№………./……….06.2018 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 15.06.2018 г., в състав:
СЪДИЯ:
ДИАНА МИТЕВА
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 446
по описа за 2018 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба на Н.П.Д. и С.И.А., вторият представляван от адв. Д.
(ВАК), уточнена след указания на съда до допустими претенции, приети за
разглеждане, както следва:
• срещу ВАРНА ГРУП ЕООД ЕИК *********
и Н.Н.Х. ЕГН **********,
за обявяване на нищожност на договора за даване вместо изпълнение сключен
с нотариален акт № 59 т. I, рег. № 1009,
дело 41/08.03.2016г на нотариус № 520 поради липса на предмет или основание при
симулативно поето изпълняемо задължение, на осн. чл. 26 ал. 1 и 2 ЗЗД.
• срещу ЕМКЕЙ ИНВЕСТ ООД ЕИК ********* за
УСТАНОВЯВАНЕ НА ИПОТЕЧНИ ПРАВА по чл. 173 ал.1 ЗЗД върху имота, придобит с нотариален акт № 6 т. IV, рег. № 7871, дело
492/18.12.2017г, поради липса на
противопоставими права на праводателите, евентуално поради недобросъвестност на
приобретателя, придобил права преди ново вписване на неоснователно заличена
ипотека.
Ответникът ЕМКЕЙ
ИНВЕСТ ООД ЕИК е упражнил право на отговор, като същевременно е възразил по чл.
369 ГПК, направил е отвод за местна подсъдност и е поискал допълнително
удължаване на срока за защита и е изложил възражение по допустимостта на насочения
срещу него иск, приет за разглеждане от съда.
При предявяване на
иска ищецът не е обосновал изрично приложение на правилата на глава 32 от ГПК,
а доколкото сроковете за преклудиране на защита на
насрещната страна са различни в особените производства, възражението за съдопроизводствения ред следва да бъде разгледано като
предварителен въпрос преди продължаването на размяна на книжа между страните.
Претенцията на двамата
ищци се основава на придобиване на ипотечни права като принадлежност към дълг, обезпечен
с ипотека, учредена от търговско дружество. Вярно е, че сам по себе си
договорът за ипотека не е абсолютна търговска сделка по смисъла на чл. 286 ал.2
вр. чл. 1 ТЗ, но търговското качество на гаранта,
учредил обезпечението за чужд дълг покрива субективния критерий за презумптивна
търговска сделка (чл. 286 ал. 3 ТЗ) и съответно попада в хипотезата на чл. 365
ал. 1 ГПК. Доводите за опровергаване на презумпцията за свързаност на
обезпечението с търговската дейност на учредителя на ипотеката не са
убедителни. Видно от съдържанието на ипотечния акт(л. 128) търговското
дружество е обезпечило дълг на продавач, прехвърлил дялово участие в същото
дружество на нов собственик на капитала. Явно е, че предмета на обезпечението е
основния инвестиционен актив (стара сграда с планирано преустройство,
пристрояване и надстрояване) и съответно обременяването му с ипотека гарантира отложеното
плащане на едноличния собственик на новопридобитата
инвестиция. При тези данни съдът приема, че ипотеката е свързана с реализацията
на инвестиционните проекти на сградата, като целта на приобретателя на контрола
върху дружеството е била насочена към временно кредитиране на дейността на
дружеството до извличането на приходите към отложения падеж на обезпеченото
вземане или евентуално понасяне на пълната загуба от неуспешната инвестиционна
дейност при принудително осребряване на ипотекирания актив.
Дори и да не се
приеме, че самата обезпечителна сделка като акцесорна и несамостоятелна сделка
не може да определи търговски характер на делото, то обуславящото преюдициално
правоотношение, обезпечено с ипотеката попада
в хипотезата на чл. 365 т.3 ГПК. Това е така, защото спорът за наличие или
липса на основание за погасяване на ипотечното право, водещо до заличаване на
ипотеката произтича от сделка с предмет членствено правоотношение в търговско
дружество. Търговски са и оспорените правоотношения по отчуждаване на
ипотекирания имот, които ищците противопоставят на ответника, тъй като
собствеността е била прехвърлена от търговец за погасяване на дълга му по
получен заем. Макар заемодателя да е физическо лице, презумптивният
търговски характер на временното финансиране не е опроверган.
Хипотезите на
търговските сделки не изчерпват приложното поле на търговските спорове,
напротив по смисъла на чл. 365 ГПК търговски спор е не само дело, чийто
предмет пряко съвпада с изброените в отделните точки специални случаи, но и
дело чийто предмет косвено е свързан с тях („породено или отнасящо се“) .
Несъмнено разрешаването на спора за обезпечаване на сделка по прехвърляне на
дружествен дял и погасяване на заем от търговец се отнасят към търговски
правоотношения, поради което и предмета на настоящата претенция попада в
приложното поле на чл. 365 ГПК.
Възражението на ответното дружество за разглеждане на иска срещу него по
ОБЩИЯ РЕД е неоснователно.
В указания по реда
на чл. 367 ГПК срок за отговор, ответникът е възразил и за неподсъдност на
спора като сочи, че липсва основание за прилагане на специална подсъдност,
предвидена за защита на вещни права върху недвижим имот и е направил отвод за
местна подсъдност по своето седалище.
Съдът не споделя
доводите по квалифицирането на ипотечното право като типично облигационно
право. Напротив, в установената съдена практика се акцентира върху хетерогенния
му характер (с елементи на вещни, облигационни и преобразуващи права) като
вещна тежест, изразяваща се в право върху чужда вещ, противопоставимо на трети
лица с процесуален елемент( право на предпочтително удовлетворение). Водещият вещен елемент на това право обаче последователно се
възприема в съдебната практика поради характеристиката му да „следва вещта”,
абсолютния му характер и пораждането му
от вписване в имотния регистър( определение № 44/15.01.2010 год. на ВКС по
ч.гр.д.№ 725/2009 год., IV г.о.; определение № 1070/30.12.2011 год. по ч.т.д.№
700/2011 год., II т.о., определение №270/10.04.2012 на ВКС по дело №187/2012
III г. о., решение №278/02.10.2012 на
ВКС по дело №1345/2010, III г. о.,
Решение №414/29.10.2012 на ВКС по дело №222/2012 I г. о.). По тези съображения съдът преценява,
че и по иска за установяване на портивопоставими на
приобретател на имот ипотечни права следва
да се приложи специалното правило на чл. 109 ГПК, предвиждащо изключителна
компетентност на съда по местонахождението на имота. Тъй като това правило
изключва общата подсъдност, уредена в полза на ответника по други видове
спорове, възражението за неподсъдност не може да бъде уважено.
Доколкото
произнасянето по възражението за неподсъдност не е окончателно, но обуславя
компетентността на съда да разгледа останалите предварителни въпроси
процедурата по продължаване на размяна на книжа следва да се осъществи след неговото
стабилизиране.
По изложените
съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
На осн. чл. 369 ГПК оставя без уважение възражение на
ответника ЕМКЕЙ ИНВЕСТ ООД за
разглеждане по общия исков ред на претенция на приобретатели на ипотечно право
за установяване на правата им, учредени от търговец за обезпечение на вземане за цена на продаден
дял в търговско дружество, спрямо търговец, придобил имота от праводатели с непротивопоставими права, евентуално поради
недобросъвестност на приобретателя, придобил права преди ново вписване на
неоснователно заличена ипотека.
Определението в тази част не подлежи на обжалване( по арг.
от чл. 369 ал.2 ГПК).
На осн. чл. 119
ал.2 ГПК оставя без уважение възражение
на ответника ЕМКЕЙ ИНВЕСТ ООД за местна неподсъдност на
спора относно противопоставимост на ипотечно право, предявен пред съда по
местонахождение на недвижимия имот.
Определението по
подсъдността подлежи на обжалване, на осн. чл. 121 ГПК с частна жалба пред Варненски апелативен съд в едноседмичен срок от
връчване на преписа на заинтересованата страна ЕМКЕЙ ИНВЕСТ ООД чрез
пълномощника адв. Вълков на адрес на кантората, посочен в пълномощното към
отговор със съобщение образец № 9 по НРЕДБА№
7 на МП.
След влизане в сила на настоящото определение делото да се докладва за
продължаване на съдопроизводствени действия от
съответно компетентен съд.
СЪДИЯ В
ОКРЪЖЕН СЪД: