Р Е Ш Е Н И Е
№ 176
гр. Велико
Търново, 16.10.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, касационен състав в открито заседание на осемнадесети
септември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВТИМ
БАНЕВ РОСЕН
БУЮКЛИЕВ
при
секретаря Д. С.и в присъствието на прокурора Светлана Иванова, разгледа
докладваното от съдия Банев касационно
НАХД № 10176/ 2020 г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 63, ал. 1, изр.
второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Делото е образувано по касационна жалба,
подадена от М.Н.П. с ЕГН **********, адрес ***, срещу Решение № 42/ 01.07.2020
г. по НАХД № 91/ 2020 г. по описа на Районен съд – Свищов. С решението на
районния съд е потвърдено Наказателно постановление № 20-0352-000211/
13.03.2020 г., издадено от началника на Районно управление – Свищов към ОД на
МВР – Велико Търново, с което на М.П., за извършено нарушение на чл. 104а от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и на основание съответно чл. 183, ал. 4,
т. 6 от ЗДвП, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50,00
лв., и на основание Наредба № 1з-2539 на МВР са му отнети 6 контролни точки. В
касационната жалба се развиват съображения за неправилност на обжалвания
съдебен акт поради постановяването му в нарушение на закона и при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила – отменителни основания по чл.
348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Изтъква се, че в АУАН и НП липсва конкретно
описание на нарушението и обстоятелствата, при които същото е извършено, вкл.
времето на извършване, както и че показанията на разпитаните свидетели са
установили неправилно посочено от актосъставителя и наказващия орган, място на
извършването. По същество се твърди липса на описаното от актосътавителя и АНО
съставомерно деяние, тъй като касаторът се е движел със съобразена скорост и
без да говори по телефона. От настоящата инстанция се иска да разреши спора по
същество, като отмени решението на РС – Свищов и потвърденото с него
наказателно постановление. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не
се явява и не изпръща представител.
Ответникът по касационната жалба,
Районно управление – Свищов към Областна дирекция на МВР – гр. Велико Търново,
редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание, не ангажира становище по спора.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Велико Търново заема становище за неоснователност на
касационната жалба, доколкото изложените в нея оплаквания се опровергават от
доказателствата по делото. Счита, че в АУАН и НП е извършено достатъчно точно
описание на фактическия състав и мястото на нарушението. По същество намира за
безспорно доказани санкционираното деяние и дееца, както и законосъобразното
провеждане на административнонаказателната процедура. Предлага обжалваното
решение да бъде оставено в сила.
Съдът, след като се запозна с подадената
касационна жалба, представените по делото доказателства и извърши проверка на
обжалваното решение, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по
чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и
отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по
силата на чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН. Като такава същата е процесуално
допустима за разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество
жалбата е неоснователна.
При извършената на основание чл. 218,
ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН проверка, съдът не
установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на
обжалвания съдебен акт.
Въз основа на събраните в хода на
административно-наказателното и съдебното производство доказателства, районният
съд е изяснил фактическата обстановка, като е приел за установено следното: На
06.03.2020 г., около 13:35 часа в гр. Свищов, по ул. „Цар Освободител“ в посока
от пл. „Алеко“ към пл. „Свобода“, М.Н.П. управлявал собствения си лек автомобил
„Фолксваген Тигуан“ с рег. № ***, като по време на движение използвал мобилен
телефон, говорейки по него, без наличие на устройство позволяващо използването
на телефона, без участието на ръцете му. Това било установено от служители в РУ
– Свищов към ОД на МВР, намиращи се в патрулен автомобил. Същите последвали
автомобила на П.,*** в района на пл. „Свобода“, подали сигнал със стоп палка и
го спрели, след което на водача бил съставен АУАН № 115885/ 06.03.2020 г. за
извършено нарушение на чл. 104а от ЗДвП. Актът е предявен на нарушителя на
датата на съставянето му, като последният е вписал „имам възражения“. Писмени
възражения не са подадени в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на
установеното в АУАН, от началника на РУ – Свищов към ОД на МВР – В. Търново е
издадено НП № 20-0352-000211/ 13.03.2020 г., с което на М.Н.П. е наложено
посоченото по-горе административно наказание и са му отнети 6 контролни точки.
Наказателното постановление е било връчено на санкционираното лице на дата
07.04.2020 г. и е обжалвано от него по съдебен ред в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. Горната фактическа обстановка е установена пред районния
съд въз основа на приобщените писмени доказателства и показанията на
свидетелите М.Б. /актосъставител/ и В.П.. В производството пред РС – Свищов санкционираното лице е
оспорило фактическите констатации в АУАН, като е навело и доводи за формална
незаконосъобразност на АУАН и НП, и допуснати в административното производство
съществени процесуални нарушения, вкл. тези, сочени и пред настоящата
инстанция. В проведеното открито съдебно заседание, жалбоподателят в него
производство не е взел участие, лично или чрез представител. Въз основа на
изяснените по делото обстоятелства и след извършване на проверка по отношение
формалната законосъобразност на НП, районният съд е формирал краен извод за
неоснователност на разглежданата от него жалба. Същият е приел, че извършеното
от П. деяние осъществява от обективна и субективна страна признаците на
нарушение по чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП, и като такова е наказуемо по
административен ред. Съдът е формирал извод за законосъобразност на проведената
процедура по издаването на АУАН и на НП, установяващи и санкциониращи
посоченото деяние, съответствие на същите с установените в ЗАНН формални
изисквания, правилност на дадената от административнонаказващия орган квалификация
на извършеното нарушение и законосъобразност на дейността по индивидуализация
на наложеното наказание. С тези мотиви съдът е потвърдил обжалваното пред него
наказателно постановление.
Постановеното от Районен съд – Свищов
решение е правилно. Касационната жалба, с оплакванията, така както са
формулирани в нея, е неоснователна.
Неоснователно е направеното в
касационната жалба бланкетно оплакване за наличието на отменителното основание
по чл. 148, ал. 1, т. 2 от НПК. При постановяване на обжалваното решение не е
било допуснато нарушение на процесуални правила. Обратно на поддържаното от
касатора, съдът е изпълнил задължението си за изясняване на
обективната истина, вкл. чрез служебно събиране и приобщаване, на допустими и
относими доказателства. Видно от самия съдебен акт е, че при
постановяването му тези доказателства са обсъдени поотделно и в съвкупност,
като са изложени мотиви, относно тяхната преценка. Решаващият състав на
РС – Свищов е формирал изводите си, след като е обсъдил всички обстоятелства по
делото, както и наведените от страните доводи и възражения. В мотивите на
решението са съобразени всички наведени в жалбата пред въззивния съд
възражения, част от които се преповтарят и в касационната жалба. Делото пред
въззивната инстанция е било приключено и решението е било постановено от
законен състав и в границите на вменената му компетентност, като за заседанията
са съставени протоколи. Не се установява при постановяването на обжалваното
решение да е била нарушена тайната на съвещанието.
Решението
на районния съд не е постановено в нарушение на закона. Със същото решаващият
състав е отговорил на всички направени пред него възражения и ги е отхвърлил
като неоснователни. Касационният съд споделя фактическите и правни изводи на
въззивната инстанция, като съответстващи на данните от събраните по делото
доказателства и на материалния закон. Актът за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това
длъжностни лица и в рамките на тяхната материалноправна компетентност,
определена с чл. 189, ал. 1 и ал. 12 от ЗДвП, т. 1.3. и т. 2.8. от Заповед №
81212-515/ 14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи. Правилно решаващият
състав е приел, че при съставяне на АУАН и издаване на наказателното
постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения. Актът за
установяване на административно нарушение и наказателното постановление
отговарят на изискванията относно формата и съдържанието им, установени в
разпоредбите на чл. 42, съответно чл. 57 от ЗАНН, вкл. по отношение описанието
времето и мястото на извършване на нарушението, което е достатъчно точно и ясно
иднивидуализирано. Нормата на чл. 104а от ЗДвП въвежда забрана за водача на
моторно превозно средство да използва мобилен телефон по време на управление на
превозното средство, освен при наличие на устройство, позволяващо използването
на телефона без участие на ръцете му. В конкретния случай става въпрос за
относително продължителни във времето действия, извършвани от водач на движещо
се МПС, които действия са преустановени едва след спирането по подаден от
полицейските служители сигнал. Последното предполага изминаването на някакво
разстояние с движещото се МПС във времевия интервал между момента, в който
използването на телефона от водача е първоначално възприето от свидетелите и
преустановяването на това използване. Ето защо, посочването в АУАН и НП на
населеното място, наименованието на улицата, по която се е движел управляваният
от касатора автомобил, времевия интервал в който това е станало и посоката на
движението му, индивидуализира по достатъчно точен начин времето и мястото на
извършване на нарушението. Неоснователни са и оплакванията, за неясно описание
на самото нарушение, по начин осуетяващ организирането на защитата на
санкционираното лице. Поначало забранителната норма на закона употребява
понятието „използва мобилен телефон“, което обхваща всички възможни функции на
съвременните мобилни телефонни апарати, вкл. посочените от въззивния съд, тъй
като те като минимум предполагат отклоняване вниманието на водача от пътната
обстановка. Все пак, доколкото става въпрос за техническо устройство, именовано
„телефон“, негова основна и обичайна функция е провеждането на разговори, а
липсата на допълнително уточнение, предполага използването конкретно на тази
функция. В хода на съдебното дирене е установено, че свидетелите са възприели
визуално именно провеждането на телефонен разговор от М.П. по време на движение
на управлявания от него автомобил, при което нарушението се явява достатъчно
точно описано. Отразената в акта
фактическа обстановка е намерила съответното изражение и в издаденото
наказателно постановление, а както се отбеляза, деянието е описано достатъчно
пълно и ясно в АУАН и НП. Не са налице
други нарушения на процедурата по установяване на административното нарушение и
ангажиране на съответната отговорност. Както се посочи, в производството
пред районния съд санкционираното лице не е ангажирало никакви доказателства за
оборването на констатациите в акта за административно нарушение, а наведените в
касационната жалба твърдения за недоказаност на нарушението са голословни.
По същество събраните в
административната и съдебната фаза на производството доказателства установяват
по безспорен начин извършването от обективна и субективна страна на
претендираното от АНО съставомерно деяние и дееца. Касаторът в качеството си на
водач на МПС при движението си по ул. „Цар Освободител“ на посочените в АУАН
дата и час, е нарушил забраната за използване на мобилен телефон по време на
движение, без устройство, позволяващо използването без участие на ръцете.
Деянието осъществява фактическия състав на посочената в АУАН и НП законова
норма на чл. 104а от ЗДвП и е основание за реализирането на
административно-наказателната отговорност, установена в чл. 183 ал. 4 т. 6 от ЗДвП. В случая е извършена правилна квалификация на нарушението и е наложено
съответното за него наказание, в предвидения от закона абсолютен размер.
Нарушението е типично за вида си и не разкрива по-ниска степен на опасност за
установения ред на държавно управление в сравнение с други нарушения от същия
вид, която да обосновава прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Подобно поведение на пътя
и особено по улиците в населени места, застрашава живота и здравето на
останалите участници в движението, поради което се характеризира с висока
степен на обществена опасност. Като е
достигнал до същите изводи и е потвърдил обжалваното пред него наказателно
постановление, районният съд правилно е
приложил закона.
При така изложеното, настоящият състав
преценява, че обжалваното решение на РС - Свищов не страда от пороци,
представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и
законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221,
ал. 2, предл. първо от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
Оставя
в сила
Решение № 42/ 01.07.2020 година, постановено по НАХД № 91/ 2020 година по описа
на Районен съд – Свищов.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.