№ 1324
гр. Варна, 29.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Мирела Огн. Кацарска
Членове:Весела Гълъбова
мл.с. Христо Р. Митев
при участието на секретаря Петя П. П.
като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Въззивно гражданско дело №
20243100501201 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 262381/21.05.2024г., подадена от
Н. Г. П., ЕГН **********, срещу решение № 260023/29.04.2024г., постановено
по гр.д. № 16472/2020г. по описа на РС-Варна, 35 състав, в частите му, с
които:
-са разпределени на основание чл.353 от ГПК дяловете от допуснатия
до делба недвижим имот между съделителите, както следва: поставен е в дял и
изключителна собственост на Н. Г. П., ЕГН ********** самостоятелен обект в
сграда с идентификатор № 10135.2553.463.1.2 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с предназначение на самостоятелния
обект: жилище – апартамент – в жилищна или вилна сграда, или в сграда със
смесено предназначение, с площ от 90 кв.м., с адрес на имота: гр. Варна, район
Приморски, ул. „Т.“ № ***, находящ се на етаж 2 в сграда с идентификатор №
10135.2553.463.1, с предназначение на сградата: жилищна сграда –
многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор №
10135.2553.463, при граници на самостоятелния обект: на същия етаж: няма,
под обекта: 10135.2553.463.1.1, над обекта: няма, ведно с прилежащите 145,21
кв.м. ид.ч. от дворното място, в което е построена сградата, притежаващо
1
идентификатор № 10135.2553.463 по КККР на гр. Варна, цялото с площ от 392
кв.м., при граници имоти с ид. №№ 10135.2553.485, 10135.2553.850,
10135.2553.1953, 10135.2553.73, с пазарна стойност на имота: 156845,83 лева,
а общ дял на С. С. П., ЕГН ********** и П. П. П., ЕГН **********, при квоти
4/24 ид.ч. в режим на съпружеска имуществена общност и 3/24 ид.ч. за С. С.
П., ЕГН ********** е поставен самостоятелен обект в сграда с
идентификатор № 10135.2553.463.1.4 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на Изпълнителния
директор на АГКК, с предназначение на самостоятелния обект: за склад, с
площ от 31 кв.м., с адрес на имота: гр. Варна, район Приморски, ул. „Р.“ №
***, онагледен на схема-проект от 27.06.2023г. от инвестиционния проект,
одобрен от Главния архитект на Община Варна на 14.12.2023г., приложена на
л.332 от делото, находящ се на етаж -1 в сграда с идентификатор №
10135.2553.463.1, с предназначение на сградата: жилищна сграда –
многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор №
10135.2553.463, при граници на самостоятелния обект: на същия етаж: няма,
под обекта: няма, над обекта: 10135.2553.463.1.1, ведно с прилежащите 59,79
кв.м. ид.ч. от дворното място, в което е построена сградата, притежаващо
идентификатор № 10135.2553.463 по КККР на гр. Варна, цялото с площ от 392
кв.м., при граници имоти с ид. №№ 10135.2553.485, 10135.2553.850,
10135.2553.1953, 10135.2553.73, с пазарна стойност на имота: 36054,17 лева;
- е осъден Н. Г. П., ЕГН ********** да заплати на С. С. П., ЕГН
********** и П. П. П., ЕГН ********** за уравнение на дяловете сумата в
размер на 20208,33 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от
влизане в сила на решението, на основание чл.69, ал.2, пр.II от ЗН;
- е отхвърлен иска на Н. Г. П., ЕГН ********** срещу С. С. П., ЕГН
********** и П. П. П., ЕГН ********** с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС
за разликата над присъдения размер от 3180 лева до пълния предявен размер
от 7100 лева, представляваща обезщетение за ползване на собствения
недвижим имот, представляващ жилище-апартамент, находящ се в сграда с
адрес: гр. Варна, ул. „Р.“ № 16, с площ от 90 кв.м., ведно с прилежащото
избено помещение, с площ от 31 кв.м. и прилежащите 205 кв.м. идеални части
от дворното място, в което е построена сградата, притежаващо идентификатор
№ 10135.2553.463 по КККР на гр. Варна, цялото с площ от 392 кв.м., при
граници имоти с ид. №№ 10135.2553.485, 10135.2553.850, 10135.2553.1953,
10135.2553.73, за периода от 27.10.2020г. до 04.07.2022г., ведно със законната
лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 05.07.2022г.
Във въззивната жалба са наведени оплаквания за неправилност на
обжалваното решение като необосновано, постановено при нарушение на
материалния закони съдопроизводствените правила. Въззивникът не споделя
извода на първоинстанционния съд, че съществува възможност всеки
съделител да получи дял в натура. Счита, че съдът неправилно е приел, че
представеният инвестиционен проект за разделяне на допуснатия до делба
имот е в съответствие с чл.203, ал.1, изр.второ от ЗУТ. Излага, че съобразно
2
заключението на вещото лице в избените помещения единствено възможно е
да се обособи самостоятелен обект „кабинет“, а инвестиционният проект е за
„склад“; за да се обособи такъв обект е необходимо да се промени
предназначението му от жилищен в нежилищен, което представлява
значително преустройство; за да се допусна промяна в предназначението се
изисква съгласие на останалите собственици в етажната собственост;
предпоставките на чл.38, ал.5 от ЗУТ не са приложими, защото се отнасят към
съществуващ самостоятелен обект; приложената схема на разпределение на
маста за паркиране в поземления имот не отговаря на изискванията на Наредба
№ РД-02-20-2 от 20.12.2017г. за планиране и проектиране на комуникационно-
транспортната система на урбанизираните територии; според вещите лица за
обособяването на самостоятелен обект са необходими редица строително-
монтажни работи, а в инвестиционния обект не са предвидени такива;
неприложима е разпоредбата на чл.147а от ЗУТ; липсват част
„Водоснабдяване“ и част „Електрическа“ към инвестиционния проект.
