записаното като получател юридическо лице. Доколкото
съгласно чл. 2, параграф 2, буква б) вр. точка 2, буква а) от приложението от
Регламента платецът не е длъжен да предоставя винаги данни за името на
получателя на паричните средства, а само номер на платежната сметка, то в
голяма част от случаите и обективно не е възможно да се извърши проверка
относно наличието на съвпадение между информацията за имената на титуляра на
посочената в платежното нареждане сметка и действителният такъв. Това изискване
няма как да се поставя в тежест на доставчика на услуги на платеца и защото той
не е правният субект, който има договорни отношения с получателя на платежната
услуга /страна по такъв договор е доставчикът на платежна услуга на получателя
и той е това лице, което има достъп до данните, предоставени от последния при
сключване на сделката по между им/.
С Регламент (ЕС) 2015/847 от 20 май
2015 година относно информацията, придружаваща преводите на средства, са създадени правила за това каква информация относно
платеца и получателя трябва да придружава преводите на средства във всякаква
валута, за да бъдат предотвратявани, разкривани и разследвани случаите на
изпиране на пари или финансиране на тероризма, когато поне един от доставчиците
на платежни услуги, участващ в превода на средства, е установен в Европейския
съюз. Тези правила включват и такива, с които се създават задължения за
доставчика на платежни услуги на платеца да положи дължимата грижа, за да гарантира,
че преводите на средства се придружават от изискуемата съгласно регламента информация
относно платеца и получателя, както и такива, създаващи задължение на
доставчика на платежни услуги на платеца да проверява точността на информацията,
придружаващ преводите на средства, като е посочено точно коя информация подлежи
на такава проверка, кога и как трябва да бъде извършена тя.
В чл. 4,
параграф 1 от Регламента е предвидено, че доставчикът на платежни услуги на
платеца гарантира, че преводите на средства се придружават от следната
информация относно платеца: а) името на платеца; б) номера на платежната сметка
на платеца; и в) адреса на платеца, номера на официалния личен документ;
клиентския идентификационен номер или датата и мястото на раждане. В чл. 4,
параграф 2 от Регламента е посочено и каква е информацията относно получателя,
която доставчикът на платежни услуги на платеца гарантира, че ще придружава
всеки превод на средства и това е: а) името на получателя; и б) номера на
платежната сметка на получателя. В чл. 4, параграф 4 е регламентирано
задължение за доставчика на платежни услуги на платеца преди превеждане на
средствата по нареден превод да извършва проверка за вярност на информацията,
която той гарантира, че ще придружава превода, което задължение обаче не
обхваща цялата информация, посочена в параграф 1 и параграф 2 на чл. 4, а само
част от нея и това е само точността на информацията, посочена в чл. 4, параграф
1, която е тази, касаеща платеца на средствата, т.е. лицето, с което този
доставчик е в договорни отношения. След като в нормата от регламента е посочено
изрично, че при нареден превод на парични средства доставчикът на платежни
услуги е длъжен да провери само информацията относно платеца, то това означава,
че за него не е предвидено да възниква задължение да проверява точността на
информацията относно получателя на средствата /извод следващ по аргумент за противното
от изричната нормата/.
В следващия чл.
5 от Регламента е направено уточнение и в кои случаи за доставчика на платежни
услуги на платеца възниква задължението за извършване на проверка на точността
на информацията относно платеца, когато всички доставчици на платежни услуги,
участващи във веригата на платежната операция, са установени в Съюза, каквато е
настоящата хипотеза, като то е ограничено според размера на паричните средства,
които се превеждат. При тълкуване на нормите на чл. 5, параграф 2 и 3 от
Регламента следва, че такова задължение възниква преди извършване на всеки
превод на парични средства в размер над 1 000 евро, както и при преводи на
средства в размер до 1 000 евро, но само ако е изпълнено едно от следите алтернативно
посочени условия: - ако доставчикът на платежни услуги на платеца е получил
подлежащите на превод средства в брой или под формата на анонимни електронни
пари или – ако има основателни причини за подозрение за изпиране на пари или
финансиране на тероризъм. И в чл. 5 от Регламента, също като в чл. 4, е
посочено изрично, че проверката за точност, която извършва доставчикът на
платежни услуги на платеца е само по отношение на информацията относно данните
на платеца / чл. 5, параграф 3 от Регламента/, поради което и от тази норма
следва, че за доставчика на платежи услуги на платеца не възниква задължение да
извършва проверка за точност на информацията относно получателя.
В Регламента
няма друга разпоредба, която да създава задължение за доставчика на платежни услуги
на платеца преди извършване на нареден превод да прави проверка за точността на
информацията относно получателя, която придружава превода. Тази информация се
посочва от самия платец и той е този, който е длъжен да следи за това дали тя отговаря на обективната
действителност, което включва дали получателят на паричните средства е съществуващ
правен субект, дали неговото наименование е вярно посочено, както и дали
номерът на платежната сметка, която се иска да бъде заверена с паричната сума, е
вярно записан и дали неин титуляр е лицето, сочено за получател.
При съобразяване
на всички разпоредби в Регламента се установява, че при нареден превод на
парични средства задължение да извършва проверка на информацията относно
получателя на средствата, възниква само за доставчика на платежни услуги на
получателя, т.е. за този субект, с който получателят е обвързан от облигационни
отношения с предмет откриване и управление на платежна сметка. Това е
предвидено изрично в чл. 7, параграф 3 и 4 от Регламента.
Обратното на
направения от съда извод не следва от разпоредбата на съображение 16 от
Регламента, на която се позовава ищецът. В тази норма е посочено, че правилата,
предвидени в Регламента са съобразен с това, че не трябва да водят до
нарушаване на ефективността на платежните системи и с оглед на това е
подчертано, че задължението за проверка на точността на информацията относно
платеца или получателя ще възниква за съответния правен субект винаги само при
преводи на средства надхвърлящи 1 000 евро, а при преводи на средства под тази
сума проверка се извършва само при определени условия. С тази разпоредба обаче
не е регламентирано кои са субектите, за които възникват тези задължения,
поради което от нея изобщо не може да се направи извод, че предписва някакво
поведение, което е дължимо от доставчика на платежни услуги на платеца. Тя не
трябва да се тълкува самостоятелно, както прави ищецът, а във връзка с всички
останали норми в този акт, с които се определя в тежест на кои лица какво точно
по обем задължение за проверка на достоверността на информацията възниква.
С оглед всичко
изложено трябва да се обобщи, че съгласно правната уредба в посочените два
регламента в тежест на доставчика на платежни услуги на платеца по извършената
платежна операция, каквото качество има „У.Б.” АД при осъществяване на спорната
такава, възниква задължение да извърши проверка за точност не на цялата
информация, която платецът е посочил при съставяне на нареждане за кредитен
превод на парични средства, а само на тази информация, която се отнася до самия
платец – на посочения номера на платежната сметка на платеца и в определени
случаи на неговото име, адрес и други идентифициращи данни. В тежест на
доставчика на платежни услуги на платеца не е предвидено да възниква задължение
да проверява посочена в платежното нареждане информация относно получателя на
парични средства, който при процесната трансакция се сочи, че е холандското
дружество „Sijperda Verhuur BV”. Задължение да проверява информацията за
получателя на средствата, включително за името на получателя и за номера на
неговата платежна сметка, възниква само за доставчик на платежни услуги на
получателя, каквото качество има испанската банка CAIXABANK, S.A., а не
ответника.
Това, че
задължението за проверка на информацията относно определен правен субект и
номера на платежната сметка, която е открита на негово име, възниква само за
доставчика на платежни услуги, с който този субект е обвързан от сключен
договор, е логично, защото само този доставчик има получена при себе си при
сключване на сделката и събрана допълнително в хода на нейното изпълнение
информация относно индивидуализиращи данни както за конкретното лице, така и за
номерата на откритите по негово искане платежни сметки. С такава информация не
разполага доставчикът на платежни услуги на насрещната страна по извършваната
платежна операция, който в общия случай няма никакви облигационни отношения с
това лице и няма как в негова тежест да се възлага да извършва проверка за
вярност на информацията относно него. Трябва да се посочи, че на този принцип
са регламентирани и задълженията, които възникват за доставчиците на платежни
услуги в Закон за мерките срещу изпирането на пари, с който са въведени нормите
на Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския Парламент и на Съвета от 20.05.2015
г. В този закон е предвидено, че за един доставчик възникват задължения за
извършване на проверки само по отношение на информация, касаещи неговите клиенти,
т.е. субекти, с които той е в облигационни отношение, а не и такава, касаеща трети
лица, с които той не е обвързан от сключени сделки.
В ЗПУПС също няма
разпоредба, в която да е регламентирано възникването в тежест на ответната
банка на задължение да извърши проверка за вярност на информацията относно
получателя на парични средства, която е посочена от неин клиент, в случая „П.В.К.”
ООД, в съставено от него платежно нареждане за извършване на кредитен превод.
Следователно
първото от задълженията, което ищецът сочи, че „У.К.Б.“ АД не е изпълнило и
чието неизпълнение твърди да му е причинило вреди, изобщо не се установи да е
възникнало в тежест на това юридическо лице на основание сключения договор за
платежни услуги, чието съдържание се определя както от постигнатите по обща
воля на страните уговорки, така и от приложимите императивни законови норми.
Това означава, че липсва основание за ангажиране на договорната отговорност на
ответника за вреди, причинени от допуснатото от него бездействие за извършване
на проверка за това дали посочената от ищеца сметка на дружеството „Sijperda
Verhuur BV” в CAIXABANK, S.A. е такава, която е открита на името на този правен
субект.
Второто от
задълженията, които ищецът сочи, че „У.К.Б.“ АД не е изпълнило, е това да
предприеме незабавно действия по отмяна на платежната операция след като е
уведомена от него, че е налице невярно посочване на номер на платежната сметка
на получателя, което е допуснато в резултат на действия по въвеждане в заблуждение,
извършени от трети лица.
Страните по
процесния договор за платежни услуги от 13.07.2011 г. са постигнали съгласие относно
това кога ще се счита, че ищецът, в качеството му на ползвател на платежните
услуги вече не може да отмени подадено от него платежно нареждане. Уговорка в
тази насока се съдържа в чл. 8 от рамковия договор, като волята, изразена в
нея, съответства напълно и на разрешението, дадено с императивните законови
разпоредби на ЗПУПС /чл. 85 ЗПУПС/. В чл. 8.1. от договора е предвидено, че ползвателят
на платежни услуги не може да отменя платежното нареждане след получаването му
от доставчика на платежни услуги на платеца. В чл. 8.2. от договора страните са
уговорили и хипотези, при които прието от доставчика платежно нареждане все пак
може да бъде отменено от ползвателя на платежна услуга и това са следните: -
при кредитен превод за определен ден ползвателят на платежни услуги може да
отмени платежното нареждане най-късно до края на работния ден, предхождащ
уговорения ден за изпълнението му, и – при директен дебит платецът може да
отмени платежното нареждане най-късно до края на работния ден, предхождащ
уговорения ден за задължаване на сметката му. В посочените хипотези и при
отправено искане до доставчика на платежни услуги за него ще възникне задължение
да не извършва отменената от наредителя платежна операция. С чл. 8.3. от
договора страните са постигнали съгласие, че след изтичането на сроковете по чл.
8.1. и чл. 8.2., но не по-късно от заверяването на сметката на получателя,
платежното нареждане може да се отмени само при съгласие за това между
ползвателя на платежни услуги и неговия доставчик, като при директен дебит се
изисква и съгласието на получателя. Тази клауза възпроизвежда точно правилото
на чл. 85, ал. 5 ЗПУПС. При тълкуването й се във връзка с останалите цитирани
клаузи се налага изводът, че едно платежно нареждане е абсолютно неотменимо от
платеца, който е разпоредил извършване на кредите преводи, от момента на
заверяване на сметката на получателя. Това означава, че след момента, в който
сметката на получателя на паричната сума е заверена, за банката, в качеството й
на доставчик на платежна услуга на платеца, няма как да възникне задължение по
договора за извършване на платежни услуги да преустанови действия по извършване
на наредена от нейния клиент платежна операция, тъй като тя е изпълнена и вече е
напълно неотменима по силата на императивната законова норма на чл. 85, ал. 5
ЗПУПС, възпроизведена и в чл. 8.3. от сключения между страните рамков договор.
От заключението
на изготвената в производството съдебно-счетоводна експертиза се установява, че
платежното нареждане, подадено от „П.В.К.” ООД е достигнало до „У.К.Б.“ АД, в
качеството му на доставчик на платежни услуги на платеца, на 04.04.2018 г.,
като платежната сметка на получателя на паричните средства е заверена на същата
дата – на 04.04.2018 г. Това означава, че след 04.04.2018 г. направеното от
ищеца платежно нареждане е неотменимо.
По делото не е
спорно, че „П.В.К.” ООД е уведомил банката за това, че в съставеното от него платежно
нареждане не е посочена вярната сметка на получателя на паричната сума, едва на
05.04.2018 г., което е след датата на заверяване на сметката на получателя.
Следователно към 05.04.2018 г. извършената по нареждане от ищеца платежна
операция по кредитен превод вече е неотменима съгласно чл. 85, ал. 5 ЗПУПС и в
чл. 8.3. от сключения рамков договор, поради което и в тежест на „У.К.Б.“ АД не
може да възникне каквото и да е задължение, което да изисква извършване на действия
по отмяна на нареденото плащане или по спиране на неговото извършване до
изясняване на причините, довели до неточно посочените в нареждането данни за
номера на платежната сметка на получателя. След като за ответника не е
възникнало такова задължение по силата на сключения с ищеца договор, то и
неговото бездействие да предприеме действия по незабавна отмяна и блокиране на
вече извършена платежна операция по кредитен превод на парична сума от 39 735,
82 евро не може да ангажира договорната му отговорност за вреди.
В договора за
предоставяне на платежни услуги, сключен на 13.07.2011 г. между страните по
спора, не е предвидено в тежест на банката да възниква задължение да уведомява
доставчик на платежни услуги на лица, в полза на които „П.В.К.” ООД извършва преводи
на парични суми, в каквито и да е хипотези, включително когато след точното
изпълнение на наредена платежна операция и заверяване на сметката на получателя
се установи, че клиентът е бил въведен в заблуждение, което е довело до неточно
посочване на данните на получателя в платежното нареждане. Такова задължение не
е предвидено да възниква в тежест на доставчика на платежни услуги и в нито
една законова норма, съдържаща се в Регламент (ЕС) 2015/847, в Регламент (ЕС) №
260/2012, в ЗПУПС и в ЗМИП. Ето защо трябва да се заключи, че и това задължение
не е възникнало в тежест на ответника и неизпълнението му не може да бъде
основание за ангажиране на договорната му отговорност за вреди.
„У.К.Б.“ АД е
търговец, поради което при изпълнение на своите задължения дължи полагане на
грижата на добрия търговец, каквато дължат и служителите на банката, чрез които
тя в качеството си на юридическо лице извършва дейност. От събраните по делото
доказателства се установява, че при извършване на действия по изпълнението на
наредения от ищеца на 04.04.2018 г. кредитен превод банката е положила
дължимата от нея грижа. Доказа се, че чрез своите служители тя е изпълнила
своевременно наредената от ищеца платежна операция, а именно в деня на
съставяне на платежното нареждане. В тежест на банката е възникнало задължение
да провери дали платецът е посочил в съставеното от него нареждане изискуемите
съгласно нормативните актове данни относно платеца и получателя, като по делото
не се спори, че това задължение е изпълнено, доколкото нито една от страните не
твърди, че е липсвало някаква информация, която е било необходимо да придружава
процесния превод на средства. За банката в качеството й на доставчик на
платежни услуги на платеца по процесната платежна операция е възникнало
задължение да провери за вярност само информацията, касаеща платеца, която е посочена
в нареждането – име и номер на платежна сметка, което също не се спори, че е
извършено, тъй като и двете страни твърдят, че тя е съответствала на обективната
действителност. За „У.К.Б.“ АД не е възникнало задължение да проверява за
вярност посочената от ищеца в съставеното от него платежно нареждане
информация, касаеща получателя на паричните средства, поради което и
неизвършването на дейност в тази насока не може да се квалифицира като
неполагане на дължимата грижа. Трябва да се отбележи, че в случая ищецът който
е клиент на банката също е търговец и той също дължи да полага по-висока грижа,
която е тази на добрия търговец при извършване на своята търговска дейност,
включително при извършване на действия по изпълнение на своето парично
задължение към холандското дружество „Sijperda Verhuur BV”, както и при
съставяне на процесното платежно нареждане, в което той е лицето, което е
задължено да посочи наименование и платежна сметка на получателя на паричните
средства така, че те да са верни. Ето защо и „П.В.К.” ООД чрез своите служители
е трябвало да положи грижа да се увери, че посочената му нова платежна сметка,
по която ще превежда средства в изпълнение на паричното си задължение, е
такава, чийто титуляр действително е неговият съдоговорител, като видно от изложените
от холандското дружество факти в разменена между него и ищеца кореспонденция,
това е можело да стане чрез проверка в интернет страницата на този търговец,
която е съдържала информация за банковите сметки, които той използва при
извършване на търговската си дейност, които са различни от тази, по която са
преведени парични средства. Това налага изводът, че самият ищец е този
търговец, който не е положил дължимата грижа при извършване на дейността си по
занятие, а не ответната банка, която е изправна по договора за платежни услуги
страна и нейната договорна отговорност за вреди не може да бъде ангажирана. Това
прави предявеният в процеса главен иск неоснователен и като такъв той следва да
се отхвърли.
По евентуално предявения иск с правно основание
чл. 49 ЗЗД:
Предвид
неоснователността на главния иск следва да се заключи, че се е сбъднало
процесуалното условие за разглеждане на евентуално предявения иск, който с
оглед на твърденията на ищеца за фактите, от които произтича вземането му за
обезщетение, трябва да се квалифицира по чл. 49 ЗЗД.
Отговорността по
чл. 49 ЗЗД има обезпечително-гаранционна функция. Тя не произтича от вината на
лицето, което възлага работата, а настъпва, когато натовареното да извърши
определена работа лице причини виновно щетата при и по повод изпълнението на
възложената му работа. С оглед на това фактическият състав, при който за
възложителя на работа възниква деликтната отговорност по чл. 49 ЗЗД, включва
установяването на следните елементи: 1) извършено деяние от лице, на което е
възложена работа; 2) деянието да е противоправно; 3) вина на лицето, което е
извършило деянието; 4) настъпила вреда; 5) вредата да е причинена при и по
повод изпълнението на възложената му работа; 6) наличие на причинна връзка
между противоправното поведение на лицето, на което е възложена работа, и
претърпените вреди.
Като
правопораждащ претенцията по чл. 49 ЗЗД факт ищецът сочи следното поведение на
служители на ответното дружество „У.К.Б.“ АД, което твърди да е противоправно -
допуснато от тях бездействие да извършат проверка за това дали данните, посочени
от „П.В.К.” ООД в съставено от него платежно нареждане, касаещи името и номера
на платежната сметка на получателя на паричните средства са верни, да отменят
наредената платежна операция веднага след като от платеца е констатирано, че са
посочени неверни данни в платежното нареждане в резултат на въвеждането му в заблуждение, както и да
уведомят незабавно доставчикът на платежни услуги на получателя за допуснатата
грешка и за необходимостта да бъдат блокирани паричните средства, постъпилите
по открита при него платежна сметка.
За да бъде
противоправно бездействието, допуснато от служителите на ответната банка, трябва
да се установи, че те не са изпълнили задължения, които произтичат от закона,
техническите и други правила или от характера на работата, съгласно които е
трябвало да предприемат определено поведение при изпълнение на наредената от
клиент на банката платежна операция по кредитен превод на парични средства.
Както беше
посочено в мотивите по предявения главен иск, в производството е установено, че
нито едно от действията, които ищецът счита, че „У.К.Б.“ АД чрез своите
служители е трябвало да предприеми във връзка с изпълнението на съставеното от
него на 04.04.2018 г. платежно нареждане за кредитен превод на парична сума от
39 735, 82 евро в полза на трето лице, както и след това във връзка с отмяна на
извършената платежна операция и възстановяване на грешно наредените от него
парични средства, не е било дължимо, тъй като задължение за тяхното извършване
при съобразяване и на обстоятелствата, отнасящи се до процесния случай, не е
предвидено да възниква за банката, в качеството и на доставчик на платежни
услуги, в нито един нормативен акт, с който се регулират обществените отношения
по предоставяне на платежни услуги, които са следните - Регламент (ЕС)
2015/847, Регламент (ЕС) № 260/2012, ЗПУПС и ЗМИП. След като липсва нормативен
акт, който да установява задължение за ответната банка да извършва проверка на
информацията относно получателя на средствата, придружаваща нареден паричен
превод, както и задължение да предприема действия по отмяна или спиране на платежна
операция, която е разрешена, точно изпълнена и при която вече е заверена
сметката на получателя на средствата, то такова задължение не би могло да
възникне и за който и да е от нейните служители. Ето защо и възникването на
задължения за извършване на посочените действия не е предвидено да възниква в
тежест на служителите на „У.К.Б.“ АД и в нито един вътрешен акт, съставен от
това юридическо лице. Трябва да се отбележи, че когато липсва задължение за
банката да предприеме такива действия, то няма как да се изисква от нея да
създаде такава организация на дейността си, че с конкретни вътрешни правила да
е регламентирано задължение за служителите й незабавно да предприемат
посочените действия, включително и извън установеното работно време.
Доколкото в
производството не се доказа, че служителите на банката са б или длъжни да
предприемат действията, които ищецът сочи, то и тяхното бездействие да сторят
това няма как да е противоправно.
От събраните по
делото доказателства се установява, че служителите на „У.К.Б.“ АД са предприели
своевременно и точно всички действия във връзка с направеното от ищеца искане
за отмяна на наредения от него превод на парични средства, които е разпоредено,
че следва да се осъществят в съставените вътрешни правила за работа в банката. От
всички представени в производството вътрешни актове на банката, само правилата,
предвидени в Процедура: Изходящ презграничен превод в рекламация, са относими
към това какви задължения са възникнали за служители на банката в процесния
случай. В съдържанието на този вътрешен акт е посочено, че той предписва ред за
действие от служителите в случай на постъпило от наредителя искане за
запитване, връщане или промяна в данните по нареден от него превод. В процедурата
е предвидено, че когато такова искане е постъпило в работен ден след 16:30 часа
или в неработен ден, за банката ще се счита, че е постъпило на следващия
работен ден и задължението на отговорните служители, които са тези от сектор
„Рекламации”, е такова искане да бъде обработено в срок не по-късно от работния
ден, следващ деня на постъпване на искането.
По делото не е
спорно, че „П.В.К.” ООД е отправил устно искане до „У.К.Б.“ АД за промяна в
данните относно получателя на нареден от него превод на 05.04.2018 г. след
16:30 часа – това се твърди и от двете страни по спора, включително в
проведеното на 17.04.2019 г. съдебно заседание. Следователно съгласно
процедурата това искане за рекламация се счита, че е постъпило в банката на
следващия работен ден, който е 10.04.2018 г. при съобразяване, че всички дни в
периода 06.04.2018 г. до 09.04.2018 г. са неработни. В производството се доказа,
че веднага, на същия ден – 10.04.2018 г.,
което е в рамките на предвидения в процедурата краен срок, служителите на ответника
са предприели конкретни действия по уведомяване на банката, посочена като
такава на получателя в платежното нареждане, за това, че съществуват съмнения,
че преводът е нареден в резултат на измама и че платецът желае той да бъде отменен. С така извършените действия
отговорните лица в „У.К.Б.“ АД са спазили изцяло правилата за действие при случай
на рекламация, разписани в Процедура: Изходящ презграничен превод в рекламация,
поради което и не са допуснали противоправно бездействие.
Предвид
изложеното, следва да се заключи, че в производството не се установи наличието
на противоправно поведение на служители на ответното дружество, което означава,
че не се доказа осъществяването на първия елемент от фактическия състав на
приложимата правна норма на чл. 49 ЗЗД. Това е достатъчно, за да може съдът да
направи крайният извод, че в полза на ищеца не е възникнало правото да получи
обезщетение по чл. 49 ЗЗД, без да се произнася по въпросите настъпили ли са
твърдените имуществени вреди и налице ли е причинна връзка между тях и
описаното в исковата молба поведение. Това прави предявеният при условията на
евентуалност осъдителен иск неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.
По присъждане на направените по делото разноски:
С оглед крайния изход на делото и това, че от страна на ответника е заявено своевременно искане за присъждане на направените разноски, такива му се следват. По делото се доказаха реално заплатени разходи за водене на настоящото дело, в общ размер от 3 960 лв., от които сумата от 360 лв. – платени депозити за възнаграждение на вещи лица и сумата от 3 600 лв. – адвокатско възнаграждение, за което са представени доказателства, че е платено и което отговаря на действителната правна и фактическа сложност на делото и следователно не е прекомерно.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „П.В.К.” ООД, с ЕИК:********,
със седалище и адрес на управление:***, срещу „У.Б.” АД, с ЕИК: ********,
със седалище и адрес на управление:***, пл. „********, главен иск с
правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД за присъждане на сума в
размер на 39 735, 82 евро /тридесет и девет хиляди седемстотин тридесет и пет
евро и осемдесет и два евроцента/, представляваща обезщетение за претърпени
от „П.В.К.” ООД имуществени вреди под формата на претърпени загуби,
представляващи стойността на наредените от него парични средства, получени от
неизвестно лице, които вреди са причинени в резултат от неизпълнението от „У.Б.”
АД на задължения, възникнали в негова тежест по силата на рамков договор за
платежни услуги, сключен на 13.07.2011 г., между „П.В.К.” ООД и „У.Б.” АД,
както и предявен при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за присъждане на сума в размер на 39 735, 82 евро /тридесет и девет
хиляди седемстотин тридесет и пет евро и осемдесет и два евроцента/,
представляваща обезщетение за претърпени от „П.В.К.” ООД имуществени вреди под
формата на претърпени загуби, представляващи стойността на наредените от него
парични средства, получени от неизвестно лице, които вреди са причинени в
резултат от противоправни деяния на служители на „У.Б.” АД, изразяващи се в
допуснато от тях бездействие да извършат проверка за това дали данните, посочени
от „П.В.К.” ООД в съставено от него платежно нареждане, касаещи името и номера
на платежната сметка на получателя на паричните средства са верни, да отменят
наредената платежна операция веднага след като от платеца е констатирано, че са
посочени неверни данни в платежното нареждане в резултат на въвеждането му в
заблуждение, както и да уведомят
незабавно доставчикът на платежни услуги на получателя за допуснатата грешка и
за необходимостта да бъдат блокирани паричните средства, постъпилите по открита
при него платежна сметка.
ОСЪЖДА „П.В.К.” ООД да заплати на „У.Б.” АД сума в размер на 3 960 лв. /три хиляди деветстотин и шестдесет лева/, представляваща направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: