Р
Е Ш Е Н И Е
гр. Каварна, 16.10.2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
КАВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, в публично заседание проведено на шестнадесети септември през две хиляди
и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ПАНЧЕВА
при
секретаря А.М. като разгледа докладваното от съдията Гр.Д. № 240 по описа за 2019
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от „П. 2003” ЕООД с ЕИК ***, чрез адв. Д.А. от ДАК, против М.А.Г., искове
с правно основание чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, с искане да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца
сума в общ размер от 2210,30 лева, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди и сумата 7789,30 лв., представляваща обезщетение за
пропуснати ползи, предявена като частичен иск от общо дължима сума в размер на
19646 лв., в резултат на виновно поведение на ответника, от което са последвали
унищожаване на посеви и разораване на 11.00 дка. идеална част от ПИ **.*,
находящ се в с. Вранино, общ. Каварна, на които ищцовото дружество е ползвател
съгласно договор за наем от 15.05.2018 г.
В исковата си молба ищецът излага, че по силата на сключен договор за наем
на земеделска земя от 15.05.2018 г. е наемател на поземлен имот с идент. **.*
по КККР на с. Вранино, общ. Каварна, с
площ от 59.820 дка. Със заявление по чл. 70, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, вх. №
257/24.07.2018 г. е заявил пред ОСЗ Каварна, че ще ползва имота в реални граници.
На 31.08.2018 г. е извършил трасиране на имота, като представител на наетата
фирма за трасиране е поставил колчета, определящи границите на имота. Твърди
се, че след трасиране на имота същият е бил засят с базови семена пшеница, като
предварително извършил необходимата обработка изразяваща се в две
последователни дискувания, валиране, пръскане и торене.
През месец декември 2018 г. при посещение на имота ищецът установил, че
поставените от източната страна колчета са премахнати, а около 11.00 дка. от посевите
били изорани и унищожени. След извършена справка установил, че съседните имоти
ПИ **.24.30 и ПИ **.142 се стопанисват от ответника М.Г.. От разговор с
тракториста, който е изорал процесните 11.00 дка., ищецът установил, че колчетата
са премахнати от представител на ответника.
През месец март 2019 г. ищецът отново извършил трасиране и поставяне на
колчета от източната страна на имота, но след по-малко от десет дни същите
отново били премахнати.
Ищецът твърди, че с посочените действия от ответника са му причинени вреди
в общ размер 2210,30 лв., както и е пропуснал да реализира ползи от имота в общ
размер на 19 646 лв.
С оглед обстоятелството, че от унищожените посеви на площ от 11.00 дка. от
ПИ ищецът не е могъл да получи никаква печалба, а в същото време е вложил
средства за тяхната обработка и засяване, както и дължи наемна цена по договора
за наем, счита, че за него е налице правен интерес от предявяване на настоящия
иск. С изложените мотиви настоява за уважаване на предявените искове и
присъждане на сторените в процеса разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника,
чрез процесуалния му представител – адв. М.К. от ДАК, с който се оспорват
предявените искове, като неоснователни и недоказани. Твърди се, че не е налице
виновно поведение на ответницата. Същата не е била уведомена и е научила едва
през месец март 2019 г. за извършените от ищеца действия по трасиране на имота.
За същите тя узнала от тракториста О.Т.Б. който бил заплашван от управителя на
ищцовото дружество. Твърди се, че до 2019 г. процесния имот е бил обработван от
ответницата, както и че същата няма участие както пряко, така и чрез
упълномощаване на представител при премахването на трасировъчните колчета, и
при извършените вредоносни за ищеца действия. Относно предявения иск за
пропуснати ползи, излага становище за неговата недоказаност по основание и размер.
В срока по чл.
131 ГПК, ответницата предявява насрещен иск с правно осн. чл. 45 ЗЗД, спрямо ищеца,
с искане да бъде осъден да й заплати сумата от 294,68 лв., представляваща
размера на причинените й имуществени вреди, вследствие извършено от него през
месец юли 2019 г. разораване на 1358
кв.м. в южния край на ПИ № *** по КККР на с. Вранино, общ. Каварна, който имот
се ползва и обработва от ответницата. Излага, че след получаване на исковата
молба също е предприела действия по геодезическо заснемане на имота, при което
е установено, че ищецът е разорал и унищожил посеви и култури засети от ответницата
на площ 1358 кв.м., нарушавайки и преминавайки южния край на имот *** и
навлизайки в имот обработван и ползван от нея. С оглед изложено, счита, че са
налице основания за осъждане на ищеца да й заплати обезщетение в претендирания
размер.
В
законоустановения срок ответникът по насрещния иск е депозирал писмен
отговор, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Твърди, че от
приложения към отговора на исковата молба договор за наем № 3/01.07.2018 г. се
установява, че ЗП М.А.Г. е наела за обработка през стопанската 2018/2019 г. ПИ
с идент.**.*32, в землището на с. Вранино, който имот не граничи със
засегнатата част от имот ***, като и че между двата имота има полски път с
идент. **.*23, който е предоставен за ползване от Община Каварна на трето
неучастващо в делото лице – С.Г.П.. Оспорва твърденията в насрещната искова
молба, че към месец юли 2019 г. имот *** се обработва от ищеца по насрещния
иск. С изложените съображения се настоява за отхвърляна на насрещния иск.
Съдът, след като прецени исканията и доводите
на страните и събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
Не е спорно
между страните, че на 15.05.2018 г. ищецът „П. 2003” ЕООД е сключил договор за
наем на земеделска земя за стопанската 2018/2019 г., представляваща ПИ с идент.
**.* по КККР на с. Вранино, общ. Каварна, с площ 59,820 дка., по силата на
който за ползването на имота се е задължил да заплати на собственика наемна
цена в размер на 35% от произведената продукция, но не по-малко от 70,00 лв. на
декар.
На 24.07.2018 г.
представляващия ищцовото дружество, е подал до ОСЗ гр. Каварна заявление по чл.
70, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, във вр. с чл. 37б, ал. 3 от ЗСПЗЗ, като е заявил, че през
стопанската 2018/2019 г. не желае да участва в масиви за ползване по чл. 37в от
ЗСПЗЗ, с имот кад. № * в с. Вранино, с площ от 59,820 дка.
Установява са от
представената фактура № **********, че на 14.11.2018 г. представляващия
ищцовото дружество К.П. е закупил от „999 – И.А.” ЕООД, пшеница Фоксил база 25
кг. на обща стойност 4 625.00 лв.
Видно е от
представения протокол за трасиране, означаване и координиране ПИ **.* по КК на
с. Вранино, че по молба на „П. 2003” ЕООД, на 14.03.2019 г. инж. Д.Е.К.е
извършил трасиране границите на поземления имот, въз основа на скица проект за
координиране границите на имота.
От представения
от ответника договор за наем № 1/01.07.2018 г. се установява, че ответницата в
качеството и на ЗП М.А.Г. е била в договорни отношения през стопанската
2018/2019 г. с А. Койчев Г., като е наела от него за обработване поземлени
имоти описани в нарочен списък към договора.
На същата дата
между ответницата в качеството и на ЗП М.А.Г. и Р.К.К. е сключен договор за
наем на седем поземлени имота между които и ПИ с идент. **.***; ПИ с идент. **.***
и ПИ с идент. **.***, като ищцата се е задължила да заплати на собственика уговорената
наемна цена /непосочена в договора/, но не по-малко от 50,00 лв. на дка.
По делото от
ответника е представено геодезическо заснемане на ПИ **.*, извършено през 2019
г. /без посочена дата/, извършено от
инж. Хр. К., върху което с червен цвят са отбелязани „засегнати площи”, които
за имот * са с площ 8956 кв.м., а за имот *32 са с площ 1358 кв.м.
Установява се от
представения трудов договор № 1/15.01.2010 г., че О.Т.Б. работи при ЗП М.А.Г.
по трудово правоотношение, като изпълнява длъжността „полевъд”.
По делото са
събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите Я.В.И.и П.К.К., водени от ищеца и О.Т.Б. воден от
ответника.
От свидетелските
показания на Явор Иванов се установи, че познава управителя на ищцовото дружество
К.П. и брат му П.П., т.к. извършвал за тях консултантски услуги във връзка със
земеделската им дейност. Свидетелят знае, че през 2018 г. ищцовата фирма е закупила
семена „Фоксил” от фирма „999 – И.А.” ЕООД, където работела съпругата му. През
посочената година, при планиране сеитбооборота за следващата стопанска година,
заедно решили, на процесния парцел да направят семепроизводство на базови
семена „Фоксил”, които да използват за сеитба през следващите години.
Свидетелят описа подробно имота по площ и местоположение, като посочи, че го е
посещавал няколко пъти. При извършване на сеитбата е присъствал лично, т.к. е
участвал в настройването на сеялката, а в последствие е контролирал спазването
на посевната норма. Засяването на имота с посочените семена е станало в края на
м.октомври, като преди това са били извършени необходимите агротехнически
обработки.
През месец
ноември свидетелят посетил отново имота заедно с представляващия ищцовото
дружество и установили, че пшеницата е поникнала и изглеждала много добре
развита. Иванов присъствал и по време на жътвата, за да разбере дали са
получили необходимите семена за следващата сеитба. След прибиране на реколтата
изтеглили ожънатото количество, като от общо засятата площ приспаднали 11 дка.,
за които разбрал, че са разорани и в последствие засети със слънчоглед.
От показанията
на свидетеля П.К. се установи, че познава и двете страни по делото, т.к. работи
като механизатор в ищцовата фирма. През 2018 г. в процесния парцел лично
извършил сеитба на базови семена пшеница за семепроизводство. Знае, че засетите
семена са били за семепроизводство, защото са били поставени в специални
чувалчета, по 25 кг. на които пишело сорта пшеница. През месец декември, заедно
с ищеца отишли до имота, за да видят как се развива пшеницата и установили, че
пшеницата е поникнала, но част от имота, около десет декара били разорани, като
в пръста се виждали унищожените растения. В последствие свидетелят видял, че
разораното е засято със слънчоглед, като предполага, че това е сторено от А.,
т.к. съседният парцел, който също бил засят със слънчоглед е негов. Знае, че
продукцията от разораните десет декара не е жъната от фирмата на ищеца.
Свидетелят Орхан
Байрамали заяви, че от 20 г. работи при А. /бащата на М.А./, като механизатор и
кара трактор „Беларус”. Задачите, които следвало да изпълни през деня му били
поставяни винаги от А. Г. Когато му била поставена задача да изоре конкретно
поле в с. Вранино, той установил, че в част от него е засята пшеница, за което
веднага уведомил Г. На следващия ден двамата отишли до имота, А. измерил
парчето, което е влязло в техния имот и „ударил границите”, както той си ги
знаел. Парчето разорали с плуга, а впоследствие през пролетта засели със
слънчоглед. Продукцията от засятата площ прибрали отново те. След като разорали парчето, П.– брата на К.П.
му се обадил по телефона, за да го попита защо са влезли в техния имот, като му
заявил, че ще сигнализират в полицията за стореното. Свидетелят заяви, че след
като е установил, засятата с пшеница част от имота, уведомил А., а не М., т.к.
от 20 години, задачите които трябвало да изпълнява му били поставяни всеки ден
от баща й. Разговарял с М., 3-4 дни след като разорали нивата, като си спомня,
че това е станало след като му се обадил П.и му казала, че ще имат
неприятности.
Показанията на
всички разпитани по делото свидетели съдът приема за обективни, последователни,
непротиворечиви и взаимнодопълващи се, поради което ги кредитира в тяхната
цялост.
От изготвените
по делото основно и допълнително заключения по допуснатата САЕ, извършени от
вещото лице М.И., които не са оспорени от страните и са приети от съда, като
компетентно изпълнени се установява следното: С анкетен формуляр с вх. № АР
03-126 от 18.12.2019 г. за пререгистрация на земеделските производители по
Наредба № 3 и Регистър на земеделските стопани на МЗХГ, ПИ **.* с площ 5,982ха
е заявен за обработка в реални граници с форма на стопанисване – под наем. В
заявление от 02.05.2019 г. за подпомагане кампания 2019 г. от „П. 2003” ЕООД е
деклариран ПИ **.*, като БЗС **-23-1 с две култури: БЗС **-23-1-5 – мека
пшеница с площ 4,82 ха и БЗС **-23-1-4 – слънчоглед с площ 1,09 ха. От картата
на блокове на земеделското стопанство за кампания 2019 г. е установено, че на
02.05.2019 г. от „П. 2003” ЕООД е деклариран ПИ **.*, като БЗС **-23-1 с две култури:
БЗС **-23-1-5 – мека пшеница с площ 4,82 ха и БЗС **-23-1-4 – слънчоглед с площ
1,09 ха. Унищожената площ с пшеница е 10900 кв.м. и е декларирана като
слънчоглед. Стойността на материалните разходи за производство на посевите до
момента на увреждането вещото лице е изчислило в размер на 62,47 лв. на декар,
при засяване с мека пшеница и в размер на 115,27 лв. на дка. при вложени семена
пшеница база сорт „Фоксил”. В писмо от ДФ „Земеделие” изх. № 02-080-1000/686 от
24.04.2020 г. Бенефициенътът „П. 2003”
ЕООД с УРН 526563 е декларирал в заявлението си за подпомагане за кампания 2019
г от 02.05.2019 г. ПИ **.*, като БЗС **-23-1 с две култури: БЗС **-23-1-5 –
мека пшеница с площ 4,82 ха и БЗС **-23-1-4 – слънчоглед с площ 1,09 ха. От
счетоводните документи на ищеца е установено, че към 31.03.2020 г. е получил
субсидия в размер на 19,820 лв./дка.
Вещото лице е
изчислило, че стойността на материалните разходи за производство на посевите до
момента на увреждането, при засегната площ 10,900 дка. възлиза на сумата
1256,44 лв., а изплатения наем в размер на 763,00 лв.
При спазване на
изискванията по Закона за посевния и посадъчен материал от засята с базови
семена пшеница сорт Фоксил, с площ 10,900 дка. е възможно да се пожънат – семена
първо размножение /С1/ с приходи около 3500,00 лв. В съдебно заседание вещото
лице заяви, че при производството на семената не е спазена наредбата по ЗППМ,
не са му представени семеконтроли и др. необходими документи, за да изготви
заключението си, поради което е дало ориентировъчна цена на приход от
семепроизводство.
По информация от
ДФЗ с изх.№ 02-080-1100/686 от 24.04.2020 г. ПИ **.*31 попада в БЗС **-23-17, с
две култури: слънчоглед – 20,21 ха и мека пшеница – 41,28 ха. За площта от 1358
кв.м. която е била засята с пшеница, преди да бъда засята със слънчоглед, няма
извършени материални разходи преди засяването. По данни от счетоводните книжа
на ответника за стопанската 2018/2019 г. за култура слънчоглед разходите са на
стойност 93,71 лв./дка и 80,00 лв./дка. рента или общо разходи 173,71 лв./дка.
По информация от ДФЗ бенефициента М.Г. е декларирала в заявлението за
подпомагане за кампания 2019 г. кадастр.имот **.131 (БЗС **-23-17). Имот **.*
не е бил заявяван от ответника за подпомагане.
Съдът, въз
основа на така установеното от фактическа страна, прави следните правни изводи:
По иска с правно основание чл. 45 от ЗЗД предявен от ищеца:
Съгласно разпоредбата на чл. 45 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму, като във всички случаи на непозволено
увреждане вината се предполага до доказване на противното. Отговорност за
непозволено увреждане се поражда при наличността на причинна връзка между
противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. Подлежат на
обезщетяване всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането.
В случая настоящият състав на съда приема, че ищецът проведе успешно
доказването на претенциите си по чл. 45 от ЗЗД. Установи се по непротиворечив
начин от събраните гласни доказателства, че ответникът - чрез свой работник е извършил
противоправното деяние, което е посочено в исковата молба - унищожаване на
посеви от пшеница в имот държан от ищеца и в резултат на това деяние
действително е настъпила щета за ищеца.
От събраните по делото гласни доказателства се установи, че през есента на
2018 г. ищецът е засял с базови семена пшеница, сорт „Фоксил” имот № * в
землището на село Вранино. В началото на м.декември, представляващия ищцовото
дружество и свидетелите И. и К. установили, че част от посевите са унищожени.
Установи се от свидетелските показания на Орхан Байрамали, че посочените
действия – разораване на засетите с пшеница площи е извършено от него, в
качеството му на работник на ответницата,
от нейно име и за нейна сметка, по конкретна задача възложена му от баща й А.
Г. отговарящ за земеделското производство. Установи се и размера на нанесените
на ищеца вреди. Съгласно заключението на назначената по делото агро-техническа
експертиза, размерът на разходите за извършване на необходимите мероприятия за
отглеждане на пшеница – базови семена „Фоксил” възлиза на 115,27 лв./дка., включващи:
почистване от растителни остатъци, първо дисковане, второ дисковане, торене,
сеитба, валиране, пръскане с ПРЗ, като за засегнатата част от имота с площ 10,900
дка. възлиза в размер на 1256,44 лв. Съответно
размерът на арендната вноска за 10,900 дка. от имот № * в землището на село Вранино
за стопанската 2018/2019 година е 763,00 лв. Последната е платена от ищеца на
арендодателя. От събраните по делото гласни доказателства се установява, че
горните мероприятия са извършени от ищеца в процесия имот. Свидетелите И. и К. изложиха,
че преди засяването на имота с базовите семена пшеница са били извършени всички
необходими агротехнически дейности. Тези дейности били извършени с техника и
средства на ищеца. Така съгласно заключението по агро-техническа експертиза,
искът за вреди на ищеца е основателен до размера на сумата от 2019,44 лв. /1256,44
лв. + 763,00 лв./, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба 04.04.2019 г. до окончателното изплащане на задължението. В останалата
част до претендираната сума от 2210,30 лв., а именно за остатъка от 190,86 лв.,
съдът намира искът за недоказан.
По иска за присъждане на обезщетение за пропуснати ползи:
Съгласно чл. 51, ал. 1 ЗЗД, обезщетение се дължи за всички вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането. Следователно, на обезщетяване
подлежат не само претърпените загуби, но и пропуснатите ползи. Както в правната
доктрина, така и в съдебната практика, пропуснатата полза се дефинира като
неосъществено увеличаване на имуществото на едно лице, което би настъпило, ако
не е било осуетено от поведението на друго лице. Безспорно е също, че за да
бъде присъдено обезщетение за пропуснати ползи, следва да е доказано тяхното
настъпване. Макар и постановено по въпроса за приложимостта на чл. 82 ЗЗД в
хипотезата на предявен иск за обезщетяване на вреди под формата на пропуснати
ползи, произтичащи от забавено изпълнение на задължение за изграждане на обект,
в Тълкувателно решение № 3 от 12.12.2012 г. на ОСГТК на ВКС е даден принципен
отговор и на въпроса за пропуснатите ползи. В същото е посочено, че: установяването
на пропуснатата полза се основава на предположение за състоянието, в което
имуществото на кредитора би се намирало, ако длъжникът беше изпълнил точно
задължението си, съпоставено с имуществото му към момента на неизпълнението;
Тъй като пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда, това
предположение трябва винаги да се изгражда на доказана възможност за сигурно
увеличаване на имуществото и не може да почива на логическо допускане за
закономерно настъпване на увеличаването.
Сигурна възможност за увеличаване на имуществото ще е налице, когато
на база доказани обективни факти и при обичайното развитие на нещата, отчитайки
особеностите на конкретния случай, може да се направи достатъчно обоснован
извод, че в патримониума на ищеца действително е могла да настъпи положителна
промяна. В тежест на ищеца е да докаже именно тази сигурна възможност за
положителна промяна на имуществото си, която не е настъпила поради действията
на ответника.
Съобразявайки горното и събраните в настоящото производство доказателства,
съдът намира предявения от ищеца иск за присъждане на обезщетение за пропуснати
ползи в размер на 7789,70 лв., за неоснователен, поради недоказаност.
От заключението на вещото лице по допуснатата агротехническа експертиза се
установи, че при твърдяното от ищеца производството на семена за посадъчен
материал, не е спазена Наредбата към Закона за посевния и посадъчния материал,
липсват семеконтроли. На вещото лице не
са представени документи за добива и качеството на твърдяното производство на
семена за посев, поради което и същото не е могло да даде заключение за реално
пропусната полза от ищеца, вследствие на извършеното унищожаване. Що се касае
до претенцията за пропуснати ползи от получаването на държавна субсидия, то по
делото се установи, че засегнатите площи са декларирани за подпомагане от ищеца
и именно той е получил следващата се за тях субсидия.
При това положение съдът намира, че искът се явява неоснователен, тъй като
ищецът не установи при условията на пълно и главно доказване реалната
възможност от увеличение на имуществото си и размера на пропуснатата полза. В
съдебната практика понятието "пропусната полза", каквато в конкретния
случай се твърди, че е налице, се дефинира като една реална възможност за
придобиване /увеличаване/ на имущество. Основателността на претенцията
предполага доказване на две кумулативни предпоставки: реалната възможност за
увеличение на имуществото и стойността /размера/ на пропуснатата полза. По
делото липсват доказателства по отношение стойността на пропусната полза.
При така изложените съображения съдът намира, че предявеният иск за
присъждане в полза на ищеца на сумата 7789,30 лв., представляваща обезщетение
за пропуснати ползи, предявена като частичен иск от общо дължима сума в размер
на 19646 лв., в резултат на виновно поведение на ответника, следва да се
отхвърли като неоснователен. Искането за присъждане на моратарна лихва е
обусловено от уважаване на главния иск, поради което и този иск следва да се
остави без уважение.
По насрещния иск с правно основание чл. 45 ЗЗД:
Съгласно разпределената доказателствена тежес в процеса в тежест на ищцата
по предявения насрещен иск бе да установи при условията на пълно и главно
доказване, твърдяното противоправно
деяние извършено от ответника, от което виновно са й причинени вреди, които са
пряка последица от деянието, както и техния размер, което тя не успя да стори в процеса с допустимите от закона средства. Ищцата
не успя да докаже, както твърдяното увреждане на част от собствения й имот, така
и извършването му именно от ответника по иска, както и размера на причинените й
имуществени вреди. При това положение искът, като недоказан подлежи на
отхвърляне в неговата цялост.
По разноските:
С оглед изхода
на спора и заявените своевременно искания от страните, разноски се дължат на
всяка от тях съобразно уважената и отхвърлената част от исковете.
Налице са
доказателства за заплащане от ищеца на всички претендирани от него съобразно
списъка по чл. 80 от ГПК разходи в общ размер на 2350.00 лв.
Налице са
доказателства и за заплащане от ответника на всички претендирани от него
съобразно списъка по чл. 80 от ГПК разходи в общ размер на 930.00 лв., които
подлежат на присъждане съобразно отхвърлената част от исковете.
С оглед изхода
на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца на основание 78,
ал. 1 от ГПК съдебно-деловодни разноски в размер на 474,57 лева, съобразно
уважената част на исковете, а ищецът следва да заплати на ответника на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, съдебно-деловодни разноски в размер на 742,19
лева, съобразно отхвърлената част от исковете.
Воден от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА М.А.Г., ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на „П. 2003” ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Каварна, ул. „Х.Д. № **, с
управител К.Д.П., сумата от 2019,44 лв. (две хиляди и деветнадесет лева и
четиридесет и четири стотинки), представляваща обезщетение за причинени на
ищеца вреди /загуби/ вследствие унищожаването от ответника на 10,900 дка. посеви с пшеница, част от недвижим имот №
**.* - нива с площ от 59,820 дка., в землището на с. Вранино, общ. Каварна, ведно
със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 04.04.2019
г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над
2019,44 лв., до пълнопредявеният размер от 2210,30 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „П. 2003” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. Каварна, ул. „Х.Д. № **, с управител К.Д.П., срещу М.А.Г., ЕГН **********,
с адрес ***, иск за присъждане на обезщетение в размер на 7789,70 лв. за пропуснати
ползи от непроизведена продукция от 10,900 дка. посеви пшеница, част от
недвижим имот № **.* – нива с площ от 59,820 дка., в землището на с. Вранино, общ. Каварна и
неполучени европейски и държавни субсидии, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.А.Г., ЕГН **********, с адрес ***, срещу „П. 2003”
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Каварна, ул. „Х.Д. № 36,
с управител К.Д.П. иск за присъждане на обезщетение в размер на 294,68 лв., за
причинени й имуществени вреди, вследствие извършено от ответника през месец юли
2019 г. разораване на 1358 кв.м. в южния
край на ПИ № *** по КККР на с. Вранино, общ. Каварна, който имот се ползва и
обработва от ищцата.
ОСЪЖДА М.А.Г., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „П. 2003” ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Каварна, ул. „Х.Д. № **, с
управител К.Д.П., на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК сторените по
делото разноски в размер на
474,57 лева, съобразно уважената част на исковете.
ОСЪЖДА „П. 2003” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.
Каварна, ул. „Х.Д. № **, с управител К.Д.П., да заплати на М.А.Г., ЕГН **********,
с адрес ***, на осн. чл. 78,
ал. 3 от ГПК сторените по делото разноски в размер на 742,19 лева,
съобразно отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Добрички окръжен съд, в
двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и
обявено.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: .............................