Въззивникът счита още, че съдът необосновано приема, че необходимите
преустройства са в рамките на допустимите 10-15 %, както и че неправилно е
приложена съпоставката между стойността на допуснатия до делба недвижим
имот като пазарна оценка на апартамента и новоoбособения имот и
стойността на идеалните части от поземления имот спрямо стойността на
необходимите преустройства. Въззивникът намира решението за
необосновано и по отношение на присъдения му размер на обезщетение за
лишаване от ползване на делбения имот като кредитира заключението на
вещото лице Ангелова без да отчита, че същото е за среден пазарен наем на
жилище с използваема площ от 64 кв.м., а не за целия имот – жилище от 90
кв.м. и избени помещения от 31 кв.м. Моли решението в обжалваните части
да бъде отменено и вместо него да бъде постановено решение, с което
делбеният имот да бъде изнесен на публична продан, да бъде уважен изцяло
предявеният иск по чл.31, ал.2 от ЗС, както и да му бъдат присъдени
направените разноски по иска по сметки, както и тези във въззивното
производство разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба от въззиваемите страни С. С. П., ЕГН ********** и П. П. П., ЕГН
**********, с който жалбата се оспорва като неоснователна. Въззиваемите
сочат, че след като самостоятелният обект „склад“ има идентификатор,
различен от самостоятелния обект „жилище“ и главният архитект е одобрил
инвестиционния проект, последният отговаря на всички изисквания на ЗУТ.
Относно вида на самостоятелния обект считат, че зависи от желанието на
инвеститора. Считат още, че при промяна на предназначението от маза в склад
няма никакви преустройства, доколкото и двата обекта са нежилищни.
Споделят изводите на съда по иска по чл.31, ал.2 от ЗС. Излагат, че в
експертизата на вещото лице Цветана Ангелова е допусната очевидна
фактическа грешка като имотът е записан с площ от 64 кв.м. вместо
действителните 90 кв.м. Молят решението да бъде потвърдено, както и да им
3
бъдат присъдени направените пред въззивната инстанция разноски.
Въззивната жалба е редовна, подадена е в срок от надлежна страна,
срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269
ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на
първоинстанционното решение в обжалваната част, а по останалите въпроси –
ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи
до неправилност на решението.
Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен
състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност,
поради което е валидно.
Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването
на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя
неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по
съществото на спора.
Производството пред РС – Варна е във втора фаза по извършване на
делба, допусната по отношение на следния недвижим имот: самостоятелен
обект с идентификатор № 10135.2553.463.1.2 по КККР на гр. Варна,
представляващ жилище-апартамент, находящ се в сграда с административен
адрес: гр. Варна, ул. „Р.“ № 16, с площ от 90 кв.м., ведно с прилежащото
избено помещение, с площ от 31 кв.м. и прилежащите 205 кв.м. ид.ч. от
дворното място, в което е построена сградата, представляващо имот с
идентификатор № 10135.2553.463 по КККР на гр. Варна, целият с площ от 392
кв.м., при граници: имоти с ид. №№ 10135.2553.485, 10135.2553.850,
10135.2553.1953, 10135.2553.73, при квоти: 17/24 ид.ч. за Н. Г. П., ЕГН
**********, 3/24 ид.ч. за С. С. П., ЕГН **********, придобити въз основа на
наследствено правоприемство и 4/24 ид.ч. за С. С. П., ЕГН ********** и П. П.
П., ЕГН **********, придобити в режим на съпружеска имуществена
общност.
В първото по делото съдебно заседание във втора фаза на съдебната
делба е приета за съвместно разглеждане претенция, заявена от Н. Г. П., ЕГН
********** срещу С. С. П., ЕГН ********** и П. П. П., ЕГН **********, по
чл.31, ал.2 от ЗС за заплащане на сумата от 7100 лева, представляваща
обезщетение за лишаване от ползване на неговите 17/24 ид.ч. от процесния
имот за периода от 27.10.2020г. до 04.07.2022г., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на молбата до окончателното плащане.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
Представена по делото е нотариална покана чрез нотариус Илияна
4
Маджунова, отправена от Н. Г. П. към С. С. П. да му заплаща обезщетение за
лишаване от ползването на неговите 17/24 ид.ч. от съсобствения им недвижим
имот с идентификатор 10135.2553.463.1.2 в размер на 335 лева. Показаната е
връчена лично на С. С. П. на 27.10.2020г.
Представен е и отговор на поканата от страна на С. С. П. до Н. Г. П.,
отправен чрез нотариус П. П., в който се сочи, че като собственика на 7/24
ид.ч. от имота С. П. ползва само собствената си ид.ч. и не препятства Н. П. да
ползва неговите ид.ч. , като го приканва да ги ползва, предвид което счита, че
не дължи обезщетение. Отговорът е връчен на ищеца на 03.11.2020г.
По делото са ангажирани гласни доказателствени средства чрез разпит
на двама свидетели на страната на ответниците – Т.К. /сестра на ответницата
С. П./ и С.К. /дъщеря на ответниците/ и един свидетел на страната на ищеца –
Д.П..
Съгласно показанията на свидетелите на ответника св. К., когато е
живяла в процесния имот, е ползвала две преходни стаи на втория етаж. През
2018г. продала своите ид.ч. от имота на Н. П.а и предала на купувача
ключовете. Разяснява, че не е пробвала ключовете заедно с купувача. През
2020г. в имота на родителите си се настанила св. К.. В имота имало две
заключени стаи, а именно преходните стаи, в които леля й живяла повече от 20
годни. Излага, че тя и семейството й никога не са имали ключове от тези стаи
и не са ги ползвали. Стаите били отключени с ключар с цел д бъде извършен
огледа от вещото лице по делото. И след отключването им стаите останали
необитаеми, защото били твърде прашни. Според св. К. входната врата на
къщата не се заключва, като имало една междинна врата, която се заключва.
Твърди, че никога не е виждала ищеца до преди 20 дни, когато дошъл с
адвокат. Разбрали се да комуникират по вайбър и там го уведомила, че е
изкарала ключове и могат да се видят да му ги предаде. Свидетелката сочи, ч
е знае, че и родителите й са му предлагали ключове, но той не проявил
интерес.
Съгласно показанията на св. П., която е му помагала на ищеца при
сделката по покупко-продажба на имота, след като е видяла обявата и се е
свързала с продавачите, са ходили на оглед в имота. Към апартамента имало
изба, но до нея не можело да се стигне, а и продавачите казали, че е в много
лошо състояние, за това не слезли да я огледат. В апартамента нямало
заключени стаи. Не е видяла предаване на ключ, но не е и присъствала на
нотариалното изповядване на сделката.
От заключението на назначената по делото съдебно-оценителна
експертиза, изготвена от инж. Шена Хаджиева, което съдът кредитира изцяло
като обективно и компетентно изготвени, се установяват следните
обстоятелства: няма техническа възможност за извършване на делба между
съделителите съобразно квотите им в съсобствеността; пазарната стойност на
ПИ с идентификатор № 10135.2553.463.1.2, с прилежащото му избено
помещение и 205 кв.м. ид.ч. земята /ПИ с идентификатор №
5
10135.2553.463.1.2/ е 167000 лева. В забележка към заключението вещото
лице е посочило, че от извършения оглед на място е констатирано, че
жилищната част няма техническа възможност за разделяне на два дяла, но
избеният етаж е „надземен етаж“ и в стар период е използван за жилищни
нужди, като в избената част е възможно да се формира самостоятелен обект
„кабинет“ /не и „жилище“/.
Съгласно допълнителната съдебно-оценителна експертиза, изготвена от
същото вещо лице средната наемна цена за процесния недвижим имот за
периода от 27.10,2020г. до 04.07.20202г. е 5100 лева, а за 17/24 ид.ч. /63,75
кв.м./ е 3612 лева, а след изготвяне на още едно допълнително заключение при
вземане предвид състоянието на имота, местонахождението, индивидуалните
му характеристики, инфраструктурата и наемния период /силен сезон и слаб
сезон/ е определена средна наемна цена за същия период в размер на 10220
лева, а за 17/24 ид.ч. /63,75 кв.м./ - в размер на 7240 лева. По поставения
допълнителен въпрос относно възможността за обособяване на два
самостоятелни обекта, вещото лице е посочило, че в избената част е възможно
да се формират „кабинети“, но не и самостоятелен обект „жилище“. Общата
стойност на преустройството на избеното помещение за „кабинети“ е 14035
лева.
Съгласно заключението на допуснатата по делото повторна съдебно-
техническа експертиза по въпроса за възможността за обособяване на два
самостоятелни обекта, изготвено от инж. Милка Атанасова, за да се обособи
самостоятелен дял от помещенията в избата е необходимо да се направи
промяна в предназначението на помещенията в избения етаж и е необходимо
съгласие на съсобствениците. Ако се допусне промяната, следва да се изиска
от главния архитект на съответния район разработване на инвестиционен
проект във всички части, да се издаде разрешение за строеж за нов обект и
след изпълнение на допуснатото преустройство, обектът да се въведе в
експлоатация. Вещото лице е посочило, че на този етап не могат да се
определят разходи за необходимите преустройства, тъй като не е ясно дали ще
се допусне промяната в предназначението и какви видове СМР ще трябва да
се изпълнят/.
По делото е допусната и повторна съдебно-оценителна експертиза по
въпроса за средната наемна цена на имота за периода от 27.10.2020г. до
04.07.20202г., като съгласно изготвеното от инж. Цветана Ангелова
заключение средният пазарен наем на процесния имот, но за 64 кв.м. /след
приспадане на площта двете стаи от 26 кв.м., за които свидетелят твърди, че не
са ползвани / за периода от 27.10.2020г. до 04.07.20202г. е в размер на 4490
лева, а за 17/24 ид.ч. - 3180 лева. В съдебно заседание вещото лице изрично е
заявило, че е дала отговора съобразно първоначално поставената й задача да
изчисли квадратурата на двете стаи, без да съобрази, че в последствие тази
задача не е допусната. По тези съображения, както и предвид че е считала за
несъмнено, че тези стаи не са ползвани, ги е приспаднала от изчисленията.
6
По делото е представен инвестиционен проект за преустройство ма
апартамент 2 и прилежащото му избено помещение (10135.2553.463.1.2) с
оббособяване на два самостоятелни обекта: „апартамент 2“ и „склад“, находящ
се на ет.2 и сутерен в двуфамилна жилищна сграда (10135.2553.463.1) в ПИ
760, кв.45, по плана на 25 м.р., ул. „Т.“ № 1Б, гр. Варна с възложители: С. С.
П., П. П. П. и Н. Г. П..
Видно от писмо от Главния архитект на Община Варна с вх. №
265227/21.12.2023г., ведно с приложен към него инвестиционен проект в
оригинал, същият в съгласуван и одобрен на основание чл.203 от ЗУТ. В част
„Архитектурна“ от проекта е отразено, че преустройството на „Апартамент 2
и прилежащото му избено помещение“ предвижда обособяване на два
самостоятелни обекта в сградата. Апартамент 2 е поместен на втори етаж.
Достъпът до него е през стълбищна клетка, която се явява обща част на
сградата. В апартамент 2 е поместен килер, който удовлетворява изискванията
на чл.110, ал.1 от Наредба № 7. Избеното помещение към апартамента е с
отделен вход през предверие, което се явява обща част на сградата. Предвижда
се промяна на предназначението на избеното помещение в складово
помещение. В предверието е поместена мивка, която може да се ползва за
нуждите на склада. Складът е с естествена вентилация. Според изискванията
на Наредба № РД-02-20-2 от 20.12.2017г. необходимите места за паркиране са
3 бр., които могат да се ситуират в прилежащия имот. Изготвени са становища
по всички части. След приключване на съдебната делба да се разделят
партидите за вода с два самостоятелни водомера по част ВиК и партидите за
ток на две самостоятелни ел. табла по част ЕЛ. Съгласно заключението на част
„Конструктивна“ за разделянето на двата самостоятелни обекта не се
предвиждат никакви СМР освен текущ ремонт съгласно ЗУТ. Съгласно
заключението на част „Електрическа“ електрическата инсталация за
обособените дялове е изпълнена съгласно изискванията на наредбите,
действащи към момента на тяхното изграждане. Разделянето на обектите от
гледна точка на електР.хранване няма да попречи на изградените
електрически инсталации да функционират правилно. След фактическото
разделяне, да се поиска допълнителна партида от Електроразпределителното
дружество за захранване на обособения самостоятелен обект. В заключението
към част „ВиК“ е посочено, че при промяната на предназначението не се
налага изграждането на нова водопроводна и канализационна инсталация. В
съществуващата сграда има изградена такава. Те са функциониращи и
осигуряват нормална експлоатация.
След представяне на одобрения инвестиционен проект по делото е
допусната нова съдебно-техническа експертиза относно пазарната стойност на
процесния имот при обособяване на два отделни самостоятелно обекта
съобразно инвестиционния проект. Съгласно заключението на вещото инж.
Рени Попова средната пазарна стойност на са самостоятелен обект с
идентификатор № 10135.2553.463.1.2, представляващ жилище-апартамент е в
размер на 140200 лева, стойността на новообразуван имот – склад, с площ от
7
31 кв.м., с идентификатор № 10135.2553.463.1.4 е 29200 лева, а стойността ма
205 кв.м. ид.ч. от дворното място е 23500 лева. При изслушването си вещото
лице обяснило, че ако сутеренното помещение не се оценява като
самостоятелен обект „склад“, а като избено помещение към апартамента,
тогава ще трябва да се оценява само жилището и към стойността му да се
прибави 1/3 от площта на избата, при което цената на жилището би била
155800 лева. Като се прибави стойността на земята от 235000 лева, общата
пазарна цена на процесния имот би била 179300 лева. В допълнение вещото
лице разяснило, че към момента складът се нуждае от подмяна на подовата
настилка, която е прогнила, като подходяща с оглед новото предназначение е
циментова замазка с теракот, както и от задължителна подмяна на ел.
инсталацията, предвид че е по стените външно.
При така установените факти по въведените с жалбата оплаквания,
съдът намира следното от правна страна:
По извършването на делбата
Съсобствеността във втора фаза на делбеното производство се
прекратява по един от посочените способи: посредством теглене на жребие –
чл. 352 от ГПК, чрез разпределение на имотите по реда на чл.353 ГПК, чрез
възлагане по реда на чл. 349 ГПК, или чрез изнасяне на имота на публична
продан – чл. 348 ГПК. Основен критерий за избора на способ е дали броя на
реалните дялове съответства на броя на съделителите и доколко
стойността на реалните дялове съответства на стойността на дяловете на
съделителите. За това съществено значение има обстоятелството дали е
налице възможност за обособяване на реални дялове за всички съделители
съобразно квотата им от допуснатите до делба имоти, както и становището
на съделителите досежно начина на нейното извършване.
Съгласно нормите на чл.69 от ЗН и чл.34 от ЗС основна цел на делбата е
всеки съделител-съобственик да получи своя дял в натура, когато това е
възможно. Задължение на съда е да изследва служебно въпроса за
поделяемостта на допуснатите до делба имот/имоти и да избере най-
подходящия способ за извършване на делбата така, че по възможност да спази
изискването за получаване на дял в натура.
При становище за техническа поделяемост на допуснатия до делба имот
съдът следва да изпълни процедурата по чл.201 от ЗУТ при делба на УПИ и на
чл.203 от ЗУТ като изиска становище от Главния архитект на
общината/района/ относно поделяемостта. При положително становище съдът
следва да даде възможност на страните да изготвят инвестиционен проект и
след представянето му по делото, същият да се изпрати на главния архитект за
одобрение.
Установи се от изготвените по делото съдебно-технически експертизи,
че допуснатият до делба имот като един самостоятелен обект с
идентификатор № 10135.2553.463.1.2 по КККР на гр. Варна, представляващ
жилище-апартамент, находящ се в сграда с административен адрес: гр. Варна,
8
ул. „Р.“ № 16, с площ от 90 кв.м., ведно с прилежащото избено помещение, с
площ от 31 кв.м. и прилежащите 205 кв.м. ид.ч. от дворното място, в което е
построена сградата, е реално неподеляем съобразно броя на съделителите и
квотите им в съсобствеността.
С допълнителна СТЕ е предложен вариант за поделяне на имота чрез
преустройството му, като от същия се обособят два самостоятелни обекта, а
именно един обект апартамент с площ от 90 кв.м. и един обект – кабинет, чрез
промяна на предназначението на избеното помещение. С оглед на
предложения вариант съдът е дал възможност на страните да изготвят
инвестиционен проект и такъв е депозиран от ответниците по делото. С
проекта се предвижда преустройство чрез обособяване на два самостоятелни
обекта: апартамент и склад. В изпълнение на процедурата по чл.203 от ЗУТ
инвестиционният проект е съгласуван и одобрен от Главния архитект на
Община Варна.
Следва да се има предвид, че в настоящия случай възможността за делба
чрез обособяване на два самостоятелни обекта и поставянето им в дял на
съделителите /един за ищеца и един общо за ответниците/, не се приема от
всички страни по делото. Ищецът категорично е посочил, че счита имотът за
реално неподеляем и желае да бъде изнесен на публична продан, което
становище се поддържа и в качеството му на въззивник пред настоящата
инстанция.
За да е допустимо извършването на съдебна делба чрез обособяване на
самостоятелни обекти от делбения имот съобразно разпоредбата на чл.203 от
ЗУТ следва това да може да бъде изпълнено без значителни преустройства и
без неудобства, по-големи от обикновените, при спазване на строителните
правила и нормативи.
Основанта специфика на процесния казус е, че се касае не за
обособяване на два самостоятелни жилищни обекта от делбения имот, а за
функционалното разделяне на апартамент от прилежащата му част – избено
помещение чрез промяна на предназначението на последното и обособяването
му в отделен самостоятелен обект. Този подход е приет за допустим, доколкото
в процесния апартамент може да се обособи необходимото според чл.40, ал.1
от ЗУТ и Наредба № 7 от 22.12.2003 г.
за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и
устройствени зони складово помещение – килер.
Първото възражение на въззивника е, че становището на вещото лице е
било за промяна на предназначението на избеното помещение в „кабинет“, а
инвестиционният проект е за „склад“. Съдът намира, че това обстоятелство не
съставлява съществен порок в случай, че са изпълнени предпоставки на чл.203
от ЗУТ.
По отношение на сочените предпоставки на чл.203 от ЗУТ съдът
намира, че същите не са налице по следните съображения:
9
В решение № 233 от 12.05.2010г. по гр.д. № 1065/2009г. по описа на
ВКС, I г.о., както и в решение № 102 от 19.07.2013г. по гр.д. № 490/2012г. по
описа на ВКС, I г.о. е прието, че значителни по смисъла на чл.39, ал.2 от ЗС
/респ. чл.203 от ЗУТ, са онези преустройства, които предвиждат сериозна
промяна на първоначалния архитектурен проект на жилището, като например
промяна на предназначението на обекта или на отделни негови помещения, и
др., които са изброени. В този смисъл очевидно промяната в предназначението
на жилищния обект или части от него сама по себе си се счита за значително
преустройство.
На следващо място, от събраните данни по делото, а именно от съдебно-
техническите експертизи и разясненията на вещите лица става ясно, че за
обособяването на самостоятелен обект от избеното помещение към жилището
са необходими известни преустройства. Според вещото лице Шена Хаджиева
те са повече на брой, доколкото са относими към предложението й за
обособяване на кабинети, а според вещото лице Рени Попова е необходимо
поне полагане на нова подова настилка /препоръчително за склад – теракот с
циментова замазка/ и подмяна на ел. инсталацията. В самия инвестиционен
проект е посочено, че не се предвиждат никакви СМР освен текущ ремонт, без
да се изяснява в какво точно се изразява същия. Следва да се отчете, че
въпросната констатация е в част „Конструктивна“, която касае най-вече
цялостната конструкция на сградата и доколко промяната в предназначението
на обекта ще засегне същата. Дадено е заключение, че промените в масата на
строежа за текущ ремонт по своя характер са незначителни. От изложеното
става ясно, че необходими преустройства на помещението няма да увредят
конструкцията на сградата, но това не означава, че изобщо такива не следва да
се извършват.
Съгласно чл.185, ал.1, т.1 от ЗУТ не се иска съгласието на останалите
собственици на етажната собственост при преустройства на собствени обекти,
помещения или части от тях, когато не се променя предназначението им
/изброени и са и други хипотези в отделни точки/, а съгласно ал.2 от същата
разпоредба в случаите извън тези по ал. 1 се изисква решение на общото
събрание на собствениците, взето по установения ред, и изрично писмено
съгласие на всички собственици - непосредствени съседи на обекта, а когато
се завземат общи части - съгласието на всички собственици, изразено с
нотариална заверка на подписите.
В настоящия случай, доколкото с оглед промяната на предназначението
на избеното помещение са необходими преустройства /значителни или не/, то
следва да бъде дадено изричното съгласие на останалите етажни собственици.
Предвидено в инвестиционния проект е ползването на мивка към
новообразувания склад, намираща в предверието, което е обща част на
сградата. В този смисъл съдът намира, че необходимо се явява съгласието на
всички етажни собственици, което в съответствие с изискването на чл.185,
ал.2 от ЗУТ следва да се изрази с нотариална заверка на подписите. По делото
липсва такова изразено съгласие. Самият ищец, който е етажен собственик,
10
изразява категорично несъгласие с извършване на преустройствата.
Горното освен, че води на извод за наличие на неудобства, по-големи от
обикновените, обуславя и фактическа невъзможност за извършване на
необходимите преустройства за промяната в предназначението на обекта.
На следващо място, по отношение на самите преустройства, е налице
неяснота както относно конкретните СМР, които трябва да се извършат, така и
относно всички останали разходи, които са свързани с тях, включително
административна тежест. Както се посочи по-горе, в инвестиционния проект
не са посочени конкретни СМР, а само, че е необходим „текущ ремонт“ по
смисъла на ЗУТ. Съгласно т.43 от ДР на ЗУТ „текущ ремонт“ на строеж е
подобряването и поддържането в изправност на сградите, постройките,
съоръженията и инсталациите, както и вътрешни преустройства, при които не
се засяга конструкцията на сградата; не се извършват дейности като
премахване, преместване на съществуващи зидове и направа на отвори в тях,
когато засягат конструкцията на сградата; не се променя предназначението на
помещенията и натоварванията в тях. Очевидно от конструктивна гледна
точка в настоящия случай не съществуват пречки за извършване на
преустройството, но е налице промяна в предназначението, което изключва
текущия ремонт, съответно и следва да бъде издадено разрешение за строеж
от Главния архитект по аргумент от чл.151, ал.1, т.1 от ЗУТ – в този смисъл е и
заключението на вещото лице инж. Милка Атанасова по една от приетите СТЕ
по делото. Част „Електрическа“ и част „ВиК“ от инвестиционния проект
представляват техническо становище относно възможността за разделянето на
два самостоятелни обекта с оглед общите електрическа и ВиК инсталация, но
не сочат как на практика ще се осъществи разделянето. Отделно от това,
според вещото лице Милка Атанасова се налага и подмяна на ел. инсталацията
в бъдещото самостоятелно помещение „склад“. С проекта и бъдещо разделяне
на партидите за ток и вода на двата нови самостоятелни обекта. Като се вземе
предвид всичко изложено, освен разходите за самите СМР, ще се наложат и
множество други разходи и такси като такива за получаване на разрешение за
промяната в предназначението, за разрешително за строеж, за нотариална
заверка за декларации /ако се дадат такива/, за обособяване на самостоятелни
партиди за електричество и вода и др.
Възражението на въззиваемите в отговора на въззивната жалба, че
правомощие на Главния архитект е да провери дали инвестиционния проект
отговаря на ЗУТ и да го одобри, предвид което не е необходимо да се изследва
правилността му, е неоснователно. Съгласно константната практика на
съдилищата при започване на процедура по чл.203 от ЗУТ в рамките на
производството по делба, съдът е активен и оказва съдействие на страните при
изпълнение указанията на главния архитект, а впоследствие извършва
преценката дали са изпълнени всички изисквания на сочената разпоредба,
включително като контролира акта на главния архитект, с който е одобрен
инвестиционния проект – в този смисъл решение № 176 от 19.03.2024г. по
гр.д. № 1412/2023г. по описа на ВКС, I г.о.
11
Отделно от извършената преценка, че не са изпълнение изискванията на
чл.203 от ЗУТ, следва да се съобрази и практиката на съдилищата, че при
разпределение по чл.353 от ГПК /каквото е извършено от
първоинстанционния съд/ във всеки дял следва да се включат по възможност
еднакви по количество и вид и приблизително равни по стойност имоти, респ.
максимално съответстващи по стойност на дяловете в пари. Допустимо е
разпределение на различни по вид самостоятелни имоти, само ако между
съделителите липсва спор относно обособяването им в самостоятелни дялове
/решение № 258 от25.10.2011г. по гр.д. № 144/2011г. по описа на ВКС, II г.о.,
решение № 102 от 19.07.2013г. по гр.д. № 490/2012г. по описа на ВКС, I г.о. и
др./. В настоящия случай обособените дялове съответстват приблизително на
квотите на страните в съсобствеността, но съдържат различни по вид имоти и
не е налице съгласие между страните за разпределението им. Напротив,
ищецът изрично заявява, че не желае такова.
По всички изложени съображения съдът намира за неправилен изводът
на районния съд за поделяемост на процесния имот на два дяла и извършване
на делбата посредством способа на чл.353 от ГПК за разпределение на
дяловете. Доколкото процесният имот е неподеляем съобразно броя на
съделителите и квотите им в съсобствеността, при липса на искания за
възлагане на същия в полза на някой от съделителите, единствено
приложимият способ за извършване на делбата се явява изнасянето му на
публична продан по реда на чл.348 от ГПК.
По отношение стойността на дяловете на страните съдът намира, че
следва да вземе предвид актуалната съдебнотехническа експертиза,
извършена от вещото лице Рени Попова, но при съобразяване на
обстоятелството, че предмет на делбата е един неподеляем имот, а не два
самостоятелни обекта, обособени по инвестиционния проект. Вещото лице в
съдебно заседание е посочило, че ако се приеме, че е налице един
самостоятелен обект – апартамент с прилежащи към него избено помещение и
ид.ч. и земя пазарната стойност на имота е в размер на 179300 лева. В този
смисъл стойността на дяловете на страните са както следва: 127004.17 лева за
ищеца Н. Г. П., 29883.33 лева общо за ответниците С. С. П. и П. П. П. и
22412.50 лева за ответницата С. С. П..
По иска по чл.31,ал.2 от ЗС
Въззивна жалба в частта по този иск касае единствено размера на
присъденото обезщетение, с оглед на което настоящият състав няма да
обсъжда основанието на същия.
Оплакването касае преценката на първоинстанционния съд за
определяне размера на обезщетението при съобразяване заключението на
вещото лице инж. Цветана Ангелова, което касае средния пазарен наем само
на 64 кв.м. от процесния имот.
Категорично се установява както от констативната част, така и от на
заключението на СТЕ, че същото касае само 64 кв.м. от процесния имот. Това
12
обстоятелство е разяснено и от вещото лице при изслушването му в съдебното
заседание, предвид объркването между първоначално поставената задача да
съобрази квадратурата на стаите, които според свидетеля не се ползват от
ответниците, и последващото отпадане на тази задача. В този смисъл не се
касае за техническа грешка при изписване площта на имота, както считат
въззиваемите. Инж. Цветана Ангелова е изчислила площта на двете преходни
стаи, които съгласно показанията на св. К. не са ползвани от ответниците, на
26 кв.м. и след изваждането им от общата площ на апартамента от 90 кв.м., е
дала размера на средния пазарен наем за 64 кв.м. Стойността, определена
само за част от процесния имот не е релевантна, доколкото обезщетението се
дължи върху стойността на целия имот при съобразяване ид.ч. на ищеца в
същия, от ползване на които е бил лишен. В останалата част експертизата на
инж. Ангелова следва да се възприеме като компетентно изговтена в
съответствие с допълнително възложените критерии /в сравнение с
първоначалната такава, изготвена от инж. Шена Хаджиева/ за съобразяване с
показатели като коефициент, местонахождение и състояние на имота, наличие
на екстри и коефициент за офериране, предвид което съдът кредитира същата.
Доколкото средният пазарен наем е определен като 260 лева на месец за 64
кв.м., то за 90 кв.м. същият би бил в размер на 365,63 лева, или приблизително
366 лева. При съобразяване на посочената месечна стойност средният пазарен
наем за процесния период от 27.10.2020г. до 04.07.2022г. се явява в размер на
6316 лева за целия апартамент или 4474 лева за идеалните части на ищеца. В
този смисъл исковата претенция е частично основателна и следва да бъде
уважена за сумата от 4474 лева и да бъде отхвърлена за разликата до
предявения размер от 7100 лева.
Поради частично несъвпадане изводите на двете инстанции
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частите му, с които
е извършено разпределение на дялове и ищецът е осъден да заплати на
ответниците сума за уравнение на дяловете, както и в частта, с която искът по
чл.31, ал.2 от ЗС е отхвърлен за разликата на сумата от 3180 лева до сумата от
4474 лева, както и изцяло в частта за разноските и вместо него да бъде
постановено решение, с което имотът да бъде изнесен на публична продан, а
искът по чл.31, ал.2 от ЗС да бъде уважен за разликата над присъдения от
първоинстанционния съд размер от 3180 лева до установения от настоящата
инстанция размер от 4474 лева. Първоинстанционното решение следва да
бъде потвърдено в частта, с която искът по чл.31, ал.2 от ЗС е отхвърлен за
разликата над сумата от 4474 лева до предявения размер от 7100 лева.
По разноските
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция,
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта за
разноските, като по силата на настоящото решение, отговорността за разноски
се разпредели по следния начин:
Съобразно квотите на съсобствеността и стойността на допуснатия до
13
делба недвижим имот, определена по заключението на СТЕ, страните следва
да заплатят държавна такса в размер по 4% върху стойността на притежавания
от всяка от тях дял, на основание чл. 355 от ГПК, вр. с чл.8 от Тарифа за
държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК, както следва: 5080.17
лева за Н. Г. П., 1195.33 лева общо С. С. П. и П. П. П. и 896.50 лева за С. С. П..
По претенциите по сметки и съобразно правилото на чл.355 от ГПК вр.
78 от ГПК ответниците следва да заплатят по сметка на бюджета на съдебната
власт държавна такса в размер на 178.96 лева върху уважения размер на
претенцията, а ищецът следва да заплати държавна такса в размер на 105.04
лева върху отхвърления размер на претенцията.
Страните са претендирали разноски пред първоинстанционния съд, за
които са представили списъци по чл.80 от ГПК. Следва да се има предвид, че в
производството по делба страните, които желаят да се допусне и извърши
делбата, взаимно не си дължат разноски, освен по присъединените искове,
които се определят по правилата на чл.78 от ГПК.
В представения от ищеца списък са посочени разноски в размер на 200
лева за депозит за вещо лице по СОЕ и депозит в размер на 300 лева за
повторна СТОЕ, както и се претендира възнаграждение в полза на адвоката на
ищеца за предоставена безплатна правна помощ по чл.38 от ЗАдв. От
посочените в списъка разноски експертизи само 200 лева за СОЕ са направени
във връзка с претенцията по сметки. Другият депозит, платен от ищеца в
размер на 300 лева за повторна експертиза, касае метода за извършване на
делбата. В този смисъл от направените разноски в размер на 200 лева в полза
на ищеца на основание чл.78, ал.1 от ГПК съобразно уважената част от
претенцията по сметки се следват 126,03 лева. Предвид че адв. Бойко Филев е
предоставил на ищеца безплатна правна помощ по претенцията по сметки
ответниците съобразно уважения размер следва да заплатят на процесуалния
представител на ищеца на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. адвокатско
възнаграждение в размер на 636.44 лева, определено съобразно служещото
като ориентир минимално адвокатско възнаграждение по чл.7, ал.2, т.2 от
Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Ответниците са представили списък с разноски по чл.80 от ГПК,
съобразно който са направили разноски за депозити за вещи лица в общ
размер от 1100 лева /300+200+300+300/, депозит за свидетел в размер на 30
лева и по 500 лева за платено от всеки от тях адвокатско възнаграждение. От
посочените депозити за вещи лица във връзка с делбата е само един депозит в
размер на 300 лева за повторна СОЕ /изготвена от вещото лице Цветана
Ангелова/. Депозит за призоваване на свидетел в размер на 30 лева
действително е направен от ответниците, но на свидетеля не е изплатено
възнаграждение, предвид че не е направил такова искане, с оглед на което
депозитът подлежи на връщане и не следва да се взема предвид при
присъждане на разноските. По отношение на адвокатските възнаграждения в
14
представените по делото договори за правна помощ е посочено единствено
размер от 500 лева за процесуално представителство по делото, без да се
посочва каква част касае иска за делба и каква част касае претенцията по
сметки, с оглед на което съдът намира, че следва да приеме, че половината от
възнаграждението /250 лева/ е за защита във връзка с извършването на делбата
и половината е за защита по претенциите на ответната страна по сметки. С
оглед отхвърлената част от исковете по сметки и на основание чл.78, ал.3 от
ГПК от общо направените от ответниците разноски в размер на 300 лева за
депозит за СТЕ и 500 лева за адвокатско възнаграждение /общо за двамата/,
следва да им бъдат присъдени разноски съобразно отхвърлената част от
претенцията по сметки в размер на 295,89 лева.
С оглед изхода на спора, отправеното своевременно искане и
представените доказателства, и на осн. чл.78, ал.1 от ГПК въззиваемите
следва да бъдат осъдени да заплатят на въззивника направените в настоящото
производство разноски съобразно с уважената част от въззивната жалба.
Въззивникът е направил разноски за платена държавна такса в размер на
2811.75 лева, от която 2732.75 лева по делбата и 78,40 лева по претенцията по
сметки, както и за платено адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева.
Предвид липсата на изрично посочване каква част от платеното адвокатско
възнаграждение е заплатено във връзка с извършването на делбата и каква
част е заплатено по претенцията по сметки, следва да се приеме, че е по равно,
а именно по 500 лева. С оглед основателността на въззивна жалба в частта по
извършване на делбата на въззивника се следват в цялост разноските в размер
на 2732.75 лева за платена за държавна такса и 500 лева за платено адвокатско
възнаграждение. По жалбата в частта по претенцията по сметки му се следват
разноски с оглед уважената част от жалбата, а именно 25.88 лева за платена за
държавна такса и 165.05 лева за платено адвокатско възнаграждение. Общо
дължимите на въззивника разноски са в размер на 3063,68 лева.
С оглед изхода на спора, отправеното своевременно искане и
представените доказателства, и на осн. чл.78, ал.3 от ГПК въззивникът следва
да бъдат осъден да заплати на въззиваемите направените в настоящото
производство разноски съобразно с отвърлената част от въззивната жалба.
Въззиваемите са направили разноски за платено адвокатско възнаграждение в
размер на 1500 лева. Предвид липсата на изрично посочване каква част от
последното е заплатено във връзка с извършването на делбата и каква част е
заплатено по претенцията по сметки, следва да се приеме, че е по равно, а
именно по 750 лева. С оглед частичната неоснователност на въззивна жалба в
частта по претенцията по сметки на въззиваемите се следват разноски в размер
на 502,42 лева за платено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдебният състав
РЕШИ:
15
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260023/29.04.2024г., постановено по гр.д.
№ 16472/2020г. по описа на РС-Варна, 35 състав, в частта, с която е отхвърлен
иска на Н. Г. П., ЕГН **********, гр. Варна, ул. „Д.И.“ *** срещу С. С. П.,
ЕГН ********** и П. П. П., ЕГН **********, гр. Варна, ул. „Н.Р.“ № ... с
правно основание чл.31, ал.2 от ЗС за разликата над размера от 4474 лева до
предявения размер от 7100 лева, представляваща обезщетение за ползване на
собствения недвижим имот, представляващ жилище-апартамент, находящ се в
сграда с адрес: гр. Варна, ул. „Р.“ № 16, с площ от 90 кв.м., ведно с
прилежащото избено помещение, с площ от 31 кв.м. и прилежащите 205 кв.м.
идеални части от дворното място, в което е построена сградата, притежаващо
идентификатор № 10135.2553.463 по КККР на гр. Варна, цялото с площ от 392
кв.м., при граници имоти с ид. №№ 10135.2553.485, 10135.2553.850,
10135.2553.1953, 10135.2553.73, за периода от 27.10.2020г. до 04.07.2022г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба
в съда – 05.07.2022г.
ОТМЕНЯ решение № 260023/29.04.2024г., постановено по гр.д. №
16472/2020г. по описа на РС-Варна, 35 състав, в частите му, с които:
-са разпределени на основание чл.353 от ГПК дяловете от допуснатия до
делба недвижим имот между съделителите, както следва: поставен е в дял и
изключителна собственост на Н. Г. П., ЕГН ********** самостоятелен обект в
сграда с идентификатор № 10135.2553.463.1.2 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с предназначение на самостоятелния
обект: жилище – апартамент – в жилищна или вилна сграда, или в сграда със
смесено предназначение, с площ от 90 кв.м., с адрес на имота: гр. Варна, район
Приморски, ул. „Т.“ № ***, находящ се на етаж 2 в сграда с идентификатор №
10135.2553.463.1, с предназначение на сградата: жилищна сграда –
многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор №
10135.2553.463, при граници на самостоятелния обект: на същия етаж: няма,
под обекта: 10135.2553.463.1.1, над обекта: няма, ведно с прилежащите 145,21
кв.м. ид.ч. от дворното място, в което е построена сградата, притежаващо
идентификатор № 10135.2553.463 по КККР на гр. Варна, цялото с площ от 392
кв.м., при граници имоти с ид. №№ 10135.2553.485, 10135.2553.850,
10135.2553.1953, 10135.2553.73, с пазарна стойност на имота: 156845,83 лева,
а общ дял на С. С. П., ЕГН ********** и П. П. П., ЕГН **********, при квоти
4/24 ид.ч. в режим на съпружеска имуществена общност и 3/24 ид.ч. за С. С.
П., ЕГН ********** е поставен самостоятелен обект в сграда с
идентификатор № 10135.2553.463.1.4 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на Изпълнителния
директор на АГКК, с предназначение на самостоятелния обект: за склад, с
площ от 31 кв.м., с адрес на имота: гр. Варна, район Приморски, ул. „Р.“ №
***, онагледен на схема-проект от 27.06.2023г. от инвестиционния проект,
одобрен от Главния архитект на Община Варна на 14.12.2023г., приложена на
л.332 от делото, находящ се на етаж -1 в сграда с идентификатор №
16
10135.2553.463.1, с предназначение на сградата: жилищна сграда –
многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор №
10135.2553.463, при граници на самостоятелния обект: на същия етаж: няма,
под обекта: няма, над обекта: 10135.2553.463.1.1, ведно с прилежащите 59,79
кв.м. ид.ч. от дворното място, в което е построена сградата, притежаващо
идентификатор № 10135.2553.463 по КККР на гр. Варна, цялото с площ от 392
кв.м., при граници имоти с ид. №№ 10135.2553.485, 10135.2553.850,
10135.2553.1953, 10135.2553.73, с пазарна стойност на имота: 36054,17 лева;
- е осъден Н. Г. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Д.И.“ *** да
заплати на С. С. П., ЕГН ********** и П. П. П., ЕГН **********, гр. Варна,
ул. „Н.Р.“ № ... за уравнение на дяловете сумата в размер на 20208,33 лева,
ведно със законната лихва върху нея, считано от влизане в сила на решението,
на основание чл.69, ал.2, пр.II от ЗН;
- е отхвърлен иска на Н. Г. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул.
„Д.И.“ *** срещу С. С. П., ЕГН ********** и П. П. П., ЕГН **********, гр.
Варна, ул. „Н.Р.“ № ... с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС за разликата над
размера от 3180 лева до размера от 4474 лева, представляваща обезщетение за
ползване на собствения недвижим имот, представляващ жилище-апартамент,
находящ се в сграда с адрес: гр. Варна, ул. „Р.“ № 16, с площ от 90 кв.м., ведно
с прилежащото избено помещение, с площ от 31 кв.м. и прилежащите 205
кв.м. идеални части от дворното място, в което е построена сградата,
притежаващо идентификатор № 10135.2553.463 по КККР на гр. Варна, цялото
с площ от 392 кв.м., при граници имоти с ид. №№ 10135.2553.485,
10135.2553.850, 10135.2553.1953, 10135.2553.73, за периода от 27.10.2020г. до
04.07.2022г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда – 05.07.2022г.,
както и изцяло в частта за разноските, И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ПОСТАНОВЯВА ДА БЪДЕ ИЗНЕСЕН НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН
следния недвижим имот: самостоятелен обект с идентификатор №
10135.2553.463.1.2 по КККР на гр. Варна, представляващ жилище-апартамент,
находящ се в сграда с административен адрес: гр. Варна, ул. „Р.“ № 16, с площ
от 90 кв.м., ведно с прилежащото избено помещение, с площ от 31 кв.м. и
прилежащите 205 кв.м. ид.ч. от дворното място, в което е построена сградата,
представляващо имот с идентификатор № 10135.2553.463 по КККР на гр.
Варна, целият с площ от 392 кв.м., при граници: имоти с ид. №№
10135.2553.485, 10135.2553.850, 10135.2553.1953, 10135.2553.73, при начална
цена, определена от съдебния изпълнител, но не по-малка от 179300 лева, като
получената при продажбата сума се разпредели между съделителите
съобразно техните квоти, а именно 17/24 ид.ч. за Н. Г. П., ЕГН **********,
3/24 ид.ч. за С. С. П., ЕГН **********, придобити въз основа на наследствено
правоприемство и 4/24 ид.ч. за С. С. П., ЕГН ********** и П. П. П., ЕГН
**********, придобити в режим на съпружеска имуществена общност.
17
ОСЪЖДА С. С. П., ЕГН ********** и П. П. П., ЕГН **********, и
двамата с адрес: гр. Варна, ул. „Н.Р.“ № ... да заплатят на Н. Г. П., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ул. „Д.И.“ *** сумата от 1294 лева,
представляваща разликата над присъдения размер от 3180 лева до размера от
4474 лева, като обезщетение за ползване на собствения недвижим имот,
представляващ жилище-апартамент, находящ се в сграда с адрес: гр. Варна,
ул. „Р.“ № 16, с площ от 90 кв.м., ведно с прилежащото избено помещение, с
площ от 31 кв.м. и прилежащите 205 кв.м. идеални части от дворното място, в
което е построена сградата, притежаващо идентификатор № 10135.2553.463
по КККР на гр. Варна, цялото с площ от 392 кв.м., при граници имоти с ид.
№№ 10135.2553.485, 10135.2553.850, 10135.2553.1953, 10135.2553.73, за
периода от 27.10.2020г. до 04.07.2022г., ведно със законната лихва, считано от
датата на депозиране на исковата молба в съда – 05.07.2022г., на сонование
чл.31, ал.2 от ЗС.
ОСЪЖДА Н. Г. П., ЕГН **********, гр. Варна, ул. „Д.И.“ *** да
заплати в полза на Държавата по бюджета на съдебната власт държавна такса
в размер на 5080.17 лева върху стойността на дела, както и държавна такса по
иска по сметки в размер на 105.04 лева.
ОСЪЖДА С. С. П., ЕГН ********** и П. П. П., ЕГН **********, гр.
Варна, ул. „Н.Р.“ № ... да заплатят в полза на Държавата по бюджета на
съдебната власт държавна такса в размер на 1195.33 лева върху стойността на
дела, както и държавна такса по иска по сметки в размер на 178.96 лева.
ОСЪЖДА С. С. П., ЕГН ********** да заплати в полза на Държавата
по бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на 896.50 лева върху
стойността на дела.
ОСЪЖДА С. С. П., ЕГН ********** и П. П. П., ЕГН **********, гр.
Варна, ул. „Н.Р.“ № ... да заплатят на Н. Г. П., ЕГН **********, гр. Варна, ул.
„Д.И.“ *** сумата от 126,03 лева, представляваща направени в
първоинстанционното производство разноски, както и сумата от 3063,68
лева, представляваща направени във въззивната инстанция разноски.
ОСЪЖДА С. С. П., ЕГН ********** и П. П. П., ЕГН **********, гр.
Варна, ул. „Н.Р.“ № ... да заплатят на адвокат Бойко Филчев Филев от
Адвокатска колегия-варна, с адрес: гр. Варна, ул. „Сливница“ № 66 сумата от
636.44 лева, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение, на
основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА Н. Г. П., ЕГН **********, гр. Варна, ул. „Д.И.“ *** да
заплати на С. С. П., ЕГН ********** и П. П. П., ЕГН **********, гр. Варна,
ул. „Н.Р.“ № ... сумата от 295,89 лева, представляваща направени в
първоинстанционното производство разноски, както и сумата от 502,42 лева,
представляваща направени във въззивната инстанция разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от получаване на съобщението от страните, при наличие на
18
предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19