Решение по дело №1124/2024 на Административен съд - Пловдив

Производство по реда на чл.145 и сл. АПК, във връзка с чл.111 ЗИНЗС.

Образувано е по жалба на И. Р. Я., л.св. понастоящем в Затвор Пловдив, против заповед № 1305 от 28.05.2024 г. на началника на затвор Пловдив за наложено на жалбоподателя наказание – изолиране за 5 денонощия в наказателна килия.

Според жалбоподателя оспорената заповед е неправилна, а наложеното наказание – несправедливо. Твърди, че лишеният от свобода Р. му поискал цигари, а той му отказал, като го хванал леко за гърба. Твърди, че лицата, дали обяснения, имали отношения с него. Посочва, че искал администрацията на изслуша и И. Р., който бил с него в коридора. Твърди, че били само тримата в коридора, други нямало. Не иска да ангажира свидетели. Иска от съда да съобрази и здравословното му състояние и да бъде заменено с друго наказание.

Ответникът - началник на затвор Пловдив, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли тя да бъде отхвърлена. Счита, че заповедта е законосъобразна, издадена от компетентен орган, Посочва, че преди да изтърпят такова наказание, лишените от свобода се преглеждат от лекар, който дава своето становище дали може да се търпи съответното наказание.

Съдът намира, че жалбата е подадена от активно легитимирано лице, адресат на оспорената заповед, за когото заповедта е неблагоприятна, и в срока по чл.111, ал.1 ЗИНЗС. Първоначална жалбата е постъпила на 31.05.2024 г., като след уточнение от страна на жалбоподателя на 12.06.2024 г., става ясно, че се оспорва именно процесната заповед. Поради това същата е допустима за разглеждане.

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че на 22.05.2024 г. в 15,35 ч на пост № 5 е възникнал конфликт между подсъдимия И. Р. Я. и подсъдимия Р. И. М., като подсъдимият Янакиев е нанесъл удар в гърба на подсъдимия М., с което е нарушил чл.97, т.4 вр.с чл.100, ал.2, т.1 от ЗИНЗС. Нарушението е установено от надзирателя Г. Д. – младши инспектор, надзирател. Подадена е докладна записка вх.№ 2850 от 23.05.2024 г. (л.20 гръб и л.29). Според същата в 15,35 ч в дъното на коридора надзирателят видял разправия между л.св.Р. И. М. и л.св. И. Р. Я.. Разпоредил им да престанат и извикал л.св. Р. М.. Последният му се оплакал, че л.св. И. Я. системно го обижда и малтретира /наричал го педофил и го удрял/, настройвал другите лишени от свобода срещу него и да го тормозят. Л.св. Р. М. обясни, че за за пореден път го наричал педофил и го ударил в гърба. Н. Д. извикал л.св. И. Я., за да го предупреди да не се занимава с Р. М. и да не го обижда и унижава, но той се държал грубо и арогантно и казал, че никой не може да му държи сметка в затвора.

Снети са обясненията на замесените. О. И. Я. – отряд 5, стая 65, се сочи, че на 22.05.2024 г. в 15,44 ч полицая на пост 5 го извикал да пише обяснения, че някои казвали, че го ударил в гръб. Посочва, че полицаят Г., бе за имало нещо, а той го мразел и се подвеждал от другите лишени от свобода.

Още същия ден са събрани писмените обяснения от други лица, лишени от свобода. Така от писмените обяснения на л.св. Й. М. Ц. – 5 отряд, стая 52, се сочи, че днес, 22.05.2024 г. в 15,35 ч. чул И. Р. Я. да обижда с думите „дърт педофил“ Р. И. М., след което го ударил в гърба. От писмените обяснения на С. Й. Г. – отряд 5, стая 50, става ясно, че на 22.05.2024 г., след като бил в коридора, И. Р. посегнал на Р. И. М. и го ударил по гърба и започнал да обижда Р. и да му вика „дърт педофил“. Свидетелят чул обиди. Това се случило около 15,35 ч днес, на 22.05.2024 г.

Взети са обяснения и от Р. И. М. – 5 пост, 60 килия, в които се посочва, че днес, на 22.05.2024 г. в 15,20 ч като си вървял по коридора, внезапно почувствал силен удар в гърба с юмрук и залитнал, завило му се свят, тъй като ударът бил неочакван. Посочил е, че всеки ден И. Р. го обиждал сумите „педофил“ и се заканвал другият път да му разбие главата. Раничков казал също, че не го е страх от никой – от началници и старшините. Според обясненията М. отишъл при старшия и обяснил за станалото с него и за силния удар с юмрук в гърба от И. Р..

Относно докладна записка на Г. Д. е взето становище на 23.05.2023 г. от Г. А. – инспектор „СДВР“, в което предлага на началника на Затвор Пловдив за нарушаване на чл.97, т.4 ЗИНЗС и чл.100, т.7 от ЗИНЗС на лишения от свобода И. Р. Я. да бъде наложено наказание изолиране в наказателна килия за срок от пет денонощия.

Дадено е и становище от инспектор – психолог И. П., в което се споделя становището на инспектор СДВР относно налагането на наказание.

Представен е по делото и протокол № 2936 от 28.05.2024 г., от който е видно, че комисия в състав: За началник на затвора К. С., съгласно заповед за заместване № Л-1296 от 28.05.2024 г., началник сектор СДВР – С. Б., медицински спициалист, представител на ДИ ФЗД ТП – Пловдив, инспеткор – психолог, ТРЗ и инспектор РД са провели изслушване на лишения от свобода И. Р. Я..

Въз основа на установеното нарушение от името на началника на Затвор Пловдив, заместващият го инспектор С., въз основа на заповед за заместване № Р-1296 от 28.05.2024 г., е издал оспорената заповед – предмет на настоящото съдебно производство. По силата на цитираната заповед заместващият е упълномощен да изслушва лишени от свобода по дисциплинарни преписки и да налага наказания на основание чл.105 ЗИНЗС и чл.89 ППЗИНЗС.

Предвид посоченото, съдът намира, че заповедта е издадена от компетентен орган по чл. 104, ал. 1 от ЗИНЗС в хипотезата на заместване по силата на заповед № Л-1296/28.05.2024 г., издадена от ЗА началника на Затвор Пловдив. Актът е постановен в предписаната от закона форма, като съдържа фактически мотиви и правни изводи.

Съдът намира, че връчването на заповедта на жалбоподателя не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, при положение че същият се е запознал срещу подпис с нейното съдържание, организирал е адекватно защитата си и своевременно е упражнил правото си на жалба срещу процесната заповед. Освен това според нормата на чл.111, ал.1 ЗИНЗС заповедта за дисциплинарно наказание изолиране в наказателна килия подлежи на оспорване пред административния съд по местоизпълнение на наказанието в тридневен срок от обявяването й, а не от връчването.

Съдът намира, че оспорената заповед е незаконосъобразна и са налице основания за нейната отмяна, предвид следното.

По аргумент от чл.102, ал.2 ЗИНЗС дисциплинарното наказание изолиране по чл.101, т.7 ЗИНЗС - изолиране в наказателна килия за срок до 14 денонощия, може да се налага само при извършено дисциплинарно нарушение по чл. 100, ал. 2, т. 4, 6, 7 или 8, както и при системни нарушения по чл. 100, ал. 2, т. 1, 2, 3 или 5. В случая в заповедта е посочено, че жалбоподателя „е нарушил чл.97, т.4 вр. чл.100, ал.2, т.1 от ЗИНЗС“.

Нормата на чл.100, ал.2 от ЗИНЗС изчерпателно посочва кои са административните нарушения.

Посочената в заповедта разпоредба на чл.100, ал.2, т.1 от ЗИНЗС касае нарушението „неспазване на реда и дисциплината в помещенията или на работното място“, което от една страна не кореспондира с преждепосочената норма на чл.97, т.4 ЗИНЗС, забраняваща на лишените от свобода да упражняват физическо или психическо насилие, включително за решаване на възникнали конфликти помежду им.

Освен това, за да бъде наложено наказанието по чл.101, т.7 ЗИНЗС, законът изисква да е налице нарушение на чл.100, ал.2, т.4, т.6, т.7 и т.8, а за нарушенията по т.1, т.2, т.3 и т.5 – само ако е налице системност на нарушението. В процесната заповед, визирайки нарушение по чл.100, ал.2, т.1 от ЗИНЗС, не се сочи да е налице системност на нарушението по т.1, нито са представени доказателства в тази връзка – наличие на влезли в сила наказания за този вид нарушения. Не е посочено и вярното нарушение, според събраните по делото доказателства - това по чл.100, ал.2, т.7 от ЗИНЗС, или поне фактически словом да е било описано в мотивите на дисциплинарно наказващия орган дисциплинарното нарушение, което според разбирането на закона е „физическа саморазправа с лишени от свобода или служители, както и закана за такава“. Такова описание липсва. С други думи така вмененото нарушение на жалбоподателя по чл.100, ал.2, т.1 от ЗИНСЗ не отговаря на събраните доказателства и описаната фактическа обстановка. Предвид изложеното съдът намира, че не е налице корелация между посоченото нарушение на чл.100, ал.2, т.1 от ЗИНЗС и наложеното наказание по чл.101, т.7 от ЗИНЗС. Последното налага заповедта да бъде отменена като незаконосъобразна само на това основание – поради липса на посочените относими правни и фактически основания за налагането й.

Водим от всичко изложено съдът намира, че жалбата е основателна, поради което заповедта следва да бъде отменена като незаконосъобразна. Затова и на основание чл.111, ал.6 ЗИНЗС Административен съд Пловдив, І отделение, ХІV състав,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ заповед № 1305 от 28.05.2024 г. на началника на затвор Пловдив, с която на жалбоподателя И. Р. Я., л.св. понастоящем в Затвор Пловдив, е наложено наказание по чл.101, т.7 от ЗИНЗС – изолиране за 5 денонощия в наказателна килия.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред тричленен състав на Административен съд - Пловдив в четиринадесетдневен срок от съобщаването му с препис за страните.