Р Е Ш Е Н И Е
град
Бургас, № 2228 / 27.12.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на двадесет
и осми ноември, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИР ХРИСТОВ
ГАЛЯ РУСЕВА
при секретар С. Х., изслуша докладваното от съдия Л.АЛЕКСАНДРОВА по КАНД № 2400/2019г.
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с
чл.208 и сл. от АПК.
Касаторът дирекция „Инспекция по труда“ - Бургас е оспорил
решение № 79/24.06.2019г. постановено по АНД № 133/2019г. по описа на Районен
съд Царево, с което е отменено наказателно постановление № 02-0002023/04.04.2019г., издадено от касатора. С наказателното постановление за
нарушение на чл.5, ал.2 от Закона за здравословните и безопасни условия на
труда (ЗЗБУТ) във връзка с чл.31, ал.3 от Наредба № 2 от 22.03.2004г. за
минималните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд при извършване на строителни и монтажни работи (обн. ДВ, бр.37 от 2004г.),
на основание чл.413, ал.2, от Кодекса на труда на „Фелинг“ ООД, ЕИК ********* е
наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв. Касаторът твърди, че обжалваното
решение е неправилно и необосновано. Иска обжалваното решение да бъде отменено,
а по съществото на спора - да бъде потвърдено наказателното постановление.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не изпраща
представител. Депозира становище по същество на спора.
Ответникът по касация „Фелинг“ ЕООД, редовно уведомено, не
изпраща представител. Депозира писмен отговор.
Представителят на Окръжна прокуратура Бургас – прокурор А. Ч.,
счита, че касационната жалба е основателна, а обжалваното решение предлага да
бъде отменено и да бъде оставено в сила наказателното постановление.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите
и възраженията на страните намира следното:
Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано
лице, поради което е допустима за разглеждане. Разгледана по същество е неоснователна.
Районният съд е приел, че при издаване на наказателното постановление е допуснато
нарушение на материалния закон, тъй като не е ангажирана административно
наказателната отговорност на работодателя или на лицето, което възлага работата
и носи цялата отговорност за дружеството, което извършва СМР на обекта, а на
възложителя.
Обжалваното решение е правилно.
„Фелинг“ ООД е наказано за това, че в качеството си на
работодател по смисъла на §1, т.2 от ДР на ЗЗБУТ и възложител, към 20.02.2019г.
не е изискал от строителя „Ви Ем Ай Инженеринг“ ООД на строителен обект
„Многопрофилна жилищна сграда с търговски партер и гаражи“, находяща се в
гр.Приморско, УПИ Х, кв.29, спазването на правилата и нормите за здравословни и
безопасни условия на труд, а именно – при преминаване на работници над изкопа
към първо ниво на новострояща се сграда се използват необезопасени дървени
пътеки. Административнонаказващият орган е приел, че с деянието е нарушена
нормата на чл.5, ал.2 от ЗЗБУТ във връзка с чл.31, ал.3 от Наредба № 2 от
22.03.2004г. за минималните изисквания за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи (обн.
ДВ, бр.37 от 2004г.).
Съгласно чл.5, ал.2 от ЗЗБУТ в процеса на проектирането,
строителството и въвеждането в експлоатация на обектите възложителят е
отговорен и изисква, а съответните контролни органи контролират спазването на
правилата и нормите за здравословни и безопасни условия на труд от проектанта и
от строителя.
Съгласно разпоредбата на чл.31, ал.3 от Наредба № 2/
22.03.2004г. за преминаването на пешеходци над изкопи се използват обезопасени
проходни мостчета, които се осветяват през тъмната част от денонощието.
Съгласно чл.413, ал.2 от Кодекса на труда (КТ)
работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване
на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко
наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1 500 до
15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко
наказание - с глоба в размер от 1 000 до 10 000 лв.
Наведените
в касационната жалба възражения са неоснователни. Действително, легалната
дефиниция за понятието „работодател”, определена в §1, т.1 от ДР на КТ е
„разширена” с нормата на §1, т.2 от ДР на ЗЗБУТ, където е добавено, че
работодател е и всеки, който възлага работа и носи цялата отговорност за
предприятието, кооперацията и организацията.
В
процесния случай, обаче, не е наказано лицето, което възлага работата на
физическите лица, които са полагали труд на обекта, проверен от служителите на
дирекция „Инспекция по труда”. Наказано е лицето, което по смисъла на ЗУТ е
възложител на строежа. Граматическото тълкуване на словосъчетанието „възлага
работа” (възлагам - натоварвам със
задължение, работа - физическа или умствена дейност за произвеждането на нещо;
труд, занятие) води до извода, че
разширението на понятието „работодател”, развито в легалната дефиниция,
съдържаща се в ЗЗБУТ сочи, че се касае за лице, което конкретно организира
работата в съответното предприятие или организация и лично възлага определени
дейности на преките извършители. Възлагането на строеж не е възлагане на
работа. С договорът, с който е възложен строежът е договорено извършването на
цялостния строеж или на етап от строежа, т.е. на зявършен продукт, на цялостна
вещ, а конкретната работа, която трябва да се извърши, за да се изпълни този
договор, се осъществява от лицата, наети от изпълнителя по договора. Затова,
макар и да е използвано понятието „работодател” по смисъла на ЗЗБУТ, то пак не
включва възложителите на строеж по смисъла на ЗУТ.
Отделно
от това следва да се посочи на следващо място, че санкционната норма, въз
основа на която е наложен конкретният размер на имуществената санкция, се
съдържа в Кодекса на труда и доколкото в административнонаказателното
производство нормите не следва да се тълкуват разширително, в процесния случай
неправилно административнонаказващият орган се е позовал на легалната дефиниция
за работодател в ЗЗБУТ, след като в КТ съществува такава дефиниция, а
санкционната норма, която се прилага е от същия кодекс. Законодателният пропуск
да се въведат административни нарушения в ЗЗБУТ, въз основа на които да се
санкционират субектите за нарушаване нормите на този закон, не може да се
санира, като наказващият орган си избере норми и дефиниции от различни
нормативни актове и така да се опита да разшири кръга на субектите, които
подлежат на наказание. Следва да се подчертае, че на съда е известна нормата на
чл.55 от ЗЗБУТ, която препраща към санкционните разпоредби на КТ. Това
означава, обаче, административнонаказващият орган стриктно да спазва
предпоставките, визирани в тези санкционни норми и когато там е ограничен
кръгът на субектите, които носят отговорност, както е в случая с нормата на
чл.413, ал.2 от КТ, наказващият орган следва да се съобрази с легалната
дефиниция за работодател именно в КТ. С други думи в случая субект на
административнонаказателната отговорност за конкретното нарушение е дружеството
изпълнител на строежа, което е работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ.
Поради
неоснователност на касационните оплаквания решението на районния съд следва да
бъде оставено в сила.
На
основание чл.221, ал.2 във вр. с чл.218 от АПК, във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд Бургас,
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА
решение № 79 от 24.06.2019г. постановено по АНД № 133/2019г. на Районен съд – Царево.
Решението не
подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: