№ 94
гр. гр. Добрич, 11.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на шестнадесети
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галатея П. Ханджиева Милева
Членове:Диана Г. Дякова
Галина Д. Жечева
при участието на секретаря Румяна Ив. Радева
като разгледа докладваното от Галатея П. Ханджиева Милева Въззивно
гражданско дело № 20223200500002 по описа за 2022 година
и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК и е образувано по въззивна
жалба на КР. СТ. АР. от гр.Добрич, чрез упълномощения адвокат, срещу
решение № 38/27.10.2021г. по гр.д. №189/2021г. на Балчишкия районен съд, с
което е отхвърлен предявеният от въззивника срещу С.Л. И. от с.Б.,
обл.Добрич, иск да бъде признато за установено по отношение на
ответницата, че към 19.11.2019г. ищецът е бил изключителен собственик на
недвижим имот - дворно място с площ от 1495 кв.м., поземлен имот с
идентификатор *** по кадастралната карта, ведно с построената в него
жилищна сграда с площ от 61 кв.м., находящ се в с.Б., общ.Б., ул.”***”№3
Според жалбата решението на районния съд е необосновано,
немотивирано, дори недопустимо. В него били изложени факти и
обстоятелства, несъответстващи на обективната истина и приети за
установени от първоинстанционния съд неясно на каква база. Събраните по
делото гласни доказателства и съдържащото се в отговора на ответницата
признание на твърдяното от ищеца, предполагало предявеният иск да бъде
удовлетворен. Именно такъв бил резултатът по друг гражданско правен спор
1
между същите страни за принадлежащо на ищеца право на собственост върху
други недвижими имоти, придобити по време на брака между страните, но
изцяло с лични средства на съпруга. Този резултат трябвало да бъде
съобразен и по настоящото дело. В жалбата се съдържа и подробно
изложение на причините за сключване на граждански брак между страните,
отношенията им по повод общото дете, незнанието на ищеца за задължения
на ответницата за издръжка към друго нейно дете и обстоятелствата,
съпътствали продажбата на спорния имот на трето лице при положение на
вписана изпълнителна възбрана. Иска се обжалваното решение да бъде
отменено и да се постанови друго, с което предявеният иск да се удовлетвори.
Жалбата е редовна, подадена е в срок и е допустима.
Въззиваемата С.Л. И. от с.Б., общ.Добричка, не е изразила становище по
жалбата.
След като провери обжалваното решение, съобразно чл.269 от ГПК
служебно и по посоченото в жалбата, въззивният съд намира същото за
валидно, но недопустимо.
То е постановено по предявен от КР. СТ. АР. срещу С.Л. И.
установителен иск по чл.124 ал.1 от ГПК за право на собственост, основана на
чл.23 ал.1 от СК, върху недвижим имот в с.Б., общ.Б., ул.”***”№3,
съставляващ дворно място с площ от 1495 кв.м., поземлен имот с
идентификатор ***, ведно с построената в него жилищна сграда с площ от 61
кв.м. с идентификатор ***.3 по кадастралната карта на селото.
В първоначалната искова молба и няколко следващи за отстраняване на
нередовности ищецът е изложил следните обстоятелства: двамата с
ответницата са съпрузи от края на 2018г.; процесният недвижим имот е
придобит по време на брака им въз основа на договор за покупко-продажба,
сключен с нотариален акт №58 т.1 рег.№312 д.№40/2018г.; имотът е придобит
изцяло с лични средства на съпруга и без принос на съпругата, поради което и
негов собственик е станал само съпругът – ищец; с договор от ***г., сключен
с нотариален акт №9 т.6 рег.№4527 д.№***г., ищецът продал имота на трето
лице; за събиране на личен дълг на ответницата върху имота било насочено
принудително изпълнение по изп.д.№185/2020г. на ДСИ при БРС.
Въз основа на тези обстоятелства ищецът иска по отношение на
ответницата да се признае за установено, че към датата ***г. ищецът е
2
притежавал изцяло правото на собственост върху процесния недвижим имот,
придобит по време на брака на страните, но само с лични средства на съпруга
/ищеца/. Иска това да бъде установено, с оглед насоченото върху имота
принудителното изпълнение за личен дълг на съпругата /ответницата/ - за да
гарантира на купувачката, на която имотът бил продаден на ***г., че го
придобива изцяло, необременен с тежести и възбрани, за да се предпази от
евентуални претенции от страна на същата купувачка и, защото е
недопустимо взискателят по посоченото изпълнително дело да иска събиране
на задължението на ответницата от имот, който не е нейна собственост.
В писмен отговор ответницата С.Л. И. е заявила, че изложените от ищеца
обстоятелства са се осъществили, съобразно твърдяното от него и
предявеният иск е основателен.
По делото не е представено удостоверение за сключен граждански брак,
но от решение №***г. по гр.д.№***г. на ДРС може да се направи извод, че
КР. СТ. АР. и С.Л. И. са били съпрузи; сключили са граждански брак на
14.12.2017г. и бракът им е прекратен с развод с цитираното решение, влязло в
сила на ***г.
На 02.02.2018г. с договор, сключен с нотариален акт №58 т.1 рег.№312 д.
№40/2018г. на нотариус с рег.№109 и район на действие БРС, КР. СТ. АР.,
чрез пълномощник, закупил процесния недвижим имот в с.Б. за цена от 3 300
лева.
С договор от ***г., сключен с нотариален акт №9 т.6 рег.№4527 д.№805
на нотариус с рег.№109 и район на действие БРС, КР. СТ. АР. и С.Л. И.,
двамата чрез един пълномощник, продали на А.С.А. същия недвижим имот
за цена от 20 000 лева. Съгласно т.5 от нотариалния акт, продажбата е
извършена при положение на възбрана върху имота, вписана с акт №116 т.1
вх.рег.№1335/06.06.2019г.
В т.5 от нотариалния акт друго не е отбелязано и въз основа на
извършеното записване не може да се направи категоричен извод от кой
орган, за обезпечаване на какво и чие материално право е наложена така
вписаната възбрана. Липсват доказателства, че върху процесния имот е
насочено принудително изпълнение по изп.д.№185/2020г. за събиране на
парично задължение на ответницата към Община-Карнобат. Но, дори и да се
приеме, че твърдяното по тези въпроси /и неоспорвано от ответницата/ е
3
вярно, то не може да обоснове правен интерес от разглеждане на иска.
Предявеният иск е за установяване, че ищецът е притежавал правото на
собственост към миналия момент на ***г., когато е сключен договорът, с
който двамата с ответницата са продали имота на третото лице А.С.А.. При
съобразяване на разпоредбата на чл.124 ал.1 от ГПК този иск е недопустим,
защото ищецът няма правен интерес от търсената защита. Поначало всеки
установителен иск за спор за материално право към минал момент е лишен от
правен интерес. Възможни са и изключения /напр. чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ/, но
спорът за съществуването или несъществуването на едно правоотношение в
миналото трябва да е от значение за сегашни правоотношения, за да има
правен интерес от разрешаването му. Имат се предвид правоотношения
между страните по делото, а не правоотношения на едната или другата от тях
с трети лица, които не са страна по делото. В случая между страните по
делото няма сегашни правоотношения, за които да е от значение да се
отговори дали придобитият по време на брака им и вече отчужден от тях имот
по общото правило е бил съпружеска имуществена общност или по
правилото на чл.23 ал.1 от СК е принадлежал само на ищеца. Самият ищец не
обосновава правния си интерес от исканото установяване със спорно
правоотношение между него и бившата му съпруга, а с правоотношения със и
между трети лица. Но, в съответствие с чл.298 ал.1 и 2 от ГПК силата на
присъдено нещо има действие само между страните по делото и техните
правоприемници, когато правоприемството е настъпило след влизане на
решението в сила. Това означава, че, дори и предявеният иск да се разгледа и
резултатът да е изгоден за ищеца, силата на присъдено нещо ще има действие
само между ищеца и ответницата. Установеното между тях по въпроса чий е
бил имотът на ***г. няма да може да бъде противопоставено нито на А.С.А.
/частен правоприемник на страните от преди предявяване на иска и трето
лице по делото/, нито на взискателя по твърдяното принудително изпълнение
върху имота /също трето лице/. Ако се приеме, че съществува необходимост
от установяване действителната принадлежност на имота от преди
отчуждаването му на ***г., то това е в отношенията на ищеца и ответницата с
третите лица и между третите лица /купувачката и взискателя/, но не и в
отношенията между ищеца и ответницата.
В съответствие с чл.124 ал.1 от ГПК предявеният без правен интерес
установителен иск е недопустим. Първоинстанционното решение, с което
4
този иск е разгледан, е недопустимо и следва да се обезсили. Оплакване за
недопустимост на решението във въззивната жалба няма и резултатът не е
изгоден за въззивника, но по правилото на чл.269 изр.първо от ГПК
въззивният съд следи служебно за допустимостта на обжалваното решение, а
забраната по чл.271 ал.1 изр.второ от ГПК се отнася при неправилно, но не и
при недопустимо решение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 38/27.10.2021г. по гр.д. №189/2021г. на
Балчишкия районен съд и ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от
КР. СТ. АР. с ЕГН ********** от гр.Д., срещу С.Л. И. с ЕГН ********** от
с.Б., обл.Добрич, ул.”***”№9, иск да бъде признато за установено по
отношение на ответницата, че към датата ***г. на осн.чл.23 ал.1 от СК
ищецът е бил собственик на придобития по време на брака му с ответницата,
но изцяло с негови лични средства, недвижим имот в с.Б., общ.Б.,
ул.”***”№3, съставляващ поземлен имот с идентификатор ***, ведно с
построената в него жилищна сграда с площ от 61 кв.м. с идентификатор
***.3.
Решението подлежи на обжалване при условията на чл.280 ал.1 и 2 от
ГПК пред ВКС в месечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5